РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. К., 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на десети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно
гражданско дело № 20215100500180 по описа за 2021 година
С решение № 260234/04.08.2021 г., постановено по гр.д. № 422/2021 г. по
описа на Районен съд – К., е отхвърлен предявения от “Б.Д.С.К.” АД, гр. С.
срещу всеки от ответниците Г. Г. П., А.Х.П.., Г.Х.А.. и И.Х.П. установителен
иск по чл. 422, ал.1 ГПК за по 1/4 от следните суми, произтичащи от
неизпълнение на парични задължения по договор за кредит за текущо
потребление от 19.06.2013 г,. сключен между “Б.Д.С.К.” АД и Х.А.П.,
починал на 07.10.2014 г., както следва: 1. 5497,01 лв. главница ведно със
законната лихва, считано от 20.01.2021 г. датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане; 2. 1244,99 лв. договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 13.04.2017 г. до 24.10.2019 г.; 3. 991,15
лв. обезщетение за забава (наказателна лихвена надбавка за забава) за
периода от 25.04.2017 г до 24.10.2019 год.; 4. 597,03 лв. обезщетение за забава
в размер на законната лихва за периода от 24.10.2019 г. до 18.01.2021 г.; 5.
120 лв. разходи при изискуем кредит, за които е издадена заповед №
260040/21.01.2021 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д № 138/2021 на РС – К.. С решението “Б.Д.С.К.” АД е осъдена да
заплати на ответниците направените по делото разноски.
1
Против така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
“Б.Д.С.К.” АД С.. Решението се обжалва като немотивирано, неправилно и
незаконосъобразно. Сочи се в жалбата, че претенцията е доказана и
установена по несъмнен начин с приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза. Оспорва се възражението за погасяване по давност на дължимите
суми. Сочи се, че първоинстанционният съд е следвало още в доклада си по
делото да укаже на жалбодателя да посочи доказателства относно евентуално
наличие или липса на неравноправни клаузи в договора за кредит. Тогава
жалбодателят би възразил, че спор относно наличие или липса на
неравноправни клаузи в договор за текущо потребление и евентуални
възражения в тази насока може да направи само самия кредитополучател по
договор за кредит. Сочи се, че възражение в тази насока не са направени от
ответниците нито в отговора на исковата молба, нито в откритото заседание
по делото. Сочи се, че увеличение на лихвения процент действително е
имало, но промяната е станала още преживе на кредитополучателя, от 8,45 %
на 8.95 %, поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на
договорни клаузи. Твърди се, че ако по кредита има увеличаване на лихвен
процент, то това е в резултат на санкционираща лихва, която банката е
начислила поради забава на задължението за плащане по договора за кредит.
Изрично вещото лице е установило, че не е начислявана лихва в периода от
03.04.2020 г. до 14.05.2020 г. в периода на извънредното положение.
Жалбодателят сочи, че доколкото със съдебното решение съдът приема, че са
налице неравноправни клаузи без да е мотивирал защо счита клаузите на чл.7,
т.1 и чл.7, т.2 от договора за кредит за неясни и неразбираеми, както и чл. 8,
излага съображение, че не е налице нито една от общите предпоставки
предвидени в чл.146 ЗЗП, както и наличието на уговорка за вреда, която не
отговаря за изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на потребителя и банката като
търговец. Сочи, че в случая кредитът е банкова услуга и за нея съществуват
специални изисквания в ЗКИ. Сочи се, че при положение , че се допуска
възможността за едностранна промяна на лихвен процент по кредит, не може
да се приеме тълкуване, според което е недействителна клауза, с която се
уговаря променлив лихвен процент по кредит, който обичайно е с по - дълъг
срок. Договорената променлива лихва, видно от обвързаността й с БЛП,
може да търпи промени. В процесния договор е нямало каквато и да е
2
договорка за заплащането на фиксиран лихвен процент. На основание чл.144,
ал.3, т.1 ЗЗП, чл. 143, т.12 не се прилага към процесните отношения,
доколкото той не се отнася за услуги, чиято цена е свързана с колебанията
или измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения
процент на финансовия пазар. Що се отнася до твърденията за
неравнопоставеността по смисъла на чл. 144 ЗЗП се сочи, че оспорваните
клаузи са достатъчно ясни и напълно отговарят на изискванията на чл. 58,
ал.1 ЗКИ за предвиждане на условията, при които може да се прави промяна в
лихвата по кредита. По изложените съображения жалбодателят моли
въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго по
съществото на спора, с което да уважи предявения иск. Претендира
присъждане на направените в инстанциите разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, от всеки от ответниците по въззивната
жалба Г.Г.П., А.Х.П.., Г.Х. П. и И.Х.П., чрез представител по пълномощие, е
подаден отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като
неоснователна.
В съдебно заседание жалбодателят „Б.Д.С.К.” АД С., редовно призован,
се представлява от представител по пълномощие, който поддържа въззивната
жалба и моли същата да бъде уважена. Претендира присъждане на
направените в инстанциите разноски.
В съдебно заседание ответниците се представляват от представител по
пълномощие, който оспорва въззивната жалба по съображенията, изложени в
депозирания по същата отговор. Претендира се присъждане на направените
разноски във въззивната инстанция по представен списък на разноските.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени във
въззивната жалба, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и от лице, имащо интерес от
обжалването, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК на
обжалваното изцяло решение, въззивният съд констатира, че същото е
валидно и допустимо, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
3
Предявен за разглеждане по реда на чл. 422 ГПК е иск за установяване на
вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, срещу която в срока по чл. 414 ГПК е подадено надлежно
възражение от длъжниците.
Установено е по делото, че на 19.06.2013 г. в гр. К. е сключен Договор за
текущо потребление между “Б.Д.С.К.” АД като кредитор и
кредитополучателя Х.А.П. за сумата от 27800 лв., със срок от 120 месеца, с
падеж 25-то число на месеца, при възнаградителна лихва за ползваната и
непогасена сума в размер на 8.45 % годишно или 0.02 % на ден при
изпълнение на условия на програма “Д.С.К.П.”. Съгласно подписаните Общи
условия към цитирания договор, дължимата санкционна надбавка към
възнаградителната лихва е 10 % върху падежиралата и неиздължена на падеж
главница.
На 20.06.2013 г. сумата по кредита е изцяло усвоена по разплащателната
сметка на кредитополучателя, като съгласно погасителен план, неразделна
част на договора, погасяването е започнало на 25.06.2013 год. с частична
вноска от 304.76 лв.
На 25.06.2014 г. от банката е приложен лихвен процент от 8.95%, тъй
като от длъжника не е изпълнено условието по кредита да заяви за плащане на
поне една комунална услуга ежемесечно чрез Б.Д.С.К.. Служебно е изготвен
нов погасителен план при лихвен процент 8.95%. По този погасителен план е
плащано до 25.11.2014 г., като от 25.12.2014 г. няма постъпили погасителни
вноски.
На 07.10.2014 г. длъжникът по кредита Х.А.П. умира и оставя за
наследници по закон ответниците по предявения иск, приели наследството на
своя наследодател по опис.
На 12.01.2017 г. от ответниците е подадено заявление за извършване на
застрахователно плащане по сключен между наследодателя им и “Г.Ж.” ЕАД
- С. договор за застраховка за застрахователна сума от 27 383.31 лв.
На 13.01.2017 г. “Б.Д.С.К.” АД, като ползващо се лице по посочената
застраховка отправя искане до “Г.Ж.” ЕАД за сумата от 25218.49 лв. поради
настъпило на 07.10.2014 г. застрахователно събитие “смърт” на
кредитополучател.
4
На 12.04.2017 г. “Г.Ж.” ЕАД плаща на всеки един от наследниците сума
от 529.96 лв., а на 13.04.2017 г. плаща на банката сума от 25218.49 лв.
Банката усвоява застрахователното обезщетение, като погасява първо
разноски, които са такси от 40 лв., санкционираща лихва, договорна лихва, а
останалата сума отнася за погасяване на главницата.
На 17.10.2019 г. банката отправя до ответниците изявление за
предсрочна изискуемост на кредита, връчено им на 22.10.2019 г., като
предсрочната изискуемост се счита от 24.10.2019 г.
От банката се претендират като непогасени следните суми: 5497.01 лв. -
главница, ведно със законната лихва, считано от 20.01.2021 г. /датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК: до окончателното й изплащане;
1244.99 лв. договорна (възнаградителна) лихва за периода от 13.04.2017 г. до
24.10.2019 г.; 991.15 лв. обезщетение за забава (наказателна лихвена надбавка
за забава) за периода от 25.04.2017 г. до 24.10.2019 год.; 597.03 лв.
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 24.10.2019 г.
до 18.01.2021 г.; 120 лв. разходи при изискуем кредит.
При така установените фактически обстоятелства по делото, се налагат
следните изводи: с разясненията на ТР 4/2013 г., постановено по тълк.д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че „предметът на делото“ по иск,
предявен по реда на чл. 422 ГПК, се определя от правното твърдение на
ищеца /кредитор/ в исковата молба за съществуването на подлежащо на
изпълнение вземане, за което е издадена заповед за изпълнение. По
настоящото дело, от банката ищец се претендира парично вземане по договор
за банков кредит за текущо потребление от ответниците по предявения иск в
качеството им на наследници по закон на починалия кредитополучател,
приели наследството по опис. Доказването в случая на вземането и неговия
размер, е обвързано с необходимостта от установяване на редица насложили
се нетипични, но релевантни в отношенията между страните по иска
обстоятелства, като: изплащане на застрахователна сума от застрахователно
дружество на банката - кредитор за погасяване на задълженията по кредита,
респ. установяване размера на задълженията преди и след извършеното
плащане; обявяване на кредита за предсрочно изискуем и произтичащото от
това задължение за определяне на непогасения остатък по кредита до датата
на предсрочната изискуемост, респ. след тази дата, каквото пълно и главно
5
доказване ищецът не е провел. По делото, наред с това, от страна на банката
ищец липсва установяване на обстоятелствата от значение за точното
определяне размера на задълженията по кредита към различни релевантни
моменти: към датата на смъртта на длъжника по договора за кредит, респ.
към датата на заявяване на застрахователната претенция пред застрахователя,
като по делото не е известен размерът на задължението и начина на
формирането му към тези моменти /в крайна сметка целта на всеки
застрахователен договор е да обезпечи кредита в случай на смърт на
длъжника и да облекчи наследниците/; не е известно и липсват данни в какъв
размер задълженията по кредита са погасени и в каква последователност от
платената от застрахователя сума; не е известен какъв размер на кредита е
останал непогасен; не е ясен какъв е размерът на остатъка по кредита преди
датата на предсрочна изискуемост, респ. след тази дата. Такава информация
не може да бъде извлечена включително от уведомленията до ответниците за
обявяване предсрочна изискуемост на кредита, тъй като в същите не е
посочена дължима сума. Съгласно разясненията на ТР № 3/2017 г. от
27.03.2019 г., постановено по тълк.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, размерът
на вземането при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва
да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по
договора парична сума /главницата/ и законната лихва от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. За периода
до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя
по действалия до този момент погасителен план, съответно според клаузите
на договора преди изменението му. По делото, с оглед извършените
плащания, от значение са следните обстоятелства - остатък на кредита след
плащането от застрахователя на 13.04.2017 г., какъвто няма установен по
делото и разпределянето на този остатък съответно до датата на настъпване
на предсрочна изискуемост 24.10.2019 г. и след тази дата, съобразно
разясненията на посоченото тълкувателно решение, каквото не се установява
по делото. Все в тази връзка следва да се посочи, че не е задължение на
съдебната експертиза да издирва и установява за първи път в съдебното
производство начина на изчисляване и формиране на дължимите суми по
договора за кредит, а представлява доказателствено средство за проверка на
коректно и изчерпателно твърдяни от страната обстоятелства. Или, по всичко
изложено дотук предявеният установителен иск се явява недоказан и като
6
такъв следва да се отхвърли.
Поради съвпадащите се крайни изводи на двете съдебни инстанции за
неоснователност и недоказаност на исковата претенция, не се налага
обсъждане на оплакването, съдържащо се във въззивната жалба за
неправилна преценка на договорните клаузи като неравноправни такива.
Съдебната практика по въпроса приема, че първоинстанционният и
въззивният съд следят служебно за наличие по делото на фактически и/или
правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в
потребителски договор. Когато констатира наличие на такива обстоятелства,
съдът, разглеждащ делото по същество, е длъжен, с оглед принципа за
състезателност, да уведоми страните, че ще се произнесе по неравноправния
характер на клаузата/те, като им даде възможност да изразят становище и да
ангажират доказателства. Съдът не се произнася по неравноправния характер
на клаузата, ако потребителят, след като е бил уведомен, се противопостави
на това. Уведомяването на страните и даването на възможност за становище и
доказателства се извършва от първата инстанция с доклада по делото, а при
пропуск – по всяко време на висящността на производството пред първата
или втората инстанция. Възражението на потребителя за неравноправния
характер на договорна клауза не се преклудира с изтичане на срока за отговор
на исковата молба по чл. 131 или чл. 367 ГПК и може да бъде наведено за
първи път и във въззивното производство, като ограниченията на чл. 266 ГПК
не се прилагат. В случая възражението на ответниците за неравноправност на
договорни клаузи е въведено с отговора на въззивната жалба. Наред с това,
кредитополучателя физическо лице по договор за банков кредит има
качеството на потребител по смисъла на ЗЗП, и по отношение на договорите
за банков кредит е приложима преценката за наличието на неравноправни
клаузи.
По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна, поради
което обжалваното решение, като правилно следва да се потвърди.
При този изход на делото, жалбодателят дължи на въззиваемите страни
сторените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на сумата от по 600 лв. с ДДС. Възражението за прекомерност на
платеното адвокатско възнаграждение е неоснователно. Минималното
адвокатско възнаграждение при интерес от 2112.54 лв., определен по реда на
7
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, е 377.87 лв. + 75.57 лв. ДДС, или общо 453.44
лв. с ДДС. Договореното и платено адвокатско възнаграждение от всеки от
въззиваемите е в размер на 600 лв. с ДДС, което с оглед действителната
фактическа и правна сложност на делото и предоставената им правна защита
и съдействие от страна на упълномощения адвокат, не е прекомерно.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – К.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260234/04.08.2021 г., постановено по
гр.д. № 422/2021 г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА “Б.Д.С.К.” ЕАД с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район “О.”, ул. “М.” № ** да заплати на всеки един от
ответниците Г. Г. П., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. К., ул. “В.” №
**, А.Х.П.. с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. К., ул. “В.” № **, Г.Х.А.. с
ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. К., ул. “В.” № ** и И.Х.П. с ЕГН
**********, гр. К., ул. “В.” № ** сумата от 600 лв. с ДДС, представляваща
платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3,
т.1, предл. второ ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8