РЕШЕНИЕ
№ 351
гр. Пловдив , 09.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на дванадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Михаела С. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела С. Боева Гражданско дело №
20205330111552 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ********* против В. С.
З., ЕГН **********, с която е предявен установителен иск с правна квалификация по
чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между ответника и „БТК“ ЕАД възникнало
облигационно правоотношение по договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги от 11.11.2016 г., по което имало неплатени суми в размер на общо 53,12 лева –
за абонаментни такси и ползвани услуги за периода 15.04.2017 г. – 14.09.2017 г., за
които били издадени фактури с настъпил падеж.
Вземането било прехвърлено с договор за цесия от 16.10.2018 г. на „С. Г. Груп“
ЕАД, което дружество го прехвърлило с договор за цесия от 01.10.2019 г. на „ЮБЦ“
ЕООД, за което ответникът бил уведомен.
Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
3950/20.07.2020 г. по ч.гр.д. № 8537/2020 г. на ПРС, 4 бр.с., срещу която в срок
постъпило възражение за недължимост, при което възникнал правен интерес от
предявяване на настоящия иск в срока по чл. 415 ГПК. Моли се за уважаването му, без
законната лихва. Претендират се разноските в двете производства.
1
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор, с който искът се оспорва по
основание и размер – ответницата не ползвала твърдените услуги за посочения период,
а ползваните такива – били изцяло платени; възразява за изтекла погасителна давност;
издаването на нова фактура след твърдяното едностранно прекратяване на договора, за
което тя не била уведомена, не можело да създава задължения; липсвало уведомяване
за цесиите; на отв. били предоставени различни от приложените към ИМ ОУ, при
което последните не я обвързвали; нямало условия за едностранно прекратяване на
договора, т.к. всички дължими суми били платени; оспорват се цесиите и
съдържанието на прил. 1 към дог. от 01.10.2019 г., като се твърди, че вземане спрямо
ответницата не е било цедирано. Моли се за отхвърляне на иска. Претендират се
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 8537/2020 г. на ПРС, вземането по
настоящото производство съответства на това по заповедта за изпълнение.
Възражението за недължимост е подадено в срок, а искът, по който е образуван
настоящият процес, е предявен в месечния такъв по чл. 415, ал.1 ГПК. Същият е
допустим и подлежи на разглеждане по същество.
За основателност на иска, в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване е да установи следните правопораждащи факти, а именно основанието, от
което произтича претенцията му – наличието на валидно правоотношение между
„БТК“ ЕАД и ответника по договора за мобилни услуги, със соченото в исковата молба
съдържание; предоставяне на твърдените мобилни услуги за исковия период и
ползването им от ответника, при което е възникнало задължение за плащане на
абонаментни такси и услуги; постигнати уговорки за плащане на – конкретни цени за
предоставени и ползвани телекомуникационни услуги и месечни абонаменти, техния
размер за съответните периоди; настъпване на падежа за плащане; наличието на
уговорка за прекратяване на правоотношението; упражняване на правото на
прекратяване и момента, когато е настъпило то, т.е. да докаже по основание и размер
дължимостта на претенцията; вкл. валидно прехвърляне на вземанията в полза на „С.
Г. Груп“ ЕАД, което ги е прехвърлило на ищеца с твърдените договори, както и, че
ответникът е уведомен за цесиите от съответните цеденти. Предвид въведеното
възражение, следва да установи обстоятелства, довели до спиране/прекъсване на
предвидената в закона погасителна давност.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване, като установи и
2
положителни факти, които да изключват, унищожават или погасяват претендираното
вземане, както и твърденията и възраженията в отговора, вкл. за изтекла погасителна
давност и предоставяне на различни ОУ, а при установяване на горните предпоставки
от ищеца, следва да докаже, че е погасил.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът приема иска за
неоснователен, поради следното:
По делото е представен процесният договор, който носи подпис за ответника,
неоспорен в срок, при което го обвързва с предвидените права и задължения. В хода на
производството обаче не бяха ангажирани каквито и да е доказателства за – реално
предоставяне на твърдените мобилни услуги за исковия период и ползването им от
ответника; начина на формиране и размера на претенцията; наличието на предпоставки
и упражняване право на едностранно прекратяване на договора за услуги от страна на
„БТК“ ЕАД; наличие на договори за цесия от 16.10.2018 г. и от 01.10.2019 г. /макар
да са описани, не са приложени към ИМ/; доказателства за прехвърляне на вземания
спрямо ответницата именно по сочения договор за мобилни услуги от 11.11.2016 г.;
уведомление до ответника от „С. Г. Груп“ ЕАД за сключена цесия с ищеца, въпреки
изричните указания за това към ищеца на основание чл. 146, ал. 2 ГПК с доклада по
делото /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 664/09.02.2021 г. – л.67-68 – получено
редовно – л.70/. Тези обстоятелства са изрично оспорени от ответника в отговора, а
установяването им е част от ФС на претенцията.
Не се установява дали сумите са сбор от месечни такси и в какъв размер, вкл. –
дали те съответстват на предвидената в договора, както и дали са потребени моб.
услуги, смс, интернет и прочие и за какъв период. Твърдените фактури, които са
представени по делото, не внасят яснота по горните въпроси – те са частни документи,
оспорени и отразяващи само изгодни за ищеца обстоятелства.
Ищецът не доказва да е и материалноправно легитимиран да предяви исковете,
съответно да е носител на твърдяното вземане, док. сочените договори за цесия, ведно
с приложения, не бяха представени по делото /въпреки указанията по чл. 146, ал. 2
ГПК и изричното оспорване на ответника/.
При това положение не се установяват основни елементи от ФС на иска, при
което и същият не може да бъде уважен. За дължимост на сумите следва да се докаже
по категоричен начин, че услугите са предоставени и потребени от ответника, както и
да се установи начинът на формиране на търсената цена, като същевременно се докаже
и, че именно ищецът има качеството на кредитор и носител на вземанията. Такова
доказване не е проведено, въпреки изричните указания по чл. 146, ал. 2 ГПК в
определението за доклад.
3
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването
следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на
правопораждащите факти. В случая доказване на всички елементи от ФС на
претенцията не бе извършено, поради което недоказаното се приема за нестанало.
Съдът не формира извод за наличие на дълг, поради което искът следва да бъде
отхвърлен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат
на ответницата, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Направено е искане, представен е списък по
чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива от 300 лева – платено адв.
възнаграждение, съгл. ДПЗС, което е в минимален размер и не подлежи на редуциране.
Следва да се присъдят и разноските в заповедното производство /т. 12 на ТР №
4/2013 на ОСГТК на ВКС/. Длъжникът – ответник е направил изрично искане,
възражението е подадено от пълномощник и са представени доказателства за плащане
на адв. възнаграждение от 200 лева, съгл. ДПЗС, което следва да се присъди.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********
против В. С. З., ЕГН ********** иск за признаване за установена в отношенията между
страните дължимостта на сумата от 53,12 лева – главница за абонаментни такси и
ползвани услуги по договор за мобилни услуги от 11.11.2016 г., сключен с „БТК“ ЕАД,
което вземане било прехвърлено с договор за цесия от 16.10.2018 г. на „С. Г. Груп“
ЕАД, което дружество го прехвърлило с договор за цесия от 01.10.2019 г. на „ЮБЦ“
ЕООД, за която /ведно с други вземания/ е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК № 3950/20.07.2020 г. по ч.гр.д. № 8537/2020 г. на ПРС, 4 бр.с.
ОСЪЖДА „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, р-н Триадица, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8, да плати на
В. С. З., ЕГН **********, с адрес: ..., следните суми: 300 лева /триста лева/ - разноски
за настоящото производство и 200 лева /двеста лева/ - разноски за заповедното
производство по ч.гр.д. № 8537/2020 г. на ПРС, 4 бр.с.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
4
Съдия при
Районен съд – _______________________
Пловдив:
5