Р Е Ш Е Н И Е
21.07.2020г.
номер
.................. град
ПЛЕВЕН
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД на
двадесет и първи юли |
Шести наказателен състав година 2020 |
В закрито
заседание в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ВАЛЕРИ
ЦВЕТАНОВ |
Като
разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ
НАХ дело
номер 479 по описа за 2020 година
и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК, вр. чл.144 от Административно
процесуалния кодекс във вр. чл.63,
ал.3 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и касае искане да допълване на съдебен акт в частта за разноските.
Съдебното
производство е образувано по жалба на К.Д.Х. срещу наказателно
постановление №19-0938-005989
от 03.02.2020г на ***а на сектор ПП към ОДМВР – Плевен.
В хода на
съдебното производство оспорващата страна е била представлявана от процесуален
представител в качеството му на адвокат, видно от пълномощно на л.44 от делото.
Жалбоподателят
е направил изявление за присъждане на разноски, което е валидно, допустимо и
годно да постигне търсения правен резултат по присъждане на направените разходи
в тежест на ответната страна.
С решение
№342 от 7.07.2020г., постановено по НАХД №479/2020г. Плевенски районен съд е отменил наказателно
постановление №19-0938-005989 от 03.02.2020г на ***а на сектор ПП към ОДМВР –
Плевен, с което са наложени на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП на К.Д.Х. *** административни наказания глоба в размер на 100лв и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, като незаконосъобразно, но е
пропуснал да се произнесе по искането за присъждане на разноски.
В срока за
оспорване на постановеното решение е постъпила молба за допълване на решението
в частта за разноските, като бъдат присъдени в полза на жалбоподателя К.Д.Х. разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение.
В срока за
отговор, ответната страна не е възразила срещу искането за допълване.
Като прецени доводите на
жалбоподателя и насрещната страна, както и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, Районен съд - Плевен установи следното:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1, предл.1 от ГПК
(т.е. в срока за обжалване на съдебния акт), поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, предвид следните съображения:
По силата на разпоредбата на чл.63,
ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по чл.63, ал. 1 от ЗАНН страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съгласно
чл.144 от АПК, по неуредените в АПК въпроси субсидиарно приложение намира ГПК.
А съгласно чл.81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото пред
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В случая
жалбоподателят Х. е направил разноски в размер на 300 лева, представляващи
договорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение, видно от представения
договор за правна защита и съдействие. Размерите на адвокатските възнаграждения
са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.18, ал.1 от Наредба № 1 от
7.09.2004г., за изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без
процесуално представителство възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на базата на половината от размера на санкцията, съответно
обезщетението, но не по-малко от 50 лв. В чл.18, ал.2 от същата наредба е
предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела
срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. А според чл.18, ал.3 от същата наредба за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен
характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 300 лв. В случая се касае
за административнонаказателно съдебно производство, което е образувано във
връзка с обжалване на наказателно постановление, с което са наложени
административни наказания глоба в размер 100 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. При това положение разпоредбите на
чл.18, ал.1 и ал.2 от Наредба № 1 от 7.09.2004г. са неприложими, тъй като те са
относими единствено към производства, по които се обжалват наказателни
постановления с наложени имуществени санкции. Изложеното обосновава извода, че
размерът на адвокатското възнаграждение в случая следва да се определи
съобразно на чл.17, ал.3 от Наредба № 1 от 7 .09.2004г., предвиждаща, че във
всички оставали случаи извън изброените в предходните алинеи по
административнонаказателни дела се дължи минимално адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева
Именно в този размер е и
договореното и заплатено от молителя адвокатско възнаграждение. С оглед на това
и предвид разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, която допуска намаляване на
адвокатското възнаграждение до минималния размер, предвиден в чл.36 от Закона
за адвокатурата, размерът на адвокатското възнаграждение, заплатен от
жалбоподателя Х., не е прекомерно. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, приложима в настоящото производство на основание чл.144 АПК „Заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат
от ответника съразмерно с уважената част от иска.“. В конкретния случай се
касае за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. Тази сума съдът счита за
доказана и обоснована.
Поради
изложеното, искането на жалбоподателя за допълване на решение №342 от
7.07.2020г., постановено по НАХД №479/2020г. по описа на РС-Плевен, като в
същото бъде постановен осъдителен по отношение на административнонаказващия
орган диспозитив за присъждане на адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
горното и на основание чл.248 от ГПК, вр. чл.144 АПК вр. чл.63 ал.3 от ЗАНН,
Районен съд-Плевен
Р Е
Ш И :
ДОПЪЛВА Решение №342 от 7.07.2020г., постановено по
НАХД №479/2020г. по описа на РС-Плевен в
частта за разноските, като ОСЪЖДА О.н.М.
да заплати на жалбоподателя К.Д.Х. направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщението за неговото изготвяне пред Административен Съд -
Плевен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: