РЕШЕНИЕ №
гр. Велинград, 21.010.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на първи септември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар Мария Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 44 по описа на съда за 2020
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.238 ГПК.
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99,
ал. 1, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 92 ЗЗД,, предявени от „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, представлявана от И.Ц.К.
и Я.Б.Я., с адрес *** , против А.М.Ч.,
ЕГН **********,***, с които се иска да бъде установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество следните суми: 698.87 лв.,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 318153 от
21.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 04.06.2019 г. до окончателното изплащане;
83.77 лв., представляваща възнаградителна лихва, за периода от 20 април 2018 г.
г. до 16 декември 2018 г. г.; 673.65 лв., представляваща неустойка; 27.00 лв.
разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; 41.62 лв.,
представляваща мораторна лихва, за периода от 17 декември 2018 г. г. до 30 май
2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 318 от
05.06.2019 г., по ч.гр.д. № 578, по описа ВРС за 2019 г..
Ищецът излага, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение,
което било уважено, като в срока по чл. 415 ГПК се предявява настоящият
установителен иск във връзка с указания на съда. Ищцовото дружество твърди, че
по силата на сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и ответника Договор за
паричен заем с № 3181358 от 21.03.2018 г., на последния е предоставена сума в
размер на 1000.00 лева, като ответника А.М.Ч. се е задължила да ползва и върне
заемната сума, ведно с начислената договорна лихва и такси на 9 броя месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 130.44 лева. Твърди се,
че ответника Ч. извършила плащания в общ размер на 747.00 лева. Твърди се,
че на 30.01.2017 г. е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) на основание чл. 99
от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01.02.2019 г. между „Изи Асет
Мениджмънт" АД, ЕИК ********* /цедент/ и „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, ЕИК ********* /цесионер/, по силата на който вземането е
прехвърлено в полза на ищцовото дружество с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. Предвид изложеното се моли съдът да постанови решение, с което
да уважи предявените искове. Претендира се съдебни разноски и възнаграждение за
процесуално представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на
350,00 лв., от които - 50,00 лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за подготовка на
документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП. Ангажират се
доказателства.
Ответникът А.М.Ч. в срока по чл. 131 ГПК не депозира отговор на исковата
молба.
Конкретната преценка за наличието на предпоставките по чл. 239, ал.1, т.1 и т.2, пр.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника, съдът извежда от наличните по делото данни, че на ответницата А.М.Ч.
е връчен препис от
исковата молба и доказателствата, с указания за възможността за представяне на
отговор и за последиците от неподаването му, както и обстоятелството, че не е подала
отговор, не се явява в съдебно заседание, за което е редовно призована и не е направила
искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие, като от представените към
исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна
основателност на предявения иск на основание чл. 238 ГПК и чл. 239 ГПК. Ето
защо съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по направеното от ищеца искане.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал.2 от ГПК неприсъственото решение
не се мотивира по същество, поради което и съдът не излага подробни мотиви за
уважаването на исковите претенции, а същото се основава единствено на наличието
на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
По разноските
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на
направените от него разноски в двете производства, съобразно уважената част от
исковете или на сума в общ размер на 411 лв., представляващи платена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и платени
държавна такса, и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство,
съобразно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения от „Агенция за събиране на
вземания “ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. Петър Дертлиев, № 25 – сграда Лабиринт, ет.2, офис, 4 против А.М.Ч., ЕГН **********,***, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.
99, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86 ЗЗД, че А.М.Ч., ЕГН **********, ДЪЛЖИ НА „Агенция за събиране на
вземания “ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 698.87 лв., представляваща главница по
Договор за потребителски кредит № 318153 от 21.03.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК-
04.06.2019 г. до окончателното изплащане; сумата от 83.77 лв., представляваща
възнаградителна лихва, за периода от 20 април 2018 г. г. до 16 декември 2018 г.
г.; сумата от 673.65 лв., представляваща неустойка; сумата от 27.00 лв. разходи
и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; 41.62 лв.,
представляваща мораторна лихва, за периода от 17 декември 2018 г. г. до 30 май
2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 318 от
05.06.2019 г., по ч.гр.д. № 578, по описа ВРС за 2019 г..
ОСЪЖДА А.М.Ч., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция
за събиране на вземания “ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Петър Дертлиев, № 25 – сграда Лабиринт, ет.2, офис,
4, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 411 лв., представляваща сторените по делото
разноски от ищеца в исковото и заповедно производство.
Решението
на основание чл. 239, ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване.
РАЙНОЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА