№ 228
гр. гр.Велинград, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско
дело № 20245210101332 по описа за 2024 година
Предявени са от И. И. П., ЕГН **********, постоянен адрес: гр.
Велинград, ул. Климент Охридски 16, 4600 Велинград, против „Фератум
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1712, ж.к. Младост 3, бул. Александър Малинов № 51, вх. А, ет. 9, офис
20 и „Мултитюд Банк“ p.l.c. (с предишно наименование „Фератум Банк“
ЕАД), със седалище в Малта, СТ Бизнес Център Станд № 120, Гзира ГЗР 1027,
субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.
2 ЗЗД, във чл. 11, ал. 1, т. 10 ии т. 20, във вр. чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1 и
ал. 2 във вр. с чл. 21 и чл. 22 ЗПК, с които се иска да се прогласи
недействителността на договор № 791255 за предоставяне на потребителски
кредит от 25.08.2019 г., спрямо първия ответник „Фератум България“ ЕООД,
както и нищожността на договора за поръчителство към договор № 791255 за
предоставяне на потребителски кредит от 25.08.2019 г., спрямо втория
ответник „Мултитюд Банк“ p.l.c..
С исковата молба ищецът излага, че на 25.08.2019 г. е сключил с
„Фератум България“ ЕООД договор № 791255 за предоставяне на
потребителски кредит, по силата на който заемателят е получил сумата от
2000 лв., която следвало да бъде върната на 12 вноски, с първа падежна дата
24.09.2019 г. и последна падежна дата 24.08.2020 г.
Сочи, че било предвидено, че дължимата договорна лихва е в размер на
460 лв., което представлява 23%, а в чл. 4 от договора е разписано, че
приложимият ГПР е 49.11% и включва общия разход по кредита, който е
единствено лихвата по чл. 3, б. „б“ от същия, в размер на 460 лв.
1
Твърди, че в чл. 5 от договора е уговорено, че кредитът ще бъде
обезпечен чрез поръчителство, учредено от „Мултитюд Банк“ (с предишно
наименование „Фератум Банк“), поради което на 26.08.2019 г. между И. И. П.
и „Мултитюд Банк“ е сключен договор за поръчителство, с който е обезпечено
задължението по договор № 791255 за предоставяне на потребителски кредит
от 25.08.2019 г. и съгласно който, заемателят дължи възнаграждение за
учреденото обезпечение в размер на 1045 лв.
Излага, че е изплатил главницата по кредита в полза на „Фератум
България“ ЕООД в изпълнение на двата договора — този за кредит и този за
поръчителство. Твърди, че не е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 от
ЗПК в договора да бъде разписан лихвения процент на ден, което изпълнение
на чл.11, ал.1, т. 20, предл. последно ЗПК се явява особено съществено за
правата на потребителя и неизпълнението му е скрепено със санкцията на
чл.22 ЗПК - недействителност на договора.
Твърди, че не е налице изпълнение на изискванията на чл.11, ал.1, т.20
ЗПК в хипотезите, в които в клаузите на договор за кредит по същество са
възпроизведени разпоредбите на чл.29 ЗПК относно срока, реда и условията
за упражняване на правото на отказ от договора от потребителя, като е
предвидено, че подлежащата на заплащане лихва се изчислява на базата на
уговорения в договора лихвен процент и посочването в съдържанието на
договора на лихвата по кредита (годишния лихвен процент - пар.1 т.4 ДР на
ЗПК), което е изискване по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, не съставлява изпълнение на
чл.11, ал.1, т.20 ЗПК за посочване на лихвен процент на ден, чиято цел е
обезпечаване на реална възможност за упражняване на потестативното право
на отказ от договора.
Излага, че непосочването в процесния договор на лихвен процент на
ден - част от изискуемото по чл.11, ал.1, т.20 ЗПК съдържание на
потребителския кредит, обуславя, на основание по чл.22 ЗПК,
недействителност на договора, поради което кредитополучателите, в
качеството им на потребители, дължат връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и на лихви или други разходи по кредита - чл.23 ЗПК.
Твърди още, че договорът се явява нищожен и като сключен при
неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1
във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 21 и с чл. 22 от ЗПК, разписаният в
договорът ГПР е неточен и подвеждащ, тъй като в него не е включен разходът
за възнаграждение за дружеството - поръчител „Мултитюд Банк“, което е
основание за нищожността на цялата кредитна сделка - арг. от чл. 23 от ЗПК и
съобразно тълкуването, изведено в практиката на СЕС и на ВКС.
Сочи, че поради нищожността на кредитната сделка не е произвела
правен ефект акцесорната сделка за учредяване от страна на втория ответник
лично обезпечение, но договорът за поръчителство е нищожен и на собствено
основание.
2
Твърди, че Договорът за поръчителство е съглашение между кредитора
и поръчителя, а длъжникът е трето за това правоотношение лице, чиято воля
не е правопораждащ елемент от фактическия състав, който следва да се
осъществи за валидното му възникване. /арг. от чл. 138 от ЗЗД/.
Излага, че длъжникът няма легитимен интерес в негова полза да бъде
учредено лично обезпечение, поради което сключването на сделка между него
и третото лице - поръчител е лишена от правно основание.
Твърди, че договарянето, че кредитополучателят ще заплати
възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите
нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл.
143, т. 19 ЗПК.
Поради изложено моли съда да уважи предявените искове. Претендира
разноски. Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответното дружество „Фератум
България“ ЕООД, депозира отговор, с който излага, че в случая не могат да са
другари по делото кредиторът и дружеството гарант и искът срещу
„Мултитюд Банк“ е недопустим.
По същество твърди, че предявения срещу него иск е неоснователен и
недоказан. Сочи, че исковата молба съдържа бланкетни и голословни
твърдения, неподкрепени с конкретни факти и документи. Оспорва всички
наведени от страна на ищеца твърдения относно валидността на клаузите от
процесния договор за потребителски кредит и като изцяло неоснователни и
недоказани и твърденията на ищеца за наличие на пороци по договора, в това
число за липсваща задължителна информация - ГПР и обща сума, дължима от
потребителя.
Твърди, че евентуалното превишаване на годишния процент на
разходите (ГПР) над законоустановения размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК има за
последица нищожност на клаузите, които превишават установената горна
граница на ГПР - арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК, а не недействителност на целия
договор за кредит.
Излага, че в разпоредбите на стандартния договор за предоставяне на
потребителски кредит не се съдържа задължение за потребителя да заплати
такса за предоставяне на гаранция, а само и единствено главницата на кредита
и дължимите лихви и евентуално, в случай на неизпълнение - неустойка, като
е предвидено единствено учредяването на обезпечение за изпълнението на
задълженията на потребителя, по избран от последния способ - чрез гарант.
Сочи, че в чл. 5 от договора за предоставяне на потребителски кредит е
посочено, че договорът за обезпечението се сключва като отделно
правоотношение след одобряване на кредита, тоест е налице отделен договор
за гаранция, който се сключва в момент, следващ сключването на договора за
потребителски кредит.
Твърди, че с оглед релевираното в исковата молба във връзка за
3
нищожност на договора за поръчителство на собствено правно основание,
следва да се има предвид, че в случаите, в които гаранцията се осигурява от
дружество, избрано от кредитополучателя, а не от физическо лице, договорът
има характер на договор за встъпване в дълг, доколкото е сключен с длъжника
по кредита и съответно съдържа клауза в тази връзка, а именно в чл. 2.3.
Счита за напълно неоснователни, недоказани и бланкетни твърденията
на ищеца, че договорът за предоставяне на потребителски кредит е нищожен
поради нарушение на изискванията на Закона за потребителския кредит и
Закона за защита на потребителите, като твърди, че тези обстоятелства не се
доказват от представените по делото документи.
Излага, че следва да бъдат приети за изцяло неоснователни аргументите
на ищеца, че възнаграждението на „Мултитюд Банк“ pic. следва да бъде
калкулирано в ГПР по кредит, тъй като това възнаграждение, представляващо
таксата гаранция, е предмет на съвсем различен договор, сключен по време
след договора за потребителски кредит.
Намира, че съгласно ЗПК, ГПР следва да бъде изчислен към момента на
сключването на договора за кредит, докато правоотношението между
потребителя и „Мултитюд Банк“ възниква в последващ момент, в резултат на
изпълнението на задължението на кредитополучателя за предоставяне на
обезпечение.
Ангажира доказателства. Претендира разноски.Съдът, като взе
предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства, съгласно чл. 235 ГПК намира за установено следното от
правна и фактическа страна:
На 25.08.2019 г. между „Фератум България“ ЕООД и И. И. П. е сключен
договор за потребителски кредит № 791255 г., по силата на който
кредитодателя „Фератум България“ ЕООД с ЕИК ********* предоставя на
кредитополучателя И. П. кредит в размер на 2000 лв. при 12 погасителни
вноски, при начин на плащане съгласно погасителен план с последна вноска
24.08.2020 г. В договора е посочен ГЛП от 23 % и годишен процент на
разходите 49,11 %. Датата на първо плащане е 24.09.2019 г.
Съгласно чл. 8, ал. 4 от общите условия към договора годишният
процент на разходите по всеки кредит и общата сума дължима от
кредитополучателя към момента на сключване на Договора за потребителски
кредит /т. е. информацията по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК/ се посочва в договора.
Между ищеца и „Мултитюд Банк“ е сключен договор за гаранция
/поръчителство/, сключен на 26.08.2019 г. С него е уговорено, че гарантът се
задължава солидарно с клиента да отговаря спрямо кредитора за
изпълнението на всички задължения произтичащи от Договор за
потребителски кредит, сключен между ищцата и ответника на 25.08.2019 г., с
номер на договора 791255, отпусната сума 2000 лв. и краен срок 19.08.2020 г.
В чл. 1.6 от Договора за поръчителство е уговорена такса за предоставяне на
4
гаранция сумата в общ размер на 1540 лв., дължима от клиента за
предоставена гаранция. Таксата се плаща по банкова сметка на месечни
вноски, в размерите, условията и на падежите, уговорени съгласно
Погасителния план, който е неразделна част от договора.
По делото е изслушана и приета съдебно – счетоводна експертиза като
вещото лице е изследвала представените по делото писмени доказателства и
представените от кредитора справки за платени суми, от която се установява,
че
ако сумата в размер на 1540 лв. разходи за гаранция бъде включена в общите
разходи по кредита, то размерът на ГПР би бил равен на 272,06 %. В
представените от кредитора данни вещото лице е установило плащания в общ
размер от 1150 лв. Не е установила данни за налични плащания в полза на
гаранта. Вещото лице описва постъпилите плащания от 1150 лв., кои
погасителни вноски засягат, като е установила, че от девета до дванадесета
месечни погасителни вноски с падежни на 21.05.2020 г., 20.06.2020 г.,
20.07.2020 г., 19.08.2020 г. не са погасени. Цялата постъпила от
кредитополучателя сума е отнесена към погасяване само на главницата,
плащания по лихви и гаранция не са отразявани. Не са предоставени данни за
извършени плащания от кредитора към гаранта.
От допълнителното заключение на вещото лице, се установява, че от
представените осем броя платежни нареждания от ищеца, три от тях съвпадат
с подадената информация от ответника, едно не се чете и не може да бъде
изследвано, а останалите 4 броя, касаещи плащания от 2024 г. са платени на
друг кредитор, различен от ответника по настоящото дело – „Мост Финанс
Мениджмънт“, заради което основното заключение остава с непроменени
изводи.
От правна страна, съдът намира за установено следното:
Съдът е сезиран със субективно съединени искове, както следва:
- Иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във чл. 11, ал. 1, т. 10, във вр. чл. 10, ал. 1
във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 21 и чл. 22 ЗПК, с които се иска да се
прогласи недействителността на договор № 791255 за предоставяне на
потребителски кредит от 25.08.2019 г., спрямо първия ответник „Фератум
България“ ЕООД и
- Иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за обявяване
нищожността на договора за поръчителство към договор № 791255 за
предоставяне на потребителски кредит от 25.08.2019 г., спрямо втория
ответник „Мултитюд Банк“ p.l.c., заради накърняване на добрите нрави.
По иска за обявяване на нищожност на договора за потребителски
кредит.
Съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК ГПР включва общите разходи на
потребителя по Договора, настоящи и бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни възнаграждения от всякакъв вид), изразени като
5
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В текста на ал. 2
от ЗПК е посочено, че ГПР се изчислява по формула, съгласно Приложение
№1, а съгласно чл. 19 ал. 4 и ал. 5 от ЗПК „ГПР не може да бъде по-висок от 5-
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута,
определена с Постановление на МС на РБ. Клаузи в договора,
надвишаващи определения размер се считат за нищожни. “
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа данни за ГПР и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит. В текста на чл.
10а ал. 4 от ЗПК е посочено, че видът размера и действието, за което се
събират такси и/ или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно
определени в договора. От посочените правни норми може да се направи
извод, че не е достатъчно в Договора да бъде посочен общият размер на ГПР в
процентно съотношение от общия размер на предоставения кредит. Нужно е
освен общия размер на ГПР в договора да се посочат всички разходи по вид и
размер, от които се формира ГПР, така както те са описани в текста на чл. 19,
ал. 1 от ЗПК.
В конкретния случай, видно от чл. 4 от Договор за потребителски
кредит от 25.08.2019 г. е уговорен годишен процент на разходите по кредита,
възлизащ на 49,11 %. Посочена е общо дължимата сума от потребителя е
2,460 лв. от които общ разход по кредита - 460 лв. От приетото по делото
Заключение на вещото лице е установено, че при главница от 2000 лв.,
годишен лихвен процент от 23 % и срок на погасяване 12 месеца, то ГПР
възлиза на 272,06 % ако се включи и разхода – такса по договор за
гаранция, а не както е посочено в договора 49,11 %.
Съдът не споделя довода на „Фератум България“ ЕООД, че таксата,
представляваща възнаграждение по договора за поръчителство не следва да се
включва в разходите по договора за кредит, тъй като е сключен по-късно и
пред потребителя е стоял избор кой точно да гарантира изпълнението на
поетото от него задължение, както и че се дължи на трето лице.
Възнаграждението дължимо на поръчителя следва да се включи към ГПР по
кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 от
ДРЗПК за общ разход, съгласно която „общ разход по кредита за потребителя“
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. От изложеното следва, че в уговорения годишен процент на
разходи по процесния договор за кредит не са включени всички действителни
разходи, поради което е налице противоречие с императивната разпоредба на
6
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
В случая годишният процент на разходите надхвърля 27 пъти размера на
законната лихва за забава /при допустима норма пет пъти/ ГПР е определен
на 272,06 %, поради което съдът намира, че уговорката противоречи на закона.
Същата е нищожна, поради противоречие със закона, на основание чл. 22 от
ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 1 от ЗПК и чл. 10а ал. 4 от
ЗПК.
Макар настоящия съдебен състав да е достигнал до извод за
нищожност на една от съществените клаузи на Договора за
потребителски кредит, това влече след себе си недействителност на
целия договор, на основание чл. 22 от ЗПК, а не само нищожност на отделна
договорка от него.
С оглед на горното предявеният иск се явява основателен.
По иска за прогласяване на договора за гаранция (поръчителство) за
нищожен:
Действително в закона няма забрана договорът за потребителски кредит
да е обезпечен с поръчителство. Няма пречка също така за поръчителството да
се уговори заплащането на възнаграждение. Такава уговорка обаче трябва да е
съобразена с императивните норми на закона и с добрите нрави на общо
основание.
Съгласно Решение № 105/13.06.2022 г. по гр. д. № 2944/2021 г. на III Г.
О. на ВКС "Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави
се извършва от съда за всеки конкретен случай/решение № 285 от 12.06.2019 г.
на ВКС по гр. д. № 1511/2018 г., IV ГО/. Най-често в практиката на ВКС
такава нищожност се прогласява поради значителна нееквивалентност на
престациите, но с това не се изчерпват случаите на противоречие на сделките
с добрите нрави".
Установи се по делото, че процесният отпуснат кредит е в размер на
2000 лева. От друга страна, по договора с гаранта "Фератум Банк" ЕАД, с
актуално наименование "Мултитюд Банк" ЕАД, потребителят И. И. П. се е
задължил да заплати възнаграждение от 1540 лева срещу това гарантът да
обезпечи като поръчител задълженията по договора за потребителски кредит.
Безспорно е видно, че възнаграждението за гаранта е само с 460 лева
по-ниско от цялата главница по договора за кредит. Прави впечатление,че
точно толкова е размера на дължимата лихва за срока на договора. А
поемането на допълнително задължение в такъв размер от потребителя, както
се посочи вече, е условие за това изобщо да бъде отпуснат потребителският
кредит.
На следващо място трябва да се посочи, че възнаграждението към
гаранта се дължи изцяло, независимо от това дали изобщо е възникнала
необходимост за това гарантът "Фератум Банк" ЕАД, с актуално наименование
"Мултитюд Банк" ЕАД, да погаси някаква част от задълженията по договора
7
за кредит, сключен с "Фератум България. " ЕООД.
Предвид горното може да се заключи, че действително престациите на
страните по договора за гаранция (поръчителство) са нееквивалентни. За
поръчителя се създава задължителен разход в размер почти колкото самия
кредит, който разход не може да бъде избегнат, без да се изгуби възможността
да се получи бързият кредит. Същевременно гарантът получава едно голямо
по размер възнаграждение, с което се обогатява за сметка на потребителя, без
да предоставя реална услуга.
Следователно първоинстанционният съд правилно е приел, че
договорът за гаранция (поръчителство), сключен между И. Б. Б. и "Фератум
Банк" ЕАД, с актуално наименование "Мултитюд Банк" ЕАД, е нищожен
поради противоречие с добрите нрави.
С оглед на горното предявеният иск се явява основателен.
По разноските:
При този изход на производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
ищеца следва да се присъдят сторените от него разноски, а именно 160 лв. за
държавна такса и 250 лв. внесен хонорар на вещо лице. Ищецът е
представляван в производството по делото от адв. Ф., безплатно на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗА. Съдът счита, че на същата следва да се определи
адвокатско възнаграждение в размер на общо 500 лв., отчитайки, че Наредбата
за възнаграждения за адвокатска работа има единствено ролята на ориентир
при определяне на възнаграждението за адвоката. В случая важно е
действителната извършена от адвоката работа, а тя се изразява в изготвяне не
искова молба и последващи такива по хода на делото, преповтарящи доводите
от ИМ. Адв. Ф. не се явява в съдебни заседания, но адвокатската работа е
високо квалифицирана, заради което съдът счита, че сумата от 500 лв. е достатъчна
и представлява справедливо възнаграждение за труда.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявен от И. И. П. с ЕГН **********, с адрес: гр.
Велинград, ул. „Климент Охридски № 16, иск против "„Фератум България“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Александър Малинов № 51, вх. А, ет. 9, офис 20 Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 791255 от 25.08.2019 г. за нищожен на основание чл.
22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ПРОГЛАСЯВА по предявен от И. И. П. с ЕГН **********, с адрес: гр.
Велинград, ул. „Климент Охридски № 16, иск против, иск против "Мултитюд
Банк“ p. l. s. /с предишно наименование „Фератум Банк“ ЕАД, със седалище в
Малта, СТ Бизнес Център Станд № 120, Гзира РЗР 1027, Договор за
поръчителство от 26.08.2019 г. към Договор за предоставяне на потребителски
8
кредит 791255 от 25.08.2019 г. за нищожен поради противоречие с добрите
нрави.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА „Фератум
България“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Александър Малинов № 51, вх. А, ет. 9, офис 20 и Мултитюд Банк“
p. l. s. /с предишно наименование „Фератум Банк“ ЕАД, със седалище в
Малта, СТ Бизнес Център Станд № 120, Гзира РЗР 1027 да заплатят на
адвокат Д. Ф., САК с адрес на кантората гр. София, ул. „Петър Парчевич“ №
1, ет. 5, ап. 14 сумата от 500 лв. /петстотин лева/ адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Фератум България“ ЕООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Александър Малинов № 51, вх. А, ет. 9, офис 20 и Мултитюд Банк“ p. l. s. /с
предишно наименование „Фератум Банк“ ЕАД, със седалище в Малта, СТ
Бизнес Център Станд № 120, Гзира РЗР 1027 да заплатят на И. И. П. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Велинград, ул. „Климент Охридски № 16 сумата от
общо 410 лв. /четиристотин и десет лева/ сторени разноски по гр. д. №
1332/2024 г. по описа на РС Велинград.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
9