Решение по дело №1760/2025 на Софийски градски съд

Номер на акта: 236
Дата: 20 март 2025 г. (в сила от 28 март 2025 г.)
Съдия: Мина Мумджиева
Дело: 20251100201760
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 13 март 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 236
гр. София, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 10 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Кирил Г. Димитров

Василена П. Мидова
при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова
в присъствието на прокурора Л. Ст. Д.
като разгледа докладваното от Мина Мумджиева Частно наказателно дело №
20251100201760 по описа за 2025 година
на основание чл.31, ал.1, чл.30, ал.2, т.1 и чл.16, ал.7, т.1 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС)


РЕШИ:
ПРИЗНАВА И ПРИВЕЖДА В ИЗПЪЛНЕНИЕ решение № 8062 5422
6962 8249/24г., издадено на 21.10.2024г. от несъдебен орган на Кралство
Нидерландия – Централно правосъдно бюро по събиране на задължения
(CJIB) на Министерство на сигурността и правосъдието, влязло в сила на
02.12.2024г. по дело за налагане на финансови санкции срещу българската
гражданка Д. К. П., родена на ****. в гр. Пазарджик, с ЕГН ****, неосъждана,
с постоянен и настоящ адрес: гр. София, ж.к. «Слатина», ул. ****, с което е
призната за виновна по обвинението за извършено административно
нарушение – за това, че на 04.10.2024г в населено място в Кралство
Нидерландия, Тилбург при управление на моторно превозно средство
държала мобилен телефон, с което нарушила правила за движение по
пътищата за движение, свързани с неизпълнение на забрана за шофиране при
употреба на мобилен телефон, поради което и на основание чл.2 от Закон
относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на
Кодекса за движение по пътищата на Кралство Нидерландия й е наложено
1
административно наказание глоба в размер на 160 (сто и шестдесет) евро в
левова равностойност към 21.10.2024г. в размер на 312, 93 (триста и
дванадесет лева и 93 стотинки).
На основание чл.13, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС разноските по водене на
делото в размер на 90,00 (деветдесет) лева остават в тежест на Република
България.
На основание чл.38, ал.1, т.1 пр.1 от ЗПИИРКОРНФС незабавно да се
уведоми за признаването на финансовата санкция компетентният орган на
издаващата държава (Централно правосъдно бюро по събиране на
задължения (CIJB) на Министерство на сигурността и правосъдието).
Решението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от
съобщението му пред Софийски апелативен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по н.ч.д. 1760/2025г. по описа на СГС, НО, 10 състав


Производството е по чл.32, ал.1 вр. с чл. 16, ал.1 –ал. 8 от по Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).
Образувано е във връзка с постъпило уведомление от административен
орган на Кралство Нидерландия, придружено с удостоверение по член 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа
за взаимно признаване на финансови санкции (Рамковото решение), изменено
с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26.02.2009г. за изменение на
рамкови решения 2002/584/ПВР, 2005/214/ПВР, 2006/783/ПВР, 2008/909/ПВР
и 2008/947/ПВР, с което се укрепват процесуалните права на лицата и се
насърчава прилагането на принципа за взаимно признаване на решения,
постановени в отсъствието на заинтересованото лице по време на съдебния
процес, респективно по чл. 4, ал.2 от ЗПИИАКОРНФС, като удостоверението
е издадено въз основа на решение на несъдебен орган на Централно
правосъдно бюро за събиране на вземания към Министерство на правосъдието
и сигурността на Кралство Нидерландия. В посоченото уведомление и на
базата на издаденото удостоверение по чл.4 от Рамковото решение, се
предлага съдът на РБ да упражни правомощията си по ЗПИИАКОРНФС по
отношение на българската гражданка Д. К. П. във връзка с постановен срещу
нея акт на несъдебен орган на Кралство Нидерландия, с който е наложена
финансова санкция в размер на 160 евро.
В производството пред съда прокурорът изразява становище, че съдът
следва да се произнесе с решение, с което да се признае решението, издадено
от страна на Кралство Нидерландия за налагане на финансова санкция в
посочения по-горе размер. Навеждат се доводи, че удостоверението по чл. 4 от
Рамковото решение съдържа всички необходими реквизити.
Засегнатото лице Д. П. се явява лично и посочва, че не оспорва
решението и факта на наложена финансова санкция. В последната си дума
заявява, че иска да я заплати.
Компетентността на настоящия съд е ангажирана на основание чл. 31,
ал.1 от същия закон с оглед данните за местоживеенето и обичайното
пребиваване на засегнатото с финансова санкция лице.
Съдът, след като съобрази становищата на страните, доказателствата по
делото и разпоредбите на чл.10, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС (относно
приложимия закон), по чл.30 от с.з. (относно условията за признаване и
изпълнение), чл.31 от с.з. (относно подсъдността), чл.35 от с.з. ( основанията
за отказ на признаване и изпълнение) и разпоредбата на чл.22 от с.з.
(процедурата по изпълнение на решението в случай на признаването му в
производство по реда на чл.16, ал.1 -8 от ЗПИИАКОРНФС), намира за
установено следното.
Срещу Д. К. П., родена на ****. в гр. Пазарджик, с ЕГН ****,
неосъждана, с постоянен и настоящ адрес: гр. София, ж.к. «Слатина», ул.
1
*******, е постановено решение № 8062 5422 6962 8249/24г., издадено на
21.10.2024г. от несъдебен орган на Кралство Нидерландия – Централно
правосъдно бюро по събиране на задължения (CJIB) на Министерство на
сигурността и правосъдието, влязло в сила на 02.12.2024г. С посоченото
решение Д. П. е призната за виновна по обвинението за извършено
административно нарушение – за това, че на 04.10.2024г в населено място в
Кралство Нидерландия, Тилбург при управление на моторно превозно
средство държала мобилен телефон, с което нарушила правила за движение по
пътищата за движение, свързани с неизпълнение на забрана за шофиране при
употреба на мобилен телефон, поради което и на основание чл.2 от Закон
относно административната уредба с оглед нарушението на разпоредби на
Кодекса за движение по пътищата на Кралство Нидерландия й е наложено
административно наказание глоба в размер на 160 (сто и шестдесет) евро в
левова равностойност към 21.10.2024г. в размер на 312, 93 (триста и
дванадесет лева и 93 стотинки).
Съдът намира, че са налице основанията за признаване и привеждане в
изпълнение на посоченото по-горе решение, издадено от несъдебен орган на
Кралство Нидерландия за извършено административно нарушение на
правилата за движение по пътищата. На засегнатото лице е наложена
финансова санкция от акт, който представлява решение по смисъла на чл.3,
ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС. По изложените съображения съдът намира, че
липсват основанията на чл.3, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС за отказ от признаване и
изпълнение на решение, с което се налага финансова санкция. Актът на
административно-наказващият орган по чл.31 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС е
придружен с удостоверението (в превод на български език), което се изисква
по чл.4, ал.1 от същия закон, както и по силата на член 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
решенията за финансова санкция и конфискация.
От приложените доказателства относно предмета на делото, за което
българската гражданка е санкционирана с глоба, е видно, че се касае за
административно - наказателно производство, проведено срещу нея от
компетентен орган на Кралство Нидерландия с оглед осъществен от нея
състав на нарушение на правила за движение по пътищата, т.е. в този случай
по арг. от чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИАКОРНФС изследването на двойна
наказуемост не се изисква. Съгласно текста на удостоверението с оглед
воденото административно- наказателно производство размерът на
финансовата санкция възлиза на 160 евро. Следователно във връзка с размера
на наложената финансова санкция не са налице факултативните основания за
отказ, предвидени в разпоредбата на чл.35, т.6 от ЗПИИРКОРНФС.
Липсват отрицателните предпоставки на чл.32, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС
за намаляване размера на финансовата санкция, тъй като от текста на
решението, постановено от орган на издаващата държава, е видно, че то се
отнася за деяние, извършено на нейната територия. Следователно деянието
попада под наказателната юрисдикция на Кралство Нидерландия. Обективно
липсват и останалите основания на отказ от признаване и изпълнение по
чл.35 от ЗПИИРКОРНФС. И това е така, тъй като удостоверението по чл.4,
2
ал.1 от с.з. съдържа всички необходими реквизити и съответства на
съдържанието на решението, изпратено от издаващата държава. По делото не
са ангажирани доказателства за същото деяние срещу осъденото лице да е
постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансова
санкция. Не е изтекла давността за ангажиране на административно-
наказателната отговорност съгласно чл.82, ал.1, б. „а” от ЗАНН. Липсват
доказателства за наличието на имунитет или привилегия съгласно
българското законодателство, които да правят изпълнението на решението
недопустимо. В конкретния случай решението не се отнася за деяние,
извършено извън територията на издаващата държава, постановено е срещу
физическо лице, което е наказателно отговорно. От текста на приложеното
удостоверение ( б.“з“, т. 2) е видно, че лицето е било уведомено съгласно
законодателството на издаващата държава за воденото срещу него
административно-наказателно производство относно правото му да обжалва
решението, както и относно сроковете за обжалване (стр.6 от
удостоверението).
Единствените обстоятелства, от които може да черпи права осъденото
за административно нарушение лице, е фактът, че съгласно удостоверението
не се е явило лично в процеса. От друга страна обаче са изпълнени условията
на едно от предвидените изключения по чл.35, т.10, б. „в“ ЗПИИРКОРНФС и
това обстоятелство също е аргумент за липсващи основания съдът да се
произнесе с отказ.
При своята преценка по случая съдът счете, че с процесуалното си
поведение засегнатото с финансова санкция лице обективира съгласие с
констатациите в издадения акт от орган на Кралство Нидерландия и не
оспорва както факта на извършено административно нарушение, така и
размера на наложената санкция.
С оглед изложеното и на основание чл.31, ал.1, чл.30, ал.2, т.1 и чл.16,
ал.7, т.1 от ЗПИИАКОРНФС съдът постанови признаване и приемане за
изпълнение решение № 8062 5422 6962 8249/24г., издадено на 21.10.2024г. от
несъдебен орган на Кралство Нидерландия – Централно правосъдно бюро по
събиране на задължения (CJIB) на Министерство на сигурността и
правосъдието, влязло в сила на 02.12.2024г., с което е наложена финансова
санкция в размер на 160 евро на българската гражданка Д. П..
Не са налице основанията на чл.33 вр. с чл.17 от ЗПИИРКОРНФС за
приспадане равностойността на финансовата санкция при изпълнение. И това
е така, тъй като не са представени доказателства за цялостно или частично
изпълнение на задължението.
На основание чл.13, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС съдът постанови разноските
по водене на делото в размер на 90 лева остават в тежест на Република
България.
На основание чл.38, ал.1, т.1 пр.1 от ЗПИИРКОРНФС съдът постанови
незабавно да се уведоми компетентния орган на издаващата държава за
признаването на финансовата санкция.

3
Воден от изложеното, съдът постанови решението си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.


4
Съобщи за изтекли лични данни