РЕШЕНИЕ
№ 463
гр. Перник, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20241720104354 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 23.08.2024 г., от „Банка
ДСК“ АД срещу А. Ц. В., с която с предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2
ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Банка ДСК“ АД извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че при реда и условията на Договор за кредит за текущо потребление от
22.05.2015 г. и общите условия към него, сключен между „Банка ДСК“ АД, в
качеството на кредитор, и Л. С. А., ЕГН **********, в качеството на
кредитополучател, кредиторът е предоставил на кредитополучателя потребителски
кредит в размер на 4 200 лева. Сочи, че на 25.05.2015 г. сумите по договора за кредит
са усвоени в цялост от кредополучателя при условията на чл. 4 от Договора за кредит.
Твърди, че кредитополучателят е починал на 04.03.2017 г., като съгласно
удостоверение за наследници с изх. № 3596/12.06.2019 г. негов единствен наследник
по закон от първи ред е ответника А. Ц. В.. Изложени са доводи, че ответника е приел
наследството на наследодателя-кредитополучател по процесния договор по смисъла на
чл. 49, ал. 2 ЗН чрез извършване на разпоредителни сделки с имуществени права,
включени в наследствената маса, поради което и съгласно чл. 60. ал. 1 ЗН отговаря за
задълженията, с които наследството е обременено, в това число и за изпълнението на
произтичащите от процесния договор за кредит задължения. Съобразно изложеното е
направено искане ответника да бъде осъден да плати на ищеца следните суми: 2 541,48
лв. - изискуема и непогасена главница по процесния договор за кредит за периода
18.03.2017 г. – 18.05.2019 г., ведно със законна лихва, считано от 25.07.2024 г. -датата
на подаване на исковата молба, до окончателното погасяване на вземането, 530,59 лв.
1
— договорна възнаградителна лихва, начислена на основание чл. 8 от договора за
кредит за текущо потребление от 22.05.2015 г. за периода от 18.03.2017 г - 24.05.2019
г., 253,85 лв. – обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/, начислена на
основание чл. 19.1 от Общите условия към договор за кредит за периода от 18.03.2017
г. - 24.05.2019 г., 1 400,50 лв. – обезщетение за забава, начислено след датата на
изискуемост, за периода от 25.05.2019 г. - 24.07.2024 г., 160 лв. – заемни такси и
разноски, от които: 120.00 лв. - такса, начислена на основание чл. 15 от договор за
кредит за текущо потребление от 22.05.2015 г. във връзка с чл. 5 от Приложение № 3
„Такси по кредити за текущо потребление към договор за кредит за текущо
потребление от 22.05.2015 г., и 40.00 лв. - съдебни разноски, начислени на основание
чл. 21 от общите условия към договор за кредит за текущо потребление от 22.05.2015
г. Претендира разноски.
От ответника в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК не е
депозиран писмен отговор.
В проведените по делото открити съдебния заседания и в депозирана писмена
защита от 30.04.2025 г. ответникът оспорва като неоснователни предявените искове.
Излага доводи, че по делото не е доказано наличието на валидно възникнало
облигационно правоотношение между праводателя на ответника и ищеца по
посочения в исковата молба договор за кредит. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Сочи, че с ищеца с протокол от 2021 г. признава като платено
задължението на Л. А. към банката, което твърди да е видно от данните по делото и
заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза. Съобразно
изложеното е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Претендира разноски.
В проведените по делото открити съдебни заседания ищецът поддържа заявеното
становище за основателност на предявените осъдителни искове, съобразно което прави
искане да бъдат уважени.
След като се запозна с материалите по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Представен е договор за кредит за текущо потребление от 22.05.2015 г., сключен
между „Банка ДСК“ ЕАД, представлявана от В. Н. К. – Мениджър на Финансов
център, и Л. С. А., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател, наричан за
краткост „Договора“, по силата на който страните са уговорили кредитора да отпусне
на кредитополучателя кредит за текущо потребление в размер на 4 200 лв. Уговорен е
срок за издължаване на кредита от 48 месеца, считано от датата на неговото първо
усвояване, като е предвидено кредита да бъде усвоен в срок до 22.06.2015 г. чрез
разплащателна сметка с титуляр кредитополучателя. Посочената падежна дата за
издължаване на месечните вноски в чл. 7 е 18-то число на месеца. Последната
погасителна вноска е на 25.05.2019 г., съобразно договорения срок. Броя на месечните
погасителни вноски е 48, от които 47 в размер на по 108,88 лв. и последна вноска в
размер на 81,80 лв. В чл. 8 е уговорено, че кредитът се олихвява с преференциален
променлив лихвен процент в размер на 10.5 % годишно, формиран на стойност 6-
месечен SOFIBOR/EURIBOR 1.181 % и фиксирана преференциална надбавка в размер
на 9.319 % при изпълнение на Условията по програма Промоционални условия по
стандартен кредит за текущо потребление, обезпечен със залог за вземания за пенсия,
заедно със залог за вземане по сметка. Уговорен е и максимален размер, до който може
да достигне лихвения процент, както и минимален такъв – 8,319 %. В чл. 9 е посочено,
че годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита е 12,37 %, като същият може да
бъде променян при предпоставките, предвидени в приложимите Общи условия, които
съгласно чл. 12 от договора са предоставени на кредитополучателя преди неговото
2
сключване. В чл. 14 е посочено, че неразделна част от договора са Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица и извлечение от
Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които „Банка ДСК“ ЕАД прилага по
извършвани услуги на клиента /Приложение № 3/, които кредитополучателят заявява,
че е получил и е приел с подписването на договора. В чл. 15 е уговорено, че
кредитополучателят заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и
комисионните, които „Банка ДСК“ ЕАД прилага по извършвани услуги на клиента.
Приложимите Общи условия към договора за кредит са подписани от
кредитополучателя /л. 9 и сл./. Съгласно чл. 19, ал. 1 от тях, при забава на плащането
на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта
от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Предвидено е, че ако
кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната
дата, надбавката за забава не се прилага. В чл. 21 е предвидено, че таксите за
принудително събиране на вземането, платени от кредитора, са за сметка на
кредитополучателя и с тях се увеличава размера на дълга. По делото са представени и
подписани от длъжника екземпляри от погасителния план към процесния договор за
кредит и Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които „Банка ДСК“ ЕАД
прилага по извършвани услуги на клиента /Приложение № 3/.
Между страните не е спорно и от представеното удостоверение с изх. №
3596/12.06.2019 г. /л. 27/, издадено от Община Перник, за наследници на Л. С. А., ЕГН
**********, починала на 04.03.2017 г., се установява, че ответницата е нейн единствен
наследник по закон – дъщеря.
По делото са приети неоспорени от страните заключения на съдебно-счетоводна
експертиза и допълнително заключение към нея, които съдът кредитира като
компетено и обетивно изготвени и от които приема за установено следното: по
Договор за кредит за текущо потребление от 22.05.2015 г. е открита заемна сметка с
№11/22669423 с титуляр Л. С. А. и са извършени плащания на месечни вноски за
погасяване на кредита в общ размер на 2 284,93 лева, подробно описани в табличен
вид в заключението, като заемната сума е усвоена от кредитополучателя на 25.05.2015
г. по банкова сметка. Последно направената погасителна месечна вноска е на
13.04.2017 г. от разплащателна сметка с титуляр Л. С. А.. Вещото лице е посочило, че
непогасената част от кредита към 25.07.2024 г. е в размер на 4799,88 лева, от които
неплатена главница в размер на 2 541,48 лева, неплатени вноски с падежи от
18.03.2017 г. до25.05.2019 г., неплатена договорна лихва съгласно чл.8 от ДПК в размер
на 278,05 лева за периода от 18.03.2017г. до 24.05.2019г., неплатена обезщетение за
забава съгласно чл. 19 т. 1 от ОУ в размер на 556,97 лв. за периода от 18.03.2017г. до
24.05.2019 г., изчислено върху неплатена част от главница по падежирали вноски,
неплатено обезщетение за забава съгласно чл. 19, т. 2 от ОУ в размер на 1 432,43 лв. за
периода от 25.05.2019г. до 24.07.2024 г., изчислено върху неплатена част от главница
по падежирали вноски.
Районен съд - Перник, като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от правна страна:
Предмет на делото са предявени от „Банка ДСК“ АД срещу А. Ц. В., в
качеството на наследник на Л. С. А., обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
За основателността на предявените осъдителни искове в доказателствената
тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване,
3
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) валидно възникнало
облигационно правоотношение между страните по посочения в исковата молба
Договор за кредит за текущо потребление от 22.05.2015 г., с параметри, посочените в
исковата молба, 2) валидни договорни клаузи, въз основа на които е уговорено
плащане на възнаградителна лихва, лихвена надбавка за забава и такси в
претендираните размери и на соченото от ищеца основание, и 3) настъпване на
изискуемост на претендираните вземания.
В доказателствена тежест на ответника, при доказване на горепосочените факти,
е да докаже погасяване на претендираните суми.
Между страните не е спорно и от представеното удостоверение с изх. №
3596/12.06.2019 г. /л. 27/, издадено от Община Перник, за наследници на Л. С. А., ЕГН
**********, починала на 04.03.2017 г., се установява, че ответницата е нейн единствен
наследник по закон - дъщеря.
От събраните по делото писмени доказателства – договор за кредит за текущо
потребление от 22.05.2015 г. /л. 5/, Общи условия за представяне на кредити за текущо
потребление /л. 9 и сл./, погасителен план и ГПР към договора за кредит от 22.05.2015
г. /л. 15 и сл./, подписани от Л. С. А., както и от неоспорените и приети по делото
заключение на съдебно-счетоводна експертиза /л. 153 и сл./ и допълнително
заключение на съдебно-счетоводна експертиза /л. 215 и сл./, които кредитира като
обективно и компетентно изготвени, съдът приема за безспорно доказано по делото, че
между ищеца и праводателя на ответника – Л. А.а, е възникнало облигационно
правоотношение по процесния договор за кредит за текущо потребление от 22.05.2015
г. с посочените в исковата молба параметри. Извод в тази насока следва от
обстоятелството, че договора за кредит и приложенията към него са подписани от Л.
С. А., като положените от нейно име подписи не са оспорени от ответника, както и от
констатацията на вещото лице, извършена въз основа на проверка на материалите по
делото и в счетоводството на ищеца, че по процесния договор за текущо потребление
от 22.05.2015 г. е открита заемна сметка с № 11/22669423 с титуляр Л. С. А.
/наследодателя на ответника/, като заемната сума е усвоена по нейна банкова сметка
на 25.05.2015 г., включително и че кредитополучателят е извършвал плащания за
погасяване на вноски по кредита до началото на 2017 г.
Във връзка с възражението на ответника, че липсват доказателства за надлежно
учредена представителна власт в полза на пълномощника на банката и за
недействителност на договора за кредит на това основание, следва да се посочи, че
съгласно разясненията, дадени в т. 2 от тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на
ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК, договор, сключен от лице, действало като
представител, без да има представителна власт, каквато ответника твърди да е
процесната хипотеза, е в състояние на висяща недействителност и не поражда
целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е
сключен договорът, го потвърди, съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на
потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на
което е сключен договора или неговите универсални правоприемници. От приетото в
цитираното тълкувателно решение следва извода, че на липса на представителна власт
може да се позове единствено представлявания – в случая „Банка ДСК“ АД, като след
потвърждаването на подписването на договора, каквото несъмнено съставлява
превеждането на уговорената заемна сума от ищеца на кредитополучателя и
праводател на ответника, дори да е липсвала валидно учредена представителна
представителна власт в полза на пълномощника на банката, т.н. висяща
недействителност е санирана, т.е. договорът безспорно се доказва да е обвързал
валидно страните, посочени в него. Неоснователно е и възражението на ответника за
4
неясна година на сключване на договора – същият е сключен на 22.05.2025 г., което се
установява от съдържанието на писмените доказателства по делото и заключението на
съдебно-счетоводните експертизи.
В обобщение, съдът намира, че по делото е безспорно доказано по делото
наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между ищеца, в
качеството на кредитор, и Л. С. А., в качеството на кредитополучател, по посочения в
исковата молба Договор за кредит за текущо потребление от 22.05.2015 г., с параметри,
посочените в исковата молба, както и обстоятелството, че ответника е нейн единствен
наследник по закон – дъщеря, поради което и на основание чл. 60, ал. 1 ЗН отговаря за
задълженията на наследодателя по процесния договор за кредит. В тази връзка съдът
съобрази и липсата на оспорване от ответника на твърденията на ищеца, че е приела
наследството на кредитополучателя, включително и липсата на заявени твърдения в
обратна насока.
С оглед съдържанието на процесния договор за кредит и качеството на
страните, съдът намира, че вземанията произтичат от договор за потребителски
кредит, поради което е длъжен служебно да извърши проверка за съответствие на
неговите клаузи с императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит и
Закона за защита на потребителите. От съдържанието на сключения договор съдът
прави извод, че отговаря на изискванията на посочените закони в приложимата им към
датата на сключване на договора редакция.
Съгласно чл. 430 ТЗ и предвиденото в процесния договор за кредит от
22.05.2015 г., кредитополучателят дължи връщане на кредита чрез месечни
погасителни вноски, включващи главница и договорна лихва. Основното задължение
на кредитополучателя е да върне предоставените му парични средства и да плати
уговорената възнаградителна лихва, което от данните по делото съдът приема за
безспорно установено, че не е сторено.
Съгласно заключението на неоспорените и приети по делото съдебно-
счетоводна експертиза /л. 153 и сл./ и допълнително заключение към нея /л. 215 и сл./,
последното плащане на вноска по договора за кредит от страна на кредитополучателя
е сторено на 13.04.2017 г., като след тази дата не са извършвани плащания по договора
за кредит /л. 155/. Вещото лице е посочило, че размера на непогасената главница по
договора за кредит към датата на депозиране на исковата молба възлиза на сума в
размер на 2 541,48 лв., представляваща неплатени месечни погасителни вноски за
периода 18.03.2017 г. – 25.05.2019 г. Предвид изложеното, предявеният осъдителен иск
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за главница в размер на
2 541,48 лв. следва да бъде уважен изцяло.
Съгласно чл. 430, ал. 2 ТЗ, заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с
банката. Съгласно неоспорената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза,
която съдът кредитира по горепосочените съображения, неплатената договорна
възнаградителна лихва, начислена на основание чл. 8 от договора за кредит, за
процесния период от 18.03.2017 г. до 24.05.2019 г., е в размер на 278,05 лв., поради
което предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 430, ал. 2 ТЗ за неплатена
договорна възнаградителна лихва, следва да бъде уважен до размера на тази сума и
следва да бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 540,59 лв.
Следва да бъде уважен изцяло иска за претендирана мораторна лихва върху
изискуемата главница в размер на 2 541,48 лв. за периода след настъпване на падежа
на последната погасителна месечна вноска, а именно 25.05.2019 г. – 24.07.2024 г. в
размер на 1 400,50 лв. При произнасяне по основателността на обсъжданата искова
претенция съдът съобрази, че от вещото лице е посочен по-голям размер на същата -
1 423,43 лв., изчислен при съобразяване с извършените плащания по договора за
5
кредит, но с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, съдът намира, че
иска следва да бъде уважен до претендирания от ищеца размер.
Същото важи и за претендираната лихва по чл. 19.1 от общите условия към
договора за кредит, която съгласно неоспореното заключение на допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза е в размер на 556,97 лв. за процесния период от
18.03.2017 г. до 24.05.2019 г., но се претендира в размер на 253,85 лв. По-конкретно
предявения иск за договорна лихва по чл. 19.1 от общите условия следва да бъде
уважен изцяло.
Исковата претенция за такси в общ размер на 160 лв., следва да бъде
отхвърлена, като неоснователна. За да достигне до този извод съдът съобрази, че
таксата в размер на 120 лв. се претендира, съгласно депозираната молба-уточнение от
ищеца на 23.08.2024 г., на основание чл. 15 от процесния договор за кредит във връзка
с чл. 5 от Приложение № 3 „Такси по кредити за текущо потребление“. Видно от
съдържанието на посоченото приложение /л. 20/, таксата по т. 5 касае хипотезата на
предсрочно погасяване на кредити с договорен размер над 147 000 лв., каквото не се
твърди и не се установява да е извършено във връзка с процесния договор за кредит.
Предвид изложеното, исковата претенция за такса в размер на 120 лв. е недоказана по
основание, поради което следва да бъде отхвърлена. Същото важи и за
претендираната, на основание чл. 21 от приложимите общи условия такса за съдебни
разноски в размер на 40 лв. По делото не е доказано извършване на такива от банката,
поради което и предявеният иск във връзка с нея, следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен. Отделно от това, евентуалното извършване на съдебни разноски
подлежи на възстановяване в съдебното производство, по което са направени, и с
оглед неговия изход – по аргумент от чл. 78 ГПК.
Относно възражението на ответника, че с протокол от 27.10.2021 г. ищецът е
признал, че задължението по процесния договор за кредит е платено, съдът намира, че
същото е неоснователно, тъй като по делото не е доказано плащане на претендираните
суми от ответника, в чиято доказателствена тежест е да установи този факт.
Последният нито твърди, нито представя доказателства да е извършвал плащания по
договора за кредит, включително и през 2021 г. В тази връзка следва да бъде
съобразено, че в приетите и неоспорени заключения на съдебно-счетоводна експертиза
вещото лице е посочило актуалния размер на дълга към датата на исковата молба, като
е посочило изрично и че последното плащане на вноска по договора за кредит е
извършено на 13.04.2017 г. /л. 220 от делото/, т. е. заключението на експерта е, че
претендираната главница в размер на 2 541,48 лв. и други вземания не са погасени.
Освен това, в проведеното по делото открито съдебно заседание на 12.03.2025 г.
вещото лице е посочило /л. 163/, че е имало зануляване на задължението по
балансовата сметка, но не е имало вноска от кредитополучателя. Същото кореспондира
с уточненията на ищеца /л. 164/, че през 2021 г. сумата за главница по договора за
кредит е преместена като задължение от една сметка в друга сметка и обратно, въз
основа на решение на банката-ищец, касаещо нейни вътрешни операционни действия.
При преценка на основателността на обсъжданото възражение съдът намира, че
съществено е, че в проведеното по делото открито съдебно заседание на 12.03.2025 г.
вещото лице е посочило, че няма вноска от ответника, като и от самия него не се
твърди и не се представят доказателства за извършено плащане. В съвкупност
посочените факти сочат на извода, че претендираната главница по процесния договор
за кредит не е платена, както и вземанията, посочени в заключението на съдебно-
счетоводната експертиза не са платени. Доколкото данните от заключението на вещото
лице не са опровергани от ответника и кореспондират с данните по делото, за
обсъждане на които не са необходими експертни зания, съдът намира, че следва да
съобрази същото, като уважи предявените искове, съобразно посочените в
6
заключението непогасени размери на вземания на ищеца по процесния договор за
кредит.
По възражението за изтекла погасителна давност, заявено първото открито
съдебно заседание по делото, проведено на 27.11.2024 г. /л. 89/:
Съгласно разясненията, дадени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013
г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, по силата на изричната разпоредба на чл.
133 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се
преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на
съществуващи и известни нему към този момент факти, включително и възражения за
изтекла погасителна давност. Да се допусне противното, би означавало да се
обезсмисли заложената в процесуалния закон идея за дисциплиниране и ускоряване на
исковото производство чрез концентриране в началната фаза на процеса на действията
по определяне на исканията и възраженията на страните и по установяване на
релевантните за спора факти. В процесния случай възражението за погасяване на
процесните вземания поради изтекла погасителна давност е заявено след изтичане на
едномесечния законоустановен срок за отговор по реда на чл. 131 ГПК, поради които е
преклудирано и съдът не дължи произнасяне във връзка с него. В тази връзка съдът
съобрази и че исковата молба и депозираната молба-уточнение към нея са получени
лично от ответника на 02.09.2024 г. /разписка за връчване на л. 81 – гръб/, като от него
не е направено искане за продължаване или възстановяване на срока за депозиране на
писмен отговор, т.е. в конкретния случай несвоевременното заявяване на възражението
за погасителна давност се дължи на липса на процесуална дисциплина, като по силата
на концентрационното начало в процеса, страната не може да поправи впоследствие
пропуските, които е допуснала поради собствената си небрежност /така и решение №
107/24.04.2025 г. по в. гр. д. № 103/2025 г. по описа на Окръжен съд - Перник/.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78 ГПК, право на разноски имат и
двете страни по делото. Ищецът претендира такива в размер на общо 645,44 лв., от
които 196,44 лв. – държавна такса, и 450 лв. – депозити за вещо лице. Претендира и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв. по реда на
чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ. Съразмерно с уважения размер от предявените искове и на основание
чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца
разноски в размер на 590,95 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 91,55
лв.
Съразмерно с отхвърлената част на исковете и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
право на разноски има и ответника, който претендира такива в размер на общо 750 лв.,
от които 700 лв. – платен адвокатски хонорар, и 50 лв. – депозит за вещо лице. С оглед
размера на отхвърлената част от исковете, ответника следва да бъде осъден да му
плати такива в размер на общо 63,31 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Ц. В., ЕГН **********, с адрес: град П., ул. „Р. Д.“ № **, вх. „*“,
ет. *, ап. **, да плати на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище в град
София и адрес на управление ул. „Московска“ № 19, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми:
7
- 2 541,48 лв., представляваща изискуема и непогасена главница по договор за
кредит за кредит за текущо потребление от 22.05.2015 г., сключен между „Банка ДСК“
АД, в качеството на кредитор, и Л. С. А., ЕГН **********, в качеството на
кредитополучател, наследник по закон на която е ответника А. Ц. В., за периода
18.03.2017 г. – 18.05.2019 г., ведно със законна лихва, считано от 25.07.2024 г. – датата
на подаване на исковата молба в съда, до окончателното погасяване на вземането;
-278,05 лв., представляваща неплатена договорна възнаградителна лихва,
начислена на основание чл. 8 от договора за кредит за текущо потребление от
22.05.2015 г. за периода от 18.03.2017 г - 24.05.2019 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователен, иска с правно основание чл. 430, ал. 2 ТЗ за разликата над уважения
размер от 278,05 лв. до пълния претендиран размер от 530,59 лв.;
- 253,85 лв. - обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/, начислена на
основание чл. 19.1 от Общите условия към договора кредит за текущо потребление от
22.05.2015 г., сключен между „Банка ДСК“ АД, в качеството на кредитор, и Л. С. А., за
периода от 18.03.2017 г. - 24.05.2019 г.;
- 1 400,50 лв. - обезщетение за забава, начислено върху претендираната
изискуема неплатена главница по договора кредит за текущо потребление от
22.05.2015 г., сключен между „Банка ДСК“ АД, в качеството на кредитор, и Л. С. А., за
периода от 25.05.2019 г. - 24.07.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователна, предявената от „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК
*********, със седалище в град София и адрес на управление ул. „Московска“ № 19,
срещу А. Ц. В., ЕГН **********, с адрес: град П., ул. „Р. Д.“ № **, вх. „*“, ет. *, ап. **,
осъдителна искова претенция за сума в общ размер на 160 лв., представляваща заемни
такси и разноски, от които: 120 лв. – такса, начислена на основание чл. 15 от договор
за кредит за текущо потребление от 22.05.2015 г. във връзка с чл. 5 от Приложение № 3
„Такси по кредити за текущо потребление към договор за кредит за текущо
потребление от 22.05.2015 г., и 40 лв. – съдебни разноски, начислени на основание чл.
21 от общите условия към договор за кредит за текущо потребление от 22.05.2015 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, А. Ц. В., ЕГН **********, с
адрес: град П., ул. „Р. Д.“ № **, вх. „*“, ет. *, ап. **, да плати на „БАНКА ДСК“ АД,
ЕИК *********, със седалище в град София и адрес на управление ул. „Московска“ №
19, разноски в размер на 590,95 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на
91,55 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********,
със седалище в град София и адрес на управление ул. „Московска“ № 19, да плати на
А. Ц. В., ЕГН **********, с адрес: град П., ул. „Р. Д.“ № **, вх. „*“, ет. *, ап. **,
разноски в размер на 63,31 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от същото на страните на известните им по делото
съдебни адреси.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8