№ 185
гр. Бургас, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно гражданско дело №
20242000500234 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
По гражданско дело № 20222200100512/2022 г. на Окръжен съд –
Сливен ищцата В. Д. П. с ЕГН ********** с адрес гр. Сливен, кв. „Д.“ № 10,
вх. Г, ет. 8, ап. 23 е предявила против ответника „ЗАД Д.: Ж. и з.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район И., ж.к.
„Д.“, бул. „Г.М.Д.“ № 1 искове за заплащане на следните обезщетения за
вреди, претърпени поради смъртта на съпруга й С. Т. П., настъпила на
*****.2022 г. в резултат на непозволено увреждане при пътнотранспортно
произшествие, допуснато на път І-6 в района на село Г., община Сливен от
водач на товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. № *********
(със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при
ответното дружество):
- сумата от 200000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 16.08.2022 г. до
окончателно изплащане, както и законната лихва върху гореописаните
главница и лихва, считано от 07.09.2022 г. до окончателно изплащане;
- сумата от 960 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, ведно със законната лихва от 14.10.2022 г. до
1
окончателно изплащане, както и законната лихва върху гореописаните
главница и лихва, считано от 04.11.2022 г. до окончателно изплащане.
С Решение № 270 от 06.12.2023 г., поправено и допълнено с Решение
№ 127 от 24.04.2024 г., Сливенският окръжен съд е уважил претенциите
частично като е присъдил:
- обезщетение за неимуществени вреди в размер на 140000 лева
ведно със законната лихва от 16.08.2022 г. до окончателно изплащане, както и
законната лихва (само върху главницата), считано от 07.09.2022 г. до
окончателно изплащане;
- обезщетение за имуществени вреди в размер на 840 лева ведно със
законната лихва от 14.10.2022 г. до окончателно изплащане, както и законната
лихва (само върху главницата), считано от 04.11.2022 г. до окончателно
изплащане.
В останалата им част претенциите са отхвърлени.
Решението е обжалвано и от двете страни.
Ищцата В. П. желае отмяна на този акт в отхвърлителната част
относно главниците и лихвите.
Ответникът „ЗАД Д.: Ж. и з.“ АД атакува решението в осъдителната
му част относно обезщетението за неимуществени вреди над размера му от
120000 лева и обезщетението за имуществени вреди в размер на 840 лева,
както и относно присъдените лихви над законната лихва върху сумата от
120000 лева по първата главница, считано от 13.12.2022 г.
Следователно първоинстанционното решение е влязло в сила в
частта относно сумата от 120000 лева по главницата за неимуществени вреди
ведно със законната лихва, считано от 13.12.2022 г. до окончателно
изплащане.
Ответникът е представил доказателства, че на 20.12.2023 г. е
заплатил присъдените суми по придобилата стабилитет част от решението.
В жалбата на ищцата са развити доводи за неправилност на
атакувания съдебен акт, които се свеждат до следното:
Присъденото обезщетение за неимуществени вреди било занижено и
не съответствало на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и трайната
съдебна практика. Не били отчетени и нивата на застрахователно покритие и
инфлацията като ориентир за конкретните икономически условия.
2
Събраните доказателства били ценени едностранно и не били
обсъдени задълбочено. Съдът не кредитирал по същество свидетелските
показания относно качествата и личността на пострадалия, неговата социална
ангажираност и влияние върху общността. Неоценени останали особено
близките отношения и силната духовна връзка между ищцата и починалия й
съпруг. Изобщо не били обсъдени установените със съдебно-психологичната
експертиза обстоятелства във връзка с нанесените психотравматични
увреждания на ищцата, характеризиращи се с особен и изключителен
интензитет. И към момента продължавала назначената от психиатър
индивидуална медикаментозна терапия. Преживяната „протрахирана
депресивна реакция на скръб“ прераснала в депресивно съС.ие. В резултат на
силния стрес ищцата получила и мозъчен инфаркт.
Необосновано съдът приел степен на съпричиняване на вредоносния
резултат от 12,5% (1/8). Липсвали обективни данни пострадалият П., водач на
л.а. „Фиат Дукато“, да е бил без поставен обезопасителен колан. Не бил
извършен цялостен анализ на механизма на процесното ПТП. Не била
отчетена сумарната скорост на сблъскалите се челно МПС, която надвишавала
120 км/ч. Купето на автомобила на пострадалия било изцяло опожарено.
Изводът, че летален изход не би настъпил при поставен предпазен
колан, се базирал на предположения, а не на цялостен и задълбочен анализ на
събраните доказателства. Заключенията на автотехническата и медицинската
експертиза в тази част си противоречали. В нарушение на чл.201 и 202 ГПК
първоинстанционният съд отхвърлил искането на ищцата за допускане на
комплексна експертиза. Ето защо в жалбата се настоява такава експертиза да
се назначи от въззивния съд по реда на чл.266, ал.3 от ГПК.
Ответникът ЗАД „Д. Ж. и з.“ АД е изтъкнал във въззивната си жалба,
че определената компенсация за неимуществени вреди била завишена и не
съответствала на критериите за справедливост. Съдът не взел предвид
социално-икономическата обстановка в страната към датата на ПТП,
покупателната способност на населението и нивото на средната работна
заплата. Страданията на ищцата нямали извънреден характер. Не било
установено тя да е търсила психиатрична помощ, да приемала медикаменти
или да е била временно нетрудоспособна.
Ответникът не можел да се счита в забава преди 20.12.2023 г., тъй
като едва тогава ищцата му предоставила данни за банковата си сметка.
Разходите за погребение не представлявали вреда от деликт, а били
3
направени в изпълнение на нравствен дълг, поради което не подлежали на
компенсация.
И двете жалби са оспорени от насрещните страни с нарочни писмени
отговори.
Бургаският апелативен съд се е произнесъл по допустимостта на
жалбите с определение от 12.06.2024 г. Със същия акт е отхвърлено искането
на ищцата за допускане на комплексна експертиза във въззивното
производство.
По същество:
Видно от изслушаните пред първоинстанционния съд
автотехническа и медицинска експертизи, както и от представения
констативен протокол на СПП при ОД на МВР – Сливен (л.15), С. Т. П. -
съпруг на ищцата е загинал на *****.2022 г. (на 57г.) в резултат на
пътнотранспортно произшествие, допуснато на път І-6 в района на село Г.,
община Сливен от Д. А. В. - водач на товарен автомобил „Фолксваген
Транспортер“ с рег. № ********* със застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответното дружество.
На *****.2022 г. около 17:20 ч. на двупосочен път I-6 в близост до с.
Г., обл. Сливен, С. П. управлявал микробус „Фиат Дукато“, собственост
„Д.“АД – Сливен, като возел работници на същото дружество. Развил скорост
около 59 км/ч. Срещу него се движел товарен автомобил „Фолксваген
Транспортер“ с рег. № *********, управляван от Д. А. В. със скорост около 81
км/ч. На прав участък В. предприел рязка маневра на непозволено
изпреварване. Навлязъл в лентата за насрещно движение и се ударил челно в
управлявания от П. микробус. При катастрофата загинали двамата водачи,
както и двама от пътниците в микробуса. Ударът не е могъл да бъде избегнат.
Микробусът бил опожарен.
По случая било образувано ДП № 1190/2022г. по описа на РУП –
Сливен, което било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК.
Водачът П. бил обгазен и получил значителни изгаряния по тялото и
тежка съчетана травма на главата, шията, гръбначния мозък, гръдния кош и
корема. Малко след катастрофата починал.
Според неоспорената автотехническа експертиза микробусът бил
оборудван с предпазни колани, но заради опожаряването изправността им
нямало как да бъде проверена. Имало значителни масивни деформации в
4
предната челна част на автомобила с навлизане на елементи навътре в купето.
Поради това със или без предпазен колан пострадалият П. щял да получи
сходни телесни увреждания. Вещото лице – патолог по изслушаната
медицинска експертиза е изразило предположение, че при правилно поставен
изправен предпазен колан П. би получил по-леки увреждания.
Настоящият състав намира, че само на базата на това предположение
няма как да се говори за съпричиняване от страна на пострадалия.
Недопустимо е да се презумира негово неправомерно поведение, още повече,
че не е възможно да бъде проверено дали е обезопасителният колан е бил в
изправност.
По тези съображения изводите на първоинстанционния съд за
наличие на каузален принос по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не се споделят.
Пълният размер на обезщетението за неимуществени вреди правилно
е бил определен на 160000 лева. От показанията на свидетелите Ж. И. и В. Д.,
както и от изслушаната психологическа експертиза става ясно, че ищцата все
още не може да преодолее загубата на съпруга си. Тя е понесла изключително
тежко преждевременната му смърт. В отношенията между двамата имало
хармония и разбирателство. Семейството им било сплотено. През август 2023
г. ищцата претърпяла мозъчен инфаркт, от който се възстановила напълно.
Според изслушаната експертиза на специалист по нервни болести, това
увреждане не стои в пряка връзка с преживяната психологическа травма.
Пред първата инстанция ищцата е представила фактури и разписки
за направени разходи за погребение на съпруга си, възлизащи общо на 960
лева. Тези разноски правилно са зачетени от първата инстанция като
имуществени вреди. Поради липсата на съпричиняване те следва да се
присъдят в пълен размер.
Няма спор, че за автомобила, с който е извършено увреждането, е
била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с ответното дружество.
Застрахователят отговаря за вредите на основание чл. 432 от КЗ вр.
чл. 45 от ЗЗД. Претенции по реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ са били отправени на
16.08.2022 г. и 14.10.2022 г. – съответно за неимуществените и имуществените
вреди (л. 20, 24).
Ето защо претенциите по чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъдат
уважени частично като в полза на ищцата се присъдят обезщетения съответно
от 160000 лева и 960 лева.
5
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал.3 от КЗ застрахователят дължи
лихви върху обезщетенията считано от предявяването на претенциите по реда
на чл. 380 от КЗ (доколкото няма данни да е бил уведомен от застрахования
по-рано).
Следователно лихви върху обезщетенията за неимуществени и
имуществени вреди се дължат съответно от 16.08.2022 г. и 14.10.2022 г.
Ищцата не е приобщила към претендираните главници по чл. 432 от
КЗ конкретни суми по лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, начислени до
изтичането на законните срокове за произнасяне на застрахователя. Върху
всяка предявена главница тя може да претендира само една лихва. Затова
исковете за допълнителни лихви до окончателно изплащане на задълженията
са неоснователни.
Изложеното обосновава отмяната на първоинстанционното решение
в следните части:
- относно отхвърлянето на претенцията за главница за
неимуществени вреди над размера от 140000 лева до горницата от 160000 лева
ведно със законната лихва върху тази част от главницата, считано от
16.08.2022 г. до окончателно изплащане;
- относно отхвърлянето на претенцията за главница за имуществени
вреди над размера от 840 лева до горницата от 960 лева ведно със законната
лихва върху тази част от главницата, считано от 14.10.2022 г. до окончателно
изплащане;
- относно присъдената втора лихва върху сумата от 140000 лева по
главницата на неимуществени вреди (посочена като лихва по чл. 497, ал. 1, т. 1
от КЗ), считано от 07.09.2022 г. до окончателно изплащане;
- относно присъдената втора лихва върху сумата от 840 лева по
главницата на имуществени вреди (посочена като лихва по чл. 497, ал. 1, т. 1
от КЗ), считано от 04.11.2022 г. до окончателно изплащане.
Вместо това следва да се постанови осъждане на ответника да
заплати на ищцата допълнително:
- сумата от 20000 лева, представляваща допълнително обезщетение
за неимуществени вреди като разлика между присъдения от
първоинстанционния съд размер от 140000 лева и дължимия размер от 160000
лева, ведно със законната лихва, считано от 16.08.2022 до окончателно
изплащане;
6
- сумата от 120 лева, представляваща допълнително обезщетение за
имуществени вреди като разлика между присъдения от първоинстанционния
съд размер от 840 лева и дължимия размер от 960 лева ведно със законната
лихва, считано от 04.11.2022 до окончателно изплащане.
Исковете в частта относно присъдените втори лихви върху
главниците - съответно от 07.09.2022 г. и 04.11.2022 г. до окончателно
изплащане следва да се отхвърлят.
В останалата част относно предявените искове решението трябва да
се потвърди.
Новият резултат по претенциите налага промяна относно
присъдените разноски за първоинстанционното разглеждане на делото, както
следва:
На процесуалния представител на ищцата следва да се присъди
допълнително възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 1805,83 лева с
вкл. ДДС.
Присъденото юрисконсултско възнаграждение на ответника следва
да се редуцира от 180 лева на 154,30 лева.
При общ обжалвам интерес от 80960 лева и с оглед степента на
успешно проведената защита на ищцата (51%) съдът присъжда в полза на
процесуалния й представител възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер
на 4326,78 лева с ДДС.
Данъкът е дължим, тъй като се касае за възнаграждение за адвокатска
услуга, което подлежи на облагане по ЗДДС. Такава е и практиката на ВКС
(напр. Определение № 306 от 06.06.2017г. пo ч.т.д.№2559/2016г. на ІІ търг.
отд.; Определение № 318 от 11.07.2018 г. . по т.д. №1092/2018г. на І търг. отд.;
Определение № 50161 от 15.06.2023 г. по гр. д. № 1537/2022 г. на ІІІ гр. отд.).
За защитата на ответника пред настоящата инстанция следва да му се
присъди юрисконсултско възнаграждение от 266,80 лева.
Върху допълнително присъдените главници ответникът дължи
държавна такса за първоинстанционното разглеждане на делото от 804,80 лева
и такса за въззивната инстанция в размер на 402,40 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ Решение № 270 от 06.12.2023 г. по гражданско дело №
20222200100512/2022 г. на Окръжен съд – Сливен, поправено и допълнено с
Решение № 127 от 24.04.2024 г. по същото дело, В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ: (1) в
частта, с която е отхвърлен искът на В. Д. П. от гр. Сливен против ответника
„ЗАД Д.: Ж. и з.“ АД за главница за неимуществени вреди над размера от
140000 лева до горницата от 160000 лева ведно със законната лихва върху
тази част от главницата, считано от 16.08.2022 г. до окончателно изплащане;
(2) в частта, с която е отхвърлен искът на В. Д. П. от гр. Сливен против
ответника „ЗАД Д.: Ж. и з.“ АД за главница за имуществени вреди над
размера от 840 лева до горницата от 960 лева ведно със законната лихва върху
тази част от главницата, считано от 14.10.2022 г. до окончателно изплащане;
(3) в частта, с която ответникът „ЗАД Д.: Ж. и з.“ АД е осъден да заплати на
ищцата В. Д. П. втора законна лихва върху сумата от 140000 лева по
главницата на неимуществени вреди (посочена като лихва по чл. 497, ал. 1, т. 1
от КЗ), считано от 07.09.2022 г. до окончателно изплащане; (4) в частта, с
която ответникът „ЗАД Д.: Ж. и з.“ АД е осъден да заплати на ищцата В. Д. П.
втора законна лихва върху сумата от 840 лева по главницата на имуществени
вреди (посочена като лихва по чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ), считано от 04.11.2022
г. до окончателно изплащане; (5) в частта, с която ищцата В. Д. П. е осъдена да
заплати на ответника „ЗАД Д.: Ж. и з.“ АД разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото над размера от 154,30 лева (сто петдесет и четири лева
и тридесет стотинки) до горницата от 180 лева.
Вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗАД Д.: Ж. и з.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район И., ж.к. „Д.“, бул. „Г.М.Д.“ № 1 да
заплати на В. Д. П. с ЕГН ********** с адрес гр. Сливен, кв. „Д.“ № 10, вх. Г,
ет. 8, ап. 23: (1) сумата от 20000 (двадесет хиляди) лева, представляваща
допълнително обезщетение за неимуществени вреди (като разлика между
присъдения с обжалваното решение размер от 140000 лева и дължимия
размер от 160000 лева) ведно със законната лихва от 16.08.2022 г. до
окончателно изплащане; (2) сумата от 120 (сто и двадесет) лева
представляваща допълнително обезщетение за имуществени вреди (като
разлика между присъдения с обжалваното решение размер от 840 лева и
дължимия размер от 960 лева) ведно със законната лихва от 04.11.2022 г. до
окончателно изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете на В. Д. П. от гр. Сливен против ответника
8
„ЗАД Д.: Ж. и з.“ АД В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ: (1) в частта относно
присъдената втора законна лихва върху сумата от 140000 лева по главницата
на неимуществени вреди, считано от 07.09.2022 г. до окончателно изплащане;
(2) в частта относно присъдената втора законна лихва върху сумата от 840
лева по главницата на имуществени вреди, считано от 04.11.2022 г. до
окончателно изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 270 от 06.12.2023 г. по гражданско
дело № 20222200100512/2022 г. на Окръжен съд – Сливен, поправено и
допълнено с Решение № 127 от 24.04.2024 г. по същото дело, В
ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА „ЗАД Д.: Ж. и з.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район И., ж.к. „Д.“, бул. „Г.М.Д.“ № 1 да
заплати на Г. Г. Р. - адвокат при АК – София с личен № ********** сумата от
1805,83 лева (хиляда осемстотин и пет лева и осемдесет и три стотинки),
представляваща допълнително възнаграждение (с включен ДДС) по чл. 38, ал.
2 от Закона за адвокатурата за процесуално представителство на ищцата В. Д.
П. пред първата инстанция.
ОСЪЖДА „ЗАД Д.: Ж. и з.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район И., ж.к. „Д.“, бул. „Г.М.Д.“ № 1 да
заплати на Н. Н. Д. - адвокат при АК – Шумен с личен № ********** сумата
от 4326,78 лева (четири хиляди триста двадесет и шест лева и седемдесет и
осем стотинки), представляваща допълнително възнаграждение (с включен
ДДС) по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за процесуално
представителство на ищцата В. Д. П. пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА В. Д. П. с ЕГН ********** с адрес гр. Сливен, кв. „Д.“ №
10, вх. Г, ет. 8, ап. 23 да заплати на „ЗАД Д.: Ж. и з.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район И., ж.к. „Д.“, бул.
„Г.М.Д.“ № 1 разноски пред въззивната инстанция в размер на 266,80 лева
(двеста шестдесет и шест лева и осемдесет стотинки).
ОСЪЖДА „ЗАД Д.: Ж. и з.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район И., ж.к. „Д.“, бул. „Г.М.Д.“ № 1 да
заплати по транзитната сметка на Апелативен съд – Бургас допълнителна
държавна такса за първоинстанционното разглеждане на делото в размер на
804,80 лева (осемстотин и четири лева и осемдесет стотинки), както и
допълнителна държавна такса за въззивното разглеждане на делото в размер
на 402,40 лева (четиристотин и два лева и четиридесет стотинки).
9
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10