Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 04.08.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Русе, V-ти граждански състав, в публично заседание на 27 юли 2020 г., в
състав:
Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА
при секретаря МИГЛЕНА
КЪНЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1740 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявени са обективно съединени искове с
правно основание чл.8, чл.27, ал.1, т.2 във вр. с чл.28, ал.2 от Закона за
арендата в земеделието и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата К.А.Я.
твърди, че е собственик по наследство от починалия си съпруг З.И.Я. на 6 броя
земеделски имоти в землището на село Стамболово, подробно описани в исковата
молба, с обща площ 79.294 дка. На 26.07.2016 г. с ответника сключили договор за
аренда, по силата на който му предоставила за временно и възмездно ползване
описаните по-горе земеделски земи. Договорът бил вписан в Службата по
вписванията на 28.07.2016 г., вх.per.№ 10638, акт № 209, т.6. По силата на
същия, ищцата отдала под аренда процесните шест земеделски имота за срок от 15
години /т.3.10 от договора/, като договорът влязъл в сила от началото на
стопанската 2016/2017 г. В т.4.2.4 било уговорено арендно плащане в размер на
40.00 лв./дка обработваема земя годишно, което за отдадените общо 79.294 дка
възлизало на 3171.76 лева и следвало да бъде платено в срок до 30 календарни
дни след изтичане на съответната стопанска година. До настоящия момент
арендаторът Н.А.А. не изпълнил задължението си за заплащане на арендните
плащания за стопанските 2017/2018 и 2018/2019 години - всяко в размер на
3171.76 лева и с падеж - съответно през месец октомври 2018 г. и месец октомври
2019 г., като на 01.11.2018 г. изпаднал в забава за арендното плащане за
стопанската 2017/2018 г., а на 01.11.2019 г. - за плащането, дължимо за
стопанската 2018/2019 г. Върху забавеното плащане за стопанската 2017/2018 г.
арендаторът дължал лихва за забава от 493.38 лева за периода 01.11.2018 г. –
13.05.2020 г., а върху плащането за стопанската 2018/2019 г., считано от
01.11.2019 г. до 13.05.2020 г. — 171.80 лева. Неизпълнението на задължението за
арендно плащане за повече от три месеца давало основание на ищцата да
претендира разваляне на договора. Претендира да бъде постановено решение за
разваляне на Договор за аренда от
26.07.2016 г., вписан в СВ-Русе - акт № 206, том 6, вх.per.№ 10638/28.07.2016
г., поради виновно неизпълнение от страна на арендатора за заплащане на
дължимо арендно плащане за повече от три месеца, както и за осъждане на
ответника да й заплати сумата 6343.52
лева, представляваща дължими арендни плащания за стопанските 2017/2018г.
и 2018/2019 г. по Договор за аренда от 26.07.2016 г., ведно със законната лихва
от предявяване на иска, 665.18 лева лихва
за забава за периода 01.11.2018 г. – 13.05.2020 г., както и разноските по
делото.
Ответникът се явява в съдебно заседание и
изцяло признава исковете, като заявява и готовност за плащане на претендираните
суми.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Видно от приложения по делото договор за аренда
от 26.07.2016 г. с нот.заверка на подписите, ищцата предоставила на ответника
за временно ползване земеделска земя – 6 бр.ниви, подробно описани в договора,
с обща площ 79.294
дка за срок от 15 години, считано от началото на стопанската
2016/2017 г. Ответникът от своя страна като арендатор се е задължил да извършва
арендно плащане в размер на 40 лв./дка в срок до 30 календарни дни след
изтичане на съответната стопанска година, т.е. до 01 ноември. Няма спор затова,
че ищцата е изпълнила договорното си задължение да предостави наследствените си
земеделски имота за ползване на ответника. Същият заявява съгласие с исковите претенции
и признава, че за стопанските 2017/2018 и 2018/2019 години не е заплащал
дължимите на ищцата арендни вноски, което е основание за разваляне на договора
по съдебен ред, съгласно чл.28, ал.2 във вр. с чл.27, ал.1, т.2 от ЗАЗ.
Съдът, като взе предвид, че са налице предпоставките на чл.237 от ГПК –
признанието изхожда от надлежна страна, същото не противоречи на закона и добрите нрави счита, че следва да уважи исковете
така, както са предявени.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати направените от
ищцата разноски по делото в общ размер 732.22 лв., от които 432.22 лв. държавна
такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
РАЗВАЛЯ сключеният между Н.А.А., с ЕГН ********** и К.А.Я., с ЕГН **********, Договор за аренда от 26.07.2016 г., вписан в СВ-Русе - акт № 206, том 6, вх.per.№
10638/28.07.2016 г., поради виновно неизпълнение на арендатора за
заплащане на дължимо арендно плащане за повече от три
месеца.
ОСЪЖДА Н.А.А., с ЕГН **********,***, да заплати
на К.А.Я., с ЕГН **********, сумата 6343.52 лева, представляваща дължими арендни плащания за стопанските
2017/2018г. и 2018/2019 г. по Договор за аренда от 26.07.2016 г., ведно със
законната лихва, считано от 14.05.2020 г. до окончателното й заплащане, 665.18
лева лихва за забава за
периода 01.11.2018 г. – 13.05.2020 г., както и 732.22 лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд Русе в 2–седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: