№ 17
гр. Берковица, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-
ТРИФОНОВА
при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-ТРИФОНОВА
Административно наказателно дело № 20211610200317 по описа за 2021
година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на ЦВ. П. КР. от гр................. и с
ЕГН ********** против Наказателно постановление №21-0243-001126 от
12.11.2021 г. на ВПД Началник на РУП-гр.Берковица, с което на
жалбоподателя на основание чл.179, ал.2, предл. първо от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за административно нарушение на
чл.20, ал.2 от ЗДвП,както и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП е наложено
административно наказание глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца.Моли съда да постанови решение, с което
да отмени атакуваното наказателно постановление като излага подробни
доводи за недоказаност на нарушението.В съдебно заседание лично доразвива
доводите,изложени в жалбата и моли НП да бъде отменено.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок пред надлежната
инстанция от лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по
закон реквизити.
От събраните писмени и гласни доказателства съдът намира за
1
установено от фактическа и правна страна следното:
Разгледана по същество жалбата се явява основателна.
В обстоятелствената част на обжалваното наказателно
постановление административно-наказващият орган е приел за установено, че
на 06.11.2021 г. в 02.50 ч. в гр. Берковица на кръстовището на ул.“Мрамор“ и
ул.“Елин Пелин“ с посока на движение от жк „Заряница“ към ул.“Мрамор“
водачът е управлявал лек автомобил „Фиат Пунто” с регистрационен
№М1532ВХ,собственост на П.А.К с ЕГН **********, като при движението
си с несъобразена скорост не успява да спре при приближаване на Т-образно
кръстовище и да продължи наляво или надясно ,навлиза в него и се блъска в
дворна врата на частен дом на ул.“Мрамор“ №3.От удара се откачва дясната
част на вратата и удря в задната част паркирания л.а. „БМВ Х5“ с рег.
№М9327ВТ като реализира ПТП с материални щети по двата автомобила и на
входната врата.Водачът не остава на мястото на произшествието и не
уведомява компетентната служба на МВР и собствениците на имота и
автомобила. При така установената в обстоятелствената част на
наказателното постановление фактическа обстановка административно-
наказващият орган е приел, че жалбодателят е нарушил разпоредбата на чл.20
ал.2 от ЗДвП и на основание чл.179 ал.2, предл. първо от ЗДвП е наложил
административно наказание глоба в размер от 200 лв.,както и чл.123 ал.1 т.3
от ЗДвП и на основание чл.175 ал.1 т.5 от същия е наложил административно
наказание глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца.
На жалбодателя е вменено нарушение на разпоредбата на чл.20 ал.2
от ЗДП - при движение с „несъобразена скорост”.
Разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДП задължава водачите на ППС да
избират такава скорост на движение ,която да бъде съобразена със всички
посочени в законовия текст фактори, за да могат за спрат или намалят при
възникване на опасност.
За да бъде ангажирана административно-наказателната
отговорност по чл.179 ал.2 предл.І от ЗДвП следва в процесният случай
водачът да е реализирал движение с несъобразена скорост, несъобразявайки
се с атмосферните условия, условията на видимост да е създал
непосредствена опасност за движението и вследствие на тази несъобразеност
2
да е причинил ПТП.Актосъставителят е приел, че досежно това деяние
жалбоподателят е нарушил следната материална разпоредба – чл.20 ал.2 от
ЗДвП, а административно-наказващият орган е приел, че е нарушена същата
разпоредба.
Съществен съставомерен елемент при това адм.нарушение с оглед на
ангажираната от наказващия орган административно-наказателна отговорност
на жалбоподателя, е управлението на МПС с несъобразена скорост. В случая
,обаче би следвало възприетата както от актосъставителя, така и от адм.-
наказващият орган «несъобразена скорост» да е конкретизирана по някакъв
начин, тъй като липсва посочване и на допустима максимална скорост, което
внася неяснота и поставя под съмнение дали действително реализираната от
К. като водач на автомобила скорост е била «несъобразена». При липса на
конкретна величина на скоростта, необосновано актосъставителят и
наказващият орган са направили това заключение. Поради това съдът приема,
че нарушението по чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП изобщо не е доказано и
правилно установено. Изключително съществен пропуск е, че не е
установена изобщо скоростта, за да се прави извод,че същата е несъобразена.
Задължително,за да се приеме,че скоростта на движение на едно превозно
средство е несъобразена, във всички случаи на първо място следва да се
установи величината й и едва тогава тази скорост да се сравни с наличността
на отрицателно действащите фактори, които затрудняват или застрашават
безопасността на движението. При това положение само на това основание
следва да се отмени обжалваното наказателно постановление, като
недоказано и в съответствие с разпоредбата на чл.303 от НПК..
На следващо място,съдът като съобрази съставения АУАН и
издаденото въз основа на него НП с изискванията на ЗАНН, указващи
реквизитите на тези административни актове и процедурата по съставянето
им, намира, че същите страдат от пороци и са незаконосъобразно издадени.
Нито от акта, нито от наказателното постановление става ясно
причината за ПТП и каква е била скоростта на автомобила. Липсва извършен
оглед на местопроизшествието, за да се установят причините за
ПТП.Съставен е и е приложен протокол за ПТП, в който е отразено
схематично местопроизшествието,но това е станало единствено по данни на
водача,тъй като други свидетели очевидци не е имало.
3
Съдът намира , че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и като такова, следва да бъде отменено от съда. Същото е
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, което е
довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице, а не на
последно място е рефлектирало и върху възможността вмененото на
жалбоподателя нарушение да може да бъде доказано в хода на
административно-наказателното производство.
Нарушена е императивната разпоредба на чл.40, ал.1 от ЗАНН, съгласно
която актът се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са
присъствали при извършване или установяване на административното
нарушение. В процесния случай от събраните по делото доказателствени
средства се установява, че актосъставителят и вписаният в акта като свидетел
не са очевидци на извършеното нарушение. Същите са установили
нарушителя, след като вече е било реализирано пътно-транспортното
произшествие.
Както вече бе посочено, актосъставителя и свидетеля по АУАН не са
очевидци на пътно-транспортното произшествие, поради което не са
възприели факти от обективната действителност, представляващи нарушаване
от наказаното лице на посочените в акта разпоредби от ЗДвП. Описаната в
акта фактическа обстановка не се установява с категоричност , тъй като
двамата свидетели не се явяват,за да потвърдят отразените в АУАН
констатации.Поради това никой не е възприел извършеното от страна на
жалбоподателя нарушение на правилата за движение, нито механизма на
осъществилия се сблъсък. Така посоченото нарушение не е подкрепено от
годни доказателства – показания на свидетели-очевидци или други обективни
находки, като почива единствено на житейско предположение.
В производството по ЗАНН тежестта на доказване лежи единствено и само
върху административнонаказващия орган и недоказването на извършването
на административното нарушение от санкционираното лице е винаги
предпоставка за отмяна на НП.
Предвид на изложените съображения, обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
4
Водим от изложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, Р айонен съд
гр.Берковица
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно и неправилно Наказателно
постановление №21-0243-001126 от 12.11.2021 г. на ВПД Началник на РУП-
гр.Берковица, с което на ЦВ. П. КР. от гр................. и с ЕГН ********** на
основание чл.179, ал.2, предл. първо от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200
/двеста/ лева за административно нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП,както и
на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП е наложено административно наказание
глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно ОБЖАЛВАНЕ пред
Административен съд – Монтана по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
5