№ 9412
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20231110153470 по описа за 2023 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 и чл.
415 от ГПК, във връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД. Ищецът И. Г. Т. – Д. , с ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. София, ж. к. „Южен парк“, бл. 91, вх. „Г“,
ет. 1, ап. 14 е депозирала пред Софийски районен съд заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответника Д. Ч. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. София, кв.
„Илинден“, бл. 56, вх. „Ж“, ет. 8, ап. 92. Образувано е ч. гр. д. № 11508/2023 г.
Ищецът твърди, че по силата на сключен договор за заем от 04.06.2021
г., към настоящия момент заемателят – ответницата, дължи сумата от 13 000
лева. Поради неизпълнение на задължение по чл. 3 от Договора, съгласно
който заетата сума следва да бъде върната в 12 – месечен срок, е направено
искане за присъждане и на законна лихва, считано от деня на подаване
молбата по чл. 410 от ГПК - 02.03.2023 г., до окончателното й изплащане. По
силата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът моли да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Ответникът Д. Ч. К. признава иска за сумата от 13 000 лева – главница
по сключения между страните договор за заем. Изразява желание за
постигане на спогодба. Моли на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК да не бъдат
присъждани разноски в полза на ищеца, поради направеното признание на
1
иска и твърдение за липса на поведение, с което да е дала повод за
завеждането му.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
отделно и в съвкупност, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК
приема за установено следното:
Безспорно е съществуването на договор за заем за сумата от 30 000
лева, сключен на 04.06.2021 г., между И. Г. Т. – Д. в качеството на заемодател
и Д. Ч. К. в качеството на заемател.
Съгласно договорените условия, заемателят е бил длъжен да върне в
цялост паричната сума до 12 месеца от сключване на договора, съответно до
04.06.2022 г.
Към настоящия момент ответникът дължи сумата от 13 000 лева –
главница.
Страните не спорят за наличието на вземането на ищцата, нито за
неговия размер, но съгласно практиката по чл. 290 от ГПК на ВКС, Решение
№ 180 от 26.11.2019 г. по гр. д. № 4345/2018 г., Г. К., IV Г. О.: „По иск с
правно основание чл. 240 ЗЗД или иск за установяване на вземане, за което се
твърди, че произтича от заемен договор, в доказателствена тежест на
ищеца е доказването както на обстоятелството, че сумата е предадена
така и на обстоятелството, че е предадена въз основа на договор за заем.
Установяването на първото обстоятелство не освобождава ищеца от
задължението да установи второто, доколкото сумата може да е
предадена на друго основание - ищецът да е изпълнил едно свое задължение,
да е изпълнил морален дълг, да е извършил дарение на сумата и пр.“.
Видно от приложените по делото платежни нареждания от 07.06.2021 г.,
09.06.2021 г. и 14.06.2021 г., ищцата е превела по сметка на ответницата три
суми от по 10 000 лева с основание процесния договор за заем. Следователно
заемодателят е изпълнил в цялост своето задължение за предаване на
паричната сума.
От основанията, посочени в преводите, следва, че паричните суми са
предадени във връзка с изпълнението на задължението на заемодателя по
Договора да ги предостави в заем, а не като дарение или в изпълнение на
2
предходно задължение на същия.
След като се запозна с Договора, съдът приема, че е в съответствие с
разпоредбите на чл. 9 от ЗЗД. Съгласно чл. 20 от ЗЗД, при тълкуването му
действителната обща воля на страните е заемната сума да бъде върната в
рамките на една календарна година.
С оглед чл. 20а от ЗЗД: „ Договорите имат сила на закон за тези,
които са ги сключили“, гореизложеното и признанието на ответника, съдът
приема за доказано наличието на валидно облигационно правоотношение, по
силата на което е настъпила изискуемостта на вземането.
По разноските в процеса:
СРС, счита твърденията на ответника, че не е дал повод с поведението
си за започване на настоящото производство, за неоснователни. Към момента
на подаване на заявлението за издаване на изпълнителен лист по чл. 410 от
ГПК, са били погасени само 5 000 лева от общия заем на стойност 30 000
лева.
След образуване на производството по чл. 422, ответницата е погасила
част от задължението си с три превода на обща стойност 12 000 лева, което е
довело и до намаляването на иска с молба от 07.11.2023 г. от първоначалния
размер 25 000 лева. До сумата от 13 000 лв., за която сума ответникът
признава че дължи, поради което и искът е основателен в този размер. За
частта от 12 000 лв. е налице оттегляне , поради което делото в тази част
следва да се прекрати и заповедта за изпълнение да се обезсили.
Относно искането на ищеца по чл. 78, ал. 1 от ГПК, същото следва да
бъде уважено изцяло, тъй като плащането е в хода на процеса и то след като
длъжникът вече е бил в забава. Съгласно представения списък по чл. 80 от
ГПК, разноските на ищеца се равняват на 2 060 лева, състоящи се от 760 лева
държавни такси и 1 300 лева адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното, Софийски районен съд
3
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по иска с правно основание чл. 422, ал.
1 от ГПК по чл. 240 от ЗЗД п за сумите от 12 000 лв., като ОБЕЗСИЛВА
издадената Заповед № 10205 от 06.04.2023 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 11508/2023 г., 53 с-в, по описа на
СРС,в тази част.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК по
отношение на Д. Ч. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. София, кв.
„Илинден“, бл. 56, вх. „Ж“, ет. 8, ап. 92, съществуването на вземането с
правно основание чл. 240 от ЗЗД на ищеца И. Г. Т. – Д., с ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр. София, ж. к. „Южен парк“, бл. 91, вх. „Г“, ет. 1, ап. 14,
за което е издадена Заповед № 10205 от 06.04.2023 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 11508/2023 г., 53 с-в, по
описа на СРС, за сумите от:
на основание чл. 240 във връзка с чл. 86 от ЗЗД - сумата от 13 000 лева,
представляваща непогасено парично задължение по сключен между страните
Договор за заем от 04.06.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване заявлението - 02.03.2023 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника Д. Ч. да заплати на И.
Г. Т. – Д. сумата от 2 060 лева.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от съобщението за постановяването му.
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им адреси чрез
процесуалните им представители!
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5