Определение по дело №489/2015 на Районен съд - Ловеч

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

 №

 

гр..Ловеч,  09.06.2015 год.

           ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН  СЪД Наказателна колегия ,осми състав в открито съдебно заседание на  девети юни  две хиляди и петнадесета година в състав :                      

          

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЙОРДАНКА ВУТОВА

 

                                          

 

             

при секретаря В.Д. 

в присъствието на  прокурора  ВЕНЦИСЛАВ ВАСИЛЕВ

като разгледа докладваното от с ъ д и я т а                     

НОХД  № 489/ 2015  год. и за да се произнесе, съобрази :

             

Съдът като съобрази обстоятелството, че с присъда по НОХД №489 по описа за 2015г. на ЛРС, е признал подсъдимия  Г.Н.И., ЕГН ********** за виновен в извършване на престъпление по   чл.343б,ал.2 във вр. с ал.1 от НК и п ри условията на чл.58а, ал. 1 от НК му е наложил наказание 16/шестнадесет/ месеца лишаване от свобода което наказание да изтърпи при първоначален строг режим в затвор и глоба в размер на 300/триста/ лева която да заплати в полза на държавата по сметка на бюджета на съдебната власт, както и на основание  чл.343г от НК го е лишил от право да управлява МПС за срок от 3/три/години намира че следва да потвърди  взетата по отношение на същия мярка за неотклонение „Подписка”,  поради което 

 

ОПРЕДЕЛИ

ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение  „Подписка ” взета по БП №326/2015 година  по описа  на РУП гр. Ловеч по отношение на  подсъдимия    Г.Н.И., ЕГН **********,  подсъдими по НОХД №489/2015 год. по описа на ЛРС. 

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или протестира пред ЛОС в 7 дневен срок от днес.

 

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                            

 

 

 

МОТИВИ по НОХД №489/2015 година по описа на ЛРС

VІІІ  - ми наказателен състав

 

Срещу подсъдимият Г.Н.И., било предявено обвинение за престъпление по чл. 343б, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, за това, че на 29.05.2015 година около 18.50 часа в гр. Ловеч, на ул. Трети март на кръстовище с ул. Ал. Кусев, с посока на движение ж.п гара Ловеч, управлявал МПС - лек автомобил м. Фолксваген Венто с peг. № EH 62 29 ВВ, собственост на Николай Цветанов Христов от гр. Плевен, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда - 3.50 на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза № 63/02.06.2015 година на СХЛ при ОД на МВР Ловеч, след като е осъден за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК със споразумение № 66/27.06.2014 година по НОХД № 231/2014 година на PC Тетевен, в сила от 27.06.2014 година.

В с.з. подсъдимият И. редовно призован се явява лично и с адв. В. Г. от ЛАК – служебно назначен.

В с.з. защитникът на подсъдимият и подсъдимият са  заявили, че желаят делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Съдът съобразявайки становището им е разпоредил да се проведе предварително изслушване на страните. При предварителното изслушване на страните след разясняване на подсъдимия от съда правата му по чл. 371 от НПК и след като го е уведомил, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползва при постановяване на присъдата, подсъдимия е направил самопризнание и в с.з. е заявил, че се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, че фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт отговарят на истината, и че отразената в обвинителния акт фактическа обстановка е вярна, като се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Предвид направеното самопризнание от подсъдимият, съдът, след като е установил, че самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства с определение по чл.371, ал.4 от НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.  

            В съответствие с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК предвид прилагането на диференцираната процедура по чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК при провеждане на съдебното следствие съдът не е извършил разпит на подсъдимият и на свидетелите за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Представителят на Районна прокуратура - Ловеч в съдебно заседание поддържа обвинението срещу подсъдимия така както е предявено с обвинителния акт, като излага, че в случая е налице заявено от подсъдимия И. признание на фактите и обстоятелствата отразени в акта и изразено желание да не се събират доказателства по тези обстоятелства. Излага, че по един безспорен и категоричен начин се установява виновността на подсъдимия в извършване на престъплението за което е предаден на съд и моли същия да бъде признат за виновен. С оглед процедурата на настоящето производство,  моли съда да определи наказание при условията на чл. 58а от НК към максимума предвиден в закона, а именно две години лишаване от свобода,  което да бъде редуцирано с 1/3 както и да бъде наложена глоба в максимален  размер 300.00 лв. Моли на осн. чл. 343г във с чл.37 ал.1, т.7 от НК да бъде лишен подсъдимия И. от право да управлява МПС за срок от три години. Излага, че така изложеното виждане относно размера на наказанието се обуславя от изключително отегчаващи обстоятелства. Излага, че същия е осъждан многократно за  извършени престъпления от общ характер. Излага, че няколкократно е осъждан по този текст от закона, а именно чл.343б, ал.2 във вр. с ал.1 от НК като е търпял наказание лишаване от  свобода, включително и до максималния размер. Излага, че целите на така определеното наказание съответстват в пълна степен на обстоятелствата характеризиращи както деянието, така и личността на подсъдимия.

Подсъдимия Г.Н.И. в с.з. е заявил, че се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, че фактите отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт отговарят на истината, и че е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът му адв. В. Г. е изложил, че срещу неговия подзащитен И. е повдигнато обвинение  по чл.343б, ал.2 във вр. с ал.1 от НК и, че това обвинение се подържа в с.з. Излага, че благодарение на активното съдействие на неговия подзащитен делото е напълно изяснено от фактическа и правна страна  и пред съда стои единствен въпрос за вида и размера на наказанието, което следва да му бъде наложено. Моли съда да му наложи наказание при условията на чл. 55 от НК, тъй като били налице изключително многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Излага, че самопризнанията на подсъдимия следва да бъдат отчетени като изключително смекчаващо вината обстоятелство, съгласно тълкувателно решение на общо събрание на наказателна колегия  № 1/06.04.2009 год. по тълкувателно дело № 1/2008 год. по описа на ВКС. Моли съда да приеме, че подзащитният му се е разкаял, което личало от неговите показания които даде пред съда. Излага, че същият е съдействал активно на ДП за разкриване и документиране на обективната истина, което давало основание да увери съда, че поправителния процес е извървян до голяма степен и че дори да бъде лишен от свобода не се налагало по - продължителен срок, тъй като подзащитният му не се нуждаел от превъзпитание. Моли съда да има предвид тежкото семейно и материално състояние  на подзащитният му. Излага, че той е безработен, работи на частно, за да изхранва 10 членното си семейство. Излага, че има малко дете на  една година и шест месеца и че ако съда постанови по - тежко наказание това ще рефлектира не само върху него, а и върху неговото малолетно дете и семейство. Излага, че нямало основание при тези смекчаващи вината обстоятелства  да се приема, че са налице многократни осъждания, тъй като практиката на ВКС била последователна, че миналите осъждания не са отегчаващи вината обстоятелства. Излага, че въпреки  искането на прокурора  за налагане на тежко наказание неговия подзащитен, чрез него моли съда да преосмисли и да появи разбиране и снизхождение и да наложи наказание пробация при следните пробационни мерки - по чл.42а, ал.2, т.1  и т.2 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от  една година и по т.6, безвъзмезден труд в полза на държавата от 100 часа за една календарна година. Излага, че ако съда счете, че това наказание е леко и няма да се постигне генералната превенция на закона, то моли да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да бъде редуцирано при условията на чл.58а от НК. При тези съображения, моли съда да постанови своята присъда.

От направеното самопризнание на подсъдимият, както и от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които го подкрепят, от показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели, и протокол за химическа експертиза № 63/02.06.2015 година на СХЛ при ОД на МВР Ловеч, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:  

Подсъдимият Г.Н.И. - 43 годишен български гражданин, родом и живущ ***, бил от малцинствен произход. Живеел с многодетно си семейство, и нямал образование и работа. През 2001 година придобил правоспособност за управление на МПС кат. „В, АМ", а на 02.11.2011 година му било издадено свидетелство с валидност до 02.11.2021 година. Водел се отчет като водач на МПС в сектор КАТ ПП Ловеч и за периода 2001 - 2015 година имал регистрирани допуснати нарушения на правилата за движение с наложени санкции по ЗДвП, включително и лишаване от право да управлява МПС. Подсъдимия И. бил многократно осъждан за извършени престъпления от общ характер, някои от които съставлявали такива по чл. 343б от НК, за което изтърпявал наказание лишаване от свобода.

На 29.05.2015 година И. управлявал лек автомобил м. Фолксваген Венто с peг. № EH 62 29 ВВ, регистриран в собственост на Николай Цветанов Христов от гр. Плевен. Около 18.50 часа се движел по ул. Александър Кусев в посока ЖП гара в гр. Ловеч. В района на кръстовище с ул. Трети март, автомобила му бил забелязан от свид. Д.К.Д. и свид. Й.К.П. и двамата служители в СПП при ОД на МВР Ловеч. По това време изпълнявали дежурство по график за пътен контрол и се предвижвали по ул. Александър Кусев с патрулен автомобил. Спрели в кръстовището и Д. указал на водача И. да спре управляваният от него автомобил. Предприели проверка като установили самоличността на И., който не представил налично СУ на МПС. При извършената проба за употреба на алкохол или друго упойващо вещество с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № ARBB0039 били отчетени показания от 3.72 промила.

Свид. Д. съставил Акт за установяване на административно нарушение № 153256 от 29.05.2015 година, в който отразил констатациите за нарушения на чл.5, ал.3, т.1, чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Издал талон за медицинско изследване № 0401443, който бил връчен на И. в 19.40 часа за явяване в ЦСМП - Ловеч до 20.10 часа.

Медицинско изследване на И. за употреба на алкохол или друго упойващо вещество било проведено в 20.03 часа в ЦСМП Ловеч, и взета кръв. Видно от Протокол за химическа експертиза № 63/02.06.2015 година в изследваните кръвни проби се установило етилов алкохол в количество 3.50 промила.

Данните за съдимост сочат, че И. е осъждан, като със споразумение № 66/27.06.2014 година по НОХД №231/2014 година на PC Тетевен, за извършено на 25.06.2014 година престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, му е наложено наказание 8 / осем/ месеца лишаване от свобода при строг режим. Същото е било изтърпяно в Затвора Ловеч на 16.02.2015 година.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подс. Г.Н.И., е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл. 343б, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, за това, че на 29.05.2015 година около 18.50 часа в гр. Ловеч, на ул. Трети март на кръстовище с ул. Ал. Кусев, с посока на движение ж.п гара Ловеч, управлявал МПС - лек автомобил м. Фолксваген Венто с peг. № EH 62 29 ВВ, собственост на Николай Цветанов Христов от гр. Плевен, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда - 3.50 на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза № 63/02.06.2015 година на СХЛ при ОД на МВР Ловеч, след като е осъден за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК със споразумение № 66/27.06.2014 година по НОХД № 231/2014 година на PC Тетевен, в сила от 27.06.2014 година.

От обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние като на посочената в обвинителния акт дата, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил м. Фолксваген Венто с peг. № EH 62 29 ВВ, собственост на Николай Цветанов Христов от гр. Плевен, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0, 5 на хиляда - 3.50 на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза № 63/02.06.2015 година на СХЛ при ОД на МВР Ловеч, след като е бил осъден за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК със споразумение № 66/27.06.2014 година по НОХД № 231/2014 година на PC Тетевен, в сила от 27.06.2014 година.

            От субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно, при пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.

Съдът намира, че в случая са налице всички съставомерни признаци от състава на престъплението по чл.343б, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК. Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на разпитаните в хода на ДП свидетели, като последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и относими към предмета на доказване в настоящето производство. В подкрепа на показанията на тези свидетели е и протокол за химическа експертиза № 63/02.06.2015 година на СХЛ при ОД на МВР Ловеч. От показанията на тези свидетели и протокола за химическа експертиза № 63/02.06.2015 година на СХЛ при ОД на МВР Ловеч, се установява по безспорен начин, че на  29.05.2015 година около 18.50 часа в гр. Ловеч, на ул. Трети март на кръстовище с ул. Ал. Кусев, с посока на движение ж.п гара Ловеч, управлявал МПС - лек автомобил м. Фолксваген Венто с peг. № EH 62 29 ВВ, собственост на Николай Цветанов Христов от гр. Плевен, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда - 3.50 на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза № 63/02.06.2015 година на СХЛ при ОД на МВР Ловеч, след като е осъден за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК със споразумение № 66/27.06.2014 година по НОХД № 231/2014 година на PC Тетевен, в сила от 27.06.2014 година. За да е осъществено деянието по чл.343б, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, като елемент от престъплението е наличието на алкохол в кръвта на подсъдимия, като количеството на алкохола трябва да бъде над 0,5 на хиляда. Освен това, законодателят изисква това количество алкохол в кръвта да бъде установено по надлежния ред. В случая това е редът, установен в Наредба №30 от 27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, съгласно чл.1, ал.2 на която употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява посредством използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания.

Настоящата инстанция намира, че от направеното самопризнание на подсъдимият и събраните на досъдебното производство писмени доказателства, които го подкрепят, както и от показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели и протокол за химическа експертиза № 63/02.06.2015 година на СХЛ при ОД на МВР Ловеч, по безспорен начин е установено, че подсъдимият е автор на деянието за което е предаден на съд.

Предвид на така изложените съображения, съдът квалифицира деянието, призна подсъдимият за виновен и го осъди.

Фактическата обстановка, приета за установена, се изяснява от направеното от подсъдимият самопризнание, от писмените доказателствата по делото, които го подкрепят, от разпитаните на досъдебното производство свидетели и протокол за химическа експертиза № 63/02.06.2015 година на СХЛ при ОД на МВР Ловеч.

Причини за извършване на престъплението, съдът намира в нежеланието на подсъдимия да се съобразява със законоустановената забрана за управление на МПС след употреба на алкохол, както и в подценяването от негова страна на обществено опасните последици от това му противоправно поведение.

При определяне на вида и размера на наказанието на подс. И., настоящата инстанция на осн. чл.373, ал.2 от НПК като взе предвид обществената опасност на дееца и деянието, съдебното минало на същия, който към момента на извършване на деянието е бил осъждан 12 пъти, включително и за престъпления по чл.343б, ал.1 от НК и по чл.343б, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, направените самопризнания, процесуалното му поведение, както и начина на извършване на деянието, и съобразявайки останалите обстоятелства, очертаващи спецификата на деянието, както и данните за личността на подсъдимия, го осъди на основание чл.343б, ал.2 във вр. с ал.1 от НК на 2 /две/ години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим в Затвор, както и на глоба в размер на 300,00 лева, която да заплати в полза на държавата по сметка на бюджета на съдебната власт.

            На осн. чл.58а, ал.1 от НК съдът намали така определеното наказание с 1/3 като подсъдимия И. да изтърпи наказание в размер на 16 /шестнадесет/ месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим в Затвор.

На основание чл.343г във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК, съдът лиши подс. И. от право да управлява МПС за срок от 3 години.

На основание чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК, съдът приспадна от така наложеното наказание лишаване от свобода, времето през което подс. И. е бил задържан за 24 часа със Заповед №79 от 29.05.2015г. на МВР за задържане на лице, считано от 19.00 часа на 29.05.2015г.

Съдът наложи именно такива наказания “Лишаване от свобода“, „Глоба” и „Лишаване от право да управлява МПС” в  посочения размер вземайки предвид всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Съдът намира, че така наложеното наказание на подс. И. е справедливо, и че съответства на обществената опасност на деянието и на автора му и чрез него ще се постигнат целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК.

            Съда не намери за необходимо да приложи разпоредбата на чл.58а, ал.4 и чл.55 от НК, тъй като не намери нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства, нито изключително такова, както и не приложи разпоредбата на  чл.55, ал.3 НК с оглед съдебното минало на подсъдимия, поради което намери, че не прилагането на тези разпоредби би изиграло съществено превантивно действие върху подсъдимия.

При този изход на процеса, съдът осъди подсъдимият И. *** сумата от сумата от 29,64 лв. представляваща разноски за химическа експертиза.

Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: