РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 3690
Варна, 01.04.2025 г.
Административният съд - Варна - XXXIV състав, в закрито заседание в състав:
| Председател: | ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА | |
| като разгледа докладваното от съдията Елена Янакиева административно дело № 227 по описа за 2024 година на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното: | ||
Постъпила е молба с.д.№ 5505/31.03.2025г., подадена от процесуалния представител на ответника, в която е изразено становище по представените от пълномощниците на жалбоподателя с молба с.д.№3348/25.08.2025г. писмени доказателства. Въведено е изявление за общо оспорване досежно датата и съдържанието им, без конкретно да са упоменати, независимо, че бе предоставен повече от 20 дневен срок за изразяване на становище, включително чрез удължаването му предвид твърдението на ответника, че е необходим за запознаване. Направено е и искане жалбоподателят да бъде задължен да представи опис на вече представените доказателства, с които ответникът разполага от един месец.
Съдът, като съобрази, че с молба с.д.№3348/25.02.2025г. са представени различни документи: заповеди, протоколи, договори, удостоверение, издадено от кмета на община Варна, кантарни бележки и др., приема, че оспорването им от ответника следва да бъде направено по отношение на всеки документ поотделно, упоменат чрез характерните му белези - номер, дата и издател при съобразяване на неговата доказателствена сила, като по отношение на всеки един поотделно бъде уточнено какво се оспорва по реда на чл.193 и сл ГПК. Ответникът следва да съобрази, че когато документът е диспозитивен независимо дали е частен или официален единственият способ да се оспори неговата истинност е да се заяви, че той е неавтентичен т.е. че е подправен, тъй като диспозитивните документи имат само формална доказателствена сила. При свидетелстващите документи независимо дали са официални или частни е налице и материална доказателствена сила т.е. при оспорване на истинността на свидетелстващи документи може да се опровергава формалната сила на документите т.е. тяхната автентичност, но може да се опровергава и верността им т.е. съдържанието на документа, като се твърди, че удостовереното в документа не отговаря на действителното фактическо положение. Действително, оспорването на верността на документа е средство за защита срещу обвързващата материална доказателствена сила, но производство по чл.193 ГПК се открива само по отношение оспорване верността на официалните свидетелстващи документи, тъй като при частните свидетелстващи документи защитата срещу доказателствената им сила не е подчинена на изискванията за оспорване истинността на документи по чл.193 ГПК, а съдът я преценява по свое вътрешно убеждение, ведно с всички данни по делото.
А по отношение на диспозитивните документи се цели да се докаже, че те са неавтентични /неистински/, т.е. подправени, както при официалните, така и при частните документи. Преобладаващо е становището в правната теория и съдебната практика, че производство по чл.193 от ГПК за оспорване на доказателствената сила на частния диспозитивен документ не се открива, а съдът я преценява по свое вътрешно убеждение, ведно с всички данни по делото.
Конкретизацията по отношение на оспорването по реда на чл.193 и сл ГПК , както по отношение на индивидуализацията на документите, така и по отношение на вида на оспорването е необходима, предвид задължението за разпределение на доказателствената тежест според разграничението й, регламентирано в разпоредбата на чл.193 ал.3 ГПК.
Искането, жалбоподателят да бъде задължен да представи опис на доказателствата, представени с молба от 25.02.2025г. следва да бъде оставено без уважение, предвид обстоятелството, че за целите на гореизложеното необходимо уточнение от ответника, опис не е необходим. Той разполага с посочените доказателства от един месец, в който срок имаше неколкократната възможност да се запознае с тях и да изрази становище. Ответникът е страна в производството и негов представител има достъп до доказателствата ежедневно , както на място в съда, така и чрез електронен такъв.
Като съобрази гореизложеното, съдът
Р А З П О Р Е Д И :
УКАЗВА на ответника в седемдневен срок от връчване на съобщението да уточни чрез номер, дата и издател, всеки документ, който оспорва по реда на чл.193 и сл АПК, след което по отношение на всеки един документ поотделно да посочи какво оспорва - истинност / вярност, съдържание/ или автентичност.
Оставя без уважение искането на процесуалния представител на ответника, жалбоподателят да бъде задължен да представи опис на доказателствата, представени с молба от 25.02.2025г.
Делото да се докладва след изтичане на срока
| Председател: | |