Решение по адм. дело №2000/2025 на Административен съд - Варна

Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КС0/.

Образувано по жалба от П. Н. Н. [ЕГН], Ж. Т. С. [ЕГН], В. В. П. [ЕГН] и Ж. А. Ж. [ЕГН], чрез адв. М. С. против Решение № 2153-03-102/29.05.2025 г. на директора на ТП НОИ – Варна, с което е отхвърлена жалбата им против Разпореждане № РО-5-03-01886313/11.04.2025 г. на ръководителя по контрола на разходите на ДОО в ТП НОИ – Варна, с което жалбоподателите са солидарно задължени да внесат в приход на ДОО сумата по Ревизионен акт за начет № РМ-5-03-01876289/25.03.2025 г., ведно с анализ и справка към него на контролен орган в ТП НОИ – Варна, за неправилно изплатена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на В. К. К. [ЕГН] за периода 01.03.2023 до 31.10.2023 г. по отменено тяхно Експертно решение № 91142/58/23.03.2023 г. с Експертно решение № 91705/147/17.10.2023 г. на НЕЛК в размер на: главница – 2258,17 лева, лихва 544,62 лева, всичко 2802,79 лева, ведно с лихвата по чл.113, ал.1 КСО до окончателното изплащане.

Жалбоподателите считат оспореното решение за незаконосъобразно поради следните съображения: След като издаденото ЕР на ТЕЛК от жалбоподателите е било обжалвано, длъжностно лице в ТП на НОИ е имало правомощие да спре производството по отпускане на пенсията, на основание чл. 98, ал.2, т.1, б. “а“ КСО, в случая това е следвало да се осъществи през м. май 2023 г. Вместо това с разпореждане от 11.05.2023 г. е отпусната тесния на В. К. К., на основание обжалваното решение на ЕР на ТЕЛК. Жалбоподателите са членове на колективен орган – ТЕЛК, а колективния орган не може да носи отговорност. Същите не участват в производството по обжалване на издаденото от тях решение и са нямали възможност да защитят правата си. Неправилно е прието, че са определили процент на дефицит на двете тазобедрени стави /ТБС/, защото трайно намалена работоспособност /ТНР/ за две стави е 71 %, а на жалбоподателя е определена 50 % ТНР. При издаване на ЕР ТЕЛК на 23.03.2023 г. не са нарушили нормативни разпоредби, описан е ортопедичен дефицит на дясна ТБС, а с ЕР НЕЛК е прието, че е счупена лява бедрена кост. Посочват, че дали е счупена лява или дясна бедрена кост няма значение, тъй като процента на ТНР за този функционален дефицит е 50 %. Не оспорват, че в ЕР ТЕЛК са вписали като отправна точка ч.1, р.9, т.17.2.2, която се отнася за функционален дефицит на двете ТБС, но тази техническа грешка не влияе върху определения 50% ТНР, което съответства на 17.3.1 и е правилно. Неправилно НЕЛК е приела, че не са определили оценка на част от ос пубис, тъй като това би довело до увеличаване процента на ТНР. Невярно е установяването на НЕЛК, че не е ползвана ъглометрия, тъй като са използвали ъглометрии и посочват три такива с номера. К. е имал издадено ЕР ТЕЛК от 10.03.2020 г., с което му е определена 50% ТНР и не е било оспорено от медицинската комисия в ТП на НОИ. При новото разглеждане на случая от ТЕЛК в МБАЛ „Св. Анна“, вместо ортопед е участвал хирург, който не е специалист относно заболяването на К., д-р Ч. е офталмолог, д-р П. е психиатър, д-р Ч. е хирург по обща хирургия, липсва ортопед каквото е водещото заболяване. Д-р Ч. и д-р Ч. са съпрузи, което не е допустимо. Не е налице причинно – следствена връзка между издаденото ЕР ТЕЛК и щетите на държавата, тъй като пенсията на К. не е отпусната и изплатена въз основа на ЕР ТЕЛК, защото не е било вляло в сила. EР НЕЛК е издадено след изтичане срока по чл.113 ЗЗ. По същество на спора жалбоподателят Н. лично и чрез процесуалния представител, а жалбоподателите С., П. и Ж., чрез процесуалния представител поддържат жалбата. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и присъждане на сторените разноски.

Ответник – директор на ТП на НОИ – Варна, чрез юрисконсулт Е. Л. оспорва жалбата, тъй като са спазени изискванията на чл.110 КСО при ангажиране материалната отговорност на жалбоподателите. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмени бележки са изложени подробни съображения за неоснователност на жалбата.

Съдът приема за установено следното от фактическа страна:

ЕР ТЕЛК № 91142/23.03.2023 г. с председател д-р Н. и членове д-р С., д-р П. и д-р Ж. е издадено на В. К. К., преосвидетелстван е, определена е 54% ТНР, за срок до 01.03.2026 г. /три години/, с дата на инвалидизация 14.06.2011 г.

Срещу ЕР ТЕЛК № 91142/23.03.2023 г. е подадена жалба пред НЕЛК изх. №1012-03-374/03.05.2023 г. от Медицинската комисия в ПТ НОИ – Варна, оспорен е процента на ТНР.

С Разпореждане № **********/11.05.2023 г. издадено от ръководител „ПО“ в ТП НОИ – Варна е разпоредено К. да получава от 02.03.2023 г. до 01.03.2026 г. съгласно чл. 98, ал.7 КСО и чл. 30, ал.3 НПОС пенсия в минимален размер 247 лева.

С писмо № 1049-03-982/31.05.2025 г. на председател на НЕЛК е уведомен К., ТЕЛК в УМБАЛ „Св. М. – Варна“ ЕАД за започнало в НЕЛК административно производство по чл.112 от ЗЗ против ЕР ТЕЛК № 91142/23.03.2023 г.

С ЕР НЕЛК № 91705/17.10.2023 г. е отменено ЕР ТЕЛК № 91142/23.03.2023 г. и преписката е върната за ново освидетелстване поради съществени нарушения на изискванията чл. 62 и чл.63, ал.1 НМЕ.

С ЕР ТЕЛК № 90632/14.02.2024 г. към „МБАЛ Св. Анна – Варна“ АД е определена на К. ТНР 26 % със срок до 01.02.2027 г. /три години/, с дата на инвалидност 14.06.2011 г.

С Разпореждане № **********, Протокол № 2146-03-345/10.07.2024 г. е прекратена от 02.03.2023 г. личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на К.. Посочено е за периода от 02.03.2023 г. до 01.11.2023 г. на К. е изплащана пенсия в размер на социална старост съгласно чл.98, ал.7 КСО. Надвзетите суми за периода не се събират от лицето на основание чл.114, ал.2 КСО.

От сметка за дълг за ТЕЛК на В. К. К. се установява, че за периода 02.03.2023 г. до 31.10.2023 г. е получил суми описани по месеци за лична пенсия, които са в общ размер на 2258,17 лева.

Изготвена е справка за неправомерно изплатени пенсии за инвалидност и заболяване на К. по месеци за периода 02.03.2023 г. до 31.10.2023 г. и лихвите по месеци: главницата е 2258,17 лева и лихвата е 544,62 лева, общо 2802,79 лева.

Със Заповед № ЗР-5-03-01776104/02.01.2025 г. на директор на ТП НОИ – Варна е възложено да се извърши частична ревизия по разходите на държавно обществено осигуряване, във връзка с отменени актове на органите на медицинската експертиза на П. Н. Н., Ж. Т. С., В. В. П. и Ж. А. Ж. от контролен орган на ТП на НОИ – Ж. Г. – старши инспектор по осигуряваното. Ревизията да се извърши за 20 дни, считано от датата на връчване на заповедта, за ревизионния период 01.03.2023 г. до 31.10.2023 г. /л.57 адм. преписка/.

В преписката е приложена Заповед № ЗР-5-03-01778127/08.01.2025 г. на директор на ТП НОИ – Варна, с която е възложено да се извърши частична ревизия по разходите на държавно обществено осигуряване, във връзка с отменени актове на органите на медицинската експертиза на П. Н. Н., Ж. Т. С., В. В. П. и Ж. А. Ж. от контролен орган на ТП на НОИ – Ж. Г. – старши инспектор по осигуряваното. Ревизията да се извърши за 20 дни, считано от датата на връчване на заповедта за ревизионния период 02.07.2023 г. до 31.10.2023 г. /л. 68 адм. преписка/. Установено е, че тази заповед не е част от административното производство по издаване на Решение № 2153-03-102/29.05.2025 г., а е част от производството по издаване на Решение № 2153-03-101/29.05.2025 г., което е разгледано по адм. дело № 1540/2025 г. на Адм. съд – Варна.

Заповед № ЗР-5-03-01776104/02.01.2025 г. е връчена на П. Н., чрез залепване на съобщение на входната врата на имот в гр. Варна, [улица], за което е съставен протокол на 17.03.2025 г. от Ж. Г. – ст. инсп. в ТП НОИ – Варна и длъжностни лица Н. и И. /л. 45-46 адм. пр./; на В. В. П., чрез писмо с обратна разписка на 21.01.2025 г. /л. 44 адм. пр./; на Ж. А. Ж. на 21.02.2025 г. с писмо с обратна разписка /л.39 адм. пр./ и Ж. Т. С., чрез залепване на съобщение на входната врата на имот с административен адрес: гр. Варна, [улица], ет.2, ап.3, за което е съставен протокол от стр. инспектор в ТП НОИ – Варна и две длъжностни лица /л. 59 – 60 адм. пр./.

Издаден е Ревизионен акт /РА/ за начет № РМ-5-03-01876289/25.03.2025 г. от контролен орган в ТП НОИ – Варна – Ж. Г., с който е посочено, че се издава на основание чл.110, ал.1 КСО и Заповед № ЗР-5-03-01776104/02.01.2025 г. на ръководителя на ТП НОИ – Варна, установено е, че е извършена ревизия по ДОО на жалбоподателите. С ЕР НЕЛК № 91705/17.10.2023 г. е отменено ЕР ТЕЛК № 91142/23.03.2023 г. издадено от жалбоподателите. Изплатената пенсия е 2258, 17 лева и лихва 544,62 лева, общо 2802,79 лева. Лихвата е начислена до 25.03.2025 г. Посочено е, че начетените лица носят солидарна отговорност. Предоставена е възможност за възражения. Към РА за начет е приложен анализ изготвен от ст. инспектор в ТП НОИ Варна.

От жалбоподателите е подадено възражение вх. № 1054-03-7/02.04.2025 г. срещу РА за начет /л.27-29 от адм. пр./.

С Разпореждане № РО-5-03-01886313/11.04.2025 г. на ръководител на контрола на разходите ДОО е определено, че жалбоподателите следва да внесат сумата главница 2258, 17 лева и лихва 544,62 лева, общо 2802,79 лева по РАН. Връчено е само на Ж. С. на 15.04.2025 г., относно останалите жалбоподателите пощенските пратки са се върнали неполучени. Всички жалбоподатели са подали жалба на вх. № 1012-03-461/29.04.2025 г. срещу посоченото разпореждане.

Издадено е Решение № 2153-03-102/29.05.2025 г. на директора на ТП НОИ – Варна, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-03-461/29.04.2025 г.

От Регионална здравна инспекция – Варна е представено Медицинско експертно досие на В. К. К..

Предвид установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи.

Оспореното Решение е получено жалбоподателите на 10-11.06.2025 г., жалбата е подадена по пощата на 24.06.2025 г., в 14 –дневен срок по чл.118, ал.1 КСО, от надлежни страни, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Издаденият индивидуален административен акт представлява годен обект на съдебен контрол, съгласно изричната разпоредба на специалния закон - чл. 118, ал. 1 от КСО. Съгласно правомощията си по чл. 97, ал. 1 от АПК, извън посочените в чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ е отхвърлил жалбата. С това на практика е потвърдил разрешението на спорния материално правен въпрос, предложено с оспореното пред него Разпореждане. На основание чл. 97, ал. 1 от АПК, мотивите на Решението стават мотиви на Разпореждането. Специалната норма на чл. 118, ал. 1 от КСО, в отклонение от общите правила на АПК, превръща в предмет на съдебен контрол решението на горестоящия административен орган.

Обжалваното Решение е издадено от компетентен орган директора на ТП на НОИ – гр. Варна съгласно чл. 117, ал. 3, във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "в" от КСО.

Оспореният административен акт е издаден в рамките на материалната компетентност на органа, в установената форма, като са спазени административнопроизводствените правила, регламентирани с разпоредбите на КСО и АПК. В Решението са посочени фактическите и правни основания, мотивирали органа да постанови този правен резултат. Доколкото е отхвърлена жалбата, то така изложените мотиви стават мотиви на оспореното Разпореждане от 11.04.2025 г., съгласно чл. 97, ал. 1 от АПК.

ЕР ТЕЛК от 23.03.2023 г. е оспорено с жалба от изх. № 1012-03-374/03.05.2023 г. от Медицинската комисия в ТП НОИ – Варна по чл. 98, ал.4 КСО. Отбелязано е от гл. експерт Д-р В. в РКМЕ с печат върху ЕР ТЕЛК от 23.03.2023 г., че е влязло в сила на 11.04.2023 г., но в МЕД на К., не се съдържат доказателства за съобщаване на ЕР ТЕЛК от 23.03.2023 г. на МК в ТП НОИ – Варна. Жалбоподателите не са посочили или представили доказателства, от които да се установява, че ЕР ТЕЛК от 23.02.2023 г. е връчено на ТП НОИ – Варна. НЕЛК е приела жалбата за подадена в срок, съгласно чл.112, ал.1, т.3 от ЗЗ и е разгледала същата. В настоящото производство съдът няма компетентност да преценява допустимостта на жалбата на МК в ТП на НОИ – Варна, поради което е неоснователен довода на жалбоподателите, че ЕР НЕЛК е издадено не в производство по обжалване на ЕР ТЕЛК, а служебно и след изтичане на срока по чл. 113 от ЗЗ, което опорочавало цялата процедура по издаване акт за начет, разпореждането за възстановяване на сумата и процесното решение. ЕР на НЕЛК от 17.10.2023 г. не е обжалвано от В. К. К., каквато правна възможност е съществувала – чл. 112, ал.1, т.4 от ЗЗ, от което следва че ЕР НЕЛК от 17.10.2023 г. е влязло в сила и е произвело своето действие.

Разпоредбата на чл. 98, ал.2, т.1, б. „а“ КСО предвижда, че длъжностното лице по ал. 1 издава и разпореждания за спиране на производството по отпускане, изменение или преизчисляване на пенсия и/или добавка, когато в хода на производството възникне необходимост да бъде извършена проверка от контролен или друг компетентен орган относно обстоятелства от значение за правото или размера на пенсията/добавката; в този случай спирането е до приключване на проверката, но за не повече от 6 месеца. На основание чл. 98, ал. 7 КСО, ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. В настоящият случай, от К. е подадено заявление за изменение на пенсията, която получава за инвалидност, въз основа на ЕР ТЕЛК 23.03.2023 г., поради което е приложима специалната норма на чл.98, ал.7 КСО. В този смисъл е неоснователен довода на жалбоподателите, че е следвало на основание чл. 98, ал.2, т.1, б. “а“ КСО да се спре производството по изменение на пенсията. Издадено е Разпореждане № **********/12.05.2023 г. от ръководител „ПО“ ТП НОИ – Варна, с което на основание чл.98, ал.7 КСО, поради обжалване на ЕР ТЕЛК от 23.03.2023 г. на К. от 02.03.2023 г. е определено да се изплаща пенсия за инвалидност поради общо заболяване в минимален размер на 247 лева. От 01.07.2022 г. до 01.07.2023 г. социалната пенсия за старост на основание ПМС № 147 от 01.07.2022 г. е била 247 лева, поради което и относно определяне размера не е допуснато нарушение, което впоследствие да се явява утежняващо положението на жалбоподателите.

Не са допуснати процесуални нарушения при издаване на оспореното решение, които да са съществени и да са основание за отмяната му.

Съгласно чл.110, ал.1, т.1 КСО, контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица, на юридическите лица и/или на осигурителите ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им.

Фактическият състав на нормата включва следните предпоставки: отменен акт на медицинската експертиза, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването му, с който акт на МЕ е причинена щета на фондовете на ДОО.

В случая административния орган е приел, че са осъществени всички елементи от този фактически състав и четиримата членове на ТЕЛК са солидарно задължени да възстановят сумите по неправомерно извършените осигурителни плащания.

Съдът приема този извод за правилен, предвид следното:

Няма спор, че ЕР ТЕЛК от 23.03.2023 г., с което е определена 54 % ТНР на К. е отменено с ЕР НЕЛК от 17.10.2023 г., след което е издадено ЕР ТЕЛК от 14.02.2024 г., с което на К. е опредена 26% ТНР. ЕР ТЕЛК от 14.02.2024 г. е връчено на К. на 19.02.2024 г., той не го е оспорил. Отбелязано е върху ЕР ТЕЛК от 19.02.2024 г., че е влязло в сила на 05.03.2024 г. и жалбоподателите не са оспорили този факт.

Отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО е обективна /безвиновна отговорност/, възниква по силата на изрична правна норма на специалния закон и намира приложение само в осигурителните правоотношения. Поради това липса на вина у лекарите е без значение за преценяване наличието на фактическия състав по чл. 110, ал. 1 от КСО, за разлика от чл. 45, ал.2 от ЗЗД, където вината се предполага до доказване на противното. Необходимият и достатъчен фактически състав за реализирането на отговорността по чл. 110, ал. 1 от КСО в конкретния случай изисква да бъде доказано следното: 1. реализирана щета на фондовете на ДОО от неправомерно извършени плащания; 2. отменен акт на медицинската експертиза; 3. пряка причинна връзка между отменения акт на медицинската експертиза и настъпилата щета за фондовете на ДОО. Във връзка с горното и на основание чл. 53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина те отговарят солидарно, т. е. четиримата лекари от състава на ТЕЛК, чието решение е отменено, имат качеството на солидарни длъжници.

В настоящия случай няма спор, че лицата в качеството на лекари-специалисти са участвали в състава на ТЕЛК и са издали експертно решение, въз основа на което е било издадено разпореждане за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Тоест пряката причинна връзка е налице. ЕР ТЕЛК от 23.03.2023 г. не е било влязло в сила, но пенсията е отпусната на основание чл. 98, ал.7 КСО от 02.03.2023 г., с Разпореждане № **********/11.05.2023 г. именно поради представянето на това експертно решение, от което следва че пряката причинна връзка е налице. След издаване ЕР НЕЛК – 17.10.2023 г., което е постъпило в ТП НОИ с вх. № 1011-03-8638/31.10.2023 г. е издадено Разпореждане № ********** /Протокол №202/14.11.2023 г./ и от 01.11.2023 г. е спряна личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на К., от което следва, че няма бездействие от страна на ръководител „ПО“ в ТП НОИ, което да е довело до ощетяване на жалбоподателите.

Неоснователен е довода на жалбоподателите, че след като ЕР на ТЕЛК е на колективен орган не следва да се ангажира имуществената им отговорност, защото колективните органи не носят отговорност. В случая е ангажирана отговорността не на ТЕЛК, а не членовете на ТЕЛК по специалния ред предвиден с чл.110 КСО, поради което в тази насока липсва допуснато нарушение от ответника.

Производството по чл. 110 КСО представлява специална административна процедура за реализиране на отговорността на физическите или на юридическите лица за причинените от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи. Законът предоставя на административния орган възможността да търси поправяне на вредите по специален административен ред, а не по общия исков ред, с цел бързина, ефективност и процесуална икономия. В този смисъл е решение по Решение № 11796 от 18.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6712/2021 г.

Реализирането на отговорността по реда на чл. 110, ал.1, т.1 от КСО е за вреди, причинени от отменени актове на ТЕЛК/НЕЛК поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Под "нарушения на нормативните разпоредби при издаване актове на медицинската експертиза" следва да се разбира извършени нарушения на въведени с правна норма правила и материални предпоставки. Нарушения на законовите изисквания, уреждащи процедурата по издаването им, съдържанието и формата на ЕР. Тук не става въпрос за разликите в професионалните мнения, становища и оценки, основани на собствената професионална квалификация и опит на лекарите. Поради това не всяко отменено решение на ТЕЛК е постановено при нарушаване на нормативни разпоредби при издаването му. Във всеки конкретен случай подлежи на установяване обстоятелството дали отмяната на ЕР на ТЕЛК или НЕЛК се дължи на нарушение на нормативни разпоредби по издаването им. Практиката на ВАС е последователна в разбирането, че когато членовете на ТЕЛК са постановили решението си, без да съобразят медицинската документация или липсата на такава, която е относима и задължителна към оценката на ТНР, когато са направили изводи в колизия с правилата на медицинската логика и начин за оценка на ТНР, както и когато не са спазени административнопроизводствените правила по отношение формата и съдържанието на решението, тогава се касае за нарушение на нормативни разпоредби по издаването на акт на медицинската експертиза.

Съгласно Решение № 1168 от 11.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5857/2024 г., при тълкуване на нормата на чл.110 КСО в контролното производство не може да се извършва преценка по предмета на законосъобразност на отменените актове на медицинска експертиза и фактите и доказателствата, съобразени в издадените административни актове. Нарушенията на административните актове по издаване на актовете на медицинска експертиза следва от мотивите на административните актове, които ги отменят. Обратното разбиране води до допускане на контрол на вече проверени за контрол за законосъобразност актове на медицинската експертиза, което е извън разпоредбите на закона.

В този смисъл съдът следва да прави изводите си само на базата на процесните решения на ТЕЛК и НЕЛК, тъй като няма спор, че те са влезли в сила.

Решението на ТЕЛК/НЕЛК съдържа в себе си характеристиката на административен акт и на експертиза - оценка на здравословното състояние, която оценка е функция на професионалните знания и умения на членовете на ТЕЛК. Редът и критериите за извършване на медицинската експертиза са определени в Наредба за медицинската експертиза /НМЕ/. Именно тази част от дейността на експертите, нормирана по предвидения в НМЕ начин, подлежи на съдебен контрол.

С разпоредбите на чл. 61, ал.1, т.1-7 от НМЕ е предвидено какво включва експертизата на трайно намалената работоспособност, с чл.61, ал.2, т.1-5 НМЕ е предвидено какво включва експертизата на вида и степента на увреждане. С чл.62 и чл.63 НМЕ е определено въз основа на какви документи и отправни точки се определя ТНР и установеното увреждане.

В случая с отмененото ЕР ТЕЛК №91142/23.02.2023 г. на К. е определена 54% ТНР с дата на инвалидизация 14.06.2011 г., водеща диагноза счупване на тялото /диафиза/ на бедрената кост, закрито; общо заболяване – счупване на тялото /диафиза/ на бедрената кост и хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност. Мотивите са: счупване на дясна бедрена кост с метална остеосинтеза с контрактура в дясна ТБС /тазобедрена става/, с липсваща частично пубисна кост в ляво, с което се нарушава стабилността на тазовия пръстен об 50 % ТНР по ч.1, р. 9, т.17.2.2, S 72-3 Хипертонична болест умерена ст с начална ХС със запазена помпена функция, об 20% ТНР по ч.4, р.6, т.2.1 11.9. Процент 54% ТНР. Дата на инвалидизация установено. Лицето се явило на определената дата. По-късно преосвидетелстване е поради претоварване на системата, лицето може да работи настоящата професия. Анамнеза: Счупване на дясна бедрена кост с метална остеосинтеза, с контрактура на дясна ТБС, с липсваща частично пубисна кост в ляво, с което се нарушава стабилността на тазовия пръстен. От дълги години с АХ. През 2018 г. травматична структура на уретрата. Неколкократно опериран по този повод. Обективно локален статус: Счупване на дясна бедрена кост с контрактура в дясна ТБС 0-20-80 10-0-05 10-0-10 Ос пубис в ляво, липсващ фрагмент и насочена в порочно положение напред и надолу, което води до болка и дискомфорт в дясна колянна става 0-0-90.

С ЕР НЕЛК № 91705/17.10.2023 г. е установено, че от приложената медицинска документация в МЕД са налице данни за АХ втори стадии, умерена степен, сърдечна форма с давност на системна амбулаторна терапия. Определена е 20 % ТНР по ч.4, р.6, т.2.1. От ЕР на ТЕЛК и МЕД: През 2004 г. след ПТП лицето получило фрактура на таза, субтрохантерна фрактура на лява бедрена кост, на лява петела и лява тибия, медиален кондил. Лекувано оперативно с кръвна репозиция и метална остеосинтеза на ляво бедро, систирпирана част на ос пубис в дясно, ремис супериор. Описания ортопедичен статус в ЕР на ТЕЛК е неправилен. Счупена е лява бедрена кост, а е описан ортопедичен функционален дефицит на дясна ТБС. Определена е оценка по направилна отправна точка ч.1, р.9, т.17.2.2, която е за изразен ортопедичен функционален дефицит на двете ТБС, а описания статус е на една ТБС, при това дясна ТБС. Не е определена оценка за липса на част от ос пубис на таза. С тези мотиви е отменено ЕР ТЕЛК от 23.03.2023 г. и е върнато за ново освидетелстване поради съществени нарушения на изискванията на чл. 62 и чл.63, ал.1 НМЕ.

С ЕР ТЕЛК № 90632/14.02.2024 г. на К. е определена 26% ТНР, с дата на инвалидизация 14.06.2011 г. Същото е връчено на К. на 19.02.2024 г., не е оспорено и е влязло в сила на 05.03.3034 г., видно от отбелязването върху решението. С това ЕР е прието, че водещата диагноза е счупване на пубиса /срамна кост/, общото заболяване е счупване на пубиса /срамна кост/ и придружаващо заболяване хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност. Констатациите са, че след счупване на ос пубис в дясно, обуславя 20 % ТНР по ч.1 р.4 т.3.1 /S32.5/. Състояние след счупване на лява бедрена кост, лява тибия, ограничена подвижност лява ТБС, обуславя – 10% ТНР по ч.1 р.9 т.17.1 /S72,30/ АХ ІІ ст. ХС, ЛКХ – 20% ТНР по ч.4, р.6, т.2.1 /І 11.9/ процент ТНР/ВСУ по НМЕ доп. ДВ бр.79/08.09.2020 г. ПМС № 225/12.07.2021 г. Анамнеза: МБАЛ „Св. Анна“ – клиника ортопедия, из № 3939/13.03.2004 г. – съчетана травма, счупване лява бедрена кост, таз, лява бедрена патела, горен край тибия. На 23.03.2004 г. – закрита репозиция с вътрешна фиксация. Оплакване от болки и ограничени движения лява ТБС. Давностно високо кр. налягане. При прегледа в ТЕЛК установено: Дясна, лява КС S 0-0-130, дясна ТБС S 0-0-100, F 40-0-10, R 40-0-35. Лява ТБС S 0-0-90, F 35-0-10, R 30-0-25. Походка самостоятелна стабилна. В МЕД приложена поредна несъстоятелна ъглометрия, изобщо несъответстваща на данните от рентгенография и данните от ъглометрия при прегледа в ТЕЛК, извършена от рехабилитатор Д. по искане на д-р С., отразена на мед. направление МЗ № 119 98 без амбулаторен номер.

В конкретния случай не се касае до експертна дейност, каквато действително би била дейността по оценяване на функционалния дефицит, обусловен от заболяването, а до неправилно прилагане на нормативен акт при определяне на процента на трайно намалена работоспособност на К.. Жалбоподателите не оспорват, че са определили ТНР на дясна ТБС, а е налице счупване на лява ТБС. Също така не оспорват, че са вписали като отправна точка ч.1, р.9, т.17.2.2, която се отнася за функционален дефицит на двете ТБС, а в случая е налице такъв само на едната ТБС. Жалбоподателите посочват, че като краен резултат определената ТНР от тях е правилна, защото съответства на т.17.3.1 /едностранно 50%/. Това тяхно становище е неоснователно, защото при второто освидетелстване ЕР ТЕЛК от 14.02.2024 г. се установява, че К. е с ограничена подвижност на лява ТБС и това обуславя 10% ТНР по ч.1, р.9, т.17.1 /S72.30/ АХ ІІ степен. Жалбоподателите не оспорват, че не са извършили оценка, относно липсата на част от пубиса. Тяхното възражение, че с това ще се увеличи процента на ТНР е неоснователно, защото това е променило водещата диагноза и е довело до намаляване процента на ТНР.

В случая от ЕР ТЕЛК № 90632/14.02.2024 г. и документацията в МЕД на К. се установява, че е направена нова ъглометрия от 24.01.2024 г. и етапна епикриза от 24.01.2024 г. към лист № 000109 от д-р С., която е със становище за обективно състояние „напълно възстановени движение в лява ТБС, болка в крайна фаза на движението, болка локална при натиск в дясна ингвинална гънка“. ЕР ТЕЛК от 14.02.2024 г. е със заключение, че е налице поредна несъстоятелна ъглометрия, изобщо несъответстваща на данните от рентгенографията и данните от ъглометрията при прегледа в ТЕЛК извършено от рехибилитатор Д. по искане на д-р С.. При новото освидетелстване е посочено, че е извършен преглед и са установени данните „Дясна, лява КС S 0-0-100, дясна ТБС S 0-0-100, F 40-0-10, R 40-0-35. Лява ТБС S 0-0-90, F 35-0-10, R 30-0-25. Походка самостоятелна стабилна“, прегледа е извършен съгласно чл. 39, ал.2, т.1, б.“а“ и „б““ (Изм. и доп. - ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) от Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, в редакцията към момента на издаване на ЕР на НЕЛК - 17.10.2023 г. и ЕР ТЕЛК - 14.02.2024 г. Този клиничен преглед се е наложил, тъй като приложената ъглометрия не е съответствала на данните от рентгенографията и на данните посочени в първоначалното ЕР на ТЕЛК. Това несъответствие е следвало до се установи от жалбоподателите, но те не са го сторили. От МЕД на К. не установява да са налице нови данни, с които е нямало възможност жалбоподателите са се снабдят и съобразят при издаване на ЕР ТЕЛК от 23.03.2023 г. Не е налице промяна в здравословното състояние на К. от 23.03.2023 г. до 14.02.2024 г., тоест не са настъпили нови факти и обстоятелства. От установеното се налага извод, че жалбоподателите са допуснали грешно прилагане на НМЕ – чл. 62, ал.1 и чл.63, ал.1 и е налице доказано нарушение на нормативни разпоредби по издаване на ЕР ТЕЛК от 23.03.2023 г.

Неоснователни са доводите на жалбоподателите, че след като в състава на ТЕЛК издал ЕР ТЕЛК № 90632/14.02.2024 г. са участвали д-р Ч. и д-р Ч., които са съпрузи, същото е незаконосъобразно. С чл. 106, ал. ал.3, т.1-4 от Закон за здравето е предвидено, че при извършване на медицинска експертиза не може да участва лекар, който: 1. е участвал в изготвянето на обжалваното експертно решение; 2. е участвал в консултативната дейност, свързана с експертизата на временната неработоспособност, на вида и степента на увреждане и трайно намалената работоспособност на освидетелстваното лице; 3. е съпруг/а, роднина по права линия без ограничение или по съребрена линия до втора степен на освидетелстваното лице; 4. живее във фактическо съпружеско съжителство с освидетелстваното лице. Предвидено е с чл.106, ал.5 от ЗЗ, отстраняване на лекар от заседание в случаите по ал. 3 може мотивирано да поиска и освидетелстваното лице. Не се сочи, че К. е правил искане за отвод на лекар от състава на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД. Също така участието на съпрузи не е предвидено, като основание за отвод на член от състава. От посоченото се налага извод, че участието на д-р Ч. и д-р Ч. в състава на ТЕЛК не установява, че ЕР ТЕЛК от 14.02.2024 г. е издадено при съществен порок, който да обуславя неговата нищожност.

Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че след като в състава на ТЕЛК издал ЕР от 14.02.2024 г. не е участвал ортопед е допуснато нарушение. Съгласно чл.106, ал.1 от ЗЗ, в съставите на ТЕЛК и НЕЛК работят лекари с призната специалност и с не по-малко от 5 години трудов стаж по медицина и не е установено нарушение по реда на чл.106, ал. 7 от ЗЗ в тази насока.

В представеният Анализ към ревизионен акт за начет издаден от ст. инспектор по осигуряването в ТП НОИ – Варна се съдържат фактическите констатации на ревизиращия орган, където е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от НМЕ досежно степента на трайно намалена работоспособност, като за виновни са приети действията на лекарите, членове на ТЕЛК, които са определили неправилно според ЕР на НЕЛК по-висок от предвидения процент ТНР. Съставеният анализ представлява неразделна част от ревизионния акт за начет, съгласно чл. 23, ал. 2, т. 2 от Инструкция № 1/03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт, издадена от управителя на НОИ въз основа на законовата делегация по чл. 108, ал. 3 от КСО, като има ролята на мотиви към този акт. Съставено е и мотивирано заключение № 1054-03-7#1/10.04.2025 г. от ст. инспектор по осигуряването в ТП НОИ – Варна по повод депозираното възражение срещу РА за начет, което отново сочи фактическите и правни основания на реализираното от административният орган правомощие да иска внасяне на сумите по начета. Неразделна част от ревизионния акт за начет е и справката за неправомерно изплатени пенсии на В. К. К., въз основа на отмененото решение на ТЕЛК, като размерът на начета, сбор от тези пенсии не се оспорва от жалбоподателите.

Налице е и причинно следствена връзка между отмененото ЕР на ТЕЛК от 23.03.2023 г. към "УМБАЛ – Света Марина - Варна" ЕАД и неправилно изплатената пенсия въз основа на установения процент неработоспособност, поради което обосновано административният орган е приел, че е налице щета за ДОО, която е в причинна връзка с дейността на ТЕЛК, следва че са налице и трите предпоставки за издаване на оспорения административен акт. Това е така, тъй като ако процентът на ТНР беше определен съобразно критериите по НМЕ, както е посочено в указанията на ЕР на НЕЛК, то не биха били налице предпоставките по чл. 74 от КСО по отношение на освидетелстваното лице, същото не би имало право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване и такава не би му била отпусната.

Липсва основание за освобождаване от отговорност на жалбоподателите, защото съгласно чл. 98, ал. 7 от КСО, ръководителя на „ПО“ в ТП НОИ – Варна е действал в условията на обвързана компетентност и е нямал възможност да избегне отпускане на пенсията в минималния размер.

В съответствие с чл.113, ал.1 КСО е определено, че върху главницата се дължи лихва, като сумите по главницата и лихвата са правилно изчислени в представената справка от контролен орган на ТП – НОИ – Варна /л.25 от адм. пр./.

По изложените мотиви съдът намира жалба за неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото, по аргумент на противното на чл.143, ал.1 АПК разноски и възнаграждение за адвокат на жалбоподателите не следва да бъдат присъждани.

Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Делото е с материален интерес в размер на 2802,79 лева, проведено е едно съдебно заседание, съдебното дирене е приключило на 09.12.2025 г. при действието на чл.24 НЗПП в редакцията - ДР бр. 53 от 2025 г., в сила от 1.10.2025, поради което на основание чл. 143, ал.3 АПК вр. чл. 24, изр.2 НЗПП и §1, т.6 ДР АПК, вр. чл.2, ал.1 от Правилник за организацията и дейността на националния осигурителен институт, жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на НОИ юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 лева.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 118, ал. 3 от КСО и чл. 143, ал. 3 от АПК, Административен съд – Варна

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата от П. Н. Н. [ЕГН], Ж. Т. С. [ЕГН], В. В. П. [ЕГН] и Ж. А. Ж. [ЕГН], против Решение № 2153-03-102/29.05.2025 г. на директора на ТП НОИ – Варна, с което е отхвърлена жалбата от жалбоподателите против Разпореждане № РО-5-03-01886313/11.04.2025 г. на ръководителя по контрола на разходите на ДОО в ТП НОИ – Варна.

ОСЪЖДА П. Н. Н. [ЕГН], Ж. Т. С. [ЕГН], В. В. П. [ЕГН] и Ж. А. Ж. [ЕГН], солидарно да заплатят на Национален осигурителен институт сумата от 130 /сто и тридесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.