ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 9640
гр. София, 02.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20231110147044 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХVІ ГПК.
На основание чл. 140 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.05.2024 г., от
15:00 часа, за когато да се призоват страните, както и компетентните ДСП (по местоживеене
на детето и страните), които следва да изготвят социален доклад/становище в изпълнение на
функциите си по чл. 21, т. 15 ЗЗДет. Докладът следва да съдържа какви са условията за
живеене, които предлага всеки от родителите за отглеждане на детето, родителски
капацитет, привързаността на детето към всеки от родителите, доходи и ангажираност на
родителите, подкрепяща среда и др. ВКЛЮЧИТЕЛНО И СТАНОВИЩЕ ПО
ОТНОШЕНИЕ НА ИСКАНИЯТА ЗА ПРИВРЕМЕННИ МЕРКИ, КАКТО И ДАЛИ
ИЗСЛУШВАНЕТО НА ДЕТЕТО Виктория ОТ СЪДА БИ НАВРЕДИЛО НА
НЕГОВИТЕ ИНТЕРЕСИ
ЗАДЪЛЖАВА страните да се явят ЛИЧНО в първото по делото съдебно заседание за
изслушването им по реда на чл. 59, ал. 6 СК относно упражняването на родителските права
по отношение на ненавършилото пълнолетие тяхно дете, като в случай че същите не се явят
без представяне на доказателства за наличие на уважителна причина за това, ще им бъде
наложена глоба по реда на чл. 89, т. 2 ГПК за неизпълнение на разпореждане от съда в
размер от 50,00 до 300,00 лева.
Изготвя следния проект за доклад по делото:
Предявен е иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака от Л. О.
1
Л. срещу А. И. Л. с правно основание чл. 49, ал. 1 СК за развод по изключителна вина на
ответната страна, обективно кумулативно съединен с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 СК
относно режима на лични отношения и издръжката спрямо ненавършилото пълнолетие дете
на страните, както и по чл. 56 СК относно ползването на семейното жилище.Претендира
направените по делото разноски.
Твърди, че с ответницата са сключили граждански брак на 29.08.1999г., от който брак
имат родени две деца – пълнолетния О. Л. Л. и непълнолетната В. Л. Л..Сочи, че
отношенията се влошили поради поведението на съпругата, която често е отсъствала от
дома и е престанала да се интересува от случващото се около нея.Твърди, че съпругата е
спряла да участва в издръжката на семейството и в домакинската работа.Поддържа, че
съпругата му е демонстрирала неуважение към неговата личност и трудова дейност.Твърди,
че със съпругата и неговата дъщеря – В. Л. Л. до фактическата им раздяла са живеели в
семейното жилище, ½ от което е негова лична собственост, придобито по наследство от
неговите родители, представляващо Апартамент **, находящо се в гр.С., ж.к. „В. *“, бл.***,
вх. А, ет. *.Твърди, че по време на брака са придобили недвижим имот в гр.С. – Апартамент
**, във вход Б, ет. * в бл. ***, ж.к. „В. *“.Заявява, че от октомври 2022г. съпругата е
напуснала семейното жилище.Твърди, че живеят отделно и не поддържат интимни
контакти.Поддържа, че не възразява детето да живее с майка си и тя да упражнява
родителските права, тъй като това е в интерес на детето.Твърди, че към настоящия момент
живее в семейното жилище, поради което иска същото да му се предостави за
ползване.Твърди, че с ответницата нямат регистриран режим на имуществени отношения.
В срока по чл.131 от ГПК ответната страна е подала отговор по исковата молба, в който
не оспорва обстоятелствата че с ищеца са сключили граждански брак и имат родени две
деца. Оспорва иска за развод и навежда свои твърдения като основание за настъпилото
дълбоко и непоправимо брачно разстройство.Твърди, че синът им когато е бил на 10-11
години, често е бил бит и тормозен от баща си.Твърди, че дъщеря им не поддържа контакт с
ищеца, тъй като постоянно я пренебрегва, заради любовницата.Твърди, че вина за дълбокото
и непоправимо разстройство на брака има изцяло ищеца, който се е отдал на извънбрачна
връзка с друга жена. Предявява насрещен иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1
СК, обективно кумулативно съединен с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 СК относно
упражняването на родителските права, режима на лични отношения, местоживеенето и
издръжката спрямо ненавършилото пълнолетие дете на страните, по чл.56 относно
ползването на семейното жилище, по 149 СК за издръжка за минал период – считано от
16.02.2023г. до датата на предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва, както и
по чл. 53 СК относно фамилното име.
В срока по чл.131 от ГПК ответната страна по насрещните претенции е подала отговор по
насрещната искова молба, в който оспорва истинността на изложените факти и твърдения,
както и основателността на изложените доводи.Твърди, че искът за издръжка за една година
назад е недоказан и неоснователен, тъй като в средата на месец Февруари 2023г. дъщеря им,
В. е живяла с него и той я е издържал изцяло.Заявява, че след като В. се е преместила да
2
живее при неговата съпруга през март 2023г., ищецът е продължил да я издържа като и е
давал пари в брой и е купувал неща от които е имала нужда.Твърди, че през периода март-
октомври 2023г. Виктория е прекарвала известни периоди от време с ищеца, и тои е поемал
издръжката през това време.Твърди, че през периода октомври – декември 2022г. не е имал
възможност да се вижда с детето В. и не е успявал да и дава средства за издръжка и затова
на 18.12.2023г. след като с исковата молба на неговата съпруга е получил банкова сметка,
превел 750 лева за месеците Октомври, Ноември и Декември 2023г.Оспорва претендирания
от ищцата размер и период на издръжката, както и определянето на привременна издръжка,
включително и в претендирания размер.Оспорва искането за предоставяне за съвместно
ползване на „семейното жилище“, тъй като това жилище не е само негово, а и на неговия
брат.
Моли съдът да допусне развода по вина на насрещния ищец, да определи режим на лични
отношения с дъщеря им, Виктория, съобразен с нейната възраст, да определи издръжка в
размер на 250 лева., както и да отхвърли исковете за предоставяне за съвместно ползване на
семейното жилище, заплащане на издръжка за минал период, както и заплащане на разноски
по делото, които са недоказани и неоснователни.Претендира и присъждане на направените
по делото разноски.
По разпределение на доказателствената тежест:
Указва на всеки от ищците по брачните искове, че носи доказателствената тежест да
установи по делото съществуването на брак, всички положителни факти, които счита, че са
довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Указва на всеки от ищците по исковете с правно основание чл. 59, ал. 2 СК, че носи
доказателствената тежест да установи своята пригодност като родител, както и интереса на
децата от конкретните претендирани мерки, свързани с родителската отговорност спрямо
детето; нуждите на децата от издръжка в претендирания размер и възможностите на другия
родител да я предоставя в този размер; полаганите до момента преки и непосредствени
грижи за децата.
Указва на ищцовата страна по иска с правно основание чл. 53 СК, че носи
доказателствената тежест да установи, че при сключването на брака е променила фамилното
си име.
Указва на ищцовата страна по иска с правно основание чл. 149 СК, че носи
доказателствената тежест да установи следните обстоятелства: нуждата от издръжка на
ищеца през процесния период в претендирания размер; възможностите на ответника да дава
издръжка в претендирания размер.
Указва на ищцовата страна, че не сочи доказателства относно твърдените нужди от
издръжка през процесния период в претендирания размер.
Указва на всеки от ищците иска с правно основание чл. 56 СК, че носи доказателствената
тежест да установи собствеността върху семейното жилище, респективно основанието въз
основа на което последното се е ползвало от страните, както и всички обстоятелства от
3
значение за ползването му.
Указва на всеки от ищците по брачните искове, че следва да предяви всички основания за
дълбоко и непоправимо разстройство на брака като го предупреждава, че непосочени
основания, настъпили и станали му известни до приключване на устните състезания, не
могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод.
Указва на всеки от ищците по брачните искове, че следва да се яви ЛИЧНО в първото по
делото съдебно заседание, като при неявяване без уважителна причина и непредставяне на
доказателства за наличие на такава производството ще бъде прекратено (чл. 321, ал. 1 ГПК).
По доказателствата:
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от НОИ и НАП за всяки една от страните, от която да са видни
осигурителните им доходи за период двадесет и четири месеца преди изготвяне на
справката, ведно със справка за действащите трудови договори на последните, от която да е
видно и основното трудово възнаграждение на всеки от тях, данни за облагаеми и
необлагаеми доходи по ЗДФЛ и ЗКПО, както и данни за наличие на отпуснати пенсии, респ.
в какъв размер и на какво основание.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца по насрещната искова молба за предоставяне на
информация за конкретни резултати от предприети действия във връзка с подаден от А. Л.
сигнал за нарушение на данъчно-осигурителното законодателство от лицето Л. О. Л..
ДА СЕ ИЗИСКА справка от МВР-СДВР-09-то РУ относно информация за движението
по преписка с № 338400-12979/2023г. срещу Л. О. Л., както и изпращане на заверени копия
от същата.
По исканията и на двете страни за допускане събиране на гласни доказателствени
средства, за постановяване на привременни мерки, както и относно изслушване на
непълнолетното дете, съдът ще се произнесе в първото по делото открито съдебно
заседание след изслушване на страните.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СЪПРУЗИТЕ КЪМ СКЛЮЧВАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕ,
МЕДИАЦИЯ ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНО ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА.
Указва на съпрузите, че за постигане на съдебно споразумение, следва да се явят лично в
съдебно заседание, както и че при постигане на споразумение за прекратяване на брака им,
производството ще се разгледа по реда на чл. 330 ГПК или чл. 49, ал. 4 СК – развод по
взаимно съгласие и същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно заседание, както й че
дължимите за производството държавни такси са по-ниски. Разяснява на страните, че при
останалите два начина за уреждане на спора – медиация и/или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора, бракът не може да бъде прекратен, но същите могат да получат помощ за
постигане на помирение помежду им и запазване на брака. Разяснява на съпрузите, че при
сключване на споразумение, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора
същите ще запазят добрия тон помежду си.
4
Разяснява на страните, че медиацията е доброволна и поверителна процедура,
регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за извънсъдебно разрешаване на
спорове, при която трето, специално подготвено и неутрално лице - медиатор, подпомага
страните да постигнат споразумение. Медиацията може да бъде започната по инициатива на
страните във всеки един етап на висящото пред СРС или СГС производство, но с оглед
интереса им е най-добре това да стане възможно най-рано.
Процедурата по медиация е:
бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура. Моментът на
окончателното решение при медиацията не зависи от ограничените ресурси на
съдебната институция, а страните са в състояние да го определят;
доброволна - по всяко време страната може да напусне процедурата, ако прецени, че
продължаването й не е в неин интерес;
поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава споделеното от
страните по време на провеждането й;
свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с помощта на
медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо ги решение на спора. като са
свободни да определят решението на всички или част от спорните помежду им
въпроси, без да са обвързани от типичните за съдебното производство формални
критерии и предписани рамки на намеса в техните отношения;
взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат да открият корена
на проблема помежду си; могат спокойно да споделят с медиатора притесненията си,
което не могат да направят свободно в съда; разпознавайки интересите си, страните са
в състояние да възприемат най-благоприятния път за тяхната реализация; по пътя на
взаимните отстъпки същите могат да постигнат повече и от най-доброто съдебно
решение, тъй като осъзнатото задължение предпоставя и доброволното му изпълнение;
спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на вещи лица, на
свидетели, обуславящо допълнителни разноски.
В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на страните, а в случай на
необходимост страните могат да получат експертно мнение по спорни въпроси, изискващи
специални знания.
Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да се върнат към
съдебното производство.
Указва на страните, че за намиране на решение на спора си те могат да използват
процедура по медиация към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://mediator.mjs.bg.
Медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че могат да ползват услугите и на действащия по Програма
„Спогодби“ към Софийския районен съд Център за спогодби и медиация, които към
момента се предоставят безплатно за страни по висящи пред Софийския районен съд дела.
5
За повече информация и връзка с координатора на Програма ”Спогодби” страните могат да
се обърнат към Мариана Николова на тел. 02/8955 423, мобилен телефон: 0889 515 423,
електронна поща: spogodbi@srs.justice.bg, адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, ет. 2,
ст. 204.
Определението е окончателно. Препис от същото да се връчи на страните и ДСП, а на
ответника – и препис от отговора на насрещната искова молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6