РЕШЕНИЕ
№ 2911
гр. Бургас, 29.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20232120105163 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 109 от ЗС.
Производството е образувано по искова молба на Д. Г. Г. с ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Б***, с пълномощник адв. Х. Х. от АК-Б**,
против З. А. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Б***.
В исковата молба се твърди, че е собственик на следните недвижими
имоти: 115/335 /сто и петнадесет върху триста тридесет и пет/ квадратни
метра идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед ** на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за
изменение на КККР, с адрес на имота: гр. Б**, целият с площ от 338 / триста
тридесет и осем/ квадратни метра, трайно предназначени на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по
предходен план: **, квартал:*, парцел:* и съседи: **,**,**,**, ведно с
построените в имота сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед ** на Изпълнителния директор
на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед зa
изменение на КККР, с адрес на имота: гр. Б** , която сграда е разположена в
поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 47 кв.м., брой
етажи 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване, стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: няма, и сграда с идентификатор *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед ** на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма
1
издадена заповед за изменение на КККР, с адрес на имота: гр.Б**, със
застроена площ от 14 кв.м., брой етажи: 1/един/, предназначение: хангар, депо,
гараж, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма.
Твърди се, че ответникът също е собственик на 120/335 кв.м. идеални
части от процесния имот, както и на сграда, които били подробно описани в
Нотариален акт за дарение на недвижим имот №*, том *, рег.№*, дело №* Със
заявление по чл.56, ал.3 от ЗТСУ, което било заверено в посолството на
Република България в Австрия, бащата на ищцата дал съгласието си А. С. Н.
да извърши за своя сметка надстрояване на собствената си масивна жилищна
сграда, построена в съсобствения имот. Същото съгласие през * г. дал и М. Г.
А., който към онзи момент бил съсобственик в имота.
Сочи, че действащите правила и норми към онзи момент, предвиждали
съществуващата жилищна сграда да бъде надстроена с един тавански етаж с
височина от 1, 50 метра по фасадна плоскост. Твърди се, че във връзка с
даденото съгласие, А. С. Н. не само е надстроил собствената си масивна
жилищна сграда, с втори етаж с площ от 60 кв.м., който се състоял от три стаи,
санитарен възел с баня и коридор, но и надстроил над втория етаж и тавански
етаж с надзид от 1, 50 м. На втория етаж бил оставен прозорец, тангиран с
калканната стена на първия етаж на постройката на ищцата, а на изградения
тавански етаж била оформена южна фасада, с прозорци и тераса, която във
височина тангирала с калканната стена на жилищната й сграда. Терасата била
отводнено посредством поставени барбакани и водата от терасата се изливала
върху покрива на жилищната сграда, собственост на ищцата, като така
построената тераса създавала опасност от наводнения и от поява на опасни за
здравето мухъл и плесени.
С тези твърдения, обосновава, че нарушенията на ответника й пречат да
упражнява правото си на собственост върху имота в неговия пълен обем.
Отделно неоснователно изградената пристройка пречила на ползването на
поземления имот в пълен обем.
С тези доводи се моли от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да премахне за своя сметка надстроените – втори етаж с площ от 60
кв.м., състоящ се от три стаи, санитарен възел с баня и коридор, както и
тавански етаж с надзид от 1, 50 м. над него. Представят се писмени
доказателства. Ангажира се назначаване на съдебно-техническа експертиза.
Претендират се направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
З. А. Н., с който се изразява становище за недоказаност и неоснователност на
предявения иск. Навежда доводи, че изпълненото от ответника строителство
не пречи на упражняване на правото на собственост на ищеца. В тази връзка
се позовава и цитира практика на ВКС.
Оспорва твърдението на ищеца, че ответникът е реализирал учреденото
му през * г. по реда на чл.56, ал.2, т.2 от ЗТСУ суперфициарно право на
надстрояване, бил извършил не само надстрояването, но и бил пристроил и
съществуващата до този момент негова постройка в двора и по този начин,
2
разширявайки застроената площ на дворното място, пречи на ищеца да
упражнява собственическите си права върху незастроената част от двора.
Твърди, че действително притежаваната от ответника сграда е била
пристроявана при това не веднъж, а няколко пъти, но това било
законосъобразно, за което се представят и писмени доказателства. С
изпълнението на надстрояването не се достигало и до едновременно
пристрояване. Навежда подробни и обстоятелствени доводи, че ответникът не
е извършвал пристрояване на съществуващата до този момент сграда през * г.
и след това.
Оспорва се твърдението на ищеца, че ответникът бил излязъл извън
обема на разрешеното му надстрояване. Сочи, че обемът на учреденото право
на строеж се определял по два начина, като от една страна то може да е
конкретно определено и конкретно индивидуализирано в акта за учредяване –
договор или административен акт, както и въз основа на конкретен
архитектурен проект, който може и да не е одобрен. Възможно било и правото
на строеж да бъде учредено и въз основа на индивидуализация, извършена не
до степен на пълна определеност по конкретен архитектурен проект, а при
конкретизация до степен на определяемост, съобразно на параметрите на
действащия за съответния имот застроителен план. Също така по силата на
чл.56, ал.3 от ЗТСУ правото на строеж се учредявало с нотариално заверено и
вписано в имотния регистър заявление. То пораждало вещноправни
последици. Следвало да се приеме, че суперфициарът праводател на ответника
получил правото да надстрои собствената си къща без ограничения на
конкретен проект за надстрояване като бил ограничен единствено от
предвижданията на действащия за имота ЗРП /понастоящем ПУП – ПРЗ/.
Оспорва твърдението в тази връзка, че по действащия ПУП – ПРЗ можело да
се надстрои само с 1, 50 м.
Поддържа, че извършеното надстрояване е изпълнено в рамките на
предвижданията и параметрите на подробния устройствен план по отношение
на плътност на застрояването, коефицент на застрояването и височина на
застрояването, поради което изпълненото строителство не нарушавало
правата на собственост на ищеца.
Оспорва твърдението, че на терасата били поставени барбакани за
отвеждане на дъждовна вода, които създавали опасност за увреждане на
сградата на ищцовата страна, която можела да се наводни, защото дъждовната
вода от терасите се оттичала върху покрива на ищцовата сграда.
Сочи, че дори да се приеме, че процесното надстрояване е извършено
без надлежно учредено право на строеж, то въпреки това правото на
надстрояване и съответно собствеността върху построеното и надстроеното
била придобита по давност. В тази връзка прави извод, че ищцата останала
„гол“ собственик на дворното място, поради което и същата не разполагала с
възможност да иска премахване на построеното.
Счита, че ответникът не пречи на ищцата да упражнява правото си да
ползва съответна част от дворното място и поради принципните положения,
3
свързани с разпределението на правото на ползване на съсобствената вещ.
Цитира практика на ВКС по отношение на разпределение на ползването на
съсобствена вещ.
Моли за отхвърляне на така предявения иск. Прави искане за спиране на
делото. Взима се отношение по доказателствените искания на ищеца. Моли се
да бъде допуснати до разпит двама свидетели при режим на довеждане.
Претендират се разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот
№*, том *, дело №* г., по силата на който Г. Г. дарява на дъщеря си Д. Г. Г.
115/335 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, с адрес на
имота гр. Б***, целият с площ от 338 кв.м., както и сграда с идентификатор
*** и сграда с идентификатор *** и двете намиращи се в описания поземлен
имот.
Представен е и нотариален акт за дарение на недвижим имот №*, том *,
дело №* г., по силата на който А. С. Н. дарява на З. А. Н. собствените си
имоти: сграда с идентификатор ***, сграда с идентификатор *** и 120/335
ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, с адрес на имота гр.
Б***, целият с площ от 338 кв.м.
Представен е нотариален акт №*, том *, дело №* от * г. на нотариус К.
К., с който А. С. Н. е придобил 120/335 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор *** по КККР, с адрес на имота гр. Б***, целият с площ от 335
кв.м., ведно с намиращата се в него двуетажна масивна жилищна сграда.
Представено е заявление по чл.56, ал.3 от ЗТСУ, с който Г. А. Г. дава
съгласието си на племенника му А. С. Н. да извърши надстрояване на
собствената си масивна жилищна сграда, намираща се в УПИ *** в кв.* на
комплекс * гр. * с площ от 335 кв.м. Представено е заявление по чл.56, ал.3 от
ЗТСУ, с който М. Г. А. дава съгласието си на племенника му А. С. Н. да
извърши надстрояване на собствената си масивна жилищна сграда, намираща
се в УПИ *** в кв.* на комплекс * гр. * с площ от 335 кв.м.
По делото са разпитани свидетели.
Свидетелката Г. С., братовчедка на ищцата, посочва, че ищцата живее в
Б** на ул. **, срещали са се и са посещавали жилището, те си живеели там цял
живот. До тях живеел племенникът на Г. – А.. Пред годините къщата била на
едно ниво с един покрив. Впоследствие имали изградена тераса, а отстрани
имало пристройка, може би един етаж нагоре е надстроено. Като се прибирали
от Виена, почти всеки път се налагало да правят ремонти, защото или покрива
е наводнен или улука е запушен. Виждала имотът, когато трябвало да се прави
ремонт. Преди години им бил паднал таванът и трябвало да го правят, това се
случило година, две, след като била направена пристройката. Имало дупки на
тавана в една от стаите. Гаражът се намирал точно пред техния прозорец.
Получавал се мухъл вследствие на ремонтите, защото улукът им е точно на
4
покрива и той се вливал в покрива и отстрани до самата къща. Свидетелката
посочва, че не знае дали роднините й са дали съгласие да се строи. Не всяка
година се отваряла дупка на покрива, но се образувал мухъл и се налагало да
се боядисва. През годините бил правен няколко пъти ремонт – единият бил на
тавана, другият на тоалетната, тъй като двете къщи имали обща тоалетна.
Свидетелят Г. Д., без родство и дела със страните, сочи, че е съсед на
страните от много години. В имотът имало две къщи, като една от тях била
надстроена от А. пред двадесет и пет години с един етаж и един тавански.
Настрани не е разширявал къщата, само във височина. Двете къщи били на
една линия. Автомобил би могъл да мине в прохода между къщите и
новопостроената сграда. Свидетелят помагал при поставяне на
водоотвеждането, което било поставено от всички страни. Нямало как водата
да пада на долната къща, водата се отвеждала на плочника. Роднините на
ищцата трябвало да знаят какво се прави, защото идвали на почивка през
лятото. Не е чул да споменават, че са против строителството. Надстроеното
било извършено от бащата на ответника.
Свидетелят А. А., без родство и дела със страните, посочва, че познава
ответникът от двадесет години, не познава другата страна. Ходил му е на
гости много пъти и познава имота добре. Знае, че на ответника баща му е
надстроявал къщата му, не я е разширявал. Двете къщи били на една линия.
Не е чувал да има проблем с надстрояването.
По делото е прието заключение по съдебно – техническа експертиза,
което съдът кредитира като обосновано, логично и безпротиворечиво. Вещите
лица по приетата експертиза посочват, че при справка в Община Б** не са
налице открити проекти и разрешение за строеж за надстрояването.
Квартално – застроителното решение е градоустройствената основа, която
позволява да се извършат указаните основен ремонт и надстрояване в
условията на отменения чл.148, ал.1 и сл. от ППЗТСУ. В КЗР от * г. сградата
на ответника била отразена като двуетажна със съществуващ втори етаж.
Допустимото пристрояване било изобразено с червен контур. Дъждовните
води от покрива на сградата на ответника били отведени с улуци и водосточни
тръби до терена в двора, непосредствено прилежащ на сградата на ответника.
Вещите лица посочват, че при съпоставка на сградата на ответника от
кадастралната карта и извършеното геодезическо заснемане с трите скици и с
графичната част на КЗР било установено, че пристрояването е в рамките на
допустимата зона. Същото се констатира и по отношение на извършеното
надстрояване. Надстрояването, извършено от ответника, имало характера на
временно строителство и било допуснато с КЗР от * г. като такова в условията
на действалия тогава ППЗТСУ. Надстрояването отговаряло на нормативите за
временно строителство и съгласно чл.50, т.1 от ЗУТ. Отводняването на
дъждовните води от терасите на ответника било чрез система от ПВЦ тръби
до терена в двора, непосредствено прилежащ на сградата на ответника.
Атмосферни води от терасата и покрива на сградата на ответника нямало как
да се оттичат към настоящия момент върху покрива на ищеца. Увреждането на
5
сградата на ищеца било установено в ограничена зона по южната фасадна
стена зад гараж с идентификатор ***. Причината за наличието на влажни
участъци около прозореца бил наклонът на стоманобетонният едноскатен
покрив на гаража навътре към сградата на ищеца. В помещенията на сградата
на ищеца, разположени в северната й част към сградата на ответника, се
виждали следи от ремонт. Вероятна причина за влагата в този участък била
проникване на вода в контактната зона между борда на терасата на ответника
и покривния скат на сградата на ищеца. Вещите лица сочат, че ответникът е
взел мерки за отвеждане на атмосферните води чрез тръби така, че да не се
изливат върху покрива на ищеца. За проникване на атмосферни води през
покрива причините можели да бъдат и разместени и счупени керемиди и
нарушен разтвор под тях. Изграденото от ответника нямало как да пречи на
автомобилния достъп, след като такъв нямало осигурен от улицата през входа
към двора. Необходимите паркоместа били осигурени чрез двата гаража.
По делото е прието заключение по допълнителна съдебно – техническа
експертиза, което съдът кредитира като пълно, обосновано и компетентно.
Вещите лица сочат, че в северозападната част на етажа по тавана на едно от
помещенията били установени по – тъмни участъци, където преди
извършения от ищеца ремонт имало петна от течове. Течовете и последвалото
задържане на влага били причинени от проникнали или разместени и счупени
керемиди, положени върху дъсчената обшивка на покрива само на разтвор,
без хидроизолация. След като ищците са ремонтирали покрива на собствената
им сграда, течовете и задържането на вода вече са предотвратени, но
остатъчната влага в мазилката на тавана не е изчезнала напълно и поради това
не се получило пълно покритие след боядисване в северозападната зона на
тавана. По южния покривен скат били подменени керемиди с ограничени
участъци били извършени ремонтни работи по капандурата. Ответникът
отстранил проблемите с отводняването на терасата, като е монтирал ПВЦ
тръби с диаметир фи50, заустени във вертикалните водосточни тръби на
неговата сграда. Проникването на вода през контактната зона на западния
покривен скат на къщата на ищцата с южната фасада на сградата на ответника
е предотвратено посредством полагане на допълнителни нови керемиди и
запечатване на получената фуга с пластичен водонепропусклив материал –
течна гума. Причина за течове обикновено били разместени и счупени
керемиди, положени върху дъсчената обшивка на покрива само на разтвор,
без хидроизолация.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
С иска с правно основание чл.109 от ЗС се търси защита на правото на
собственост от всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, вредно
отражение или създадено състояние, което пречи на собственика да упражнява
правото на собственост в пълен обем.
Според разясненията, съдържащи се в Тълкувателно решение № 31/84 г.
от 6.II.1985 г. по гр. д. № 10/84 г., ОСГК, искът, основан на чл. 109, ал.1 ЗС
6
предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко или
косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над
обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението,
но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на
вещта/имота, според нейното предназначение, отдадено от собственика й.
Основание за защита чрез иска се поражда само при състояния, от които
възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, което
произтича от упражняване на правомощия, но които субективно пречат или
ограничават тези на потърсилия правната защита. Функцията на иска е да
отрече във всичките тези и други аналогични случаи правомерността и да
предотврати неоснователните действия, поведение и състояния, както и
премахване на последиците от тях. Искът може да се упражни срещу всяко
лице, което проявява неоснователните ограничаващи правото на собственост
въздействия. Това лице може да е странично, например собственик на съседен
имот, ако при упражняването на своите права създава ограничения, смущения
или заплашване на правото на съсобственика си.
В тежест на ищеца по предявения иск е да установи правото си на
собственост на твърдяното придобивно основание. В тази връзка съдът
съобрази, че видно от представените по делото писмени доказателства,
ищцата е собственик въз основа на дарение на 115/335 ид.ч. от поземлен имот
с идентификатор *** по КККР, с адрес на имота гр. Б***, целият с площ от
338 кв.м., както и сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор *** и
двете намиращи се в описания поземлен имот.
На следващо място, ищцата следва да докаже, че ответникът е
осъществил твърдяното неоснователно действие или бездействие, както и че
тези действия/бездействия са противоправни – такива, с които се е нарушила
възможността или попречило на ищцата да ползва и владее собствения си
имот по предназначение. В тази връзка съдебната практика приема, че
пасивно легитимиран по иска по чл. 109 ЗС е този, който извършва или
поддържа неоснователно действие, с което създава пречки за упражняване на
правото на собственост, като това лице може и дори да не е собственик на
съседен имот. Лицето, което поддържа противоправното състояние,
смущаващо правото на собственост, носи отговорност по реда на чл. 109 ЗС,
независимо, че това състояние е последица от действия, извършени от други
лица /Така Решение № 63 от 27.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3850/2021 г., I г.
о., ГК, Решение 61/07.06.2018 г. по гр. д. 2610/2017 г. на I г. о. на ВКС/. На по –
силно основание, няма каквато и да е пречка лицето, което извършва такива
действия да е и приобретател на лицето, което първоначално да ги извърши,
което би обусловило отговорността му по предявения иск за преустановяване
на неоснователните действия или бездействия.
Принципно материално правната легитимация на ответника по предявен
иск с правно основание чл. 109 ЗС предполага установяване на фактическо
действие от негова страна, надхвърлящо ограниченията на собствеността и
противоречащо на установения правен режим на ползване на имота, водещо
7
до накърняване правата на другия собственик. Само факта на изграждане на
незаконна постройка в съседен имот от единия съсобственик не предполага
уважаване на иска по л. 109 ЗС срещу него, предявен от собственика на
съседния имот. Прието е, че в този случай следва да бъдат установени всички
елементи от фактическия състав на чл. 109 ЗС - т. е. че неоснователните
действия препятстват упражняването на правото на собственост на ищеца
/Така Решение № 816 от 7.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 2028/2009 г., I г. о.,
ГК, Решение № 299 от 15.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 500/2009 г., II г. о., ГК
и др./.
От приетата по делото съдебно – техническа експертиза се установява,
че изграденото надстрояване на сградата на ответника е съобразено с
действащите към момента на изграждането строителни правила и норми и по
– конкретно на разпоредбата на чл.148, ал.1 от ППЗТСУ. В тази насока е и
констатираното от вещите лица, че в квартално – застроителната разработка от
* г. сградата на ответника е разрешена като двуетажна с надзид върху реално
извършеното пристрояване в периода от 1967-1988 г. В рамките на същото
заключение, вещите лица заявяват, че освен застроителен и регулационен план
и частичен квартално – застроителен и силуетен план, конкретно за процесния
УПИ е в сила квартално – застроителна разработка от * г. за двуетажна
жилищна сграда с тавански етаж /надзид/, строителството по която е
реализирано в разрешения обем. От първоначалната, така и от
допълнителната експертиза, се установява също така, че извършеното преди
това пристрояване е в рамките на разрешената за това зона.
От заключенията на вещите лица като цяло се установява, че не е налице
нарушение на строителните правила и норми, още по – малко такова, което да
обуслови основателността на негаторния иск. В допълнение, заявеното и
констатирано от вещите лица, съответства и на останалите приети по делото
писмени и гласни доказателства, вкл. и представения позволителен билет и
разрешение за строеж към отговора на исковата молба.
Следва да се посочи и в тази връзка, че съдът кредитира показанията на
разпитаните по делото свидетели Г. Д. и А. А., доколкото показанията им са
логични, последователни, безпротиворечиви и съответстват на останалите,
приети по делото доказателства. От показанията на тези свидетели основно се
установява, че не е налице извършвано допълнително пристрояване на
постройките на ответника, както и даването на разрешение от страна на
останалите към онзи момент съсобственици на земята за извършване на
надстрояване на сградата на ответника от неговия баща по реда на чл.56, ал.3
от ЗТСУ.
Съдът не кредитира част от показанията на С. Г. С.. По – конкретно и
тези, с които заявява, че тавана или покрива е в някаква дъга и това влизало в
тяхната стая в прозореца и когато вали, това се случва и в стаята им. Тези
показания се опровергават от приетите по делото заключения по
първоначалната, така и допълнителната експертиза. Отделно, прави
впечатление, че свидетелката първоначално твърди, че всяка година ищцата
8
прави ремонт, когато си дойде, от друга страна впоследствие заявява, че през
годините е правен на няколко пъти ремонт. Също така, въпреки многократните
контакти с роднините си, свидетелката твърди, че са й казали, че не са дали
съгласие за извършеното надстрояване. Тази част от показанията на
свидетелката се опровергават от представените както писмени доказателства
/нотариално заверени съгласие по реда на чл.56, ал.3 от ЗТСУ/, така и от
показанията на останалите свидетели и приетата по делото експертиза.
Именно поради изложените вътрешни противоречия, както и тези с останалия
доказателствен материал, съдът намира, че показанията на посочената
свидетелка не следва да бъдат кредитирани. Това и предвид обстоятелството,
че същата се явява роднина на ищцата. Действително, не съществува пречка
по реда на чл.172 от ГПК съдът да кредитира показанията на заинтересован
свидетел, но това следва да стане едва след тяхната внимателна оценка и
подробно съпоставяне с останалите, приети по делото доказателства. Именно
предвид извършването на такава оценка и съпоставяне, съдът достига до
извода, че показанията на тази свидетелка не следва да бъдат кредитирани.
По отношение на твърденията за причинени течове, вследствие
извършеното надстрояване от страна на ответника, съдът намира, че същите
са недоказани. Не се установява, че течовете в сградата на ищцата е причинен
от действията на ответника. Още повече и предвид констатацията на вещите
лица по първоначалната и допълнителната експертизи, че отводняването на
сградата на ответника е изпълнено качествено, като същото не предпоставя
проникване на атмосферни води в сградата на ищцата. Вещите лица и в тази
връзка посочват, че причини за течовете са по – скоро недостатъци на покрива
на самата ищца, а не наличието на друга постройка в съседство. От
изложеното следва, че ответникът не създава пречки за надлежното и в
пълнота упражняване на правото на собственост върху сградите, собственост
на ищцата, разположени в процесния имот.
По тези съображения, предявеният иск с правно основание чл.109 от ЗС
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По разноските:
При този изход на делото и направеното искане на ответникът следва да
се присъдят разноски, които се явяват в размер на общо 4880 лв., от които
4000 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 880 лв. за възнаграждения
за вещи лица, назначени по делото.
Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. Г. Г. с ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. Б***, с пълномощник адв. Х. Х. от АК-Б**, против З. А. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б***, за осъждането му да преустанови
неоснователните си действия, с които пречи на ищцата да упражнява в пълен
обем правото си на собственост върху собствените си недвижими имоти, а
9
именно: 115/335 от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед ** на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за
изменение на КККР, с адрес на имота: гр.Б**, ул. *, целият с площ от 338
/триста тридесет и осем/ квадратни метра, трайно предназначени на
територията:урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване,
номер по предходен план: **, квартал:*, парцел:* и съседи: **,**,**,**, ведно
с построените в имота сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед ** на Изпълнителния директор
на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за
изменение на КККР, с адрес на имота: гр.Б**, ул. *, която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 47
кв.м., брой етажи 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма и сграда с
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед ** на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР, с адрес
на имота: гр.Б**, ул. *, която сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор ***, със застроена площ от 14 кв.м./четиринадесет квадратни
метра/, брой етажи: 1/един/, предназначение: хангар, депо, гараж, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план : няма, като премахне за своя
сметка надстроените – втори етаж с площ от 60 кв.м., състоящ се от три стаи,
санитарен възел с баня и коридор, както и тавански етаж с надзид от 1, 50 м.
над него.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Д. Г. Г. с ЕГН **********,
с постоянен адрес гр. Б***, ДА ЗАПЛАТИ на З. А. Н., ЕГН **********, с
адрес: гр. Б***, сумата от 4880 лв., представляваща направените съдебно –
деловодни разноски в исковото производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
10