Решение по дело №910/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 783
Дата: 19 юни 2019 г.
Съдия: Румяна Иванова Андреева Атанасова
Дело: 20195300500910
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 783

 

гр.  Пловдив, 19.06.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия – десети граждански състав в  открито съдебно  заседание на  06.06.2019 г., в състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА

                                          ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ

БРАНИМИР ВАСИЛЕВ

                                                                            

 при участието на секретаря: Бояна Гълъбова, като разгледа докладваното  от  Председателя гражданско  въззивно дело № 910/2019 г. по описа  на Пловдивския Окръжен съд, за да се  произнесе, взе предвид следното:

        

Производството е  въззивно и е по реда на чл. 258  и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на „КОЕМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бяла, обл. Варна, ул. „Никола Ковачев“ № 13, против решение № 891/14.03.2018 г., постановено по гр.д.№ 1609/2017 г. на Районен съд - Пловдив, ІХ гр. състав, с което е отхвърлен предявеният от същия против „ДЖИ ЕС ДЖИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Колхида“ № 9, частичен иск за заплащане на сумата от 25 000 лв., представляваща част от неизплатено възнаграждение в общ размер от 50 256,31 лв., за извършване на СМР – вертикална планировка и външно ВиК; огради, пътеки и джакузи и довършителни работи в УПИ – ІІІ – 1362, кв. 130-4, гр. Бяла, обл. Варна, по Протоколи обр. 19 от 20.03.2014 г. и от 05.06.2014 г., като неоснователен. Във въззивната жалба се поддържа оплакването, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови въззивно решение по съществото на спора, с което искът да се уважи, като му се присъдят разноски за двете съдебни инстанции.

 Въззиваемата страна „ДЖИ ЕС ДЖИ“ ЕООД чрез процесуалния му представител адв.П. оспорва  въззивната жалба като неоснователна. Намира решението на първоинстанционния съд за правилно и  законосъобразно и  моли същото да се потвърди.

Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото  доказателства, приема  за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предявен е иск с правно основание  чл.266, ал.1 от ЗЗД и  чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „КОЕМ ГРУП“ ЕООД,  претендира за заплащането на сумата от 25 000 лв., представляваща част от неизплатено възнаграждение в общ размер от 50 256,31 лв., представляващо възнаграждение за приета работа по договор за изработка с начислен ДДС, по силата на който е  извършил възложени му от ответника  строително-монтажни работи – вертикална планировка и външно ВиК; огради, пътеки и джакузи и довършителни работи в УПИ – ІІІ – 1362, кв. 130-4, гр. Бяла, обл. Варна, за които твърди да са изготвени протоколи обр. 19 от 20.03.2014 г. и от 05.06.2014 г. Твърди се, че между страните е имало сключен писмен договор от 27.01.2014 г. за извършване на строително-монтажни работи в посочения обект, но  процесната сума се дължи за допълнителни, устно възложени му СМР, извършени в същия обект през периода м.02.2014 г. – 05.06.2014 г. Твърди за тези работи да са съставени три протокола обр.19, на обща стойност 55 724,76 лв., а именно: протокол от 20.03.2014 г. за вертикална планировка и външно ВиК на стойност 13 782,96 лв., протокол от 05.06.2014 г. за огради, пътеки, джакузи на стойност 18 488,06 лв.  и протокол от 05.06.2014 г. за довършителни работи на стойност 23 455,74 лв. Твърди, че ответникът е извършил частично плащане на тези работи, а сумата от 50 256,31 лв. е неизплатения остатък от целия дълг, като от същата се търси заплащането на 25 000 лв.

Ответникът „ДЖИ ЕС ДЖИ“ ЕООД с отговора на исковата молба е оспорил иска, като е възразил, че сумите: 13 782,96 лв. по протокол от 20.03.2014 г. за вертикална планировка и външно ВиК, 18 488,06 лв.  по протокол от 05.06.2014 г. за огради, пътеки, джакузи и 23 455,74 лв. по протокол от 05.06.2014 г. за довършителни работи са платени по банков път от ответника на ищеца преди предявяването на исковата молба. Оспорил е твърдението да е сключвал с ищеца „КОЕМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК ********* какъвто и да е било писмен договор за извършване на СМР в процесния обект, оспорил е автентичността на представения с исковата молба писмен договор за СМР от 27.01.2014 г., като е заявил, че документът не е подписан от управителя на „ДЖИ ЕС ДЖИ“ ЕООД Д.Г.Д.. Счита, че доколкото между страните не е имало сключен какъвто и да е било писмен договор за извършване на СМР, и доколкото самият ищец признава, че уговорките са били само устни, то претенцията за СМР е възможна само в хипотезата на неоснователното обогатяване, поради липсата на валидно възникнало облигационно отношение, породено от договор за изработка. Счита, че писмената форма при договори за строителство е форма за действителност, позовавайки се на разпоредбата на чл.160, ал.2 от ЗУТ.

Между страните липсва спор относно това, че по устно възлагане на ответника ищецът „КОЕМ ГРУП“ ЕООД е извършил процесните СМР в обект - „Жилищна сграда в УПИ – ІІІ – 1362, кв. 130-4“, гр. Бяла, обл. Варна, собственост на ответното дружество „ДЖИ ЕС ДЖИ“ ЕООД. Счита се обаче, че този договор, доколкото не е бил сключен в писмена форма, е недействителен.

Съдът приема това възражение за неоснователно. Съгласно чл.160, ал.2 от ЗУТ, взаимоотношенията между участниците в строителството се уреждат с писмени договори. Безспорно обаче е разбирането в правната доктрина и в константната практика на ВКС, че договорът за изработка, чиято разновидност е договорът за строителство, е неформален и че писмената форма не е условие за неговата действителност, а само за доказването му. /В този смисъл са Решение № 972 от 23.11.2005 г. на ВКС по т. д. № 264/2005 г., ТК, Решение № 449 от 28.06.2007 г. на ВКС по т. д. № 221/2007 г., I т. о., Решение № 97 от 3.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 533/2012 г., II т. о., ТК, решение № 110 от 17.08.2011 г. по т. д. № 597/2010 г. на Второ т. о./. Съобразена правната характеристика на договора за изработка на неформален, консенсуален, двустранен и възмезден договор, съществуването му, при отсъствие на изготвена писмена форма, подлежи на доказване с всички допустими от ГПК доказателствени средства.

По делото пред районния съд е приет договор за строително-монтажни работи от 27.01.2014 г., сключен между ищеца „КОЕМ ГРУП“ ЕООД, като изпълнител и ответника „ДЖИ ЕС ДЖИ“ ЕООД, като инвеститор, с предмет: извършване на СМР, съгласно предложена оферта за обект: жилищна сграда в УПИ ІІІ-1362, кв. 130-4 по плана на гр. Бяла, обл. Варна. В първоинстанционното производство ответникът е възразил, че не е сключвал договор с ищеца „КОЕМ ГРУП“ ЕООД, тъй като този договорът не е бил подписан от представител на ответното дружество „Джи Ес Джи“ ЕООД. Пред районния съд е било прието заключение на вещото лице С.С. по съдебно – графологична експертиза, въз основа на което съдът е приел,  че за ответника договорът е подписан от  представляващия го Д.Г.Д. и че договорът е произвел предвиденото от страните правно действие. Пред настоящата инстанция това възражение не се поддържа, поради което този извод на ПРС не следва да се преразглежда.

Към договора е приложена оферта, едностранно подписана от управителя на  „КОЕМ ГРУП“ ЕООД на обща стойност 95 640 лв. с начислен ДДС, както и двустранно подписан от двете страни  протокол обр.19 от 28.12.2019 г. за приемане работите по офертата.

Предмет на настоящия спор е неизплатено възнаграждение за допълнително устно възложени СМР, за които страните не спорят, че са такива, описани в три протокола обр.19, а именно: протокол от 20.03.2014 г. за вертикална планировка и външно ВиК на стойност 13 782,96 лв., протокол от 05.06.2014 г. за огради, пътеки, джакузи на стойност 18 488,06 лв.  и протокол от 05.06.2014 г. за довършителни работи на стойност 23 455,74 лв.

Пред ПРС е прието заключението на вещото лице инж. С.Ж. по назначена СТЕ, според което отразените в трите процесни Протокола обр. 19 СМР съответстват по вид, а тези в Протоколите обр. 19 от 05.06.2014 г. и по количество и стойност на действително извършените. Според заключението стойността на действително изпълнените СМР за вертикална планировка възлизат на 13 062,24 лв., за огради, пътеки, джакузи възлизат на 18,488,06 лв., за довършителни работи – на 23,453,74 лв., а общата стойност на действително извършените СМР, приети с Протоколи от 20.03.2014 г. и от 05.06.2014 г. възлиза на 55 004,04 лв.   

От заключението на вещото лице Ж.Д. по назначената от ПРС ССЕ /първоначално и допълнително/ се установява, че за периода от 03.02.2014 г. до 30.12.2015 г. по издадените от ищеца 8 броя фактури, ответното дружество е заплатило по банковата сметка на ищеца общо сумата 105 445,80 лв.,  с което е заплатена напълно стойността на тези фактури, представляващи авансови плащания и стойност на СМР по представените по делото протоколи, включително и процесните. Ищецът „КОЕМ ГРУП“ ЕООД е издал фактури за извършени СМР на ответника „ДЖИ ЕС ДЖИ“ ЕООД на обща стойност 105 445,80 лв.,  няма издадени от „КОЕМ ГРУП“ ЕООД други фактури към ответника на стойност 50 256,31 лв. по счетоводните сметки на ищеца „КОЕМ ГРУП“ ЕООД няма счетоводно заведени вземания от ответника „КОЕМ ГРУП“ ЕООД в размер на 50 256,31 лв. В счетоводството на „ДЖИ ЕС ДЖИ“ ЕООД няма заведени задължения към  ищеца „КОЕМ ГРУП“ ЕООД в размер на 50 256,31 лв.

Предвид така събраните доказателства, следва да се приеме за доказано възражението на ответника задължението му към ищеца за заплащане стойността на процесните устно възложени на ищеца СМР да е изцяло погасено чрез плащане. Искът е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

Районният съд е  достигнал до същите изводи, поради което решението му като правилно и следва да се потвърди.

Предвид неоснователността на въззивната жалба, жалбоподателят „ДЖИ ЕС ДЖИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Колхида“ № 9 ще бъде осъден да заплати на въззиваемата страна „ДЖИ ЕС ДЖИ“ ЕООД направените разноски пред тази инстанция, които се констатираха на 2 000 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

 По тези съображения Съдът

 

                                        Р    Е   Ш   И  :   

 

 ПОТВЪРЖДАВА решение № 891/14.03.2018 г., постановено по гр.д.№ 1609/2017 г. на Районен съд - Пловдив, ІХ гр. състав.

ОСЪЖДА „КОЕМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бяла, обл. Варна, ул. „Никола Ковачев“ № 13, да заплати на „ДЖИ ЕС ДЖИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Колхида“ № 9 сумата от 2 000 /две хиляди / лв. за направените от него разноски по делото пред втора инстанция.

Решението  подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: