№ 88
гр. Кърджали, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Илман Хидает
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20255140200238 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № BG08072024/5800/Р8-623/06.12.2024 г.,
издадено от директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“
гр.София, с което е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 800 лв. на С.
Ц. С. от ****, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП.
Жалбоподателят С. Ц. С. намира атакуваното наказателно постановление за
незаконосъобразно и необосновано, издадено в нарушение на нормите на ЗАНН и в
противоречие с Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 относно тълкуването на
нормите на Директива 1999/62 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни
1999 година. Твърди, че била приета противоречива и неясна фактическа обстановка,
неотговаряща на обективната истина. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени
обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Депозирал е чрез упълномощен адвокат писмено становище по делото, в
което поддържа жалбата. Моли наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно, както и да му се присъдят направените разноски за адвокатски
хонорар.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се
явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмени бележки, в които
оспорва жалбата и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни
съображения за неговата законосъобразност, претендира за присъждане на юрисконсултско
1
възнаграждение.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено
следното от фактическа страна:
На 08.07.2024 г. в 20.48 часа по направление излизане от територията на Република
България, на граничен контролно-пропускателен пункт Илинден пристигнало пътно
превозно средство влекач с peг.№ ****, марка и модел ****, с обща техническа допустима
максимална маса над 12 тона, управлявано от С. Ц. С.. След извършена проверка от
контролните органи било установено, че на 14.06.2024 г. в 16.01 часа, превозното средство с
рег.№ **** попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е
заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата. Превозното средство било засечено
на 14.06.2024 г. в 16.01 часа на Глухар по път № I-5, км.348+390, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за същото не била заплатена дължимата пътна такса. За
извършеното нарушение имало генериран доказателствен запис (доклад) от електронната
система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, с номер на нарушението ****, който заедно с приложените
статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения -
видеозаписи, представлявал доказателство за отразените в него обстоятелства относно
пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото
на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и
местонахождението на техническото средство (контролно устройство с идентификатор №
20671) част от системата. От доклада от електронната система се установило, че пътно
превозно средство peг.№ **** е с обща технически допустима максимална маса над 12 тона
и брой оси 5. За това превозно средство за процесната дата 14.06.2024 г. нямало валидна
маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването на мястото, на което е
отчетено нарушението. По този повод на 08.07.2024 г. на жалбоподателя бил съставен и
връчен акт за установяване на административно нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП, който
той подписал с възражение. Въз основа на така съставения акт, на 06.12.2024 г. наказващият
орган издал процесното наказателно постановление, с което наложил на С. Ц. С.
административно наказание „глоба” в размер на 1 800 лв., за извършено нарушение по
чл.179, ал.3а от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от приложените по делото
писмени и веществени доказателства и доказателствени средства - копие от свидетелство за
регистрация Част II; Заповед № ЗАМ-1434/32-263874/08.08.2022 г.; Заповед № ЧР-СП-НТУ-
377/30.07.2024 г.; Заповед № РД-11-518/21.05.2024 г.; справка-Нарушения, според която за
ППС с peг.№ **** за датата 14.06.2024 г. в 16.01 часа за тол секция 20671 няма валидна
маршрутна такса или валидна тол декларация за преминаване на път I-5, 348+390 с посока
нарастващ километър; 2 бр. снимки от 14.06.2024 г.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
2
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
Разпоредбата на чл.179, ал.3а от ЗДвП предвижда, че водач, който управлява пътно
превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за
участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва,
или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно
средство, се наказва с глоба в размер 1 800 лв. Видно от събраните доказателства, а и не се
оспорва по делото, че управляваното от жалбоподателя ППС е такова по чл.10б, ал.3 от ЗП,
тъй като е с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона. Безспорно е по
делото, че към процесната дата за описаното ППС в обжалваното наказателно
постановление не е била заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за
пътищата, нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването
на мястото на нарушението. Това означава, че жалбоподателят е осъществил
административното нарушение, за което е санкциониран. Независимо от събраните
доказателства за извършено нарушение, настоящата инстанция намира, че атакуваното
постановление подлежи на отмяна. В тази връзка следва да бъде съобразено Решението на
СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/23, постановено по повод преюдициално запитване от АС-
Хасково, отнасящо се до тълкуването на чл.9а от Директива 1999/62 ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от
тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с
Директива 2011/76/EС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г.
Запитването е било отправено в рамките на спор между дружество, установено в България,
и Агенция „Пътна инфраструктура“ (България) по повод на имуществена санкция, наложена
за използване на участък от автомагистрала, без да е платена дължимата ТОЛ такса, както и
евентуално заплащане на компенсаторна пътна такса с фиксиран размер. Чл.9а от Директива
1999/62 предвижда, че държавите-членки установяват съответен контрол и определят
система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по
тази директива, че те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението
им и че наказанията трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. В решението на
СЕС е прието, че чл.9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в
него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане
на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата
относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система
предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност
чрез заплащане на „компенсаторна такса “ с фиксиран размер. Доколкото санкционните
3
норми в чл.179, ал.3-3б от ЗДвП съдържат глоби и имуществени санкции с фиксиран размер,
в случай на нарушение на различни материални разпоредби от ЗДвП, същите се явяват в
противоречие с изискването за съразмерност, визирано в чл.9а от Директива 1999/62 ЕО.
При съобразяване на задължителното тълкуване на Общностното законодателство, дадено с
решението на СЕС, се налага изводът, че наложеното на жалбоподателя административно
наказание противоречи на принципа на пропорционалност съгласно Директива 1999/62 ЕО.
В този смисъл е и съдебната практика на административните съдилища, разгледали
идентични казуси след постановеното Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/23. Ето
защо, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.
От страна на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а
съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. Особеност в настоящата хипотеза се явява това, че адвокатското
възнаграждение не е реално заплатено, а се претендират разноски в размер по реда на чл.38,
ал.2 от ЗА. Съгласно чл.38, ал.1 от ЗА, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може
да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, като правилото на чл.38, ал.2 от ЗА
регламентира, че в случаите по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл.36, ал.2 и осъжда другата страна да го заплати. По делото не са представени
доказателства, които да обосновават някоя от хипотезите, разписани в чл.38, ал.1 от ЗА, при
наличието на които съдът определя възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска
помощ. В договора за правна помощ и съдействие липсва отразяване на конкретната
хипотеза по чл.38, ал.1 от ЗА, наложила осъществяването на безплатна правна помощ. Не са
посочени и конкретни твърдения, които да обуславят приложението на чл.38, ал.2 от ЗА.
Възможността за осъществяване на безплатна правна помощ от адвокат и съответното на
тази възможност присъждане на възнаграждение в полза на същия, не е предвидена във
всеки един случай, а само при конкретно посочените в закона хипотези, а именно: на лица,
които имат право на издръжка; на материално затруднени лица; на роднини, близки или на
друг юрист. В случая обаче нито се твърди, нито се установява дали и коя от законовите
предпоставки е налице. За да упражни своето право на присъждане на разноски адвокатът
следва да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да
се посочи, че последните са престирани безвъзмездно на основание изрично посочена
хипотеза от чл.38, ал.1 от ЗА. В представения по делото договор за правна защита и
съдействие е посочено само договорено възнаграждение - безплатно по чл.38, ал.2 от ЗА.
Същото е сторено и в постъпилото писмено становище, в което се претендират разноски за
адвокатски хонорар в размер по реда на чл.38, ал.2 от ЗА. Ето защо, искането на
4
пълномощника на жалбоподателя за присъждане на разноски не следва да бъде уважено.
При този изход на делото, на административнонаказващия орган не се дължат и не
следва да се присъждат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG08072024/5800/Р8-623/06.12.2024 г.,
издадено от директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“
гр.София, с което е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 800 лв. на С.
Ц. С. от ****, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Кърджалийски Административен
съд по реда на закона на глава ХІІ от АПК в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че
е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5