Р
Е Ш Е
Н И Е
№3
гр. Перник, 08.02.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЕРНИК, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЛОРА СТЕФАНОВА
При
секретаря А.М. и прокурора РОСИЦА РАНКОВА, като разгледа, докладваното от съдия
Стефанова КАНД № 1/20201 г. по описа съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 208 – чл. 228 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба, подадена от „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Цар Борис ІІІ № 136, представлявано от Снежина Д. –
изпълнителен директор против Решение № 260009/09.10.2020 г., постановено по АНД
№ 202/2020 г. по описа на Районен съд – Радомир, с което е потвърдено
наказателно постановление № НЯСС-64/29.05.2020 г., издадено от заместник
председател на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с което
на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв. за
нарушение по чл. 190а, ал. 2, във вр. с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за
водите.
Излагат
се съображения за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, поради
неправилно приложение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1
от НПК. Сочи се, че районният съд неправилно е приел, че е спазен срока по чл.
34 от ЗАНН за образуване на административно-наказателното производство и при
наличие на основания за това не е приложил разпоредбата на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН. Искането към касационния състав е да отмени решението на Районен съд –
Радомир и да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление.
Касационната
жалба е връчена на ответника – Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор. В срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК не е постъпил отговор.
В
съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован не е изпратил
представител. Докладвано е становище на процесуалния му представител –
юрисконкулт П., с което заявява, че поддържа жалбата. Искането му е за отмяна
на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.
В
съдебно заседание ответникът по касационната жалба, редовно призован не е
представляван.
В
съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на съда да остави
в сила решението на Районен съд - Радомир.
Административен
съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото
доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице с правен интерес
съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен
акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна по следните съображения:
За
да постанови обжалваното решение, Районен съд – Радомир е приел, че на
28.02.2019 г. свидетелят В.А. и Д.Я., в качеството им на инспектори в РО НЯСС –
ЗЦБ, в присъствието на В.К.С. – специалист „ВАН“ в „***“ ЕАД – клон „Струма -
Места“ ХТР – Перник, извършили проверка на техническото и експлоатационното
състояние на язовир „***“, находящ се в землището на с. ***, общ. Радомир.
Установеното отразили в констативен протокол № 02-03-6/28.02.2019 г. Със същия
дали задължително предписание на собственика на язовир „Долна Диканя“ – „***“
ЕАД в срок до 30.11.2019 г. да възстанови разрушените дренажни кладенци – общо
2 на брой.
На
03.12.2019 г. свидетелите Ж.С. и И.С., в качеството им съответно на инспектор и
началник на РО НЯСС – ЗЦБ, извършили последваща проверка на язовир „***“ за
осъществяване на контрол по изпълнение на даденото предписание. Констатирано
било, че предписанието от 28.02.2019 г. не е изпълнено.
За
установеното нарушение по чл. 190а, ал. 2, във вр. с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от
ЗВ Ж.С. – старши инспектор в РО НЯСС – ЗЦБ съставила АУАН № 02-009/15.01.2020
г., който е подписан от нея, свидетеля при съставянето му и нарушителя.
Предявен и е връчен на последния.
В
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е постъпило писмено възражение от „***“ ЕАД,
което е прието за неоснователно.
Въз
основа на АУАН заместник-председателя на ДАМТН е издал наказателно
постановление № НЯСС – 64/29.05.2020 г., с което основание чл. 200, ал. 1, т.
39 от ЗВ на „***“ ЕАД е наложил „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв. за
нарушение по чл. 190а, ал. 2, във вр. с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за
водите.
При
така установената фактическа обстановка, решаващият съд е приел, че актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
съставени от компетентни органи и отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН за форма и съдържание. Счел е, че при провеждане на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, в частност –
че административно-наказателното производство е образувано преди изтичане на
срока по чл. 34 от ЗАНН. Изложил е, че отразената в АУАН фактическа обстановка
се установява от събраните в хода на съдебното следствие доказателства и е
направил извод, че тя субсимира състава на нарушението по чл. 190а, ал. 2, във
вр. с чл. 190а, ал. 1, т. 1 от ЗВ. Обосновал е становище, че с оглед събраните
по делото доказателства, извършеното нарушение не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност, сравнение с другите нарушения от този вид, поради което не
представлява маловажен случай. Посочил е, че наложената имуществена санкция е
определена в границите, предвидени в чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ при отчитане
на всички, посочени в чл. 27 от ЗАНН обстоятелства, в близост до минимума. С
постановеното от него решение е потвърдил наказателното постановление.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Перник намира, че обжалваното
решение е постановено от надлежно сезиран компетентен съд, в рамките на
правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което е валидно и допустимо.
Решението
е и правилно. При спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл.
84 от ЗАНН, Районен съд - Радомир правилно е установил фактическата обстановка.
Събрал е гласни и писмени доказателства, относими към всички обстоятелства,
предмет на доказване по делото. Изводите са формирани след обективно,
всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата
съвкупност. При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Неоснователни
са възраженията на касационния жалбоподател за неправилно приложение на закона.
Правилно районният съд е приел, че не са допуснати съществени процесуални
нарушения при образуване на административно-наказателното производство и
налагане на административното наказание. Съответен на закона е изводът му за
спазване на срока по чл. 34 от ЗАНН. Съгласно цитираната разпоредба не се
образува административно-наказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една
година от извършване на нарушението. В случая административното нарушение е
неизпълнение на задължителни предписания и е с правна квалификация чл. 190а,
ал. 2, във вр. с чл. 190а, ал. 1, т. 1 от ЗВ. То е установено при извършената
на 03.12.2019 г. проверка, за която е съставен констативен протокол №
02-03-49/03.12.2019 г. От тази дата е започвал да тече тримесечният срок по чл.
34 от ЗАНН. АУАН е съставен преди изтичането му – на 15.01.2020 г.
Видно
от приложения АУАН № 02-009/15.01.2020 г., същият е съставен от компетентно за
това лице съгласно чл. 201, ал. 1 от ЗВ, във вр. със заповед № А-601/18-09.2019
г. на Председателя на ДАМТН. Съдържа всички, посочени в чл. 42 от ЗАНН
реквизити. Подписан е от съставителя, свидетеля, присъствал при установяване на
нарушението упълномощен представител на нарушителя.
Въз основа на АУАН, компетентният за това
орган съгласно чл. 201, ал. 2 от ЗВ, във вр. със заповед № 5/02.01.2018 г. –
заместник председател на ДАМТН е издал наказателно постановление №
НЯСС-64/29.05.2020 г. Същото е в изискуемата от закона писмена форма, съдържа
реквизитите, посочени в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и е подписано от издателя.
Правилно,
с оглед установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка,
районният съд е приел, че касаторът следва да отговаря за извършено нарушение
по чл.
190а, ал. 2, във вр. с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ. Разпоредбите предвиждат задължение за собствениците на
язовирни стени и съоръжения за тях да изпълняват задължителните предписания,
издадени от председателят
на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от
него длъжностни лица.
В настоящия случай по категоричен начин
е установено, че „***“ ЕАД, в качеството му на собственик на язовир „Долна
диканя“/акт за частна държавна собственост № 322/21.01.2004 г. не е изпълнил
дадените му с констативен протокол № 02-03-6/28.02.2019 г. от упълномощено за
това лице съгласно заповед № А-601/18.09.2019 г., задължителни предписания за
възстановяване на разрушените дренажни кладенци – общо 2 броя. Санкцията за
осъществения състав на нарушението по чл. 190а, ал. 2, във вр. с чл. 190а, ал.
1, т. 3 от ЗВ е предвидена в чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ и съгласно нея с
имуществена санкция от 1000 лв. до 20000 лв. се наказва юридическо лице, което
не изпълни задължението си по чл. 190а, ал. 2 от ЗВ.
Правилно е прието в обжалваното
решение, че наложената на „***“ ЕАД имуществена санкция е съобразена с всички
обстоятелства, посочени в чл. 27 от ЗАНН и е съответна на целите по чл. 12 от ЗАНН. Съобразено е, преобладаващи са смекчаващи отговорността обстоятелства и
затова имуществената санкция правилно е определена в размер близък до
минималния, а именно 2000 лв.
Правилен
е изводът на районния съд за отсъствие на основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Осъщественото нарушение е формално, поради което преценката за „маловажността“
му по смисъла на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, във вр. с чл. 93, т. 9 от НК следва да се прави с оглед смекчаващите
обстоятелства. В настоящия случай те не обуславят по – ниска степен на обществена
опасност на деянието, сравнение с останалите деяния от този вид.
С оглед всичко изложено настоящия състав намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в хода на съдебното производство. Правилно е приложен
материалния закон и наложеното административно наказание е справедливо. Не са
налице релевираните в касационната жалба касационни основания по чл. 348, ал.
1, т. 1 от НПК за отмяната му. Затова на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва
да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, Административен съд – Перник
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260009/09.10.2020 г., постановено по АНД № 202/2020 г. по
описа на Районен съд – Радомир.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/
2./п/