№ 389/12.06.2023 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд Монтана, в открито съдебно заседание на
девети юни две хиляди двадесет и трета
година, в състав :
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Бисерка Бойчева
Мария Ницова
при секретар Видова и с участието на прокурора Александрова
разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 359/2023
г.
по описа на Административен съд Монтана
Производството по делото
е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано по касационна жалба на „Н.С.“ ЕООД, с ЕИК * , със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управител С.З.К., чрез адв. С*** .М., срещу решение № 75/16.03.2023 г., постановено по АНД № 1494/2022 г. по описа на Районен съд Монтана, с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № АН-01-13/02.11.2022 г. на директор на РЗИ Монтана, с което на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000 лева на основание чл. 35, ал. 1, т. 31 във вр. с чл. 35, ал.3, т.3 от Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси /ЗЗВВХВС/, за нарушение по чл.11, т.5 от Регламент/ЕО/ № 648/2004 на Европейския парламент и на съвета от 31.03.2004 г. относно детергентите и чл.35, ал.1, т. 31 във вр. с ал.3, т.3 отЗЗВВХВС.Оспорващата страна възразява срещу решението на въззивния съд, счита, че са „налице основанията по чл.348, ал.1, т.1 е т.2 от НК – неправилно приложение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила, допуснати от първоинстанционния съд. „
Ответникът по касационната жалба – дириктор на РЗИ Монтана, чрез пълномощника юрк.Гълъбова, оспорва жалбата като неоснователна, по подробно изложени съображения в отговора на касационната жалба. Не претендира разноски в настоящото производство.
Представителят на Окръжна Прокуратура Монтана изразява становище за неоснователност на касационна жалба и предлага да се отхвърли.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт.
Разгледана по същество касационната жалбата е неоснователна.
Районен съд Монтана правилно е установил фактите и обстоятелствата. След извършена проверка от служители към РЗИ Монтана на 09.08.2022 г. в обект на дружеството, находящ се в гр.Монтана, ул.С*** .Кл.Охридски №52, е установено, че се в обекта се предлагат продукти- детергенти, без етикет на български език, които подробно са описани в приложение към протокола от извършената проверка, неразделна част от АУАН. В съставения АУАН било посочено нарушение с квалификация по чл.11, т.5 от Регламент/ЕО/ № 648/2004 на Европейския парламент и на съвета от 31.03.2004 г. относно детергентите и чл.35, ал.1, т. 31 от Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси /ЗЗВВХВС/. Съставен е АУАН № АН-01-13/24.08.2022 г., същият връчен на 17.10.2022 г. след което е издадено процесното НП № АН-01013/02.11.2022 г. от директора на РЗИ Монтана.
За да потвърди издаденото наказателно постановление, съдът е приел, че извършеното нарушение е безспорно доказано, наложената имуществена санкция от 1000 лева е в минимилен размер съгласно разпоредбата на чл.35, ал.3, т.3 от ЗЗВВХВС.
Настоящата инстанция намира изложените съображения в мотивите на районния съд за правилни, законосъобразни и ги споделя. Районният съд правилно е приел, че е извършено нарушение от страна на дружеството – касационен жалбоподател. Правилно съдът е приел описаното в АУАН и НП за съставомерно в съответната квалификация.
Съгласно чл.35, ал.3, т.3 от Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смесилице, което наруши изискванията за етикетиране и опаковане на детергенти и повърхностноактивни вещества, предназначени за детергенти съгласно чл. 11 от Регламент (ЕО) № 648/2004 и чл. 11 от закона, се наказва с глоба за физическите лица, а за юридическите - с имуществена санкция, в размер от 1000 до 40 000 лв.
Напълно се споделят от настоящата инстанция изводите за определена имуществена санкция в размер на 1000 лева, която е на минимума, при съобразяване с предпоставките по чл. 27, ал. 1-3 от ЗАНН. В конкретният случай на оспорващото дружество е наложен размер на минималния предвиден за това нарушение, като имуществената санкция е на минимума, съобразено с вида на нарушението, засегнатите обществени интереси и последиците, които имат към здравето и околната среда. По делото не се установяват смекчаващи обстоятелства по чл. 27, ал. 3 от ЗАНН, поради което изложените възражения в касационната жалба в тази връзка са неоснователни.
В настоящото производство от пълномощника на директора на РЗИ Монтана не се претендират разноски.
Предвид изложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 75/16.03.2023 г., постановено по АНД № 20221630201494/2022 г. по описа на Районен съд Монтана.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател:
Членове: