№ 700
гр. Варна, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Г. Савова
при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно
дело № 20213110201505 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на В. ИВ. В. ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.“Братя Бъгстон“ №
39, вх.Б, ап.9 против НП № 03-009246 от 16.03.2018 г. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.11, ал.5
вр. чл.12 ал.1 от Наредба № РД-07-2/2009г., на осн. Чл.416, ал.5 вр. чл. 413,
ал.2 от КТ на В. ИВ. В. е наложено административно наказание глоба в
размер на 1500 лева.
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока на обжалване и
от надлежна страна. С жабата се иска отмяна на НП. Нарушението посочено в
АУАН и НП не било доказано. Описаните факти не били относими към
възведеното нарушение. Въззивникът нямал качеството на работодател. Не
бил допускал никого в обекта и не бил длъжен да провежда инструктаж.
В съдебно заседание, редовно призована, въззивната страна се
представлява от адв. К., който поддържа жалбата и по съществото на делото
пледира за отмяна на НП. В.В. нямал качеството на работодател, независимо,
че АНО обявил съществуването на трудово правоотношение, който акт бил
обжалван и не бил влязъл в сила.
Въззиваемата страна се представлява от ю.к.Ошавкова, която пледира
за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Въззивникът бил
работодател по см. на § 1 т.1 от КТ. Според договора за техническо
ръководство и комплектуване на документация за стоеж, въззивникът
придобивал качеството на строител, тъй като се задължавал да извърши
всички видове дейности и СМР по изграждането на тази жилищна сграда ,
1
вкл. да осигури работна ръка.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На 13.02.2018 г. в гр.Варна, кв.“Аспарухово“, СО.“Боровец-Север“ на
строителен обект - жилищна сграда с ПИ 1013.5401.2580 по плана на
гр.Варна, кв.“Аспарухово“, СО.“Боровец-Север“, станал трудов инцидент,
което наложило извършването на проверка на място и по документи. В обекта
служителите на ИТ-Варна приели за установено, че В. ИВ. В., в качеството
на работодател, е допуснал до работа лицето В. СТ. ГР. ЕГН ********** да
престира труд в негова полза, изпълнявайки трудовите функции на длъжност
„общ работник“ в строителния обект- жилищна сграда с ПИ 1013.5401.2580
по плана на гр.Варна, кв.“Аспарухово“, СО.“Боровец-Север“, преди да е
документирано провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве
при работа в нарочна книга за начален инструктаж /Приложение 1/.
Като доказателство в административното производство са посочени
копие на декларация от 13.02.2018г., копие на постановление за обявяване на
съществуване на трудово правоотношение между В. СТ. ГР. и В. ИВ. В.,
копие на книга за начален инструктаж.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава чрез
събраните и изготвени по установения ред доказателства и доказателствени
средства, а именно – от показанията на св.Н.И. и св.В.Г., които са конкретни,
добросъвестни, логични и непротиворечиви, както и от писмените
доказателства, които са събрани по реда на НПК – материалите по АНП:
АУАН, заповед за компетентност, констативен протокол, призовка,
разрешение за строеж, окомерна скица, акт за спиране, както и приобщената в
хода на с.з. преписи на: решение №529/15.03.2019г. по адм. дело
№1191/2018г. на Административен съд Варна и решение №8225/25.06.2020г.
по административно дело №6226/2019г. на Върховният административен съд
на РБългария, изпълнителен лист с изх.№343/13.07.2020г. по решение
№529/15.03.2019г. по адм. дело №1191/2018г. на Административен съд
Варна. Приложените към АНП обяснения не следва да се кредитират като
съдържание, т.к. по същността си заместват гласни доказателства, които
следва да бъдат събрани пряко и непосредствено от съда.
Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и
предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, прави следните изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни лица и в предвидените от
закона срокове.
В АУАН и НП, обаче, нарушението не е описано пълно и точно нито
от фактическа, нито от правна страна. Не са посочени обстоятелствата при
2
които е извършено нарушението, нито съставомерните му признаци. Освен
това, то е описано противоречиво, като обстоятелствената му част
противоречи на диспозитивната и не става ясно за какво точно е наказано
дружеството.
Според чл. 3 от Наредбата, ”Работодателят не допуска до работа
работник и служител, който не притежава необходимите знания и умения
и/или не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд.“
Според чл. 12 ал. 1 и 2 :” (1) Начален инструктаж се провежда на лицата,
които постъпват на работа, както и на лицата по чл. 11, ал. 1, т. 1 - 5 … , (2)
Инструктажът по ал.1 се провежда в деня на постъпване на работа” , а според
чл. 11: ”(1) Работодателят осигурява провеждането на инструктажи по
безопасност и здраве при работа на всеки работещ независимо от срока на
договора и продължителността на работното време, вкл. и на: 1. работещите,
предоставени им от предприятие, което осигурява временна заетост;
2.командировани работници и служители; 3.работещи от други предприятия,
които ще работят на територията на предприятието; 4.лица, приети за
обучение или за повишаване на квалификацията; 5. лица, с които се провежда
производствена практика;
Такива нарушения категорично не са описани в наказателното
постановление нито от фактическа, нито от правна страна и не става ясно в
какво се изразява изпълнителното деяние – в допускане до работа без
проведен инструктаж; в допускане до работа с проведен, но недокументиран
инструктаж; или се изразява в непровеждане, или в недокументиране на
инструктажа.
В НП не се сочи, че е допуснато лице, което не е инструктирано, а
лице, за което работодателят не е бил „документирал провеждане на начален
инструктаж”. Недокументирането на инструктажа е нарушение на чл.11 ал.5
от Наредбата и за неизпълнението му следва да носи отговорност лицето, на
което е възложен инструктажа, а не работодателят. Работодателят следва да
носи отговорност само в случаите когато не е осигурил условия за
провеждане на инструктажа - чл.11 ал.1 от Наредбата, или когато е допуснал
до работа лице, на което не е проведен инструктаж – чл. 3 от Наредбата.
За да е налице нарушение по чл.3 от Наредбата, на първо място трябва
да са били налице предпоставките за начален инструктаж. Такива факти не се
сочат, като не е ясно нито от НП, нито от АНП кога В. СТ. ГР. е постъпил на
работа и дали изобщо е постъпил на работа. За да се носи отговорност по чл.3
от Наредбата, следва начален инструктаж изобщо да не е бил проведен, а не
само да не е бил документиран, като недокументирането е друго нарушение,
посочено по-горе, за което работодателят не е отговорен. В случая, обаче, в
АУАН и в НП не е описано нито от фактическа, нито от правна страна, че
начален инструктаж изобщо не е бил проведен. Така не става ясно въз основа
на какви факти, АНО е направил извод за извършено нарушение. Не става
ясно срещу какви факти се защитава нарушителят и в какви рамки следва да
организира защитата си.
3
В НП е посочена като нарушена нормата на чл.11, ал.5 вр. чл.12, ал.1.
Според ал.2, началният инструктаж се провежда в деня на постъпване на
работа. Също в НП е описана дата на нарушението 03.22.2018 г. От фактите в
него обаче, не става ясно защо АНО е избрал тази дата. Ако нарушението се
изразява в недокументиране на инструктаж, както АНО е квалифицирал
деянието по чл.11 ал.5 от Наредбата, то ще е извършено на датата на
провеждане на инструктажа, на която е следвало да бъде документиран. Ако
нарушението се изразява в непровеждане на инструктажа, то ще е извършено
в деня на постъпване на работа на лицето, но никъде в АУАН и НП не е
описано кога то е постъпило на работа. Трудовата злополука, станала повод
за проверката, е възникнала на 13.02.2018 г. и ако нарушението се изразява в
допускане до работа без инструктаж, действително това е датата на
извършването му, но АНО не е посочил, че наказва В.В. за нарушение на чл.3
от Наредба №РД-07-2/2009г. Действително, неконкретизирането на
квалификацията цифром само по себе си не е съществено процесуално
нарушение, тъй като защитата се гради срещу фактите, не срещу
квалификацията. В случая, обаче, не нарушението не става ясно нито от
фактическото описание, нито от словесното правно описание, нито от
цифровата квалификация, нито от трите взети заедно. За да е извършено
нарушение по чл. 3 от Наредбата, следва инструктаж да не е провеждан
изобщо, а не само да не е документиран, както е описано в НП.
На следващо място, не става ясно от фактите, описани в АУАН и НП,
дали В.В. е работодател, т.е. дали са налице признаците на прикрито трудово
правоотношение с В.Г.. Не се сочи наличие на работно време и почивки, на
работно място, на трудово възнаграждение и не става ясно дали В.Г. е в
трудово правоотношение и с кого. Не са описани фактите, от които е
направен извод, че В.В. е работодател.
Нарушението не е описано не само фактически, но и правно, като не са
описани и съставомерните признаци на нарушението. В АУАН и НП като не
е описан нито един от съставите на възможните нарушения по чл. 3, чл. 11
ал.1, чл.11 ал.5, или чл. 12, ал. 1 от Наредбата и съдът не може да прецени
каква е била волята на АНО.
Предметът на доказване в хода на въззивното производство се определя
от обстоятелствената част на АУАН и НП и не става ясно и в какви рамки
следва да бъде проведено съдебното следствие. Правото на защита е
ограничено, нарушението е съществено и налага отмяна на НП. Предвид
презумпцията за невиновност, изцяло в тежест на АНО е да докаже че именно
В. ИВ. В. е бил работодателят, че се е дължал начален инструктаж на В. СТ.
ГР., че начален инструктаж не е бил провеждан, както и че деянието е
извършено виновно. В АУАН и НП се дължи описването на фактите, от които
да се направят тези изводи. Съдът е длъжен да събере служебно
доказателства, но само за онези факти, които са в предмета на доказване,
очертан от обстоятелствената част на НП. Такива факти не са описани нито в
АУАН, нито в НП. А защитата на въззивника се осъществява срещу фактите и
е недопустимо те да се установяват едва в съдебно заседание.
Предвид горното, не става ясно за какво точно е наказано лицето и
4
съдът е лишен от възможност да прецени кой материален закон е приложил
АНО и дали го е приложил правилно. Описано е, че В.В. е допуснал лицето
до работа без да е документиран инструктаж. Недокументирането на
инструктаж е самостоятелно нарушение, което се счита извършено на датата
на провеждане на инструктажа и за което е отговорен този, който е трябвало
да го документира. Поради това, ако АНО е наказал въззивника за това
нарушение, то материалният закон е приложен неправилно, тъй като няма
доказателства, че то е извършено на 13.02.2018 г. и тъй като В. е наказан в
качеството на работодател, а работодателят не е субект на задължението за
документиране, съответно – не е субект на това нарушение. Неговото
задължение е да организира провеждането на инструктажа. Допускането до
работа на лице без инструктаж е нарушение, извършено на датата на
допускане до работа и отговорен за това е работодателя. В АУАН и НП, обаче
не е описано, че на В.Г. не е провеждан инструктаж и този факт не е нито
изследван, нито е доказан от АНО. Не са описани и фактите, от които е
направен извод, че В.В. е работодател, поради което се налага извода, че ако е
наказан за допускане до работа, то той е наказан за нарушение, което не е
доказано да е извършено и отново материалният закон е приложен
неправилно. Съдът няма задължение да събира доказателства относно факти,
които не са описани в обстоятелствената част на наказателното
постановление, тъй като то очертава пределите на въззивната проверка.
Въпреки това, се налага извод за неправилно приложение на закона,
предвид правната квалификация по чл.11 и 12 от Наредбата, която не
съответства на описаното изпълнителното деяние – допускане до работа.
Това е достатъчно за отмяна на НП, но за пълнота съдът дължи
произнасяне по възражението на въззивната страна относно наличието на
трудово правоотношение и качеството „работодател“ на В.В.. В това
производство АНО не представя доказателства за наличието на факти, от
които да се направи извод за наличието на трудово правоотношение. При
така събраните по делото доказателства съдът намира, че не може да се
направи единствен, категоричен и непоколебим извод, че към датата на
нарушението 13.02.2018 г. В. СТ. ГР.м е престирал труд на обекта. Не са
налице факти, които да сочат на наличие на повторяемост на трудовата
престация, нито на наличие на някои от другите елементи на трудово
правоотношение – работно време, отпуски, почивки, трудово
възнаграждение. Не доказано по категоричен и безспорен начин, че именно
В.В. е допуснал лицето на обекта, като в АУАН и НП не са описани
обстоятелствата, при които това е станало. В тях не се сочат и никакви факти,
още по-малко се доказват такива, от които да се направи извод за виновно
поведение на въззивника В.В., било то и непредпазливо. Не на последно
място, АНО не ангажира доказателства затова В.В. да е работодател. Според
§1 т.1 от КТ работодател е " всяко физическо лице, юридическо лице или
негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически
обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация,
стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което
самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение,
5
включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за
изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател“. Не се
установява от доказателствата по делото, че В.В. е наемал работници
самостоятелно - от свое име и за своя сметка, а не от името и за сметка на
друго лице.
Предвид презумпцията за невиновност, налагането на наказание, за
нарушение, което не е безспорно доказано да е извършено е неправилно
приложение на материалния закон и е самостоятелно основание за отмяна на
НП.
Допуснатите съществени процесуални нарушения и неправилното
приложение на материалния закон обуславят отмяна на наказателното
постановление, поради което, съдът намира, че не следва да се произнася по
справедливостта на наказанието.
Предвид изхода на спора е основателно своевременно направеното
искане от страна на проц. представител на жалбоподателя, адв.К. за
присъждане на разноски по делото, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 350.00 /триста и петдесет/ лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 03-009246 от
16.03.2018 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което
за нарушение на чл.11, ал.5 вр. чл.12 ал.1 от Наредба № РД-07-2/2009г., на
осн. Чл.416, ал.5 вр. чл. 413, ал.2 от КТ на В. ИВ. В. е наложено
административно наказание глоба в размер на 1500 лева.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ Варна да заплати на В. ИВ.
В. ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.“Братя Бъгстон“ № 39, вх.Б, ап.9
разноски по делото в размер на 350.00 /триста и петдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14 дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6