РЕШЕНИЕ
№ 223
гр. Перник, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
Членове:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно
гражданско дело № 20241700500309 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 132/12.02.2024 г. по гр.д. №4408/2022 г. Районен съд - гр. Перник е
отхвърлил предявените от Г. Б. И. с ЕГН ********** и Й. С. И. с ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, против И. Д. М. с ЕГН ********** и В. С. В. с ЕГН **********
осъдителни искове с пр. осн. чл. 30, ал. 3 ЗС вр.чл.211 ГПК за осъждане на
ответниците да заплатят при условията на разделна отговорност по ½ част от сумата в
размер на 1500 лева, /представляваща ½ част от стойността на СМР - ремонт на
стълбище в общ размер от 3000 лева/, извършени в сграда с идентификатор
55871.503.927.1 и адрес: ***, като неоснователни.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК Г. Б. И. в лично качество и като пълномощник
на Й. С. И. на основание чл.32 т.2 ГПК, е обжалвал решението, като твърди, че същото
е непълно, необосновано и незаконосъобразно. На първо място сочи, че решаващият
съд не се е произнесъл по направено искане да бъде върната надвнесена съдебна такса
по делото за насрещния иск в размер на 60,00 лева. В продължение се излагат
твърдения, че съдът неправилно е присъдил разноските по главния иск в полза на
ищците. С жалбата се сочи, че ремонтът на стълбището е бил неотложен, тъй като
същото не е било възможно да се използва поради влошеното му състояние. Допълва,
че ищците не са проявили заинтересованост на какво се дължи временното зазидване с
тухли на вратата и не са поискали информация. Излагат се доводи за неправилност на
атакуваното решение, както и, че същото противоречи на материалния закон и по
конкретно ЗУТ, като допълва, че е налице несъответствие между фактическите
констатации на съда и обективната истина. На следващо място с жалбата се прави
1
оплакване относно извършената допълнителна експертиза по делото. Моли съда да
отмени решението и ако съдът прецени, че делото е изяснено от фактическа страна, да
постанови ново решение, с което да бъдат отхвърлени предявените и присъдени
разноски от ищците по главния иск, както и да бъде уважена исковата претенция по
предявения насрещен иск и бъдат присъдени направените разходи за ремонт на
стълбището. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ответната страна.
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законоустановения срок, от страна по делото, като е заплатена дължимата държавна
такса за въззивно обжалване, поради което е допустима.
С определение №357/06.06.2025 г. С. В. В. ЕГН ********** е конституиран на
основание чл.227 ГПК на мястото на първоначалния ответник В. С. В. с ЕГН
**********, починал на *** в хода на процеса.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните
правни норми – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Производството по гр.д. №4408/2022 г. по описа на Районен съд - гр. Перник е
образувано по предявен главен иск с правно основание чл.109 ЗС от И. Д. М. и В. С. В.
против Г. Б. И. и Й. С. И., с който се иска ответниците да бъдат осъдени да премахнат
извършено от тях зазиждане на входна врата на двуетажна жилищна сграда с
идентификатор 55871.503.927.1 и адрес: ***, вторият етаж от която е собственост на
ищците, като така възстановяват съществуващия достъп до общото стълбище на
сградата.
В срока за отговор на исковата молба от страна на Г. Б. И. и Й. С. И. срещу И. Д.
М. и В. С. В. е подаден насрещен иск, доуточнен с две допълнителни молби, като се
иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищците всеки сумата от по 750 лева
или общо 1500 лева, представляваща ½ част, съответна на участието на задължените
лица в съсобствеността върху общите части на сградата, от стойността на СМР /ремонт
на стълбище/, извършени в сграда с идентификатор 55871.503.927.1 и адрес: *** в общ
размер от 3000 лева.
С протоколно определение от 02.10.2023 г., влязло в сила на 10.10.2023 г., е
прекратено производството по иска с правно основание чл.109 ЗС поради оттеглянето
му от ищците.
С обжалваното решение № 132/12.02.2024 г. по гр.д. №4408/2022 г.
първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове по чл.30 ал.3 ЗС, като е
приел, че между страните няма спор, че ответниците са собственици на недвижим
имот, представляващ втори етаж, обособен като самостоятелно жилище и със
самостоятелно функционално предназначение, от двуетажна масивна жилищна сграда
с идентификатор 55871.503.927.1, със застроена площ от 77.40 кв.м. и предназначение
многофамилна жилищна сграда, като самостоятелният обект е с идентификатор
55871.503.927.1.2 и адрес: *** с предназначение на самостоятелния обект – жилище-
апартамент, с площ от 68 кв.м., заедно със съответните прилежащи идеални части от
2
общите части на сградата и заедно с 6/12 идеални части от поземления имот, където е
построена сградата, с идентификатор 55871.503.927 по КККР на гр. Перник, одобрени
със заповед № РД-18 91/13.10.2008 г., както и съответните идеални части от правото на
строеж върху мястото, с адрес на поземления имот: ***, въз основа на нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег.№ ***, нот.дело №
115/2022г. по описа на нотариус М.М., с рег. №*** при НК и район на действие РС-
Перник и нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том ***, рег.№ ***,
нот.дело № 114/2022г. по описа на нотариус М.М., с рег. №*** при НК и район на
действие РС-Перник. Не се спори между страните, че ответниците са собственици на
първия етаж от процесната двуетажна масивна жилищна сграда. Съдът е приел, че
съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик е длъжен да участва в ползите и
тежестите на общата вещ съразмерно с дела му. Приел е, че по силата на чл. 38, ал. 1
ЗС стълбите в процесната сграда имат характер на обща част, поради което разходите
за поддръжката им следва да се поемат от всички собственици, съобразно
притежаваните идеални части. Районният съд е приел за недоказано по делото
извършените от ищците по насрещната искова претенция СМР да са били необходими
за запазване на общата вещ, доколкото не се установява първоначалното стълбище да е
било компрометирано, и/или опасно за експлоатация. В тази връзка съдът се е позовал
на основното и допълнително заключение на съдебно-техническата експертиза, че
стълбището и конструкцията на сградата са извън експлоатационна годност, тъй като
върху тях от ищците по насрещния иск са извършвани нерегламентирани строителни
интервенции, които не са съобразени със строителните правила и норми. Зазиждането
на входната врата не е било необходимо за обезопасяване на сградата. Приел е, че не
се установява необходимостта от извършения ремонт на стоманобетонната стълба
между първия и втория етаж, като не се представят и одобрени строителни книжа за
извършването на този основен ремонт, поради което и е отхвърлил предявените искове
като неоснователни.
Настоящият състав намира постановеното РС-Перник решение за валидно и
допустимо. Последното е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от РС-Перник. Независимо от това и във
връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Съгласно чл. 30, ал.3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на
общата вещ съразмерно с частта си. Съобразно трайната съдебна практика, съдът
следва да извърши разграничение на претенциите, като посочи кои от твърдените
дейности представляват необходими разноски и кои полезни разноски /подобрения/,
изхождайки от тяхното предназначение. Необходимите разноски са свързаните с
неотложни /аварийни/ ремонтни дейности за поддържането и/или възстановяването на
вещта, предизвикани от непредвидено, неочаквано събитие или се свързват с
необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности, наложени от износване и
овехтяване, като чрез тях се цели да се запази вещта или да се приведе в състояние,
годно за живеене или съобразно предназначението на вещта. При необходимите
разноски е без значение дали съсобственикът, който ги е извършил, сам си служи с
вещта или тя се ползва и от другите съсобственици, тъй като тези разноски произтичат
от действия по управлението на вещта. Подобренията са тези разноски, които
увеличават стойността на вещта. За разлика от необходимите, полезните разноски не
са наложителни, запазването и поддържането на вещта не е обусловено от тяхното
извършване. При необходимите разноски се присъждат действително изразходваните
средства съобразно частта на съсобственика.
3
От приетите основно и допълнително заключение по СТЕ, които съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвени, се установява, че извършената от
ищците интервенция по разрушаване на стоманобетонната стълба между първия и
втория етаж на процесната масивна двуетажна жилищна сграда и последващото
възстановяване на същата прекъсва конструкцията на цялата сграда, същото е
направено без съгласуване и одобряване на строителни книжа, което е задължително в
хипотезата на извършен „основен ремонт“ съгласно §5, т.42 от ДР на ЗУТ. Съгласно
цитираната разпоредба, „основен ремонт" на строеж е частично възстановяване и/или
частична замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или
инсталации на строежа, както и строително-монтажните работи, с които първоначално
вложени, но износени материали, конструкции и конструктивни елементи се заменят с
други видове или се извършват нови видове работи, с които се възстановява
експлоатационната им годност, подобрява се или се удължава срокът на тяхната
експлоатация. Съгласно § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ "текущ ремонт" на строеж е
подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията
и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се: а) засяга
конструкцията на сградата; б) извършват дейности като премахване, преместване на
съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на
сградата; в) променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях.
Вещото лице по СТЕ е обективирало изявление, че в случая се касае за премахване на
части от конструкцията и последващото им възстановяване, което по смисъла на §5,
т.42 от ДР на ЗУТ представлява „основен ремонт“, за което не е налице надлежно
издадено разрешение за строеж за извършването му от съответните административни
и технически служби към Община Перник в нарушение на разпоредбите на чл. 151 от
ЗУТ. Показанията на разпитаните по делото свидетели З.Л., Д.Л. и Д.Д. са
еднопосочни и безпротиворечиви по отношение на твърденията, че преди ответниците
да закупят втория етаж на къщата, вътрешното стълбище е било в добро техническо и
експлоатационно състояние, било е стоманобетонно, подът на стълбището е бил с
настилка от мозайка, а парапетът е бил плътен, като стена до пода. Изпълненият нов
строеж, според посоченото от вещото лице по СТЕ, нарушава конструкцията на
сградата и създава опасност за експлоатационното й състояние, в т.ч.по време на
сеизмични въздействия- хоризонтални или вертикални. Употребените за
възстановяването на стълбището материали според вещото лице са некачествени,
бетонът е от нисък клас, рони се и е прегорял, няма поставен парапет, а стълбището е
изградено по начин, който пречи на преминаването. Според посоченото от вещото
лице в проведеното на 20.11.2023 г. открито съдебно заседание, от огледа на място не
се установяват данни старото стълбище да е било опасно. С оглед на изложеното съдът
намира, че предявения иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, доколкото
никой не следва да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение.
По отношение релевираните във въззивната жалба доводи за подадена от Г. Б. И.
и Й. С. И. пред първоинстанционния съд декларация от 20.11.2023 г., с която се заявява
отказ от правото на въззивните жалбоподатели на собственост по отношение на
процесното вътрешно стълбище, следва да се подчертае, че в разпоредбата на чл. 100
ЗС по императивен начин е въведена форма за действителност на отказа от право
върху недвижим имот, какъвто е процесният- а именно: писмена с нотариална заверка
на подписите и вписване в имотния регистър. Доколкото представената декларация не
е в предвидената в чл. 100 ЗС форма, то не може да произведе твърдяното от
жалбоподателите правно действие.
4
Във връзка със заявените във въззивната жалба доводи за неправилно
разпределени от първоинстанционния съд разноски по предявения главен иск по
чл.109 ЗС, производството по който е прекратено с протоколно определение от
02.10.2023 г., влязло в сила на 10.10.2023 г., същите са ирелевантни за предмета на
настоящия спор, поради което и не следва да се обсъждат като заявени след срока по
чл.248 ал.1 ГПК. По заявените във въззивната жалба искания по чл. 4б ЗДТ за
връщане на надвнесена държавна такса за предявения иск по чл.30 ал.3 ЗС пред
първата инстанция, молителят следва да подаде писмена молба с посочване на банкова
сметка пред компетентния съд, който в случая е РС-Перник.
Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентични изводи и
предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и с оглед
препращането към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК,
решението следва да бъде потвърдено.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата страна.
Въззиваемата И. Д. М. претендира адвокатско възнаграждение в размер от 1200 лв.
съгласно договор за правна защита и съдействие от 10.06.2024 г., за което са
представени доказателства за реалното му заплащане, поради което и същите следва
да й бъдат присъдени.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 132/12.02.2024 г. по гр.д. №4408/2022 г. по описа на
Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК Г. Б. И. с ЕГН ********** и Й. С. И. с ЕГН
**********, да заплатят на И. Д. М. с ЕГН ********** разноски за въззивното
производство в размер от 1200 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5