Решение по дело №888/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3384
Дата: 12 септември 2022 г.
Съдия: Маргарита Димитрова Димитрова
Дело: 20221110200888
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 януари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3384
гр. София, 12.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря АННА ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20221110200888 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от В. Д. В., ЕГН **********, с адрес
гр.В, ж.к.“П“, бл., вх., ет., ап., чрез адв.И.Е. от АК-Монтана, против
наказателно постановление №СО-Т-В-20-10-356/02.02.2021 г., издадено от
заместник-кмет на Столична община, с което на основание чл.36, ал.1 и чл.35,
ал.3 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на
територията на Столична община, е наложено административно наказание
глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл.23 от Наредба за реда и
условията за извършване на търговска дейност.
В жалбата се твърди, че процесното НП е неправилно и
незакосоъобразно издадено. Навеждат се доводи за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон.
Претендира се недоказаност на твърденията в НП за извършвана
търговска дейност, тъй като не е осъществена контролна покупка, както и на
факта, ако е извършвана такава дейност, кой я е извършвал – физическо лице
или търговско дружество, чрез служител или лице на граждански договор.
1
Твърди се, че жалбоподателката никога не е била регистрирана като
едноличен търговец и не е имала дял от капитала на търговско дружество, че
същата никога не е закупувала стока с цел продажба и не е извършвала
търговска дейност на посочената в АУАН и НП дата. Твърди се, че считано от
20.07.2020 г., жалбоподателката извършва дейност по трудов договор към
търговското дружество „С И“ ЕООД, ЕИК: , което правоотношение
съществува до 19.04.2021 г., като на 03.01.2021 г. същата е била в близост до
щанд за продажба на царевица и печени кестени, но към момента на
съставяне на АУАН не е извършвала търговска дейност, а самата стока и
оборудване е била собственост на „С И“ ЕООД, с което за периода от
20.07.2020 г. до 19.04.2021 г. е имала трудов договор, но преназначен за
извършване на продажби от името и за сметка на дружеството. С оглед на
горното, оспорва като недоказано и авторството на деянието.
Навежда доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, касаещи процедурата по съставяне на АУАН – чл.40, ал.1 и ал.3 от
ЗАНН, тъй като същият е съставен само при един свидетел, но в него не е
отбелязано дали е присъствал при извършване на нарушението, при неговото
установяване или само при съставянето на акта.
Навежда доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, касаещи процедурата по издаване на НП – чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
тъй като направеното описание на нарушението и на обстоятелствата, при
които е извършено е неясно, включително и относно авторството на деянието
и какви доказателства са събрани за описаните обстоятелства, които от своя
страна до нарушаване правото на защита на санкционираното лице.
Прави изрично възражение за наличие на предпоставките за
приложението на чл.28 от ЗАНН. В този смисъл отчита като лаконична
направената констатация в НП, че няма основания за приложение на тази
разпоредба.
Жалбоподателката, чрез надлежно упълномощения си процесуален
представител – адв.Т.Георгиев от САК, след приключване на съдебното
следствие, моли съда да постанови решение, с което на посочените в жалбата
основания, да отмени обжалваното НП, като неправилно и
незаконосъобразно. Претендира присъждане на направените разноски от
жалбоподателката, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за
2
процесуално представителство в настоящото производство от един адвокат,
за което представя пълномощно, договор за правна помощ и списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
Ответната страна по жалбата: Столична община, чрез надлежно
упълномощения си процесуален представител – юрк.М.Павлова, след
приключване на съдебното следствие, моли съда да постанови решение, с
което да потвърди обжалваното НП, като правилно и законосъобразно.
Навежда доводи, че в хода на съдебното следствие са доказани извършеното
нарушение, вината на нарушителя и неговата самоличност, поради което
правилно е ангажирана и административно-наказателната отговорност на
жалбоподателката, като наложеното наказание е в предвидените граници в
Наредбата, както и за правилно приложение на процесуалния и материалния
закон. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална
легитимация да обжалва НП и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Последното е
надлежно връчено на пълномощник на жалбоподателката на 17.12.2021 г.
/съгласно приложената разписка на гърба на НП/, а жалбата против него е
депозирана в съда, чрез административнонаказващия орган на 23.12.2021 г.,
видно от датата на поставения входящ номер върху същата, т.е. в
законоустановения срок за обжалване, считано от датата на връчване на НП.
С оглед на горното, жалбата се явява процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Административнонаказателното производство против
жалбоподателката е започнало със съставяне на АУАН №20-10-356 на
04.10.2020 г., от компетентно длъжностно лице при СИ към СО: старши
инспектор А.С.-Д, надлежно упълномощена със Заповед №СО-РД-09-
567/20.06.2019 г., издадена от кмета на СО, в присъствието на един свидетел
3
при установяване на нарушението и при съставяне на акта: Н.А., длъжностно
лице при СИ към СО, за това, че на 04.10.2020 г., около 16:15 часа, в
гр.София, Район „Триадица“, площад „България“, НДК-пилоните, извършва
търговия на открито, предлагайки за продан варена и печена царевица и
печени кестени от два броя специализирани колички, заемайки около 3 кв.м
публична общинска собственост – пешеходна зона, без разрешение, издадено
от кмета на Район „Триадица“, с което виновно е нарушила чл.23 от Наредба
за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на
Столична община.
АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателката на
датата на неговото издаване – 04.10.2020 г., без възражения по направените в
него констатации. Жалбоподателката не се възползвала от правото си по
чл.44, ал.1 от ЗАНН - да представи в законоустановения срок писмени
възражения пред наказващият орган.
Въз основа на направените констатации в съставения АУАН,
компетентно длъжностно лице – заместник-кмета на Столична община,
упълномощен със Заповед №РД-09-2027/29.11.2011 г. на кмета на Столична
община, издал НП №СО-Т-В-20-10-356/02.02.2021 г., против В. Д. В., с което
на основание чл.36, ал.1 и чл.35, ал.3 от Наредбата за реда и условията за
извършване на търговска дейност на територията на Столична община,
наложил административно наказание глоба в размер на 400 лева, за
нарушение на чл.23 от същата Наредба.
Наказващият орган възпроизвел изцяло описаната в АУАН фактическа
обстановка, като изложил мотиви, че определя наказанието при условията на
чл.27, ал.2 от ЗАНН. При съобразяване, че няма основание за приложението
на чл.28 от ЗАНН, и вземайки предвид, че на лицето са налагани многократно
наказания за нарушения на посочената Наредба, наказващият орган обосновал
издаването на процесното НП с налагане на административното наказание,
при безспорна установеност на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина, при условията на чл.53, ал.2 от ЗАНН.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от
събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите А.С.-
Драганова /актосъставител/ и Н.А. /вписана като свидетел в АУАН/ които
съдът кредитира с доверие, доколкото изхождат от лица, даващи показания за
4
непосредствено възприетото по време на изпълнение на служебните си
задължения, без наличие на данни за възможна заинтересованост от изхода на
делото.; от приобщените по делото писмени доказателства - процесните
АУАН и НП, три броя заповеди за компетентност на административните
органи и длъжностна характеристика за заемана длъжност: „старши
инспектор“ в РИ към СО, два броя справки от НАП за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на
събрания по делото доказателствен материал, съдът прави следните
правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно
представените три броя заповеди, издадени от кмета на Столична община, и в
изпълнение на делегираните им правомощия по закон /чл.34, ал.1 и ал.2 от
Наредбата/, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и
форма, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.23 от Наредбата за реда и условията за
извършване на търговска дейност на територията на Столична община /в
действащата редакция към датата на извършване на нарушението/, търговия
на открито се извършва въз основа на разрешение за ползване на място /по
образец/, издадено от кмета на района, на територията на който ще се
извършва дейността. За да бъде налице нарушение на цитираната разпоредба,
следва да бъде установено по безспорен начин, че от провереното лице е
осъществена търговия на открито. В разпоредбата на чл.19 от Наредбата се
съдържа легална дефиниция за „търговия на открито“, според която това е
търговия на дребно върху терени общинска собственост - паркове, тротоари,
площади, улични платна и други. От горното следва, че понятието „търговия
на открито” е дефинирано, чрез понятието „търговия на дребно”, като по този
начин не се разкрива пълно и конкретно съдържание на понятието „търговия
на открито“. При това положение, съдът намира, че за изясняване
съдържанието на това понятие следва да се вземат предвид разпоредбата на
чл.1 от ТЗ /с оглед правилото на чл.46 от ЗНА/, в която са описаните
сделките, извършвани по занятие от физическо или юридическо лице, за да се
приеме същото за търговец, както възприетите дефиниции на понятието
„търговия“ в речници и правната доктрина. С оглед цитираните източници
5
следва да се приеме, че търговия ще е налице, когато се осъществява
конкретна сделка по покупко-продажба на стоки. В процесните АУАН и НП
не е описана нито една извършена от проверяващите контролна покупка, нито
пък такава, която е наблюдавана от тях, съответно – не са вписани
продажните цени на стоките. В показанията си, свидетелката С.-Драганова
/актосъставител/ голословно излага твърдения, че жалбоподателката е
продавала стока – печена, варена царевица и кестени, като е получавала пари
в замяна на дадената стока, а свидетелката Ананиева /вписана като свидетел в
АУАН/ голословно заявява, че жалбоподателката е продавала на открито, без
съответно разрешение за ползване на място, но в процесните АУАН и НП
конкретна сделка по покупко-продажба не е описана. Предвид горното, съдът
намира за основателно направеното възражение в жалбата за недоказаност по
безспорен и несъмнен начин на осъществявана търговска дейност, а с това и
на съставомерните признаци на вмененото административно нарушение.
Основателно се явява и направеното възражение в жалбата, касаещо
определяне на субекта на нарушението. В процесните АУАН и НП липсва
яснота относно причините, поради което е ангажирана отговорността именно
на физическо лице - жалбоподателката. В тази насока следва да се отбележи,
че ответната страна не ангажира никакви доказателства за принадлежността
на правото на собственост на продаваните вещи, описани в санкционния акт,
а от приложените две справки от НАП за приети и отхвърлени уведомления
по чл.62, ал.5 от КТ става ясно, че в периода от 20.07.2020 г. до 19.04.2021 г.,
който обхваща и датата на деянието, жалбоподателката В.Д. Велчева е била
наета по трудово правоотношение на длъжността: „продавач консултант“ от
юридическото лице „С И“ ЕООД, ЕИК: , със седалище и адрес на управление
гр.С, ж.к.“Х Б“, ул.““ №. Очевидно, данните в двете справки от НАП са
неотносими към осъществяване на дейност по занятие от физическото лице
В.В., тъй като от тях не може да се формира извод за системно извършване на
този вид дейност от последната, респективно - извършването на дейността по
начин, който предполага търговския й характер, като например инвестиция в
машини и оборудване от физическото лице, които обичайно не са за
ежедневно употребление.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че от събраните по делото
доказателства не се установява по несъмнен и категоричен начин извършване
6
на вмененото нарушение от физическото лице - жалбоподателката, поради
което незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателнана й
отговорност на посоченото в санкционния акт основание. С оглед на горното,
процесното НП следва да бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно издадено, ведно с произтичащите от това законни
последици.
Отделно от горното, съдът констатира, че в хода на административно-
наказателното производство е допуснато съществено по тежест процесуално
нарушение. Разпоредбите на чл.42, ал.1, т.4, респективно на чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН, изискват обстоятелствените части на АУАН и НП да съдържат
описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е било извършено.
Това изискване ще бъде изпълнено само тогава, когато са посочени всички
съставомерни признаци на вмененото нарушение, и освен това тези признаци
следва да са максимално конкретизирани откъм фактически обстоятелства, в
съответствие с установеното в хода на производството. Спазването на
посочените изисквания очертава подлежащите на доказване факти и
обстоятелства, въз основа на които следва да бъде извършена преценката за
правилността на правната квалификация на нарушението, и гарантира
възможността на нарушителя да разбере фактическите и правни рамки на
административното обвинение, респективно - упражняване на правото му на
защита в производството в пълен обем. Нарушаването на посочените
изисквания е пречка за съда да провери волята на
административнонаказващия орган и прави невъзможно упражняването на
съдебен контрол за законност и правилност на издаденият санкционен акт.
Направените възражения в жалбата в горния смисъл, също се явяват
основателни.
С оглед на горното, процесното НП следва да бъде отменено, като
неправилно и незаконосъобразно издадено, ведно с произтичащите от това
законни последици.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д от ЗАНН, право на
присъждане на направените разноски по реда на АПК, има жалбоподателката.
Правоимащата страна прави изрично изявление, чрез процесуалния си
представител за присъждане на разноски, като ангажира надлежни
7
доказателства, че са направени такива, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева за процесуално представителство в
настоящото производство. С оглед на горното, съдът намира, че претенцията
на жалбоподателката се явява доказана и основателна, поради което Столична
община следва да бъде осъдена да ги заплати в посочения по-горе размер.
Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.2, т.1, във вр. с ал.3, т.1 и т.2, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№СО-Т-В-20-10-356/02.02.2021 г., издадено от заместник-кмет на Столична
община, с което на В. Д. В., ЕГН **********, с адрес гр.В, ж.к.“П“, бл., вх.,
ет., ап., на основание чл.36, ал.1 и чл.35, ал.3 от Наредбата за реда и условията
за извършване на търговска дейност на територията на Столична община, е
наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева, за
нарушение на чл.23 от Наредба за реда и условията за извършване на
търговска дейност, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.63д от ЗАНН, СТОЛИЧНА ОБЩИНА,
представлявана от кмета Йорданка Фандъкова, ДА ЗАПЛАТИ на В. Д. В.,
ЕГН **********, с адрес гр.В, ж.к.“П“, бл., вх., ет., ап., сумата от 300 лева
/триста лева/, представляваща направени разноски в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението
от страните, че е изготвено.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8

Съдържание на мотивите


Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от В Д В, ЕГН **********, с адрес
гр.В, ж.к.“П“, бл., вх., ет., ап., чрез адв.И Е от АК-М, против наказателно
постановление №СО-Т-В-20-10-356/02.02.2021 г., издадено от заместник-кмет
на Столична община, с което на основание чл.36, ал.1 и чл.35, ал.3 от
Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на
територията на Столична община, е наложено административно наказание
глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл.23 от Наредба за реда и
условията за извършване на търговска дейност.
В жалбата се твърди, че процесното НП е неправилно и
незакосоъобразно издадено. Навеждат се доводи за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон.
Претендира се недоказаност на твърденията в НП за извършвана
търговска дейност, тъй като не е осъществена контролна покупка, както и на
факта, ако е извършвана такава дейност, кой я е извършвал – физическо лице
или търговско дружество, чрез служител или лице на граждански договор.
Твърди се, че жалбоподателката никога не е била регистрирана като
едноличен търговец и не е имала дял от капитала на търговско дружество, че
същата никога не е закупувала стока с цел продажба и не е извършвала
търговска дейност на посочената в АУАН и НП дата. Твърди се, че считано от
20.07.2020 г., жалбоподателката извършва дейност по трудов договор към
търговското дружество „С И“ ЕООД, ЕИК: , което правоотношение
съществува до 19.04.2021 г., като на 03.01.2021 г. същата е била в близост до
щанд за продажба на царевица и печени кестени, но към момента на
съставяне на АУАН не е извършвала търговска дейност, а самата стока и
оборудване е била собственост на „С И“ ЕООД, с което за периода от
20.07.2020 г. до 19.04.2021 г. е имала трудов договор, но преназначен за
извършване на продажби от името и за сметка на дружеството. С оглед на
горното, оспорва като недоказано и авторството на деянието.
Навежда доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, касаещи процедурата по съставяне на АУАН – чл.40, ал.1 и ал.3 от
ЗАНН, тъй като същият е съставен само при един свидетел, но в него не е
отбелязано дали е присъствал при извършване на нарушението, при неговото
установяване или само при съставянето на акта.
Навежда доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, касаещи процедурата по издаване на НП – чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
тъй като направеното описание на нарушението и на обстоятелствата, при
които е извършено е неясно, включително и относно авторството на деянието
и какви доказателства са събрани за описаните обстоятелства, които от своя
страна до нарушаване правото на защита на санкционираното лице.
Прави изрично възражение за наличие на предпоставките за
1
приложението на чл.28 от ЗАНН. В този смисъл отчита като лаконична
направената констатация в НП, че няма основания за приложение на тази
разпоредба.
Жалбоподателката, чрез надлежно упълномощения си процесуален
представител – адв.Т.Георгиев от САК, след приключване на съдебното
следствие, моли съда да постанови решение, с което на посочените в жалбата
основания, да отмени обжалваното НП, като неправилно и
незаконосъобразно. Претендира присъждане на направените разноски от
жалбоподателката, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство в настоящото производство от един адвокат,
за което представя пълномощно, договор за правна помощ и списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
Ответната страна по жалбата: Столична община, чрез надлежно
упълномощения си процесуален представител – юрк.М.П, след приключване
на съдебното следствие, моли съда да постанови решение, с което да
потвърди обжалваното НП, като правилно и законосъобразно. Навежда
доводи, че в хода на съдебното следствие са доказани извършеното
нарушение, вината на нарушителя и неговата самоличност, поради което
правилно е ангажирана и административно-наказателната отговорност на
жалбоподателката, като наложеното наказание е в предвидените граници в
Наредбата, както и за правилно приложение на процесуалния и материалния
закон. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална
легитимация да обжалва НП и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Последното е
надлежно връчено на пълномощник на жалбоподателката на 17.12.2021 г.
/съгласно приложената разписка на гърба на НП/, а жалбата против него е
депозирана в съда, чрез административнонаказващия орган на 23.12.2021 г.,
видно от датата на поставения входящ номер върху същата, т.е. в
законоустановения срок за обжалване, считано от датата на връчване на НП.
С оглед на горното, жалбата се явява процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Административнонаказателното производство против
жалбоподателката е започнало със съставяне на АУАН №20-10-356 на
04.10.2020 г., от компетентно длъжностно лице при СИ към СО: старши
инспектор А С-Д, надлежно упълномощена със Заповед №СО-РД-09-
567/20.06.2019 г., издадена от кмета на СО, в присъствието на един свидетел
2
при установяване на нарушението и при съставяне на акта: Н А, длъжностно
лице при СИ към СО, за това, че на 04.10.2020 г., около 16:15 часа, в
гр.София, Район „Триадица“, площад „България“, НДК-пилоните, извършва
търговия на открито, предлагайки за продан варена и печена царевица и
печени кестени от два броя специализирани колички, заемайки около 3 кв.м
публична общинска собственост – пешеходна зона, без разрешение, издадено
от кмета на Район „Триадица“, с което виновно е нарушила чл.23 от Наредба
за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на
Столична община.
АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателката на
датата на неговото издаване – 04.10.2020 г., без възражения по направените в
него констатации. Жалбоподателката не се възползвала от правото си по
чл.44, ал.1 от ЗАНН - да представи в законоустановения срок писмени
възражения пред наказващият орган.
Въз основа на направените констатации в съставения АУАН,
компетентно длъжностно лице – заместник-кмета на Столична община,
упълномощен със Заповед №РД-09-2027/29.11.2011 г. на кмета на Столична
община, издал НП №СО-Т-В-20-10-356/02.02.2021 г., против В Д В, с което на
основание чл.36, ал.1 и чл.35, ал.3 от Наредбата за реда и условията за
извършване на търговска дейност на територията на Столична община,
наложил административно наказание глоба в размер на 400 лева, за
нарушение на чл.23 от същата Наредба.
Наказващият орган възпроизвел изцяло описаната в АУАН фактическа
обстановка, като изложил мотиви, че определя наказанието при условията на
чл.27, ал.2 от ЗАНН. При съобразяване, че няма основание за приложението
на чл.28 от ЗАНН, и вземайки предвид, че на лицето са налагани многократно
наказания за нарушения на посочената Наредба, наказващият орган обосновал
издаването на процесното НП с налагане на административното наказание,
при безспорна установеност на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина, при условията на чл.53, ал.2 от ЗАНН.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от
събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите А С-
Д /актосъставител/ и Н А /вписана като свидетел в АУАН/ които съдът
кредитира с доверие, доколкото изхождат от лица, даващи показания за
непосредствено възприетото по време на изпълнение на служебните си
задължения, без наличие на данни за възможна заинтересованост от изхода на
делото.; от приобщените по делото писмени доказателства - процесните
АУАН и НП, три броя заповеди за компетентност на административните
органи и длъжностна характеристика за заемана длъжност: „старши
инспектор“ в РИ към СО, два броя справки от НАП за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на
събрания по делото доказателствен материал, съдът прави следните
3
правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно
представените три броя заповеди, издадени от кмета на Столична община, и в
изпълнение на делегираните им правомощия по закон /чл.34, ал.1 и ал.2 от
Наредбата/, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и
форма, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.23 от Наредбата за реда и условията за
извършване на търговска дейност на територията на Столична община /в
действащата редакция към датата на извършване на нарушението/, търговия
на открито се извършва въз основа на разрешение за ползване на място /по
образец/, издадено от кмета на района, на територията на който ще се
извършва дейността. За да бъде налице нарушение на цитираната разпоредба,
следва да бъде установено по безспорен начин, че от провереното лице е
осъществена търговия на открито. В разпоредбата на чл.19 от Наредбата се
съдържа легална дефиниция за „търговия на открито“, според която това е
търговия на дребно върху терени общинска собственост - паркове, тротоари,
площади, улични платна и други. От горното следва, че понятието „търговия
на открито” е дефинирано, чрез понятието „търговия на дребно”, като по този
начин не се разкрива пълно и конкретно съдържание на понятието „търговия
на открито“. При това положение, съдът намира, че за изясняване
съдържанието на това понятие следва да се вземат предвид разпоредбата на
чл.1 от ТЗ /с оглед правилото на чл.46 от ЗНА/, в която са описаните
сделките, извършвани по занятие от физическо или юридическо лице, за да се
приеме същото за търговец, както възприетите дефиниции на понятието
„търговия“ в речници и правната доктрина. С оглед цитираните източници
следва да се приеме, че търговия ще е налице, когато се осъществява
конкретна сделка по покупко-продажба на стоки. В процесните АУАН и НП
не е описана нито една извършена от проверяващите контролна покупка, нито
пък такава, която е наблюдавана от тях, съответно – не са вписани
продажните цени на стоките. В показанията си, свидетелката Стоянова-
Драганова /актосъставител/ голословно излага твърдения, че
жалбоподателката е продавала стока – печена, варена царевица и кестени,
като е получавала пари в замяна на дадената стока, а свидетелката А /вписана
като свидетел в АУАН/ голословно заявява, че жалбоподателката е продавала
на открито, без съответно разрешение за ползване на място, но в процесните
АУАН и НП конкретна сделка по покупко-продажба не е описана. Предвид
горното, съдът намира за основателно направеното възражение в жалбата за
недоказаност по безспорен и несъмнен начин на осъществявана търговска
дейност, а с това и на съставомерните признаци на вмененото
административно нарушение.
Основателно се явява и направеното възражение в жалбата, касаещо
определяне на субекта на нарушението. В процесните АУАН и НП липсва
яснота относно причините, поради което е ангажирана отговорността именно
4
на физическо лице - жалбоподателката. В тази насока следва да се отбележи,
че ответната страна не ангажира никакви доказателства за принадлежността
на правото на собственост на продаваните вещи, описани в санкционния акт,
а от приложените две справки от НАП за приети и отхвърлени уведомления
по чл.62, ал.5 от КТ става ясно, че в периода от 20.07.2020 г. до 19.04.2021 г.,
който обхваща и датата на деянието, жалбоподателката В Д В е била наета по
трудово правоотношение на длъжността: „продавач консултант“ от
юридическото лице „С И“ ЕООД, ЕИК: , със седалище и адрес на управление
гр.С, ж.к.“Х Б“, ул.““ №. Очевидно, данните в двете справки от НАП са
неотносими към осъществяване на дейност по занятие от физическото лице В
В, тъй като от тях не може да се формира извод за системно извършване на
този вид дейност от последната, респективно - извършването на дейността по
начин, който предполага търговския й характер, като например инвестиция в
машини и оборудване от физическото лице, които обичайно не са за
ежедневно употребление.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че от събраните по делото
доказателства не се установява по несъмнен и категоричен начин извършване
на вмененото нарушение от физическото лице - жалбоподателката, поради
което незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателнана й
отговорност на посоченото в санкционния акт основание. С оглед на горното,
процесното НП следва да бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно издадено, ведно с произтичащите от това законни
последици.
Отделно от горното, съдът констатира, че в хода на административно-
наказателното производство е допуснато съществено по тежест процесуално
нарушение. Разпоредбите на чл.42, ал.1, т.4, респективно на чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН, изискват обстоятелствените части на АУАН и НП да съдържат
описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е било извършено.
Това изискване ще бъде изпълнено само тогава, когато са посочени всички
съставомерни признаци на вмененото нарушение, и освен това тези признаци
следва да са максимално конкретизирани откъм фактически обстоятелства, в
съответствие с установеното в хода на производството. Спазването на
посочените изисквания очертава подлежащите на доказване факти и
обстоятелства, въз основа на които следва да бъде извършена преценката за
правилността на правната квалификация на нарушението, и гарантира
възможността на нарушителя да разбере фактическите и правни рамки на
административното обвинение, респективно - упражняване на правото му на
защита в производството в пълен обем. Нарушаването на посочените
изисквания е пречка за съда да провери волята на
административнонаказващия орган и прави невъзможно упражняването на
съдебен контрол за законност и правилност на издаденият санкционен акт.
Направените възражения в жалбата в горния смисъл, също се явяват
основателни.
5
С оглед на горното, процесното НП следва да бъде отменено, като
неправилно и незаконосъобразно издадено, ведно с произтичащите от това
законни последици.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д от ЗАНН, право на
присъждане на направените разноски по реда на АПК, има жалбоподателката.
Правоимащата страна прави изрично изявление, чрез процесуалния си
представител за присъждане на разноски, като ангажира надлежни
доказателства, че са направени такива, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева за процесуално представителство в
настоящото производство. С оглед на горното, съдът намира, че претенцията
на жалбоподателката се явява доказана и основателна, поради което Столична
община следва да бъде осъдена да ги заплати в посочения по-горе размер.
Водим от горните мотиви, съдът

6