№ 16869
гр. София, 16.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20241110156859 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск от Мигена Т. С., чрез адв. Т./л.6/, с правно основание чл. 405, ал.1
КЗ за заплащане на сумата от 100 лв., частично от 3000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ за причинени имуществени вреди на л.а. „Toyota Urban
Cruiser“, с рег. № СВ 0202 ВР, вследствие настъпило на 11.08.2024 г. застрахователно
събитие – ПТП предизвикано от водач на неизвестен автомобил, настъпило в гр. София,
ул.“Калофер“, в района на бл. № 11, докато л.а. „Toyota Urban Cruiser“, с рег. № СВ 0202 ВР е
бил в паркирано състояние, представляващо покрит застрахователен риск, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 26.09.2024 г., до окончателното изплащане.
Твърди, че до ответника е отправена претенция за заплащане на обезщетение, но счита, че
задължението не е било погасено в пълен размер.
По иска по чл. 405, ал.1 КЗ ищецът твърди, че на 11.08.2024 г., в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане, сключен с ответника,
е настъпило събитие - ПТП предизвикано от водач на неизвестен автомобил, настъпило в гр.
София, ул.“Калофер“, в района на бл. № 11, докато л.а. „Toyota Urban Cruiser“, с рег. № СВ
0202 ВР е бил в паркирано състояние. Сочи, че на 11.08.2024г. е бил извършен опис на
вредите по автомобила, от при който са констатирани подробно описани в исковата молба
щети. Твърди, че застрахователят е заплатил занижен размер на обезщетение. Навежда
доводи, че му се дължи допълнително сумата от 100 лв., частично от 3000 лв. Моли искът да
бъде уважен, претендира разноските по делото.
Ответникът ЗЕАД „БУЛСТРАТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, чрез юрк. З., е
депозирал отговор в законоустановения срок, с който оспорва иска по основание и размер.
Сочи, че вредите, констатирани при опис от 11.08.2024г. са били налични преди сключването
на застрахователния договор, респективно не дължи обезщетение за същите на осн. чл. 4.1.
от ОУ на дружеството. Поддържа, че страните са уговорили, че покритие по договора влиза
в сила след извършване на оглед и заснемане на МПС от представител на дружеството,
което условие не е било изпълнено. Счита претенцията за недоказана, евентуално оспорва
размера на вредите като завишен. Намира, че обезщетението следва да се определи по цени
за ремонт в доверен на застрахователя сервиз, както е уговорено. Твърди, че ищецът не е
единствен собственик на процесния лек автомобил. Поддържа, че вредите не биха могли да
настъпят при описания от ищеца механизъм. Моли за отхвърляне на иска, претендира
1
разноски.
В заседание на 13.06.2025г. е допуснато увеличение на цената на иска от сумата от 100
лв. до сумата от 609,42 лв., частично от 3000 лв.
Съдът, като взе предвид направените доводи и обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност по реда на чл.235 от ГПК, приема за
установено следното:
Относно иска с правно основание чл.405 ал.1 от КЗ
Основателността на предявения иск предполага ищецът при условията на пълно и
главно доказване за установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1.
съществуване на действително правоотношение по договор за имуществено застраховане
между страните 2. настъпване на застрахователно събитие по покрит застрахователен риск и
причинна връзка с причинените вреди на застрахованото имущество.
От представена полица „Каско“ се установява, че между страните е съществувало
действително застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане
към дата 11.08.2024 г. относно собствения на ищеца автомобил – „Toyota Urban Cruiser“, с
рег. № СВ 0202 ВР по полица № 47252317304000530, валидна за периода 19.09.2023г. до
18.09.2024г. Неоснователно е възражението на ответника, че поради неизвършване на оглед
на автомобила към дата на сключване на полицата не е възникнало застрахователно
покритие. На първо място от доказателствата по делото се установява, че към 19.09.2023г. е
бил извършен оглед на автомобила и същият е бил заснет. Дори това да не беше така
съгласно Решение № 147 от 6.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 2481/2015 г., II т. о., ТК, Решение
№ 30 от 28.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 2334/2015 г., II т. о., ТК; Решение № 990 от 1.05.2019
г. на САС по т. д. № 240/2019 г.; Решение № 747 от 9.12.2021 г. на САС по в. т. д. № 749/2021
г. и др.,: „Неизпълнението на предвиденото в застрахователния договор изискване за
представяне на автомобила за оглед и заснемане, само по себе си, не се отразява на
влизането в сила на застрахователния договор по имуществена застраховка "Каско", щом
цялата дължима премия или първата вноска от нея, при разсрочено плащане, са надлежно
престирани и приети от застрахователя; Съдържанието и видът на сочените задължения
изключват те да са и от категорията, считащи се за съществени, с оглед интереса на
застрахователя по смисъла на чл. 211, т. 2 КЗ (отм.) от момента на въвеждането им от
съконтрахентите, освен ако застрахователят докаже наличие на причинна връзка между
неизпълнението на тези конкретни задължения и настъпване на застрахователното събитие,
по повод на което се претендира обезщетението, респ. обема на вредите или възможността за
тяхното установяване.“ Тоест, договорът поражда действие, независимо дали автомобилът е
бил огледан, респ. заснет, при сключването му.
Застраховано по договора лице е ищцата М. Т. С., като без значение е кой е
действителния собственик на автомобила.
В хода на съдебното производство са приети писмени доказателства, снимков материал
и САТЕ, от които се установява наличието на застрахователно събитие.
С оглед горното съдът възприема следния механизъм на настъпване на
застрахователното събитие, а именно:
На 11.08.2024 г. в гр. София, ж.к. Младост, пред бл. № 933 собственикът на л.а. „Toyota
Urban Cruiser“, с рег. № СВ 0202 ВР открил автомобила си с увреди по задната му част.
Това представлява увреждане на МПС в паркирало състояние по смисъла на т. 6, раздел
Х от ОУ на застрахователя и представлява покрит риск.
Съгласно заключението на вещото лице по приетата без възражения САТЕ, видимите от
снимковия материал щети налични при сключване на процесната полица /19.09.2023г./ върху
задна броня, отговарят по вид и степен на щетите от снимков материал, изготвен при
завеждане на процесната претенция /13.08.2024г./.Това е видно и при сравнение на вредите с
2
просто око. Следва да се изтъкне още, че ищецът не е оспорил датата, на която се твърди да
са направени снимките, находящи се на л. 63-65 от делото, и не е възразил срещу тяхното
приемане. Наличието на щета по задната броня на автомобила, налагаща полагане на боя, е
отразено и в протокол за извършен оглед на ППС при сключване на полица каско от
19.09.2023г. на л. 28 от делото. Ето защо претенцията за тези щети по облицовката на
задната броня на автомобила е очевидно неоснователна, тъй като те са били налице преди
дата на сключване на застрахователния договор. Тоест, не биха могли да възникнат от
събитието и по начина, описан в исковата молба.
Вещото лице сочи единствено, че от снимковия материал при сключване на процесната
полица /19.09.2023г./ не се установява увреждане на светлоотразител десен. Увредата на този
детайл е констатирана от застрахователя при извършен оглед от 13.08.2024г., видно от опис
на претенция от 13.08.2024г./л.55/.
С оглед горното съдът намира, че за тази вреда се дължи заплащане на застрахователно
обезщетение.
Спорен между страните е размерът на обезщетението за причинените вреди.
Според чл.386, ал.2 КЗ, При настъпване на застрахователно събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и
застраховане по договорена застрахователна стойност.
При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката
между застрахования и застрахователя. При положение, че друго не е уговорено се приема,
че застрахователната сума е определена съгласно действителната стойност и следователно
дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,
определена като пазарната му стойност към датата на увреждането, като не следва да се
прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата
застрахователна стойност и действителната стойност на увреденото имущество, като за
такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото
качество, т.е по пазарната му стойност./ тези, за привеждане на увреденото МПС в изправно
техническо състояние, тоест, годно за движение. Макар и частите, които са повредени, в
действителност да не са били нови към датата на настъпване на ПТП, няма как да се вмени в
задължение на застрахованото лице да намери части, със същата степен на използване и то
ще е принудено да закупи нови и техният размер е неговата действителна вреда/.
В тази насока ВКС се е произнесъл и в Р № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
627/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т.
о., ТК, решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. , решение № 79 от
2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о. постановени по реда на чл. 290 ГПК и
представляващи задължителна за съдилищата практика на ВКС.
Вещото лице в обяснения, дадени в заседание, проведено на 13.06.2025г., сочи, че
пазарната стойност на детайла –светлоотразител и труда, необходим за подмяната му, биха
били на обща стойност 106,02 лв. с ДДС. Същото може да се изведе от изготвената САТЕ. С
оглед горецитираната практика съдът намира, че следва да възприеме тази сума за
стойността на действително претърпените от събитието вреди. Размерът на обезщетението
не се определя от стойността необходима за възстановяване уврежданията по автомобила
при официален представител на марката, алтернативни доставчици или доверен сервиз.
По тези съображения съдът счита, че искът подлежи на уважаване за частта от 106,02
лв., а в останалата част до пълния предявен размер, подлежи на отхвърляне.
Относно разноските по делото:
3
Предявен размер: 609,42 лв. Уважена част: 106,02 лв. Отхвърлена част: 503,40 лв.
Разноски на ищеца: ДТ - 50 лв., депозит САТЕ- 200 лв. или общо 250 лв.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът носи отговорността за заплащане на
направените от ищеца разноски по делото с оглед уважената част от исковете в размер на
43,49 лв.
На осн. чл. 78, ал.1 ГПК, вр. чл. 38 ЗА с оглед уважената част от исковете на
процесуалния представител следва да се присъди съответна част от адвокатско
възнаграждение за исковото производство в минимален размер на осн. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба МРАВ с ДДС или 83,50 лв.
Разноски на ответника: депозит САТЕ – 300 лв., юрисконсултско възнаграждение – 100
лв. или общо 400 лв.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът носи отговорността за заплащане на
направените от ответника разноски по делото с оглед отхвърлената част от исковете в
размер на 330,41 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, да заплати
на М. Т. С. с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Г. М. Д.“ № 32, вх. А,
ет.4, ап. 10А, както следва:
-на основание чл.405 ал.1 от КЗ сумата от 106,02 лв., частично от 3000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение относно л.а. „Toyota Urban Cruiser“, с рег. №
СВ 0202 ВР, застрахован по договор за имуществено застраховане сключен по полица №
47252317304000530, валидна за периода 19.09.2023г. до 18.09.2024г., поради настъпване на
застрахователно събитие по покрит риск, настъпило на 11.08.2024 г. в гр. София, ведно със
законната лихва върху главницата считано от 26.09.2024г. до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 106,02 лв. до пълния предявен размер от 609,42 лв.,
частично от 3000 лв., като неоснователен;
-на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноските по делото в размер на 43,49 лв.
ОСЪЖДА М. Т. С. с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Г. М. Д.“
№ 32, вх. А, ет.4, ап. 10А, да заплати на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“
АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5,
на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноските по делото в размер на 330,41 лв.
ОСЪЖДА ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, да заплати на адв. Д. Р.
Т., САК, л.№ **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Г. М. Д.“ № 32, вх. А, ет.4, ап.
10А, на осн. чл. 38 ЗА сумата от 83,50 лв. за предоставена безплатна правна помощ.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5