РЕШЕНИЕ
гр.София, 04.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-В състав в закритото заседание на четвърти декември през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Димитър Ковачев
мл.с. Ирина Стоева
като разгледа докладваното от
съдия Иванова ч.гр.д.№ 10 852 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 – чл.438
от ГПК.
Същото е образувано по жалба с
вх.№ 1239/30.09.2020 г. на „Т.С.“ ЕАД, *** – действаща чрез пълномощника й
юрисконсулт Ю., срещу действията на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Л.М.с рег.№
785 на КЧСИ по изп.дело № 20207850400101, обективирани в постановление от 11.09.2020 г. /връчено му
със съобщение с вх.№ ЧСИ-8995/17.09.2020 г./, с които е отказал да намали
приетите разноски за адвокатското възнаграждение на взискателя
от 400,00 лева на 200,00 лева по подадено от „Т.С.“ ЕАД възражение с вх.№
985/28.08.2020 г.
В жалбата се излагат доводи, че адвокатският
хонорар на взискателя е прекомерно завишен; че
приетият хонорар е незаконосъобразно изчислен, тъй като надвишава сумата от
200,00 лева за образуване на делото и включва и сума по чл.10, ал.2 от Наредба
№ 1 от 09.07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАдС, въпреки че в случая не са налице кумулативните
предпоставки за това, тъй като действия с цел удовлет-воряване
на паричното вземане от името и за сметка на взискателя
не са извършвани. Под-държа се и че размерът на адвокатския хонорар е
прекомерен, тъй като изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито
с правна сложност, както и че едноличен собственик на капитала на дружеството е
Столична община, а общините са „сигурни платци“. Моли въззивния
съд да отмени атакуваните действия на ЧСИ Л.М.с рег.№ 785 на КЧСИ по изп.дело № 20207850400101 по отношение на разноските за
адвокатско възнаг-раждение и да реши спора по
същество. Претендира присъждането на разноски по делото.
Ответникът по жалбата – взискателят „Е.М.“ ЕООД в определения от закона срок по чл.
436, ал.3 ГПК е депозирал възражение по жалбата, в който са релевирани
доводи за неоснователност на същата и за дължимост на
целия претендиран по изпълнителното дело хонорар.
Претендира присъждането на разноски по делото.
В писмените мотиви, депозирани от
ЧСИ с рег.№ 785 – Л.М.по реда на чл.436, ал.3 ГПК е отразено, че адвокатското
възнаграждение по изпълнителното дело зап-латено от взискателя, представлява разноски, които съгласно чл.79,
ал.1 ГПК са за сметка на длъжника, както и че с оглед действията на взискателя – подадената молба с вх.№ 894/19.08. 2020 г. на
същия се дължи пълния размер на адвокатския хонорар.
Съдът, като прецени доводите на страните,
доказателствата по делото и изисква-нията на закона,
намира за установено следното:
Жалба е подадена от легитимирано
лице в срока по чл.436, ал.1 ГПК, срещу подле-жащ на
съдебен контрол по чл.435, ал.2 ГПК валиден акт и е процесуално допустима. Разгле-
дана по същество жалбата
е основателна.
Съгласно общите правила на Глава
Осма от ГПК всеки взискател в изпълнителното дело имат
право на възстановяване на заплатените такси и разноски по производството и на
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, във връзка със същото.
Съгласно нормата на чл.10, т.1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за минимал-ните размери на адвокатските възнаграждения за
образуване на изпълнително дело се дължи
адвокатско възнаграждение в размер
на 200,00 лева, а по силата на чл.10, т.2 от същия акт за
процесуално представителство,
защита и съдействие на страните по
изпълнителното произ-водство и извършване на действия
с цел удовлетворяване на парични вземания до 1 000,00 лева – 200,00 лева и
вземания над 1 000,00 лева – 1/2 от съответното възнаграждение по чл.7,
ал.2, т.2-7 от този акт. В дадения казус от процесуалния представител на взискателя са били осъществени единствено действия по
образуване на изпълнителното дело, но не и други действия по смисъла на чл.10,
т.2 от Наредбата, касаещи удовлетворяване на паричното вземане, с оглед на
което на взискателя се дължат само предвидените в
чл.10, т.1 от Наред-бата разноски в посочения размер от
200,00 лева. Поради липсата на доказателства, че пълномощникът на взискателя е регистриран по ЗДДС, такъв не следва да се
начислява върху дължимото се на същия възнаграждение.
Част от задължителното съдържание
на молбата съгласно чл.426, ал.2 ГПК е посоч-ването
на изпълнителен способ, предвид което последното не представлява действие по сми-съла на чл.10, т.2 от взираната Наредбата и за него не се
дължи отделно възнаграждение. С молбата на взискателя
с вх.№ 894/19.08.2020 г. – подадена преди пристъпване към изпълни-телни
действия, е извършено уточнение на молбата по чл.426, ал.2 ГПК относно един от за-дължителните й реквизити.
Предвид изложено настоящият
съдебен състав приема, че действията на съдебния изпълнител по определяне на
разноските по изпълнението за адвокатски хонорар на взиска-теля
с атакуваното постановление следва да бъдат отменени, а претендираното
адвокатско възнаграждение от „Е.М.“ ЕООД във връзка с изпълнителното дело – да
се намали до размера на сумата от 200,00 лева по чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004
г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съобразно приетия изход на спора
– на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК във връзка с и чл.27 от Наредбата за заплащането
на правната помощ на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените
разноски по производството в размер на 75,00 лева – държавна такса /25,00 лева/
и юрисконсултско възнаграждение /50,00 лева/.
На ответника по жалбата не се
дължат разноски по чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното и на основание чл.437, ал.3 ГПК, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ действията на ЧСИ Л.М.с рег.№ 785 на КЧСИ, обективирани
в постановление с изх.№ 1274 от 11.09.2020 г., с които е отказано да се намали по
възражение на длъжника „Т.С.” ЕАД с вх.№ 985/28.08.2020 г., размерът на
адвокатското възнаграждение на взискателя по изп.дело № 20207850400101 от 400,00 лева на 200,00 лева като
незаконосъобразни, и вместо което
постановява:
НАМАЛЯВА размера на разноските за адвокатско възнаграждение на пълномощ-ника на взискателя „Е.М.“
ЕООД, ЕИК ******** по изп.дело № 20207850400101 по
описа на ЧСИ Л. М., рег.№ 785 на КЧСИ, от 400,00 лева до размера на сумата от 200,00 лева.
ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управле-ние: гр.Хасково, ул.“*******, ет.партер, да ЗАПЛАТИ на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление:*** сумата 75,00 /седемдесет и пет/
лева – разноски по делото.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.