№ 1442
гр. София, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Зорница Гладилова
Кристина Филипова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000502972 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 6524/28.11.2024 г., по гр.д.№ 5382/2023 г. на Софийски градски
съд, ГО, I-15 състав „Диас-81” ЕООД е осъдено да заплати на Н. С. С. на основание чл.49 вр.
чл.45 ЗЗД обезщетение за претърпени на 30.12.2022 г. неимуществени вреди в размер 22 500
лв., ведно със законната лихва считано от 09.05.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата; и обезщетение за претърпени имуществени вреди - 1 745.55 лв. - имуществени
вреди, като съдът е отхвърлил предявените от Н. С. С. против „Диас-81” ЕООД искове с
правно основание чл. 49 ЗЗД за разликата до пълните предявени размери: 30 000 лв.
неимуществени вреди и 2327,40 лв. - имуществени вреди. С решението в полза на Н. С. С.
на основание чл.78, ал.1 ЗЗД е присъдена сумата от 3 452.32 лв. разноски, а в полза на
„Диас-81” ЕООД – сумата 1187,50 лв. – разноски.
Срещу това решение, в частта, с която съдът е уважил исковете, е подадена
въззивна жалба от „Диас-81” ЕООД, което моли то да бъде отменено. Съдът неправилно се
основал на свидетелските показания, при положение, че свидетелите не били очевидци на
станалото, били заинтересовани, не били обективни, а освен това и противоречиви. Те не
установявали механизма на произшествието. В Епикриза към ИЗ № 44091/2022 г. на
УМБАЛ “СОФИЯМЕД” било отразено, че ищцата е постъпила “по спешност по повод
травма в областта на ДТС след битов инцидент”, а не произшествие в търговския обект. Това
било посочено и в Епикриза към ИЗ № 38/2023 г. на УМБАЛ “СОФИЯМЕД”. От тях се
установявало, че към датата на изписването й 10.01.2023 г., няма настъпили усложнения след
операцията. От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установявало, че
ищцата е била с намалено зрение на двете очи и за да вижда ясно се е нуждаела от очила,
1
които не е носила, което се потвърждава и от свидетелските показания. Налице бил принос
на пострадалата. Заключението на вещото лице ортопед-травматолог било, че фрактурата на
шийката на дясната бедрена кост е възстановено до състояние, максимално близко до
нормалното, в което е била преди настъпване на инцидента на 30.12.2022 г. като липсват
данни за някакви усложнения. По делото било установено, че стопанисваният от
жалбоподателя магазин отговаря на всички изисквания за осветеност и подреденост, което
се установявало от представените Констативен протокол № 0036695/02.11.2022 г. на
Министерство на земеделието, Областна дирекция по безопасност на храните - София-град,
за извършена проверка в търговския обект; Сертификат за контрол № 59346/01.10.2021 г. на
Акредитиран орган за контрол “Ефект контрол” от вид А при “Ангел 2004” ООД за обект
Магазин за хранителни стоки, гр. София 1574, ж.к. “Христо Смирненски”, ул. “Корал”, бл.
12, стопанисван от “ДИАС-81” ЕООД, се установява в заключението от извършения контрол,
че: 1. Контролираният периметър осветеност на работните места, съответства на
изискванията на Наредба № 49 ДВ, бр. 7/1976 г. и 2. Контролираните параметри на
микроклимата: температура на въздуха, относителна влажност на въздуха и скорост на
движение на въздуха на работните места, съответстват на изискванията на Наредба № РД-
07-3 ДВ, бр. 63/2014 г. Неразделна част от Сертификата за контрол били Протокол № 59346-
О/01.10.2021 г. и Протокол № 59346- МК/01.10.2021 г.; Сертификат за контрол №
59347/01.10.2021 т. на Акредитиран орган за контрол “Ефект контрол” от вид А при “Ангел
2004” ООД за обект Магазин за хранителни стоки, гр. София 1574, ж.к. “Христо
Смирненски”, ул. “Корал”, бл. 12, стопанисван от “ДИАС-81” ЕООД, се установява в
заключението от извършения контрол, че: Импедансът Zs на контура “Фаза-защитен
проводник” на контактите, удължителите и съоръженията 220V в магазина съответства на
изискванията на Наредба № 16-116, ДВ бр. 26/2008 г. и Наредба № 3, ДВ бр. 90 и 91/2004 г.
Неразделна част от Сертификата за контрол е Протокол № 59347-ИКФЗП/01.10.2021 г.;
Сертификат за контрол № 59348/01.10.2021 т. на Акредитиран орган за контрол “Ефект
контрол” от вид А при “Ангел 2004” ООД за обект Магазин за хранителни стоки, гр. София
1574, ж.к. “Христо Смирненски”, ул. “Корал”, бл. 12, стопанисван от “ДИАС-81” ЕООД, се
установява в заключението от извършения контрол, че: Съпротивлението на защитната
заземителна уредба, съответства на изискванията на Наредба № 16-116, ДВ бр. 26/2008 г. и
Наредба № 3, ДВ бр. 90 и 91/2004 г. Неразделна част от Сертификата за контрол е Протокол
№ 59348-СЗЗУ/01.10.2021 г. Жалбоподателят създал всички условия за безопасност както на
посетителите, така и на служителите си и обектът се стопанисвал в състояние, което
отговаряло на всички законови изисквания и така, че да не е предпоставка за причиняване на
вреди на гражданите. Жалбоподателят счита присъдения размер на обезщетението за
неимуществени вреди за необосновано висок. От друга страна липсата на деликтно
поведение изключвало гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на
работата, регламентирана по чл. 49 от ЗЗД. В случая не било посочено конкретно физическо
лице, причинило вредите. Ищецът не бил доказал извършено деянието, както че е
извършено от този, на когото е възложена работа, че извършеното деяние е неправомерно,
както и съществуваща причинна връзка между деянието и вредите. При иск по чл. 49 от ЗЗД
отделно от това трябвало да се докаже, че вредите са причинени при или по повод
възложената работа от страна на прекия причинител на вредата и кой е този причинител.
Тези предпоставки липсвали. Жалбоподателят моли съда да отмени решението и да
отхвърли исковете или да намали техния размер.
Ответникът по въззивната жалба Н. С. С. я оспорва и моли въззивния съд да я
остави без уважение.
Срещу решението, в частта, с която исковете й са отхвърлени, е подадена
въззивна жалба от Н. С. С., която моли то да бъде отменено и исковете й уважени в цялост.
Решаващият съдебен състав необосновано приел, че степента на съпричиняване на
2
настъпилите вредни последици за пострадалата е 25 %. Тази степен не отговаряла на
действително установените факти, ако въобще следвало да се приеме наличие на
съпричиняване. Съдът не отчел и не преценил достатъчно задълбочено обстоятелството, че
произшествието е настъпило в близкия квартален магазин, многократно и редовно
посещаван от ищцата, с добре познато на пострадалата вътрешно разположение и
подреждане на стоките и оформените между рафтовете пътеки, но без намиращите се върху
тях в деня на инцидента предмети, което изключвало неправилни действия от нейна страна
във вътрешността на магазина, където е паднала. Ищцата никога не е ползвала очила по
време на разходки и при пазаруване, защото това не е било необходимо. В деня на
инцидента ищцата вършила обичайното пазаруване без необходимост от очила. По делото
липсвали категорични доказателства за интензивността на осветлението в магазина и
специално на мястото на инцидента. Не било установено точното място на инцидента, за да
може да се направи точна преценка за осветеността там, където ищцата се е спънала. Не
било установено какъв е цветът на покритието на пода и на процесиите предмети, техните
вид, размери и разположение, за да се прецени дали формата и цветът им не се е сливал с
цвета и шарките на пода, което да затрудни тяхното разпознаване. Не било изяснено дали
установеното различното по интензивност осветление в различните части на магазина и по-
специално тази негова част, където е паднала С. не е било контрастно до степен, че при
прехода по-силно осветена част към по-слабо осветена, зрението да не може да се
приспособи достатъчно бързо и така да затрудни ясното разпознаване на предметите,
включително намиращи се на пода.
Н. С. С. счита, че искането за присъждане на разноски е останало без
произнасяне. Сочи, че в решението на СГС не е посочено, че присъдената сума следва да
бъде изплатена ведно с дължимата лихва за периода от подаване на исковата молба -
09.05.2023 г., до окончателното й изплащане
Ответникът по въззивната жалба „Диас-81” ЕООД я оспорва и моли въззивния
съд да я остави без уважение.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от
фактическа страна:
Първоинстанционното производството е образувано по предявени от Н. С. С.
срещу „Диас – 81“ ЕООД искове с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата 30
000 лв. неимуществени вреди и 2 327.40 лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва
от предявяване на иска – 09.05.2023 г. до окончателното изплащане. В исковата молба е
посочено, че на 30.12.2022 г. Н. С. посетила кварталния магазин, намиращ се на адрес: гр.
София, ж.к. „Христо Смирненски“, бл. 12. В магазина било тясно и неосветено. Без да вижда
ясно обстановката пред себе си ищцата се спънала в щайги, оставени на пода без надзор.
При падането тялото й се усукало, тя паднала на дясната страна, ударила си главата и
вероятно изгубила съзнание. Не била в състояние да се движи или говори от болка. Когато
дошла на себе си видяла хора, които се суетели около нея. Н. С. ги помолила да позвънят на
нейна приятелка. Междувременно пристигнала и дъщеря й. Те повикали линейка и С. била
транспортирана до „СофияМед“, където констатирали счупване на бедрена шийка вдясно и
същия ден извършили операция. На 10.01.2023 г. Н. С. била изписана от болничното
заведение като се придвижвала с помощни средства. За операцията и медикаменти
заплатила медицински изделия на обща стойност 2 327.40 лева. Първите три месеца ищцата
не била в състояние да се самообслужва, помагали й близки. Първите два месеца била
предимно на легло, впоследствие започнало раздвижване. Ищцата ограничила контактите с
приятели, била принудена да стои в дома си и това й се отразило психически. Посочва, че
болките, куцането и ползването на патерица ще останат до края на живота й. Счита, че
3
ответникът „Диас 81“ ЕООД не изпълнил задължението си за осигуряване на достатъчно
място и условия за безпрепятствен достъп и придвижване на клиентите в търговския обект,
осветление, както и допуснал стока, амбалаж и опаковки да се намират на пода в рамките на
тесните пътеки за разминаване, което е основание за ангажиране на неговата отговорност за
причинените й вреди.
Ответникът „Диас – 81“ ЕООД оспорва иска. Не оспорва, че стопанисва
квартално магазинче, което не е голямо, но поддържа, че са създадени всички условия за
безопасност. Констатираната травма на ищцата била следствие битов инцидент, а не при
произшествие в търговския обект. По повод операцията нямало усложнения. Счита
претендираното обезщетение прекомерно по размер.
По делото е представена информация за подаден сигнал с искане за спешна
медицинска помощ № 147159/30.12.2022 г. по повод повикване за адрес: бл. 12 на ул.
„Корал“, в магазин на блока, в 13:55 часа.
Представен е фиша за спешна медицинска помощ на ЦСМП 147159/30.12.2022
г., в част анамнеза на който се сочи, че пострадалата Н. С. се е „спънала от кашон в
магазина, оплаква се от болки в десен крак“.
Представена е Епикриза към ИЗ № 44091/22 г. на УМБАЛ „Софиямед“ АД, в
която е отразено, че в периода 30.12.2022 г., 15:32 ч. до 02.01.2023 г. – 15:50 часа Н. С. е
приета в Клиника по ортопедия и травматология, хирургия на ръка и реконструктивна
хирургия за болнично лечение по повод счупване на бедрена шийка, закрито вдясно. В
анамнезата е отразено, че постъпва по спешност по повод битов инцидент. Лечението е
продължило до 10.01.2023 г.
Представени са издадени фактури от УМБАЛ „Софиямед“ ООД за 40.60 лв. –
потребителска такса, 2 135 лв. – медицинско изделие, както и касови бонове за: 35 лв. –
рентгенография.
Страните не спорят, че „Диас – 81“ ЕООД стопанисва магазин за хранителни
стоки, находящ се в гр. София, ж.к. „Христо Смирненски“, ул. „Корал“, бл. 12.
Като доказателства за осигурени безопасни условия за клиентите на магазина
ответникът представя: Сертификат за контрол № 59346/01.10.2021 г., протокол за контрол на
осветеност № 59346-О/01.10.2021 г., от които е видно, че към датата на съставяне на
протокола измерената осветеност е в показания над нормата за търговските зали.
Представени са също посочените във въззивната жалба констативни протоколи, сертификати
за контрол и други протоколи, от които е видно, че проверките в процесния магазин са
установявали изпълнение на изискванията, поставени към търговеца.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите И. В.
К., Е. Б. Б., Х. А. Д..
По делото е разпитана като свидетел И. В. К., дъщеря на ищцата, от чиито
показания се установява, че на 30.12.2022 г. майка й позвънила, за да й каже, че е паднала в
магазина в блок, съседен на този на свидетелката, като я помолила да отиде при нея. Когато
свидетелката отишла на място в магазина, заедно със сина си, заварила майка си седнала на
една касетка, като не можела да се движи. Свидетелката рядко посещавала магазина. По
нейни спомени разстоянието между шкафовете нямало метър. Свободно по пътеката не
можели да се разминат двама човека, трябвало да се завъртят странично. Майка й й казала,
че на ъгъла се спънала в кашон. Свидетелката не огледала мястото на падане и не знаела как
е било осветено. Линейката дошла 15-20 минути след повикването. Н. С. имала очила,
които ползва вкъщи когато чете, но навън не носела очила. По време на болничния престой
Н. С. споделяла, че изпитва болки, трудно ставала и сядала. След изписването била в дома
си, живеела с дъщерята на свидетелката и съпруга й, те се грижели за нея, а свидетелката я
посещавала всеки ден. Ищцата и свидетелката живеели в два съседни блока. Около 3 месеца
ищцата се оплаквала от болки, около месец ползвала проходилка за придвижване,
впоследствие подпомагала движението си с патерици. Сега ходела с бастун, преди
инцидента не ползвала помощно средство за придвижване.
4
По делото е разпитана като свидетел Е. Б. Б., приятелка на Н. С., от чиито
показания се установява, че на 30.12.2022 г. Н. С. й се обадила и й казала, че е паднала в
магазина и не може да стане. Свидетелката отишла на място в магазина, видяла ищцата да
седи на касетка от бира. Около нея имало много стоварена стока, бутилки с минерална вода
и др. В магазина било тясно, имало един коридор, кантар и каса, хладилник, има и малко
коридорче, в което са сложени касетки. За разминаване имало около 50-60 см., за да се
разминат двама човека трябвало да се завъртят странично. Н. С. показала на свидетелката
къде е паднала – на мястото имало стока, пакети от бисквити, бутилки от минерална вода,
кашони и неприбрана стока. Н. С. не могла да се изправи дори и с помощ, нито да върви.
Повикали линейка. През м. април или май на следващата година свидетелката видяла
ищцата на тротоара с бастун. След операцията се оплаквала, че й е трудно да ходи и гледала
да се прибере. Преди инцидента често ходели на разходки, обикаляли цяла София. В хода на
разпита свидетелката сочи, че точно където е паднала ищцата е нямало нищо, но тъй като е
дошла след час е възможно през това време персонала да е преместил вещите. Ищцата й
споделила, че на мястото на инцидента имало стоки и кашони и в тях се е спънала.
По делото е разпитана като свидетел Х. А. Д., от чиито показания се
установява, че работи в магазина на „Диас – 81“ ЕООД. Осветлението в магазина било
еднакво във всяка част, като според свидетелката било много добро. Където минават хората
се е случвало да се оставят кашони, но точно за този ден не помни. Тогава била ангажирана
да реди ядките и нямало спомен да е имало кашони. На 30.12.2023 г. мисли, че нищо не е се е
случвало.
По делото е изслушана неоспорена Комплексна съдебномедицинска
експертиза, изготвена от вещите лица проф. д-р И. П., офталмолог и д-р Б. К., ортопед-
травматолог. Съгласно заключението, че на 30.12.2022 г. Н. С. получила фрактура в областта
на шийката на дясна бедрена кост. Същата се класифицирала като медиоцервикална и
изисква частична или тотална смяна на засегнатата тазобедрена става. При ищцата правилно
било извършено оперативно лечение на фрактурата, състоящо се от частична смяна на дясна
тазобедрена става с имплантиране на еднополюсна биартикуларна ендопротеза тип Moore с
циментова фиксация. Към момента на извършения преглед от вещото лице К. ищцата не се
оплаквала от болки, съобщавала за поява на дискомфорт в областта на дясна тазобедрена
става, появяващ се при промяна на климатичните условия (повишена влажност), както и при
преобръщане в леглото нощем. Вещото лице счита, че тези оплаквания не налагали прием на
обезболяващи медикаменти. Ищцата не споделила да е провеждала специална
рехабилитация. Констатиран е белег в горната трета на дясно бедро с дължина 13 см., но той
не можело да се определи като загрозяващ. Нямало клинични данни за отоци, сетивни и
циркулаторни смущения в дисталните отдели на долните крайници, мускулната сила е
еднакво запазена и симетрична за долните крайници. Констатирана е лека хипотрофия на
дясна бедрена мускулатура. Активните и пасивни движения в дясна тазобедрена става били
безболезнени. Констатирано е отклонение при: флексия, екстензия, вътрешна и външна
ротация. Вещото лице ортопед-травматолог приема, че фрактурата на шийката на дясна
бедрена кост е възстановена до състояние, максимално близко до нормалното, в което е била
преди настъпване на инцидента на 30.12.2022 г. Описаните ограничения в движенията на
дясна тазобедрена става се дължат основно на околоставните мекотъканни структури, която
е обусловена от самата оперативна интервенция, както и на преклонната възраст на
пострадалата ищца. Представените доказателства за сторени разходи за лечение, според
експерта, са в пряка причинно-следствена връзка с инцидента и необходими за правилното
протичане на лечебния и възстановителния процес. Към момента нямало данни за
усложнения. Не можело да се отговори кога би се наложила подмяна на ставата.
Офталмологичната част на заключението сочи, че първите сведения за състоянието на
ищцата са от 20.09.2023 г., когато е прегледана в МЦ „Зора“ и е установено намалено зрение
и на двете очи, повече в лявото: дясно око с корекция от +3,5 д.сф. е била 0,2, ляво око с
корекция от 1,0 д.цил. е била 0,15. Поставена е диагноза „други старчески катаракти“ и е
предложена операция на лявото око, която е осъществена на 05.10.2023 г., констатирано е
подобрение на зрението. При прегледа, осъществен от вещото лице е констатирано: зрение
5
на дясното око с корекция от +3,0 д.сф. е било 0,4 за далеч, зрението на лявото око е било 0,5
за далеч; зрението на двете очи за близо със съответната корекция е било 1,0. Дясното око се
представя с нуклеокортикална катаракта, лявото – с интраокуларна леща, поставена
стабилно в капсулния сак. Нуклеокортикалната катаракта се развива относително бавно,
поради което може да се предположи, че към 30.12.2022 г. ищцата вече е имала някаква
степен на изменение в лещите. Експертизата не може да посочи каква е била зрителната
острота на Н. С. към момента на инцидента. Тя била с висока степен на далекогледство,
което може да се компенсира в началните етапи на развитието на развитието на катарактата.
От значение било дали към инцидента ищцата е носила корекцията си, за което нямало
данни. В съдебно заседание д-р П. е допълнила и пояснила, че за да вижда достатъчно ясно,
ищцата се е нуждаела от очила. Д-р К. посочва, че ищцата реализира самостоятелна походка,
но с оглед възрастта и инцидента – за по-голяма сигурност ползва помощно средство:
бастун. Експертът определя 3 месеца като нормален срок за свеждане до минимум на
болките.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхождат от
легитимирани страни и са процесуално допустими.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси
съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното
съдебно решение е валидно, като същото е и процесуално допустимо.
Предмет на делото са предявения от ищцата срещу ответника обективно
съединени искове с правно основание чл.49 от ЗЗД във вр. чл.45 от ЗЗД за сумата 30 000
лева, обезщетение за неимуществени вреди и за сумата 2 327.40 лв. имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху тези суми от предявяване на иска – 09.05.2023 г. до
окончателното изплащане. Исковете се основават на това, че на 30.12.2022 г., при посещение
в стопанисвания от ответника кварталния магазин, в магазина било тясно и неосветено и без
да вижда ясно обстановката пред себе си ищцата се спънала в щайги, оставени на пода без
надзор, при което получила счупване на бедрена шийка вдясно, по повод на което й била
извършена операция, което й причинило неимуществени и имуществени вреди.
Искът е обоснован в исковата молба с това, че ответникът отговаря за
състоянието и поддръжката на магазина.
В разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД е установено задължение за всеки, който е
възложил изпълнението на определена работа на друго лице, да обезщети вредите,
причинени от изпълнителя при или по повод на възложената работа. Отговорността на
възложителя е обективна, гаранционно - обезпечителна и безвиновна, като нейната цел е да
репарира вредите, които са настъпили като пряка и непосредствена последица от
извършването на възложената работа в патримониума на трето лице. Тази отговорност е
функционално обусловена и възниква само тогава, когато са налице предпоставките на чл.
45 от ЗЗД по отношение поведението на прекия причинител, а именно - виновно и
противоправно поведение /действие или бездействие/, вреда и причинно - следствена връзка
между поведението и вредата. Вината на прекия извършител, съгл. чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, се
предполага до доказване на противното и в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД.
За да възникне имуществената отговорност за причинени имуществени вреди
от непозволено увреждане, трябва в обективната действителност да са настъпили следните
юридически факти, предвидени в хипотезата на посочената правна норма: 1) деяние
/действие или бездействие/; 2) противоправност /несъответствие между правно дължимото и
фактически осъщественото поведение/; 3) вреди или неблагоприятно засягане на
имуществената сфера на увредения, които могат да бъдат под формата на намаляване на
неговия патримониум, представляващо претърпени загуби, или непостъпване в неговия
6
патримониум на очаквано благо, за което има с висока степен на сигурност на постъпването,
представляващо пропуснати ползи; 4) причинно-следствена връзка между противоправното
поведение и настъпилите имуществени вреди, което означава, че вредоносният резултат
следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното
противоправно поведение на делинквентаи 5) вина на делинквента, която съобразно
уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага.
Съгласно т.6 от Постановление № 7 от 1959 г., Пленум на ВС отговорността на
лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени
при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или
бездействия. Тази отговорност има обезпечително гаранционна функция и произтича от
вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили
работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са
невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за
освобождаването им от отговорност.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД, е, че тя е израз на превантивната функция на
отговорността на търговеца. Чл. 49 ЗЗД очертава граница на поведение, която следва да се
спазва при осъществяване на дейността на търговеца, за да бъде квалифицирана като
правомерна. Това е обективна граница, подчинена на дължимата грижа на добрия търговец –
арг.от чл. 302 ТЗ. Разпоредбата има защитна, която се привежда в действие едва при
неспазване или излизане от допустимите предели на поведение, очертани в правната норма,
както и обезщетителна/репатривна функция. Нейната задача се свежда основно до даване на
отговор на въпроса какъв е правният механизъм за поправяне на причинените вреди. Тя е
обвързана преди всичко с реализацията на отговорността на търговеца при причинени вреди.
Тази отговорност е предвидена от закона, за да обезпечи по-сигурното, лесно и бързо
обезщетяване на пострадалия.
При преценка за наличието на предпоставките от фактическия състав на чл.49
от ЗЗД въззивният съд изхожда от това, че противоправността се изразява в наличието на
неспазена или заобиколена разпоредба от нормативен акт от страна на работници,
служители или органи на дружеството. Това са лица, на които е възложено извършването на
работа, свързана пряко или косвено с дейността на търговеца. Търговецът не може да се
защити, дори да докаже, че извършителят на работата е действал в несъответствие с
дадените му указание или надлежните правила за извършване на възложената работа
/Постановление № 9 от 28.12.1966г. на Пленума на Върховния съд/. Неправомерността
следва да бъде обективирана чрез деяние – конкретно действие или бездействие. То може да
бъде както извършване на определени физически действия, така и, например, бездействие на
служител или на управителен орган на търговско дружество. От събраните гласни и писмени
доказателства, се установява, че в резултат на падане от собствен ръст, настъпило на
територията на магазин № 3, кв. “Хр. Смирненски”, бл. 12, ищцата е претърпяла твърдяното
от нея с исковата молба травматично увреждане - счупване на бедрена шийка закрито
вдясно. От показанията на свидетелите Е. Б. и Х. Д., се установява, че мястото на
увреждането е територията на магазина, стопанисван от ответника, тъй като двете
свидетелки са намерили ищцата в магазина - седнала на щайга и в невъзможност да се
изправи и да се движи, както и от представените по делото документи за подаден сигнал и
искане за оказване на спешна медицинска помощ на адреса на магазина, транспортиране на
ищцата с линейка до МБАЛ “Софиямед” и приемането й за болнично лечение по повод
констатираната травма.
Представените от ответника протоколи за проверка от различни контролни
институции от 2021 г. не отразяват състоянието на помещенията към 30.12.2022 г. и
необходимото за безопасното преминаване на клиенти осигуряване на проходимост между
стелажите. В случая съдът обръща внимение, че информацията, посочена от ищцата за
настъпването на инцидента е последователна и безпротиворечива като декларираното от нея
7
спъване в кашон е отразено във фиша на Центъра за спешна медицинска и е споделено със
свидетелката Б., която от своя страна при отиването си в магазина в отговор на повикването
на ищцата, установила, че на мястото на инцидента е имало стока: пакети от бисквити,
бутилки от минерална вода, разтворени празни кашони. В хода на показанията свидетелката
е посочила, че точно на мястото, където се спънала нямало нищо, но тя се отзовала час след
настъпване на инцидента. Съдът отчита дадените показания, че извън това място по пода
имало пакети от бисквити, бутилки от минерална вода, разтворени празни кашони като за да
бъде вдигната и поставена ищцата да седне върху щайга след инцидента, мястото е следвало
да бъде изчистено. Показанията на свидетелката Добрева потвърждават, че там, където
минават хората, се е случвало да се оставят кашони. При тези съображения съдът намира за
доказани твърденията на ищцата инцидентът да е настъпил при спъване в кашон, намирал се
на пътеката за преминаване на клиенти. В случая е било налице бездействие от страна на
служителите на ответното дружество - за осигуряване на безопасно преминаване по
пътеката без наличие вещи, които не са били сигнализирани, оградени или по друг начин
обезопасени. В това се изразява и противоправността на бездействието от страна на
служителите на ответника.
При обсъждане на показанията на свидетелите, съдът ги съпоставя, както
помежду им, така и с всички останали събрани доказателства, като съобразява, че същите не
съдържат вътрешни противоречия и както и такива с останалите доказателства и
кореспондират с тях, както и с възприеманите от въззивния съд като логични обяснения на
ищеца за инцидента. Съдът взема предвид добросъвестността и волята на свидетелите да
кажат истината, и съгласно чл. 172 ГПК преценява, че по отношение на свидетеля К. са
налице обстоятелства за възможна заинтересованост от изхода на делото, но от друга страна,
че свидетелските й показания са добросъвестни, логични и съответни на останалите
доказателства. Свидетелите не са преки очевидци, но от друга страна сведенията, които
дават допълват фактологията, установена по делото и с писмени доказателства и изграждат
логична и обоснована фактическа обстановка на инцидента, при който е пострадала ищцата.
Няма основания съдът да приеме, че показанията на свидетелите не следва да се кредитират.
Деликтната отговорност по чл. 49 ЗЗД възниква, когато са възникнали вреди,
които могат да бъдат както имуществени и неимуществени, така и претърпени загуби и
пропуснати ползи. Сигурен белег за имуществени вреди ще е налице, когато имущественият
пасив на увреденото лице се е увеличил, или имущественият му актив се е намалил. По
делото е установено, че вследствие спъването си ищцата е паднала и е получила
травматично увреждане – счупване на дясна тазобедрена става.
Между неправомерното деяние, което е извършено от работници, служители
или органи на търговското предприятие, и настъпилите вреди трябва да има логическа и
обоснована връзка, която най-общо може да се опише като „причина-следствие“. Тя подлежи
на доказване в гражданския процес от ищеца, който трябва да докаже пред съда, че именно в
следствие на замърсената околна среда е претърпял вреди. Съдът намира доказано, че в
пряка причинно-следствена връзка с процесния инцидент ищцата е получила счупване на
дясна тазобедрена става и е сторила необходими разходи за лечение в общ размер 2327.40
лв.
По възражението за съпричиняване:
За да се определи дали е налице съпричиняване на вредоносните последици и
степента на участие на пострадалия в цялостния съпричинителен процес, е необходимо да се
изследва механизмът на настъпване на процесното ПТП. В доказателствената тежест на
ответника е установяването на този правнорелевантен факт като неговото доказване трябва
да е пълно, несъмнено и безспорно съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. За да е налице принос на
увредения към щетата, е необходимо не само извършваните от него действия да нарушават
предписаните от закона правила за поведение, но тези нарушения да са в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие. Това е
прието в постоянната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК / пр. решение №
20б/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г., II на ВКС, решение № 18/17.09.2018 г. по гр. д. №
8
60304/2016 г. на IV г. о./. С ППВС № 17/1963 г. - т. 7, представляващо задължителна съдебна
практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е прието и изяснено, че обезщетението за
вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между
поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Определянето на степента на
съпричиняване предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на делинквента
и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на
вредоносния резултат, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е
допринесъл за настъпването на вредите.
По делото не са ангажирани доказателства за твърденията на ищцовата страна,
че към момента на настъпване на инцидента е имало намалена осветеност на мястото на
инцидента до степен, препятстваща ясното разпознаване на предметите на пода, като
въззивният съд приема, че ищцата е имала възможност да възприеме оставения на пода на
магазина кашон, още повече, че свидетелските показания на св.Б. сочат, че същата при
влизането си в магазина е възприела, че по пода има разхвърляни стоки и вещи. От друга
страна вещото лице офталмолог е посочило, че за да вижда достатъчно ясно, ищцата се е
нуждаела от очила. По тази причини съдът намира, че за ищцата към момента на инцидента
е било възможно да възприеме, че на пода има вещи, които биха затруднили придвижването,
с което, заедно с това, че не е носила очилата си, е съпричинила вредоносния резултат, като
при съпоставяне действията на двете страни съдът намира, че ищцата е съпричинила 25%
настъпването на инцидента..
Относно обезщетението за неимуществени вреди:
Съдът намира, че в полза на ищцата е възникнало вземане за обезщетение за
причинените й неимуществени вреди от травматичното увреждане.
По отношение критериите за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди е налице задължителна тълкувателна практика, обективирана в § ІІ на
ППВС № 4 от 23.12.1968 г., в което примерно и неизчерпателно са посочени конкретните
обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да съобрази, и които при
телесните увреждания са техният характер, начинът на извършването им, обстоятелствата,
при които са извършени, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр., както и бланкетно посочени други
установени по делото обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
репариране на неимуществените вреди. Във формираната по реда на чл. 290 от ГПК
казуална практика на Върховния касационен съд е прието, че такъв критерий са и
икономическите условия в страната към датата на настъпване на увреждащото събитие. Те
нямат самостоятелно значение, а могат да бъдат взети предвид само при отчитане на
конкретните икономически условия, имащи значение за формиране на критерия за
справедливост. Това се отнася и до нивото и динамиката на инфлационните процеси, които
независимо дали са предизвикани от увеличаване на паричната маса в обращение или от
дефицит на общото предлагане на стоки и услуги имат за последица намаляване на
покупателната способност на парите. Ето защо този критерий няма самостоятелно значение,
а функционира като своеобразен коректив на парите като измерител на стойността в
сравнение с предходен период, през който е присъдено обезщетение за аналогични вреди,
причинени при съпоставими други обстоятелства
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда в съответствие с
установения дефинитивно в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост. Релевантните в
конкретния случай критерии по т.11 от ППВС № 4/1968г. са на първо място получените от
ищеца травматични увреждания: счупване на бедрена шийка, което увреждане е наложило
оперативно лечение, при липса на данни за последвали усложения. Ищцата се е
възстановила в рамките на три месеца. В периода на възстановяване е имала необходимост
от грижите на трети лица, тъй като не е могла да се обслужва сама. Получената фрактура е
консолидирана. Важно обстоятелство е че до настъпване на травматичното увреждане
9
ищцата не се е нуждаела от помощно средство при ходене, докато след инцидента тя се
придвижва с помощно средство - бастун, въпреки възможността да реализира самостоятелна
походка. Причинената травма е допринесла за промени в личния и социалния живот на
ищцата, която е ограничила контактите си и е променила начина си на живот, като се
установи ищцата да се разхожда навън за кратко. Налице са остатъчни ограничения в обема
на движение на дясна тазобедрена става, както и болки в тази част при промяна на времето,
без да е необходим прием на медикаменти. Важно обстоятелство е възрастта на ищцата към
датата на инцидента – 85 години, която е свързана с трудности при преживяване и
възстановяване от инциденти, както и с значително повече болки и страдания, както и
неудобства при възстановяване.
Въззивният съд отчита икономическата обстановка в страната, показател за
която е минималната работна заплата, която към датата на инцидента е 710 лв.
Въззивният съд намира, че обезщетението за причинените на ищцата
неимуществени вреди следва да бъде определено в размер от 45 000 лева, който е съответен
на критерия справедливост, установен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно Тълкувателно
решение № 1/2021 от 01.08.2022 г., при прилагане разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за
задълженията и договорите преценката на съда за размера на справедливото обезщетение за
неимуществени вреди от деликт не е ограничена от заявената претенция, но не може да се
присъди сума, надхвърляща поисканата в петитума на исковата молба.
Доказана и основателна е и претенцията за имуществени вреди в размер на
2327.40 лв.
При възприетия и определен от съда процент съпричиняване исковете се
явяват основателни за сумите от 30 000 лева неимуществени вреди /дължимото
обезщетение е в размер 33 750 лева след приспадане на съпричиняването, но съдът отчита,
че искът е предявен в размер от 30 000 лева/ и 1 745.55 лв. имуществени вреди, върху които
суми е дължима и лихва за забава от датата на предявяване на иска, съобразно заявеното с
исковата молба искане.
По изложените съображения въззивната жалба на ищцата е основателна по
отношение иска за неимуществени вреди. Обжалвания съдебен акт следва да бъде отменен в
частта, с която този иск е отхвърлен и вместо него въззивният съд следва да присъди целия
предявен размер.
При този изход на спора отговорността за разноските следва да се носи от
въззивника-ответник, който следва да заплати на ищцата сумата 3153.82 лева
представляваща съответна на уважената част от жалбата й част от направените разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 6524/28.11.2024 г., по гр.д.№ 5382/2023 г. на Софийски
градски съд, ГО, I-15 състав В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от Н. С. С. срещу
„Диас-81” ЕООД иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за сумата 7500 лева,
представляващи обезщетение за претърпени на 30.12.2022 г. неимуществени вреди над
присъдения с решението размер 22 500 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лева като
вместо него съдът ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА „Диас-81” ЕООД да заплати на Н. С. С. на основание чл.49 вр. чл.45
ЗЗД обезщетение за претърпени на 30.12.2022 г. неимуществени вреди в размер 7500 лева,
представляващи обезщетение за претърпени на 30.12.2022 г. неимуществени вреди над
присъдения с решението размер 22 500 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лева, ведно
със законната лихва считано от 09.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата
10
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6524/28.11.2024 г., по гр.д.№ 5382/2023 г. на
Софийски градски съд, ГО, I-15 състав.
ОСЪЖДА „Диас-81” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Н. С. С., ЕГН
********** на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата 3153.82 лева разноски за въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред Върховен касационен съд, в
1-месечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11