№ 26847
гр. София, 20.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20251110116561 по описа за 2025 година
Ищецът Н. С. Л. твърди, че на 28.10.2024 г. между нея в
качеството й на заемател от една страна и ответника „Вива Кредит“
АД, в качеството му на заемодател от друга страна, е сключен договор
за паричен заем Standard 30 №6090650 - 26.10.2024г. По силата на
сключения договор за заем, заемодателят е предоставил на заемателя
сума в размер 1,200.00 лв. при условия:
Фиксиран лихвен процент - 40.32%; годишен процент на
разходите (ГПР)- 48.97%; срок на погасяване - 15 месеца;
Съгласно чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от договора за заем, на заемателя е
начислена допълнителна такса в размер на 808.05 лв за услуга по
експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем.
Сумата е разсрочена на равни части и дължима заедно с
погасителните вноски за главница и лихва.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от Договора за заем доверителят ми е
следвало в срок до 3 дни от усвояване на сумата по договора да
предостави едно от няколко изрично изброени обезпечения на заема.
В чл. 5, ал. 2 от договора за заем е описано, че в случай на
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение,
заемополучателят ще дължи на кредитора неустойка в размер 538.65
лв., разсрочена на равни части и дължима заедно с погасителните
вноски.
След добавянето на таксата за експресно разглеждане на
документи и неустойката за непредоставяне на обезпечение
действителната цена на отпуснатия заем е в размер от 2,894.10лв.
Ищцата заплатила общо 2,234.98 лв. Счита, че договорът за заем
е недействителен поради неточно посоченото в него ГПР, с оглед на
1
което, и разпоредбата на чл. 23 ЗПК сумата от 1,034.98 лв. била
платена при изначална липса на основание.
В исковата молба поотделно и подробно се посочват основания
за недействителност на клаузите на чл. 1, ал. 2 и ал. 3, чл. 5, ал. 2 от
договора, както и на договора като цяло.
Твърди се, че таксата е в противоречие с разпоредбите на ЗПК и
в частност чл. 10а ал. 2 от ЗПК, съгласно която разпоредба кредиторът
не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита, каквото представлява
експресното разглеждане на документите за кредита. Аргументира се,
че размера на таксата надхвърля евентуалната стойност на услугата и
цели обогатяване на кредитора в нарушение на закона.
Твърди се, че неустойката по чл.5 ал.2 от договора няма характер
на такава, и е била изначало уговорена без да притежава присъщите
на неустойката и характеризиращите я като такава функции. Посочва,
че кредиторът е именувал клаузата „неустойка“, за да заобиколи
ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно който разходите за
обезщетения не се вземат предвид при изчисляване на ГПР.Според
исковата молба е очевидно е, че неустойката е уговорена, за да
генерира допълнителна печалба за кредитора, многократно
надвишаваща размера на допустимото от закона възнаграждение за
тази дейност.
Горните твърдения са подробно аргументирани в подкрепа на
изложените по-горе твърдения. В исковата молба се твърди, че
оспорените клаузи предвиждат плащания, които следва да се включат
в ГПР, но кредиторът не ги е посочил като такива. Оттук се
аргументира нищожност на целиия договор за кредит.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че договор за паричен заем Standard 30 №6090650 -
26.10.2024 г., сключен между Н. С. Л. и „Вива Кредит“ АД е
недействителен поради неточно посоченото в него ГПР и на осн. чл.
55 ЗЗД да осъдите „Вива Кредит“ АД да заплати на Н. С. Л. сумата от
1,034.98 л., ведно със законната лихва. Претендира разноски.
В писмения си отговор ответната страна оспорва допустимостта
и основателността на иска. Твърди, че ищецът няма правен интерес от
съединяване на установителен и осъдителен иск за един и същи
договор. Посочва, че няма яснота как е формирана главницата на иска
и за какъв период се претендира лихва.
Тези възражения са неоснователни. Установяването
2
недействителност на договора е основание за присъждане на
заплатеното над главницата на кредита и неговото установяване е
необходим елемент от процеса. Главницата на иска е очевидно
формирана от разликата между това, което ищецът твърди, че е
получил и това, което твърди, че е върнал по договора. Израза
“законна лихва, употребен в исковата молба има значение установено
от практиката.
Ответникът оспорва основателността на иска. Твърди, че
размера на таксата „експресно разглеждане“ не следва да се включи в
ГПР, тъй като задължението за заплащането й е възникнало преди да
възникне договорното правоотношение, и то по избор на заемателя.
Ответникът твърди, че при сключване на договора е действал
добросъвестно и е предоставил на заемателя пълната информация по
условията на договора, без да налага волята си по отношение на
конкретни клаузи.
В отговора се излагат и подборни аргументи срещу аргументите
на ищеца, че отделната клауза за заплащане на неустойка е нищожна.
В изложението ответникът се позовава на договорната свобода и
предлага свое тълкуване на същността на неустойката по процесния
договор. Излага аргументи, че договора не е нищожен, дори ако някои
от клаузите му са недействителни.
Излага подробно аргументи относно начина, по който следва да
се изчисли годишния процент на разходите по потребителски кредити
като процесния. Моли иска да бъде отхвърлен и претендира разноски.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ по спорния предмет и доказателствата след
изслушване на страните.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се изпрати на ищеца.
ПРЕПИС от настоящото определение да се изпрати на страните.
НАСРОЧВА в открито заседание за 28.11.2025г. от 10:20ч.Да се
уведомят страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4