№ 15112
гр. София, 05.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20251110102820 по описа за 2025 година
Предявени са искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ чрез адв. М. /л.7/ за
заплащане на сумата от 644,20 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско”, включващо 15 лв. ликвидационни
разноски за вреди, причинени при ПТП на 09.04.2024 г. на лек автомобил "Дачия Докер", с
рег. № РВ 3951 КХ, вследствие противоправно поведение на водач на автомобил
"Мерцедес", с рег.№ 599М284, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението до
окончателното изплащане. Претендират се разноските по делото.
По иска по чл. 411 КЗ ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по
договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско” за л.а. "Дачия Докер", с рег. №
РВ 3951 КХ, е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на
застрахования автомобил. Твърди, че щетите са на стойност 1273,40 лв., като поддържа да е
изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение, както и да е
сторил разходи за ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Твърди, че ответникът е
застраховал гражданската отговорност на делинквента, спрямо когото в полза на ищеца
възниква регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение. Ответникът не е
възстановил дължимата сума изцяло, въпреки че е поканен с регресна покана.
Ответникът чрез юрк. Томова е депозирал отговор в законоустановения срок, с който
оспорва иска по основание и размер. Счита, че задължението е погасено в цялост с плащане
на сумата от 644,20 лв., тъй като намира, че е налице съпричиняване от страна на л.а.
"Дачия Докер", с рег. № РВ 3951 КХ. Сочи, че тъй като водачът на л.а. "Дачия Докер" е
посочен като „пострадал“ не е следвало да бъде съставян двустранен констативен протокол,
а е било необходимо посещение на местопроизшествието от органите на пътна полиция.
Излага подробни съображения относно вината на водача на л.а. "Дачия Докер", с рег. № РВ
3951 КХ, като навежда и възражение за съпричиняване.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:
1
Относно иска по чл.411 ал.1 от КЗ
От разпоредбата на чл.411 ал.1 от КЗ се установява, че предпоставките за уважаване
на предявения иск са: 1. настъпила суброгация на ищеца в правата на увреденото лице – 1) за
което да е възникнало вземане по деликтно правоотношение на осн. чл. 45 ЗЗД; 2) да е бил
сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 3) застрахователят да
е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 2. причинителят на вредата да
има сключен валиден застрахователен договор с ответника по застраховка „Гражданска
отговорност” /ГО/.
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните е изведено, а и се
установява от доказателствата по делото, че към 09.04.2024 г. е било налице валидно
облигационно правоотношение по договор за „Гражданска отговорност на автомобилиста”
между собственика на л.а. "Мерцедес", с рег.№ 599М284 и ответното дружество ЗК „Лев
Инс“ АД.
Видно е от представената по делото застрахователна полица, че към 09.04.2024 г.
между собственика на л.а. "Дачия Докер", с рег. № РВ 3951 КХ и ищцовото дружество „ДЗИ
– Общо застраховане“ ЕАД е било налице облигационно правоотношение по договор за
имуществена застраховка „Каско”.
От доказателствата по делото се установява, а и не се спори, че от страна на
застрахователя „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД на доверен сервизи е заплатена сума в общ
размер на 1273,40 лв. за отстраняване на вредите по л.а. "Дачия Докер", с рег. № РВ 3951
КХ.
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните е изведено, че от
страна ответното дружество е осъществено плащане по предявената регресна претенция в
размер на 644,20 лв.
Следва да се установи механизма на ПТП, включително наличието на причинно-
следствена връзка, противоправността на деянието и вината на дееца.
За настъпилото ПТП е съставен двустранен констативен протокол от 09.04.2024 г.
Същият е частен документ, подписан от двамата водачи, съдържанието на който съдът
кредитира, тъй като не противоречи на кредитирания от съда доказателствен материал по
делото. В този протокол водачът на л.а. "Мерцедес", с рег.№ 599М284 признава вината си за
настъпване на процесното ПТП.
В случая не е налице нито една от хипотезите на чл. 125 ЗДвП при които е
задължително посещението на мястото на ПТП от службите за контрол на Министерството
на вътрешните работи. От показанията на свидетелите се извежда, че разногласията между
тях относно обстоятелствата, свързани с ПТП-то, са били отстранени след телефонен
разговор с контролните органи. От произшествието не е имало и пострадали лица, както
твърди ответника. Пострадало лице по смисъла на чл. 123 ЗДвП следва да се тълкува като
лице с настъпили от ПТП-то физически увреждания. От показанията на свидетелите се
установява, че под записаното в протокола за ПТП се има предвид увреден имуществено,
пострадал в широк смисъл. В тази хипотеза посещението на службите за контрол на
Министерството на вътрешните работи отново не е необходимо.
Също така от заключението по САТЕ, прието без възражения, което съдът цени като
обективно и компетентно, се изяснява механизмът на настъпване на ПТП-то, а именно:
На 09.04.2024 г. около 07:45 часа в гр. Пловдив водачът на л.а. "Мерцедес", с рег.№
599М284 предприел маневра за включване в движението на кръгово кръстовище по бул. „6-
ти септември“ до магазин „Мосю Бриколаж“, като не пропуснал движещия се по пътя с
предимство т.а. "Дачия Докер", с рег. № РВ 3951 КХ, вследствие на което траекториите на
двете превозни средства се пресекли и настъпил удар между тях.
2
Горният механизъм, се потвърждава и от останалия доказателствен материал по
делото, включително показанията на свидетелите Д. Г. и С. С..
Съдът не кредитира показанията на св. Д. Г. отчасти относно твърденията на
свидетеля, че вече се е намирал в дясната лента на кръговото движение. Същите не са
достатъчно подробни и последователни, съответно убедителни. Още повече противоречат
пряко на подписания от свидетеля двустранен констативен протокол от 09.04.2024 г., както и
отбелязването в него относно вината. Извънсъдебното признание за неизгодни за свидетеля
факти съдът оценява с изключително висока доказателствена стойност, за разлика от
дадените от него показания, които цени като недостоверни. Казаното от свидетеля
противоречи и на останалия доказателствен материал по делото, който съдът е приел и
кредитира, а именно показанията на св. С. С. и заключението на вещото лице по изготвената
САТЕ.
От заключението по СТЕ се установява и че е налице причинно – следствена връзка
между механизма на ПТП, описан в исковата молба, както и описаните увреждания на т.а.
"Дачия Докер", с рег. № РВ 3951 КХ.
Според чл. 50, ал. 1 ЗДвП на кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите
пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с
предимство.
В случая, с оглед приетия механизъм на ПТП, съдът намира, че водачът на л.а.
"Мерцедес", с рег.№ 599М284 при навлизане в кръгово кръстовище, сигнализиран като път с
предимство, не пропуснал движещия се по него т.а. "Дачия Докер", с рег. № РВ 3951 КХ.
Следователно, при така установената фактическа обстановка следва да се приеме, че
водачът на л.а. "Мерцедес", с рег.№ 599М284 е осъществил нарушение на правилата за
движение по пътищата, а именно на чл. 50, ал. 1 ЗДвП, което е предизвикало процесното
ПТП.
Съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината при непозволено увреждане се предполага до
доказване на противното, като в тежест на ответника е било да опровергае презумпцията по
чл. 45, ал. 2 ЗЗД, което по делото не е направено. Още повече в двустранен констативен
протокол от 09.04.2024 г. водачът на автомобил чл. 50, ал. 1 ЗДвП е признал вината си за
настъпване на процесното ПТП.
Още повече плащането на част от дължимото обезщетение следва да се цени като
извънсъдебно признание от страна на ответното дружество за част от елементите на
фактическия състав, а именно механизма на ПТП, причинната връзка и вината.
По възражението за съпричиняване:
Съдът намира, че не е налице съпричиняване от страна на водача на т.а. "Дачия
Докер", с рег. № РВ 3951 КХ. С доклада по делото в тежест на ответника е било
разпределено да докаже наличието на съпричиняване, което не е сторено. Няма данни
водачът на увредения автомобил да е нарушил правилата за движение по пътищата.
Напротив, от АТЕ, кредитираните свидетелски показания и останалия доказателствен
материал се установява, че водачът на л.а. "Мерцедес", с рег.№ 599М284 не се е намирал в
дясната лента на кръговото движение, а е навлизал в него от път без предимство.
Тоест, следва да се приеме, че водачът на л.а. "Опел Инсигния", с рег. № РВ 8102 НМ
не е осъществил противоправно действие или бездействие, с което да е станал част от
причината за настъпване на ПТП-то.
С оглед горното следва да се приеме, че с плащането на застрахователното
обезщетение/стойността на услугата по възстановяване и отстраняване на щетите/ от страна
на ищеца за него е възникнало по силата на закона суброгационно право спрямо
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска
3
отговорност” - ответника. Обхватът на суброгационното право зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил, и от размера на
обезщетението, което третото лице като деликвент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на
застрахования. Причинителят на вредите, респ. неговия застраховател по ГО, не може да
бъде задължен да плати повече, отколкото са задълженията на деликвента към увреденото
лице, нито повече от платеното от самия застраховател.
Според чл. 499 ал.2 пр. първо КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може да
надвишава действителната стойност на причинените вреди.
При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката
между застрахования и застрахователя - чл.400 ал.1, ал. и ал.3 от КЗ . При положение, че
друго не е уговорено се приема, че застрахователната сума е определена съгласно
действителната стойност и следователно дължимото застрахователно обезщетение следва да
се определи в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането, като не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност и действителната стойност на увреденото
имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи
друго със същото качество/ ал.2/, т.е по пазарната му стойност./ тези, за привеждане на
увреденото МПС в изправно техническо състояние, тоест, годно за движение. Макар и
частите, които са повредени, в действителност да не са били нови към датата на настъпване
на ПТП, няма как да се вмени в задължение на застрахованото лице да намери части, със
същата степен на използване и то ще е принудено да закупи нови и техният размер е
неговата действителна вреда/.
В тази насока ВКС се е произнесъл и в Р № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
627/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т.
о., ТК, решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. , решение № 79 от
2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о на ВКС.
Съгласно заключението на вещото лице стойността необходима за възстановяване на
процесното МПС, изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП-то, е 1567,88 лв.
По тези съображения съдът намира, че възстановителна стойност на МПС-то е в
определения от вещото лице размер от 1567,88 лв.
В настоящия случай ищецът е заплатил обезщетение в размер от 1273,40 лв., до който е
възникнало неговото суброгационно право.
От страна ответното дружество е било осъществено плащане по предявената регресна
претенция в размер на 644,20 лв., която сума следва да се приспадне.
Съгласно чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Служебно известно на съда е, че
обичайните разноски за определяне размера на обезщетението са в границите между 15 лв. и
25 лв. За ликвидационни разходи се претендира сумата от 15 лв., която също следва да бъде
присъдена.
По тези съображения искът следва да бъде уважен в пълен размер от 644,20 лв.
Относно разноските по производството:
Разноски на ищеца: ДТ- 50 лв., Депозит АТЕ – 400 лв., Депозит свидетели – 30 лв.,
адвокатско възнаграждение – 400 лв. с ДДС, определено в минимален размер по чл. 7, ал. 2,
4
т. 1 Наредба № 1 МРАВ и неподлежащо на намаляване или общо 880 лв.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски в пълен размер от 880 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Витоша“ № 89Б, както следва:
- на основание чл. 411, ал.1 КЗ сумата 644,20 лв., представляваща неплатен размер
на регресна претенция за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски
по имуществена застраховка „Каско” относно т.а. "Дачия Докер", с рег. № РВ 3951 КХ,
поради настъпило в гр. Пловдив, пътнотранспортно произшествие на 09.04.2024 г. по вина
на водача на л.а. "Мерцедес", с рег.№ 599М284, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 17.01.2025 г. до окончателното изплащане.
- на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 880 лв., представляваща разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5