№ 9167
гр. София, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:А. ИЛЧ. И......
при участието на секретаря К... Д. Н.....
като разгледа докладваното от А. ИЛЧ. И...... Гражданско дело №
20231110164196 по описа за 2023 година
Й. М. М. е предявила срещу „......“ АД в условията на евентуално съединяване
следните установителни искове: за признаване за установено, че клаузата за неустойка в чл.
10 от Договор за потребителски кредит № ....../07.04.2022 г. е нищожна на основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП поради неравноправност; на основание чл. 26, ал. 1, пр.
2 ЗЗД поради заобикаляне на закона; на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД поради
накърняване на добрите нрави, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.
1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 5 лева, частично от сума в
размер на 2246,40 лева, недължимо платена по нищожен Договор за потребителски кредит
№ ....../07.04.2022 г., ведно със законната лихва от 23.11.2023 г. до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че с ответника са сключили Договор за потребителски кредит №
....../07.04.2022 г., по силата на който получила в заем сумата от 1 500 лв., дължима на 24
месечни вноски, като размерът на годишния лихвен процент бил в размер на 41 %, а ГПР –
49,65 %. Сочи, че в чл. 10 от договора било уговорено, че ищцата следва да заплати
неустойка в размер на 10,35 лв. плюс 0,230 % от усвоения размер на кредита, в случай че не
представи обезпечение на кредитора съгласно условията на договора в тридневен срок от
подписването му. Излага, че съгласно погасителния план е начислена неустойка в размер
на 2 484 лева, като общата сума, която следва да бъде заплатена от ищцата по договора, е в
размер на 4 628,67 лева. Намира посочената клауза за нищожна на основание чл. 146, ал. 1
ЗЗП, тъй като се касае за неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Счита
клаузата за нищожна на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 4, вр. чл. 22 ЗПК поради
това, че така уговорената неустойка цели да заобиколи предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК
максимален размер на ГПР. Твърди, че посоченият ГПР не съответства на действително
1
прилагания, което се потвърждава и от самия погасителен план, от който е видно, че
разходът за неустойка е включен и дължим още с подписването на договора. Изтъква, че по
тази причина клаузата е нищожна и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК поради заобикаляне на
закона. Обосновава, че тридневният срок за предоставяне на обезпечение е твърде кратък.
Счита, че неустойката за неизпълнение на акцесорно задължение излиза извън присъщите
функции – обезщетителна, обезпечителна и санкционна и цели единствено кредиторът да се
обогати неоснователно за сметка на длъжника. Излага, че е налице и заобикаляне на
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като с клаузата за неустойка се уговаря допълнително
обезщетение за кредитора при неизпълнение на акцесорно задължение – непредставяне на
обезпечение, от което неизпълнение не произтичат вреди. Счита, че чл. 14 от договора,
съгласно който неустойката за просрочие се изчислява върху размера на просрочената
главница при база реален брой дни забава, разделени на 360, и е незабавно изискуема и
дължима, представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Изтъква,
че неустойката е необосновано висока. Евентуално заявява, че е налице нищожност на целия
договор, което води до недействителност и на неустоечната клауза. Съзнателното
непосочване от кредитора на реалния размер на ГПР следва да се тълкува като
неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което е основание за
недействителност на целия договор за потребителски кредит съгласно чл. 22 ЗПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество депозира отговор на исковата молба, с
който не оспорва основателността на предявените искове и ги признава с единственото
уточнение, че общата дължима сума за неустойка е в размер на 2246,40 лева, а не в
претендирания от ищцата размер от 2484 лева. Обосновава по-ниската сума на неустойката
с това, че договорът за потребителски кредит е сключен при преференциални условия,
видно от чл. 10, което се отнасяло и до начина на формиране размерът на процесната
неустойка. В този смисъл признава исковете. Ответникът счита, че не е дал повод за
завеждане на делото и моли разноските да бъдат възложени в тежест на ищцата на
основание чл. 78, ал. 2 ГПК. При условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и за недължимост на ДДС, в
случай че бъде включено към възнаграждението.
С протоколно определение от 14.05.2024 г. съдът е допуснал увеличение на размера
на предявения иск, като същият да се счита предявен за сумата от 10 лева, частично от
2246,40 лева.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Доколкото ответникът признава изцяло предявените искове, т.е. всички факти,
включени във фактическите му състави, то същите следва да бъдат уважени изцяло.
Съдът намира, че в полза на ищцата не следва да бъдат присъждани разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод
за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В
конкретния случай е налице признание на иска по чл. 237 ГПК, направено с отговора на
2
исковата молба. Съдът намира и че е налице и втората предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК, а
именно, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото. От представените по делото
доказателства не се установява да е налице поведение на ответника, с което последният да е
предприел принудителни действия по отношение на ищцата, които да са провокирали
предявяването на исковете в настоящото производство и които да са изисквали неговата
защита. Поради това съдът счита, че разноските, направени от ищеца, следва да останат за
негова сметка, доколкото процесуалното поведение на ответника изпълва съдържанието на
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК в негова тежест да не се възлагат сторените в
производството разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖНА поради неравноправност клаузата за неустойка в чл.
10 от Договор за потребителски кредит № ....../07.04.2022 г. по предявения от Й. М. М., ЕГН
...., срещу „......“ АД, ЕИК ....., иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал.
1 ЗЗП.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от Й. М. М., ЕГН ...., срещу „......“ АД,
ЕИК ....., евентуално съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за
нищожност поради заобикаляне на закона, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за
нищожност поради накърняване на добрите нрави.
ОСЪЖДА „......“ АД, ЕИК ....., да заплати на Й. М. М., ЕГН ...., на основание чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 10 лева, частично от сума в размер на 2246,40 лева, недължимо
платена по нищожен Договор за потребителски кредит № ....../07.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 23.11.2023 г. до окончателното плащане.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3