№ 664
гр. София, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Чернева Въззивно гражданско
дело № 20211100514836 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/.
Образувано е по въззивна жалба, уточнена с молба от 18.01.2022 г., на И. Б. Ц. чрез
назначения особен представител – адв. Н. К., срещу решение № 20199004 от 14.10.2021 г.,
постановено по гр. д. № 33947/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 118-ти състав, с
което е признато за установено, че жалбоподателят дължи на „Д.К.Б.“ АД следните суми:
1000,00 лева главница по Договор за издаване на международна кредитна карта DINERS
CLUB и предоставяне на кредитен лимит от 03.04.2017 г., ведно със законната лихва от
29.01.2018 г. до изплащане на вземането; 91,68 лева наказателна лихва за периода 07.04.2017
г. – 26.01.2018 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 15.02.2018 г. по ч.гр.д. № 6449/2018 г. по описа на СРС, 118-
ти състав. С решението в тежест на жалбоподателя са възложени направените разноски.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно, незаконосъобразно и като
такова се иска да бъде отменено. Порочността на решението е обоснована с единствения
довод за липса на доказателства по делото за надлежно обявена предсрочна изискуемост на
вземането от кредитора.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна – „Д.К.Б.“ АД, редовно уведомено за
подадената въззивна жалба, депозира писмен отговор по нея. В него жалбата се оспорва и се
иска решението да бъде потвърдено. Претендират се разноски за юрисконсултско
1
възнаграждение.
В откритото съдебно заседание по делото страните не са се явили и не са изпратили
процесуални представители, а са постъпили молби, имащи характер на писмени защити, в
които заявяват повторно исканията си.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените оплаквания в жалбата, становището на въззиваемата страна и
събраните по делото доказателства, основавайки се на своето вътрешно убеждение,
приема за установено от фактическа страна следното:
С договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и
предоставен кредитен лимит от 03.04.2017 г. и Общи условия към него, сключен между
издателят „Д.К.Б.“ АД и длъжника И. Ц., издателят след отправено до него искане от
длъжника-титуляр И. Ц. е издал на последната револвираща международна кредитна карта
“DINERS CLUB” с обозначен на нея срок на валидност, с право да ползва кредитния лимит
в размер на 1000,00 лева, който да бъде усвоен с издадената карта и при условията и реда,
предвидени в Общите условия на „Д.К.Б.“ АД за издаване и ползване на револвиращи
международни кредитни карти “DINERS CLUB” и със срок до 31.03.2018 г. Видно е от
представения по делото от 07.04.2017 г., че издателят е изпълнил задължението си да издаде
и предаде на титуляря кредитната карта.
Съобразно разпоредбите на договора и общите условия към него, подписани от двете
страни и приети от длъжника, срокът за ползване и погасяване на кредитния лимит е до
31.03.2018 г. и може да бъде подновяван автоматично при условията и реда, предвидени в
Общите условия. Страните са договорили по чл. 5 вр. чл. 10.1 и чл. 1, б. „и“ от Общите
условия срока и начина на погасяване - всеки месец до датата на падежа или на първия
работен ден, ако падежът е неработен ден, минимална погасителна вноска, посочена в
месечното извлечение, която е в размер на 5 % от дебитното салдо по партидата към
последния ден на отчетния период, но не по-малко от 10 лева, като съгласно чл. 4 от
договора и чл. 1,б, „в“ от Общите условия за дата на падежа се счита 15-то число на месеца,
следващ изтичането на отчетния период /за който се изпраща извлечение на длъжника и
съгласие за такова е дадено с оглед отразеното в протокола/, респективно първият работен
ден след него, ако 15-то число е неработен ден. Налична в договора съгласно чл. 7 е
уговорка за лихва - при непогасяване на падежа на пълния размер на задълженията да се
дължи фиксирана годишна лихва и наказателна лихва за дните на просрочие. Уговорено е и
кога вземането става предсрочно изискуемо и издателят предприема незабавно действия за
принудително събиране на вземанията си, без да уведомява титуляря и без да дава
допълнителен срок за изпълнение, във всички случаи, когато е налице забава в плащането на
което и да е изискуемо задължение на титуляря към издателя за срок, по-дълъг от 150
календарни дни, считано от датата на която това задължение е станало изискуемо съгласно
Договора и Общите условия /чл. 13.2.1 от общите условия/.
От представените по делото извлечения и заключението на ССчЕ се установява, че
2
длъжника е усвоил предоставения кредитен лимит в периода 07.04.2017 г – 30.04.2017 г.
Първата падежна дата е била на 15.05.2017 г., като плащането от ответницата е извършено
на 29.05.2017 г. и е в размер на 50,00 лева. На 06.06.2017 г. е извършено още едно
погашение от 50,00 лева. В периода от 01.06.2017 до 30.06.2017 г. съгласно извлечението от
01.07.2017 г. ответницата е усвоила сума в размер на общо 80 лева и е следвало да заплати
вноска 17.07.2017 г. Така според заключението на вещото лице падежът на всички месечни
вноски до пълния усвоен кредитен лимит от 1000,00 лева е настъпил, като последният е бил
на 15.02.2018 г. /преди края на съдебното дирене/, при което дължимата главница е в размер
на 1000,00 лева. От заключението е видно, че дължимата лихва е в размер на 91,68 лева за
периода 01.06.2017 г. – 29.01.2018 г., изчислена спрямо всяка вноска поотделно и съгласно
чл. 7, ал. 1 от Договора.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо в обжалваните части. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
По отношение на правилността на решението настоящият състав приема следното:
Правната квалификация на предявените искове е чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240,
ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 9 ЗЗП и чл. 92 ЗЗД. Очертаният предмет на спора възлага в тежест
на ищеца установяване на следните твърдени от него като възникнали факти: валидна
облигационна връзка по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта
DINERS CLUB и предоставен кредитен лимит в посочения лимит; изпълнение на
задължението на издателя да предостави картата на титуляря; усвояване на отпуснатата сума
по него от кредитополучателя; дължимост на сумите за главница и наказателни лихви и то в
посочените от ищеца размери.
При оспорване на иска, в тежест на ответника е да докаже недължимост на
претендираните суми изцяло или отчасти като установи изпълнение на задълженията си по
договора или докаже наличието на правопогасяващи, правоизключващи,
правоунищожаващи или правоотлагащи факти. Твърдения за недължимост на сумите, както
и за съществуването на правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или
правоотлагащи факти не се навеждат от ответника.
Неоснователни са твърденията на въззивника за недължимост на претендираните от
ищеца суми, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането. В
настоящия случай от представените по делото писмени доказателства и заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че е настъпил падежът на цялата дължима
сума по сключения между страните Договор за издаване на международна кредитна карта
DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит от 03.04.2017 г и за длъжникът И. Ц. се е
породило задължение за заплащането й.
3
Както се посочи, изискуемостта на дълга следва да бъде доказана от ищеца. В исковата
молба действително ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост, но не е
представил доказателства за това. Обосновал е предсрочната изискуемост с автоматичното
настъпване с наличие на забава в плащането на което и да е изискуемо задължение на
титуляря към издателя за срок, по-дълъг от 150 календарни дни, считано от датата на която
това задължение е станало изискуемо съгласно Договора и Общите условия /чл. 13.2.1 от
общите условия/. Въпреки направеното позоваване, от доказателствата по делото е видно, че
главницата е сбор от месечни погасителни вноски с настъпил падеж към края на откритото
съдебно заседание пред районния съд падеж, а именно за периода 15.05.2017 г. – 15.02.2018
г. При това положение е без значение направеното позоваване от ищеца за настъпила
предсрочна изискуемост.
Необходимо е да се отбележи, че предсрочната изискуемост би имала значение в
настоящото производство, ако претендираната наказателна лихва е върху цялата главница, в
който случай този факт би бил релевантен, защото от надлежното уведомяване на длъжника
ще се дължи наказателна лихва върху цялата главница, по вид и размер, уговорен в
договора. По делото се претендира наказателна лихва върху всяка една от вноските, считано
от датата на падежа, както е направено заключението на вещото лице и каквито са
обясненията му в съдебното заседание.
По изложените мотиви направеното възражение се явява неоснователно и въззивната
жалба следвая да бъде оставена без уважение.
Като е достигнал до същия краен извод, районният съд е постановил съдебен акт, който
следва да бъде потвърден.
При този изход на делото разноски се дължат на „Д.К.Б.“ АД. Разноски за
юрисконсултско възнаграждение своевременно са поискани, поради което и на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащане на правната помощ И. Б. Ц.
следва да бъде осъдена да заплати на „Д.К.Б.“ АД сумата от 100,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение за представителство пред въззивната инстанция. В полза на въззиваемата
страна следва да се присъдят разноски за заплатения от същата депозит
за особения представител от 300 лв.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК Софийски градски
съд, в настоящия съдебен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20199004 от 14.10.2021 г., постановено по гр. д. №
33947/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 118-ти състав.
ОСЪЖДА И. Б. Ц., ЕГН **********, адрес гр. София, ж.к. *******, да заплати на
„Д.К.Б.“ АД, ЕИК *******, с адрес гр. София, бул. „*******, разноски пред въззивната
4
инстанция за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в размер на
100,00 лева, както и сумата от 300 лева, представляваща депозит за особен представител.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5