Решение по дело №612/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260240
Дата: 10 август 2022 г.
Съдия: Радостина Костова Калиманова
Дело: 20192100100612
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                         Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Номер 260240                   Година 2022, 10.08                                Град Бургас

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски окръжен съд ………...……...…….. граждански състав ………………………

На осми юни ..…..........………………………… Година две хиляди двадесет и втора

В публично заседание в следния състав:

                                                    

                                                               Председател: Радостина Калиманова                                                 

                                                                       Членове: ………………………………                                                   

                                                  Съдебни заседатели: ………………………………

 

Секретар ………………..…………… Жана Кметска......………………………………… 

Прокурор ……….....…………………………………........…… ........………………………

като разгледа докладваното от ………...…… Р. Калиманова ……………..…………

гражданско дело номер ………… 612 …… по описа за ……. 2019 .….. година.

 

Производството по настоящото дело е образувано по повод исковите претенции на И. А. Т., гражданка на ***, с адрес: *** чрез процесуалния и пълномощник, със съдебен адрес град Варна, бул. „Съборни“ №27 против П.Я.А., ЕГН **********,*** и А.И.Ц., гражданин на ***, с адрес: *** за приемане на установено между И. А. Т. и П.Я.А., че упълномощителната сделка по пълномощно с рег. № 77/775-н/77-2018-2-369 от 14.08.2018 година на Вахтанг Давидович Цабрия, нотариус в град Москва е нищожна на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро от ЗЗД поради липса на съгласие, както и за прогласяване недействителността на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № *** на нотариус рег. № 607 на НК, с район на действие Поморийски районен съд, акт вписан  в Службата по вписванията при Поморийския районен съд под № 95, том 10, дело № 1669, дв. вх. рег. №3072/28.11.2018 година поради сключването му чрез мним представител - ответникът П.А., който е действал от нейно име като страна по същия този договор, без да е имал представителна власт. Претендират се и направените от нея съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.

В исковата си молба ищцата твърди, че с нотариален акт № *** година на нотариус рег. №556 на НК, с район на действие Поморийския районен съд, акт вписан в Службата по вписванията при Поморийския районен съд под №102, том 11, дело № 1862, дв. вх. рег. 2827 от  23.12.2011 година придобила следните два недвижими имота, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор №57491.501.150.1.29 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Поморие, община Поморие, одобрени със Заповед № РД-18-36/29.04.2009 година на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-02-981/28.06.2010 година на началника на СГКК - град Бургас с административен адрес: ***, находящ се в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор № 57491.501.150, с предназначение на обекта: жилище, апартамент, със застроена площ от 42.79 кв. м., ведно с 7.74 кв. м. идеални части от общите части на сградата, при граници и съседи по кадастралната схема: на същия етаж - обект с идентификатор № 57491.501.150.1.30; под обекта - обект с идентификатор № 57491.501.150.1.18; над обекта - обект с идентификатор №57491.501.150.1.40, който обект бил идентичен със студио № ***, на трети етаж, на кота +9.00м., състоящо се от антре, дневна с кухненски бокс, баня и тоалетна и балкон, при граници: североизток - студио № ***, югоизток - коридор и стълбище, югозапад - стълбище, северозапад - външен зид, отгоре - студио № ***, отдолу - студио №***, ведно с 1.132% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, както и самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 57491.501.150.1.31 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Поморие, община Поморие, одобрени със Заповед № РД-18-36/29.04.2009 година на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-02-981/28.06.2010 година на началника на СГКК - град Бургас с административен адрес: ***, находящ се в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор № 57491.501.150, с предназначение на обекта: жилище, апартамент, със застроена площ от 32.55 кв. м., ведно с 5.89 кв. м. идеални части от общите части на сградата, при граници и съседи по кадастралната схема: на същия етаж - обект с идентификатор №57491.501.150.1.30; 57491.501.150.1.32; под обекта - обекти с идентификатори №№ 57491.501.150.1.19; 57491.501.150.1.20; над обекта - обекти с идентификатори №№57491.501.150.1.41, 57491.501.150.1.42, който обект бил идентичен със студио № ***, на трети етаж, на кота +9.00м., състоящо се от антре, дневна с кухненски бокс, баня с тоалетна и балкон, при граници: североизток - студио № ***, югоизток - коридор, югозапад - студио № ***, ведно с 0.861% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.

Случайно тя разбрала, че тези два имота били продадени на трето лице - ответникът  А.И.Ц., гражданин на ***, когото тя не познавала. След като се снабдила с копие от нотариалния акт, с който била изповядана сделката - №*** на нотариус рег. №607 на НК с район на действие Поморийския районен съд същата установила, че била представлявана от пълномощник - адвокат Петя Янева Аранудова. Посочва, че не познава същата, както и че никога не била подписвала пълномощно за продажба на имотите.  Представеното такова пред нотариуса - рег. № 77/775-н/77-2018-2-369 от 14.08.2018 година на Вахтанг Давидович Цабрия, нотариус в град Москва било фалшиво.

След като се снабдила с копие от посочения по-горе нотариален акт и видяла упоменатите в него документи, а именно пълномощно с рег. №77/775-н/77-2018-2-369/14.08.2018 година; декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК от продавача - рег. №77/775-н/77-2018-2-368/14.08.2018 година; декларация за  гражданство и гражданско състояние по чл. 25, ал. 8 от ЗННД от продавача - рег. №77/775-н/77-2018-2-368/14.08.2018 година, всичките заверени от Вахтанг Давидивич Цабрия, нотариус в град Москва, тя чрез пълномощника си адвокат Журавчак подала до нотариуса молба за издаване на справка за извършените пред него действия, като поискала и копия от същите. Запитването й  било входирано с вх. № 12/31.01.2019 година. Получила отговор от нотариус Цабрия, че по данни от архива на нотариалната кантора тя не се била обръщала към кантората през 2018 година и нотариални действия от нейно име не били извършвани.

С оглед горното, ищцата твърди, че представеното пълномощно, с което била изповядана на 27.11.2018 година сделката за продажба на собствените и апартаменти било неавтентично, фалшифицирано. Неавтентични били и приложените декларации по чл. 25, ал. 8 от ЗННД и декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК. Самата упълномощителна сделка била нищожна поради липса на действително волеизявление на своя автор. Налице била начална липса на упълномощаване, в резултат на което липсвало и съгласие, а сключеният впоследствие договор бил без изразена воля за прехвърляне на имота от продавачката, поради което основанието на иска за нищожност на пълномощното била в разпоредбата на чл. 26, ал. 2, предл. второ от ЗЗД.

Ищцата претендира и прогласяване на нищожността на последващата сделка за покупко-продажба на недвижим имот по нотариален акт №*** на нотариус рег. №607 на НК, с район на действие Поморийския районен съд по съображения, че тя била сключена без надлежно учредена представителна власт. Имайки предвид, че договорът, който бил сключен при липса на надлежна представителна власт не бил нищожен, а относително недействителен и не обвързвал лицето, от чието име било действало, освен ако последното го потвърдяло, то същата изрично заявявала, че не го потвърждава.

Ответникът А.И.Ц., на когото съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в срока, указан от закона и съда е депозирал писмен отговор, с който е изразил становище за неоснователност и недоказаност на така предявените против него искови претенции. Излага следните съображения в тази насока:

В началото на 2018 година същият се запознал с г-жа Светлана Андреевна Румеева в качеството й на представител на „Българо-руски център за недвижими имоти“ ООД. Това дружество като брокер представлявало руски граждани, които имали имоти на територията на Република България и желаели да ги продадат, както и изпълнявало посредническа дейност и предоставяло услуги на руски граждани, които искали да закупят имоти - апартаменти на територията на Република България.

След като г-жа Румеева разбрала за желанието на ответника да закупи няколко недвижими имота в България с цел лично ползване, както и инвестиция и препродажба, му предложила няколко апартамента, които се продавали в град Поморие. Още при началните разговори тя му представила пълномощни, от които било видно, че ищцата И.Т. била упълномощила нея и дружеството да я представляват пред трети лица във връзка с продажбата на процесните имоти.

След като г-н А.Ц. харесал предложените му имоти, бил сключен между него и „Българо-руски център за недвижими имоти“ ООД договор за предоставяне на брокерски услуги за покупка на недвижими имоти срещу възнаграждение от 500 евро и била уточнена цената на въпросните две жилища.

Договорът бил сключен на 27.04.2018 година. При следващото си посещение  през юли 2018 година Ц. провел среща с другия ответник Петя Арнаудова в качеството и на адвокат; направил консултации какви документи били необходими за закупуване на процесните жилища. След получените разяснения те сключили договор за предоставяне на правна помощ. Адвокат Арнаудова подробно обяснила на ответника какви документи били необходими за сключване на договора, както и че, ако ищцата не можела да присъства лично, то същата следвало да упълномощи трето лице с нотариално заверено пълномощно да я представлява на сделката.

След като ответникът получил всички необходими за сключване на сделката документи, той ги предал на г-жа Румеева. Същата заявила, че щяла да подготви необходимите документи по даден образец и те щели да бъдат заверени пред нотариус. След нотариалната заверка, документите били предадени на ответника.

На 22.11.2018 година ответникът заплатил на брокера Светлана Румеева в град Москва договорената сума от 1 603 800 рубли, равняващи се на 24 000 евро и за двете жилища. Във връзка с това плащане г-жа Румеева издала на А.Ц. разписка. Още на следващия ден посредникът г-жа Румеева уведомила г-н А.Ц., че сумата от 23 500 евро била преведена по банков път на г-жа Т. и че сделката следвало да се осъществи. На 27.11.2018 година сделката била изповядана пред нотариус Гергана Недина, след което ответникът придобил собствеността върху процесните два имота.

Ответникът счита пълномощното с рег. №77/775-н/77-2018-2-369/14.08.2018 година на нотариус Вахганг Давидович Цабрия за истинско. При условията на евентуалност се поддържа твърдение, че дори и да се установи, че същото не било вписано в регистрите на посочения нотариус, то този факт не го правел неистинско или нищожно. Освен това, не се установявало заверката на подписа на упълномощителя да не била извършвана от този нотариус, респективно, че подписът не бил негов или на лице, изпълняващо такива функции в кантората му. Отговорът на самия нотариус не съдържал конкретно и категорично изявление за това извършено ли било удостоверяване упълномощаването от страна на ищцата на П.А. за продажба на двата процесни имота. Дали ищцата не била извършила определено действие, тъй като нямало данни за това в архива на нотариалната кантора не било предмет на нотариалното удостоверяване на подписа и под пълномощното и декларациите. Предмет на същото било едностранното волеизявление на ищцата за извършване на разпоредителни действия от нейно име, а не удостоверяване по нотариален път на извършени действия от името на ищцата. Липсвали, освен това и твърдения за начина, по който съгласно действащото законодателство в Руската федерация се завеждали заверените нотариално документи/пълномощни, което да позволяло извършване на проверка на верността на твърденията на нотариуса. Ищецът следвало да установи твърденията в частния документ с пълно и пряко доказване, тъй като изявленията в отговор изх. №54/16.02.2019 година не се ползвали с доказателствена сила. Поради това, при липса на твърдения и данни, че подписът под нотариус не бил автентичен, то изявлението на същия, че документите, които заверил  - пълномощни и декларации били подписани от И.Т. се ползвал със задължителна доказателствена сила. В случая, в тежест на ищцата било да установи, че подписите под пълномощното и декларациите били на друго лице, т. е. че нотариалното удостоверяване било неистинско. До опровергаване по надлежен ред, с пълно и пряко доказване на удостоверителната сила на нотариалната заверка на подписа на ищцата, следвало да се приеме, че подписът й под пълномощното бил неин, така, както удостоверил нотариусът.

Ответникът П.Я.А., ЕГН ********** в предоставения й от съда срок също е депозирала отговор на исковата молба. Сочи се в него, че претенциите са допустими, но неоснователни. Релевирани са следните доводи:

Действително тя договаряла като пълномощник на ищцата, съгласно цитираното в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** на нотариус с peг. № 607 на нотариалната камара с район на действие Поморийския районен съд пълномощно с peг. № 77/775-н/77-2018-2-369/14.08.2018 година на Вахтанг Давидович Цабрия, нотариус в град Москва, Руска Федерация. В това пълномощно били вписани изрични права да договаря от нейно име и за нейна сметка при условия, каквито прецени и намери за добре, като продаде собствените и недвижими имоти на конкретно лице, а именно - втория ответник по делото А.И.Ц., гражданин на ***.

В пълномощното се съдържали всички съществени условия на сделката и от външна страна то не събуждало никакво съмнение за неавтентичен документ. Пълномощното и цитираните декларации и били предоставени от А.И.Ц., с който тя била сключила договор за правна помощ от 06.07.2018 година. При осъществяване на поръчката се ръководила от законните интереси на клиента си Ц., като извършила действия по защита по най-добрия възможен начин и със законни средства.

Действително, тя не се познавала с ищцата. Втория ответник твърдял, че  получил пълномощното и декларациите на територията на Руската Федерация от ищцата след като й заплатил договорената помежду им продажна цена. Ответницата нямала повод да се съмнява в автентичността на предоставеното пълномощно, нито пък задължение да проверява неговата автентичност - същото от външна страна изглеждало съвсем редовно.

Веднага след като се запознала с настоящата искова претенция тя сезирала Районна прокуратура-Поморие и по случая имало образувано досъдебно производство ДП №103/2019 година на Областна дирекция „Полиция“ - град Бургас, пор. при Районна прокуратура-Поморие № 90/2019 година.

Счита също така, че не била пасивно легитимирана да отговаря по иска за обявяване на недействителността на договора, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** на нотариус с peг. № 607 на Нотариалната камара с район на действие Поморийския районен съд.

Бургаският окръжен съд прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, исканията и доводите на страните и като се съобрази и с разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се от събраните и ангажирани по делото доказателства, че на 23.12.2011 година между „Коррус груп“ ООД и ищцата чрез пълномощник е бил сключен договор за покупко-продажба, по силата на който търговското дружество е продало на И.Т. самостоятелен обект в сграда, представляващ студио №*** с идентификатор № 57491.501.150.1.29 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Поморие, с адрес ***, находящ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор №57491-.501.150, с площ от 42.79 кв. м. и със 7.74 кв. м. прилежащи части, при посочени граници и съседи, а също така и студио №*** с идентификатор № 57491.501.150.1.31, студио № *** с идентификатор № 57491.501.150.1.32, находящи се също в посочената сграда №1, вход А и на посочения по-горе адрес и студио №*** с идентификатор № 57491.501.151.1.35, находящо се в *** срещу заплащане на продажна цена в размер на 43581.17 евро, без ДДС, която е била получена от продавача преди изповядване на така осъществената сделка с нотариален акт № *** на нотариус рег. № 556 п описа на НК, с район на действие Поморийския районен съд.

Не е спорно също така, че на 27.11.2018 година във формата на нотариален акт № *** е бил сключен договор за покупко-продажба между ищцата И.Т. чрез пълномощника и адвокат Петя Янева Арнаудова и ответника А.И.Ц., по силата на който първата продала на втория собствените си недвижими имоти, представляващи самостоятелен обект в сграда с идентификатор № № 57491.501.150.1.29 и самостоятелен обект в сграда с идентификатор № № 57491.501.150.1.31, и двата на адрес *** в сграда №1, построена в имот с идентификатор №№ 57491.501.150, които имоти са идентични със студио №*** и студио №*** срещу заплащане на обща продажна цена в размер на 38000 евро. При изповядване на тази сделка пълномощникът на ищцата се е легитимирал като такъв с пълномощно peг. № 77/775-н/77-2018-2-369/14.08.2018 година на Вахтанг Давидович Цабрия, нотариус в град Москва, Руска Федерация. Съгласно същото, ищцата е упълномощила адвокат Арнаудова да продаде на втория ответник А.Ц. на цена и при условия каквито сметне за целесъобразни, да сключва договори с купувача и да получава парични средства, като и самостоятелно да сключва договори с трети физически или юридически лица и да получава средства за двата нейни собствени недвижими имота,  находящи се в град Поморие и посочени по-горе, а именно тези с идентификатори №№ № 57491.501.150.1.29 и № 57491.501.150.1.31, както и да има разрешен достъп до всички необходими документи, намиращи се в архивите и други официални учреждения в град Поморие, свързани с тези два имота, за оформяне на договор за покупко-продажба и извършване на цялата сделка в пълен обем между страните по нея; да сключва предварителни договор при условия, каквито счете за приемливи, да сключва договори по свое усмотрение, включително с трети лица, чиито интереси също представлява; да я представлява пред нотариус в нотариалното производство за продажбата на двата описани недвижими имота, а така също да подпише нотариалния акт и съпътстващите го документи и други, подробно и изчерпателно описани в самото пълномощно, имащо валидност от 20 години и даващо право на пълномощника да преупълномощава и други лица с правата по него. Това пълномощно, според записа в него, е било заверено от Вахтанг Давидович Цабрия, нотариус в град Москва; съдържанието му съответства на волеизявленията на лицето, което го издава, като е било подписано в негово присъствие; самоличността на подписалото го лице е била установена, а дееспособността проверена. При изповядване на сделката са били представени и изискуемите декларации по чл. 264, ал. 1 от ДОПК и по чл. 26, ал. 7 от ЗННД, подписа на лицето върху които също е бил заверен нотариално от нотариус Цабрия, с отбелязване от негова страна, че подписът е бил положен в негово присъствие, а самоличността на подписалия документа е била установена.

В отговор на нарочно запитване в тази насока от страна на ищцата нотариус Цабрия е изготвил писмен отговор, в който е посочил, че по данни от архива на нотариалната му кантора тя не се е обръщала за нотариални действия, а посочените от нея такива, а именно процесното пълномощно, както и декларация за отсъствие на данъчни задължения и такава за гражданство и гражданско състояние не са се състояли в неговата нотариална кантора. Постъпил е по делото и още един отговор от негова страна, в който е записано, че според резултатите от търсенето на документи в неговия архив не са били открити каквито и да било  документи от името на И.Т., съответно през 2018 година не са извършвани никакви нотариални действия от него от нейно име.

Налично е също така измежду кориците на настоящото дело и пълномощно с рег. № 77/775-н/77-2018-2-369 от 14.08.2018 година, т. е. със същия регистрационен номер като това, представено в нотариалното производство по изслушване на сделката по нотариален акт №***, с което Владислав Юрьевич Ситников е упълномощил адвокат Петя Янева Арнаудова, както и А.Ц. да продаде на последния собствените му два недвижими имота, представляващи самостоятелни обекти с идентификатори №№ 57491.501.150.1.34 и 57491.501.150.1.35, находящи се в *** в сграда №1, изградена в поземлен имот с идентификатор № 57491.501.150. Това пълномощно в оригинал е било представено и използвано за изповядване на сделката  по нотариално дело №944/2018 година, т. е. следващия номер по описа на същия нотариус с рег. №607 на НК.

 С оглед отправеното в тази насока искане, по делото е допусната и извършена съдебно-почеркова експертиза, вещото лице по която в депозираното първоначално заключение е посочило, че подписите в процесното пълномощно и двете декларации и подписа върху адвокатското пълномощно за адвокатите на ищцата в настоящия процес, със заверка от Н. П. не са положени от едно и също лице. В последващото свое заключение експертът е записа изрично, че подписите в пълномощното и двете декларации, използвани при изповядване на сделката по нотариален акт № *** на нотариус с район на действие Поморийския районен съд не са положени от ищцата И.Т., като за периода от 2011 година, когато е била изповядана придобивната за нея сделка по отношение на двата имота и до 2019 година, когато тя е предоставила пълномощия на двамата адвокати за процесуално представителство по настоящото дело не се установява изменение в периода на полагането на подписите от нея, като подписите върху тези документи - пълномощно по настоящото дело и документите по нотариално дело №409/2011 година са положени от нея.

При съобразяване на казаното по-горе следва извода, че ищцата е взела участие в сделката, инкорпорирана в нотариален акт №52/2018 година чрез пълномощник по силата на цитираното по-горе и описано като приложение в нотариалния акт пълномощно. Тези именно твърдения са въведени и в исковата молба от страна на ищцата, като същата е поддържала по време на целия процес, че тя не е участвала в нотариалното производство поради липса на учредена от нейна страна в полза на първия ответник-физическото лице П.А. представителна власт за сключване на процесния договор за покупко-продажба. Тези именно твърдения предопределят и правната квалификация на предявения и поддържан от нея втори главен иск. Доколкото липсата на съгласие, както бе посочено по-горе, е обоснована в исковата молба с ненадлежното представляване на ищцата при изповядване на покупко-продажбата, инкорпорирана в нотариален акт № ***, предявеният във връзка със същия иск намира своето правно основание в нормата на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, а този, свързан с волеизявлението и по процесното пълномощно има своето правно основание в чл. 26, ал. 2 предл. 2-ро от ЗЗД. Именно с такива правни основания следва да бъдат разгледани същите, тъй като определящо в тази насока е изложеното от ищцата като фактическо твърдение в исковата и молба, сложила началото на настоящия процес, а тези факти следва да бъдат субсумирани под цитираните по-горе правни норми /така и в решение № 249 от 23.07.2010 година на ВКС по гражд. дело № 92/2009 година, IV г. о., решение № 337 от 14.10.2014 година на ВКС по гражд. дело № 3598/2014 година, IV г. о, както и посочените такива в определението по чл. 140 от ГПК/. За тяхното установяване и по-точно доказването на всички елементи от фактическия им състав са поисканите от страните, съответно допуснати и събрани от съда обсъдените по-горе доказателства.

Съгласно трайната съдебна практика, при удостоверяването на подпис върху частен писмен договор, какъвто е и пълномощното, лицето, чийто подпис подлежи на удостоверяване, трябва да се яви лично пред съответното длъжностно лице и да положи подписа си или изрично да потвърди пред него положения вече от него подпис. Както бе посочено по-горе, в настоящия случай упълномощителката - ищцата по делото е оспорила нотариално завереното пълномощно с твърдението, че не е положила подписа си върху него, т. е. пълномощното е неавтентично. При оспорване на този документ, с оглед характера му, доказателствената тежест е на оспорващия -ищцата, която в случая при условията на пълно и главно доказване е установила, че подписа положен върху пълномощното за упълномощителя не е неин, т. е. доказателствената му сила е оборена. От това се налага извода, че същото е неавтентично, поради което липсва правно изявена воля за упълномощаване от това лице. Този порок води до нищожност на едностранната упълномощителна правна сделка, за която по силата на чл. 44 от ЗЗД се прилагат правилата за договорите, поради липса на съгласие. В тази насока съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, което намира ясно, непротиворечиво, пълно и всестранно, като с помощта му са изяснени всички правнорелевантни обстоятелства за спора. То е изготвено при извършване на изследване на подписа на ищцата, положен върху документи, които не са оспорени от ответниците по делото и това са книжата, носещи подписа и, послужили за изповядването на придобивната за нея сделка. Изводите на експерта са основани на нормативната база и на неговите неоспорени професионални знания. Горният извод се подкрепя и от останалия доказателствен материал и в частност от изявленията на нотариус Цабрия в двете изготвени от него нарочни писма, а също така и от наличието на друго пълномощно със същия регистрационен номер като процесното, но с различно съдържание, което е било използвано за изповядване на друга сделка, тази по нотариално дело №944/2018 година, което дело фактически е със следващия номер по описа на нотариуса, изповядал сделката по нотариален акт №52, нотариално дело № 943/2018 година.

Упълномощаването е едностранна сделка, с която едно лице овластява друго да извършва от негово име правни действия като последиците им настъпват направо за представлявания. По отношение на представителството, съобразно посоченото по-горе, се прилагат общите правила за договорите по силата на препращащата норма на чл. 44 от ЗЗД. Когато се сключва договор чрез представител, той изразява съгласие от името на представлявания и за да го обвърже с права и задължения, трябва да разполага с представителна власт, която произтича от надлежно упълномощаване. Ако упълномощителната сделка е опорочена, това влече недействителност и на волеизявлението на представителя, а оттук и липса на фактически състав на договора, тъй като липсва съвпадане на насрещните волеизявления. В този случай на основание чл. 42 от ЗЗД ненадлежно представляваният може да се обвърже с договора само ако го потвърди.

В конкретния случай, по горните доводи и съображения, упълномощителната сделка по пълномощно с рег. № рег. № 77/775-н/77-2018-2-369 от 14.08.2018 година е нищожна поради липса на съгласие. Договорът, сключен при липса на надлежна представителна власт, както е в случая, е в състояние висяща недействителност - правните действия, извършени от лице без представителна власт могат да бъдат потвърдени от представлявания, поради което именно е налице посочената по-горе висяща недействителност на сделката до потвърждаването и от лицето, от чието име е сключена. Ищцата, освен, че е предявила исковете, по повод на които е образувано настоящото производство, изрично е заявила в исковата молба, че не потвърждава договора за покупко-продажба по нотариален акт №***. Това налага извода, при констатираната нищожност на упълномощителната сделка и изричното противопоставяне на ищцата, че атакуваната сделка като сключена без представителна власт е недействителна.

По така изложените доводи и съображения съдът намира предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро от ЗЗД, съответно чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за основателни, поради което и като такива същите следва да бъдат уважени.

По разноските:

С оглед изхода на делото, направеното в тази насока искане и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищцата следва да бъдат присъдени направените от нея съдебно-деловодни разноски. Общият размер на претендираните такива от нея възлиза на сумата от 4000 евро и 1660.07 лева. При липса на изрично посочване от нейна страна, следва да се приеме, че за всеки от двата предявени и поддържани от нея иска тя е направила разноски в равен размер. Тъй като първият иск е предявен против ответницата П.А., а в рамките на последното проведено съдебно заседание чрез пълномощника си същата е направила изрично изявление, че от нея не претендира разноски, то такива и не следва да и бъдат присъждани. Ответникът А.Ц. чрез пълномощника си е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съобразно посоченото по-горе, следва да се приеме, че претендираното такова за иска, насочен срещу него възлиза на сумата от 3911.60 лева. За исковото производство, определено по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение възлиза на сумата от 1951.10 лева, а това за обезпечителното, определено по правилата на чл. 7, ал. 7 от същия нормативен акт е в размер на 1240.54 лева или общия размер на минималното възнаграждение за двете посочени по-горе производства е 3191.64 лева. Налице е, при това положение, превишение от 719.96 лева. Осъществената адвокатска защита в хода на цялото производство се свежда до изготвяне и депозиране на искова молба, изготвяне на множество молби и становища по направените доказателствени искания от името на самата ищца и от това на ответника. Тя включва и изготвяне на други допълнителни писмени становища, включително писмена защита. Поради това, в случая не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Искането на втория ответник за намаляване на адвокатското възнаграждение, поискано от ищцата да и бъде присъдено като разноски е неоснователно, поради което и не следва да бъде уважено.

При това положение, на ищцата за разноски следва да бъде присъдена общо сумата от 4741.60 лева, формирана като сбор от адвокатското възнаграждение в размер на 3911.60 лева и половината от сумата от 1660.07 лева, в която се включват внесените държавни такси за двете производства - исково и обезпечително, за превод на книжата по делото, за възнаграждение на вещото лице по допуснатата и извършена съдебно-почеркова експертиза. За всички тях са представени доказателства за реалната им направа, поради което и съдът счита, че са налице предпоставките на приложимата правна норма за възлагането им в тежест на ответника А.И.Ц..

Мотивиран от горното и на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро от ЗЗД и чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд

                                                                  Р   Е    Ш    И    :

 

ПРОГЛАСЯВА по иска на И. А. Т., гражданка на ***, с адрес: *** чрез процесуалния и пълномощник, със съдебен адрес град Варна, бул. „Съборни“ №27 против П.Я.А., ЕГН **********,*** нищожността на упълномощителната сделка по пълномощно с рег. № 77/775-н/77-2018-2-369 от 14.08.2018 година на Вахтанг Давидович Цабрия, нотариус в град Москва поради липса на съгласие.

ПРОГЛАСЯВА по иска на И. А. Т., гражданка на ***, с адрес: *** чрез процесуалния и пълномощник, със съдебен адрес град Варна, бул. „Съборни“ №27 против А.И.Ц., гражданин на ***, с адрес: *** недействителността на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № *** на нотариус рег. № 607 на НК, с район на действие Поморийския районен съд, акт вписан  в Службата по вписванията при Поморийския районен съд под № 95, том 10, дело № 1669, дв. вх. рег. №3072/28.11.2018 година поради сключването му чрез мним представител - ответникът П.А., който е действал от нейно име като страна по същия този договор, без да е имал представителна власт.

ОСЪЖДА А.И.Ц., гражданин на ***, с адрес: *** да заплати на И. А. Т., гражданка на ***, с адрес: *** чрез процесуалния и пълномощник със съдебен адрес град Варна, бул. „Съборни“ №27 сумата от 4741.60 /четири хиляди седемстотин четиридесет и един лева и шестдесет стотинки/ лв., представляваща направени от нея съдебно-деловодни разноски.

Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: