№ 199
гр. София , 05.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Метанов
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно търговско дело №
20201001002189 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 1537 от 23.09.2015г., постановено по гр.д. № 2045/14 г., СГС, ТО, VІ- 1
състав е отхвърлил предявения от Министерството на регионалното развитие и
благоустройство, с адрес: гр.София ул. Св. Св. Кирил и Методий“ 17-19 срещу „Трансстрой
Варна“ АД, ЕИК:*********, с адрес: гр. Варна, ул. „Хан Омуртаг“ 2 и „ГБС
Инфраструктурно строителство“ АД, ЕИК: *********, с адрес: гр.София, ул. „Дамяница“ №
5 иск с правно основание чл.51 ЗМТА във вр. чл.3 КПИЧР, за признаване и изпълнение на
решение от 19.06.2013г. арбитражно дело No 17985/GZ/MHM на Международния
арбитражен съд към Международната арбитражна камара (ICC) Париж.
С решение № 121 от 15.01.2016г., постановено по гр.д. № 2045/15г., СГС, ТО, VІ- 1
състав е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1537/23.09.2015 г.
по т. дело 2045/2014 г. по описа на СГС, VI-1 състав, като в титулната част на решението
вместо : „Като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2045 по описа за 2015 година...“ се
чете „Като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2045 по описа за 2014 година...“
В законнопределеният срок по делото е постъпила въззивна жалба от МРРБ, с която
се обжалва първоинстанционното решение като „неправилно, неоснователно и
немотивирано“. Твърди, че съдът не му е указал, че следва да представи оригинал и препис
на арбитражното споразумение на български език, нито такъв документ е посочен като
условие за редовност на исковата молба в чл.119, ал.2 КМЧП, като не може да се направи
категоричен извод какво е имал предвид съдът, приемайки, че не е представил оригинала
или официално заверен препис на арбитражното решение, каквито е указания не били
1
давани. Недопустимо било и съдът да изследва наличието или липсата на арбитражна
клауза, компетентен да се произнесе по който въпрос бил арбитражния съд. Неправилен бил
и изводът, че МРРБ не е материалноправно легитимирано по спора лице, като съдът е
следвало да извлече кой е ищец по делото не от буквалния текст на молбата, а преди всичко
от правоотношението, предмет на иска. Иска се съдът да отмени обжалваното решение.
С писмения си отговор „Трансстрой Варна“ АД и „ГБС Инфраструктурно
строителство“ АД оспорват въззивната жалба и искат съдът да прекрати производството по
делото, евентуално- да потвърди обжалваното решение.
САС, ТО, 13 състав, след като обсъди оплакванията в жалбата във връзка с
атакувания съдебен акт, намира следното:
Жалбата е допустима, подадена е в срок от легитимирано лице с правен интерес
срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Производството е по реда на чл. 51, ал. 3 ЗМТА вр. с чл. 117- 122 КМЧП вр. с
Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения.
В исковата молба на Министерство на регионалното развитие и благоустройството се
излага, че на 19.06.2013г. Международният арбитражен съд към Международната
арбитражна камара (ICC) Париж е постановил окончателно решение по арбитражно дело No
17985/GZ/MHM. Арбитражното производство е образувано по подадена от Консорциум
„Трансстрой/ГБС”, състоящ се от „Трансстрой Варна” АД и „ГБС Инфраструктурно
строителство” АД, искова молба срещу министъра на регионалното развитие и
благоустройството. С окончателното по своя характер решение по арб. дело, арбитражният
съд е приел, че по отношение на министъра на регионалното развитие и благоустройството
липсва арбитражна компетентност, което води до липсата на материалната компетентност
на съда да разгледа спора по същество. С решението арбитражният съд се е произнесъл и по
искането за разноски на ответника министъра на регионалното развитие и
благоустройството, който са му присъдени. Иска се съдът да признае и допусне изпълнение
на постановеното решение в частта относно разноските.
С влязло в сила определение от 11.11.2014 г. е прекратено производството срещу
Консорциум „Трансстрой/ГБС”.
Ответникът „ГБС Инфраструктурно строителство” АД оспорва иска. Твърди, че по
делото не е представен заверен от издалия го съд препис, което решение не е заверено и от
МВн.Р. на Р.България, като от приложеното по делото удостоверение не било видно и че
решението е влязло в сила.
Ответникът „Трансстрой Варна” АД оспорва иска. Твърди че ответник по
арбитражното дело е министъра на регионалното развитие и благоустройството, а не МРРБ,
което министерство не е активно процесуално легитимирано. Сочи, че липсва договор и
арбитражна клауза, сключени между ответниците и министъра, както е прието и в
арбитражното решение. Твърди и че арбитражното решение противоречи на „обществения
ред” по смисъла на чл.5, ал.2, б. „б” от Конвенцията, тъй като са присъдени разноски на
страна, която не е ответник по арбитражното дело, поради липса на арбитражно
споразумение.
С оглед правомощията си по чл.269 ГПК, САС, ТО,13 състав намира следното:
2
Съгласно разпоредбата на чл.51, ал. 2 и ал.3 от ЗМТА, за разглеждането на исковете
за признаване и допускане изпълнението на чуждестранно арбитражно решение се прилагат
сключените от страната ни международни договори, както и нормите на чл.118- 122 от
КМЧП. Приложимият международен договор е Конвенцията за признаване и изпълнение на
чуждестранни арбитражни решения, ратифицирана от Р. България през 1961г. Следователно,
признаването и изпълнението на чуждестранно арбитражно решение на територията на
Република България е обусловено от изпълнението на изискванията, установени в чл. IV и
чл. V от Конвенцията и при съответно приложение на чл. 118 - 122 от Кодекса за
международно частно право, в т. ч. и на чл. 117 /с оглед препращането по чл. 120, ал. 2
КМЧП/.
Съгласно член IV от Конвенцията, за да получи признаване и изпълнение на
решението по см. на чл.ІІІ от Конвенцията, страната, която иска признаването и
изпълнението трябва да представи едновременно с молбата и надлежно заверен оригинал на
арбитражното решение или надлежно заверен негов препис /какъвто надлежно заверен
препис на арбитражното решение е представен с исковата молба/, както и оригинала на
съглашението, посочено в член II, или надлежно заверен препис на същото. Ако
арбитражното решение и/или съглашението не са съставени на официалния език на
държавата, в която това решение се предявява за признаване и изпълнение, страната, която
иска признаване и изпълнение на решението, трябва да представи превод на тези документи
на този език, който превод следва да е заверен от официален или заклет преводач или от
дипломатическо или консулско учреждение. Изпълнението на изискването за представяне
на документите по чл.ІV от Конвенцията е условие за редовност на исковата молба – в този
см. определение № 79/15г. на ВКС по ч.гр.д. № 7343/14г., І ГО определение № 743/15г. на
ВКС, ІІ ТО по ч.т.д. № 2415/15г./, а не основание за отхвърляне на иска, както неправилно е
приел първоинстанционният съд.
В случая, при изпълнение на изрично дадените от настоящата инстанция с
протоколно определение от 23.12.20г. указания в този смисъл, ищецът е представили по
делото надлежно заверени копие на англ. език на договор № ВG 98.10.-07.І.01 от 12.05.05г.,
ведно с ОУ на FIDIC за договора за строителни работи, с надлежен превод на български
език, както и на договор № ВG 98.10.- 07.ІІ.01 от 12.05.05г., ведно с ОУ на FIDIC за
договора за строителни работи, с надлежен превод на български език, в които се съдържа
арбитражната клауза.
В т. 1 и т. 2 на чл.V от Конвенцията са уредени две групи основания, при които
компетентният орган отказва да признае и допусне изпълнението на чуждестранното
арбитражно решение, като основанията по т. 1 следва да бъдат изрично заявени и доказани
от страната, срещу която е предявено искането, а за тези по т. 2- съдът е длъжен да следи
служебно.
Неоснователен е доводът на жалбоподателят за неправилност на извода на съда за
3
липсата на активна материалноправна /а не процесуалноправна, както неправилно я
определя жалбоподателят/ легитимация на МРРБ. Страните в процеса се определят от ищеца
чрез предявения от него иск, в който се посочва от кого и срещу кого искът се предявява. В
случая, страна по арбитражното производство е министърът на регионалното развитие и
благоустройство, а не МРРБ, което министерство изрично е заявило, че не желае да встъпи
по делото. Арбитражното производство се е развило между Консорциум „Трансттрой- ГБС,
„Транстрой Варна“ АД и „ГБС Инфраструктурно строителство“ АД, и министъра на
регионалното развитие и благоустройство, като с постановеното между тези страни решение
е прието, че между министъра, от една страна, и Консорциум „Трансттрой- ГБС,
„Транстрой Варна“ АД и „ГБС Инфраструктурно строителство“ АД, от друга, не е налице
арбитражно споразумение, поради което и е постановено, че арбитражния съд не
компетентен да реши арбитражното дело и консорциума и двете юридически лица са
осъдени да заплатят на министъра на регионалното развитие и благоустройството
направените по делото разноски.
Съгласно чл.42, ал.1 и ал.2 Закона за администрацията, министерството е
администрацията, която подпомага дейността на министъра, като юридическо лице на
бюджетна издръжка. Министърът е централен орган на изпълнителна власт, със собствени
властнически правомощия- чл.19, ал.2, т.4 ЗА. Т.е. касае се за различни правни субекти,
разполагащи със собствена процесуална легитимация. МРРБ не е страна по арбитражното
производство и в негова полза на са присъдени направените по арбитражното делото
разноски, което води до извода, че предявеният от МРРБ, като трето за спора по
арбитражното производство лице, иск за признаване и допускане на изпълнението на
постановеното арбитражно решение, следва да бъде отхвърлена.
Цитираното във въззивната жалба решение № 234/12г. на ВКС, ТК по т.д.№ 872/09г.,
е неприложимо в случая, тъй като същото разяснява кой следва да осъществява
процесуалното представителство на държавата във връзка със спорове, породени от сделки,
в който въз основа на изрично упълномощаване тя е била представлявана от министър или
министерство.
Ето защо и настоящият съдебен състав счита, че признаването и
изпълнението на арбитражното решение би противоречало на чл.V, т.2, б. „б“ на
Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, тъй като
би довело до нарушаване на обществения ни ред, като състояние на обществените
отношения, при което лицата следва да придържат своето поведение към изискванията на
нормите, които обществото е приело, като тези норми могат да бъдат правни или
нравствени /морални/. Понятието за обществен ред включва както съблюдаването
на правовия ред /спазването на законите/, така и спазването на етиката и добрите нрави в
общуването и в личното поведение. Допускането и признаването на арбитражното решение
противоречи на нормите на законодателството ни, съгласно което МРРБ и министърът на
регионалното развити е и благоустройството са различни правни субекти, разполагащи със
собствена процесуална легитимация.
С оглед на изложеното и настоящият съдебен състав счита, че не са налице
предвидените в закона предпоставки за признаване и допускане изпълнението на
процесното решение, до който краен правилен извод е достигнал и първоинстанционният
съд, чието решение следва да бъде потвърдено, но по изложените в настоящото решение
мотиви.
Във въззивното производство липсва направено от страните искане за присъждане на
4
разноски.
Воден от горното, САС, ТО, 13 състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1537 от 23.09.2015г. на СГС, ТО, VІ- 1състав,
постановено по т.д. № № 2045/15г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на Р. България в едномесечен срок от
съобщението до страните при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5