Определение по дело №19/2020 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 1332
Дата: 10 септември 2020 г.
Съдия: Елка Ангелова Братоева
Дело: 20207170700019
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О       П       Р       Е       Д       Е       Л       Е       Н       И       Е

 

1332

гр. Плевен, 10.09.2020г.

 

Административен съд – Плевен, ІІІ-ти състав, в закрито съдебно заседание  на десети септември 2020г. в състав - 

Председател: съдия Елка Братоева

Като разгледа докладваното от съдия Братоева адм.д. № 19/2020г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

С Решение № 377/30.06.2020г. по АД № 19/2020г.  Административен съд – Плевен е осъдил Областна Дирекция на МВР – Плевен на осн. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ да заплати на  Н.М.М. *** обезщетение в размер на 350 лв. за причинени  имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по НАХД № 1728/2019г. по описа на Районен съд – Плевен, завършило с отмяната като незаконосъобразно на НП № 19-1772-000093/05.08.2019г. на Началник Първо РУ - Плевен при ОД на МВР - Плевен, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане. Осъдил е ответника да заплати на ищеца и направените деловодни разноски за д.т. в размер на 10лв.

С оглед изхода на спора е осъдил ответника на осн. чл. 38 ал.2 вр. чл. 38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата да заплати в полза на адвокат П. адвокатско възнаграждение в минимален размер – 100 лв. съгласно действащите към момента на постановяване на настоящото решение разпоредби на чл. 8 ал.1 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ от 8.05.2020 г. - бр. 45 от 15.05.2020 г., в сила от 15.05.2020 г./, съобразно защитавания материален интерес, тъй като адвокатът е осъществил безплатно процесуално представителство на ищеца като свой близък по чл. 38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата, видно от приложения договор за правна защита и съдействие, което обстоятелство не се нуждае от доказване. Присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвоката съгласно чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата се дължи само, ако спорът е решен в полза на страната, ползвала безплатна правна помощ, както е в случая.

В срока за обжалване на решението е постъпила молба от адвокат П. за изменение на решението в частта за разноските, като претендира да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за оказаната безплатна правна помощ съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие на 03.01.2020г.

Насрещната страна  - ОД на МВР – Плевен не изразява становище.

Производството е по чл. 248 от ГПК, вр. чл. 144 АПК.

Молбата е депозирана в законния срок, от надлежна страна и е допустима, но неоснователна.

В мотивите на решението съдът се е произнесъл по въпроса за присъждане на деловодни разноски, включително и по искането на осн. чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата като е осъдил ответника да заплати на адв. П. *** адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. за оказаната на ищеца безплатна правна помощ съгласно действащите към момента на постановяване на решението разпоредби на чл. 8 ал.1 вр. чл. 7 ал.2 т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно защитавания материален интерес като при интерес до 1000 лв. възнаграждението е 100 лв. В случая материалният интерес е от 350 лв., затова и дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 100 лв., като не намира основание за изменението му в тази част.

Когато адвокатът е предоставил безплатна правна помощ при условията на чл. 38 ал.2 вр. ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата, между страните не се уговаря размера на възнаграждението при сключване на договора за правна защита, а то се определя от съда с решението в зависимост от изхода на съдебния спор. Затова и релевантният момент, към който следва да се определи размера на адвокатското възнаграждение, според убеждението на настоящия състав, е датата на постановяване на съдебното решение, съобразно действащите към този момент разпоредби на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не спрямо датата на сключване на договора за правна защита.

Съдът не намира основание за изменение на постановеното решение в частта за разноските, поради което искането следва да се остави без уважение.

Водим от горното и на осн. чл. 248 ал.3 ГПК вр. чл. 144 АПК съдът

 

 

О       П       Р       Е       Д       Е       Л       И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат П. *** за изменение на Решение № 377/30.06.2020г. на Административен съд – Плевен по АД № 19/2020г. по описа на съда в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен Административен съд в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.

 

 

 

                                                           С  Ъ  Д  И  Я :/П/