РЕШЕНИЕ
№ 1400
гр. Плевен, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20224430102552 по описа за 2022 година
Делото е образувано по подадена искова молба от ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЛЕВЕН ЕАД против Г. Х. Т., гр. Плевен, ул. Сан Стефано № 37, вх. 3,
aп.23, с правно основание чл. 415 от ГПК и цена на иска за главница:
3158.55 лв., цена на иска за лихва: 184,39 лв.
обща цена на исковете: 3342,94 лв.
Съдът е сезиран с искане да постанови съдебно решение по
предявените обективно кумулативно съединени искове, с което да признае за
установено по отношение на Г. Х. Т., че дължи на Топлофикация – Плевен
АД сума за консумирана топлинна енергия и законната лихва от датата на
депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК по чгд, както и направени деловодни разноски в заповедното
производство в размер на 25 лв. – внесена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение – 50 лв.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно от
правна и фактическа страна следното:
Ищцовото дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед
1
за изпълнение по чл. 410 от ГПК против
. Вземането произтича от следните обстоятелства: ползвана и незаплатена
топлинна енергия.
С разпореждане, постановено по ч.гр. дело по описа на Районен съд -
гр. Плевен е уважено искането и е издадена заповед за изпълнение против
длъжника. Заповедта за изпълнение е връчена на същия, като уведомление за
производството е връчено чрез залепване по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, с
оглед на което, съдията - докладчик по цитираното дело е указал, че
заявителят може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок,
като довнесе дължимата държавна такса.
С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК,
е предявявавен иск за установяване на съществуването на вземането за
консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот -
апартамент, находящ в гр. ПЛЕВЕН.
Основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането
са следните: като собственик/ползвател на топлоснабден имот, находящ се в
гр. Плевен, ответникът е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по
смисъла на чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от
ЗЕ - Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него
важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката.
Съгласно чл. 150. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране
към Министерски съвет. Съгласно ал. 2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите
на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от
клиентите.
Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд" от
2
дата 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки" бр. 239/13.12.2007 г. С тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна
енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ
от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ" е определен реда и срока, по който купувачите
на ТЕ / в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на
дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката
на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в
забава за тази сума, като на основание чл. 31, ал. 6 от ОУ ежедневно е
начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Представена е като доказателство по делото приложената към исковата
молба справка-извлечение по пера за задълженията, формиращи искането за
главница.
Твърденията в исковата молба се подкрепят от приложените писмени
доказателства. Няма извършено плащане. Ответникът, видно от
приложеното в производството по чл. 410 от ГПК, по описа на Районен съд -
гр. Плевен извлечение от сметка за абонатен номер е използвал доставяната
от дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението си.
В законоустановения едномесечен срок от получаване на съобщението
за това, е предявявен иск относно вземането.
До завеждане исковата молба няма осъществени действия от ответната
страна по изпълнение на задълженията за заплащане на описаните дължими
суми, поради което за ищеца се поражда правен интерес за предявяване на
иск и търсене на защита по съдебен ред.
При така изложената фактическа обстановка съдът достига до следните
правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск с основание чл. 422, ал.1,
в-ка с чл. 415, ал.1 от ГПК е допустим, като е налице правен интерес за
предявяване на иска,което се доказва и от приложеното ч. гр. дело по което и
в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу
3
издадената Заповед по чл. 410 от ГПК.
Искът е предявен от и против процесуално легитимирани към
момента на депозирането му и приключване на устните състезания по делото
страни.
На основание изложеното, установителният иск следва да бъде уважен,
като се признае съществуване на вземане на ищеца към ответника.
При този изход на делото, ответникът следва да заплати на ищеца
сторените разноски в производството, съобразно представения списък по чл.
80 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено, на основани чл. 415 от ГПк, вр. чл. 422 от ГПк,
по отношение на по отношение на Г. Х. Т., ЕГН **********, адрес: гр. ,
ул. № , вх. . ап., че дължи на Топлофикация – Плевен АД сума за
консумирана топлинна енергия в имота, находящ се в гр. Плевен, ул. Сан
Стефано № 37, вх. 3. ап.23 в размер от:
1. Главница в размер от 3158,55 лв. за периода 01.11.2020 г. - 31.01.2022 г.,
2. Мораторна лихва в размер от 184,39 лв. за периода 05.01.2021 г. -
04.03.2022г., ведно със
3. Законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до
окончателното изплащане на вземането и направените деловодни разноски в
заповедното производство в размер на 66,86 лв. за ДТ и юрк.
възнаграждение в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК, Г. Х. Т., ЕГН **********,
адрес: гр. , ул. № , вх. , ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН АД,
БУЛСТАТ: *********, адрес и седалище на управление: гр.Плевен, Източна
индустриална зона №128, Й. Василев Василев - Изпълнителен директор,
направените разноски по делото в исковото производство общо размер на
сумата от 466,86 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Плевен,
4
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5