РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 28.02.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 05 февруари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с
участието на прокурора РАДОСЛАВ ГРАДЕВ като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА КАН дело № 17
по описа за 2020 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Р.К. И.
- Б., с адрес: ***, депозирана чрез адвокат-пълномощник В. Д. ***, против Решение
№ 720 от 25.10.2019 г., постановено по АНД № 1210/2019 г. по описа на Районен
съд - Русе, с което е потвърден Електронен фиш Серия К № 2480021, издаден от ОД
на МВР – Русе, с който на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 600 лева на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182,
ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за извършено нарушение
на чл. 21, ал. 1 от същия закон. В касационната жалба се излагат доводи за
неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния
закон. Претендира се да се отмени решението и да се постанови друго, с което да
се отмени електронният фиш.
Ответната страна в производството, чрез
процесуален представител в депозирано писмено възражение на касационната жалба
вх. № 51356 от 18.12.2019 г. по описа на РС - Русе оспорва основателността на
жалбата. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Становището на представителя на ОП –
Русе е, че жалбата е неоснователна.
Съдът, като съобрази
изложените в жалбата касационни основания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба,
като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща
на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
За да постанови обжалваното пред
настоящата инстанция съдебно решение, районният съд е приел, че оспореният пред
него електронен фиш съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Съдът е приел още, че административното нарушение,
за което е санкциониран жалбоподателят, е безспорно установено и се потвърждава
от събраните по делото доказателства, при което правилно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност чрез издаване на електронен фиш за
налагане на административно наказание, определено в предвидения по чл. 182, ал.
1, т. 5
от ЗДвП размер.
Административният съд напълно споделя
изводите на районния съд като намира въззивното съдебно решение за постановено
при правилно прилагане на закона. Наведените касационни оплаквания са
неоснователни.
Фактическата обстановка, нарушението и авторството
на деянието са правилно установени в хода на протеклото
административнонаказателно производство пред наказващия орган и в
производството пред първата съдебна инстанция.
Всички съществени, необходими, релевантни
за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства,
които обуславят административнонаказателната отговорност, са установени и
удостоверени. При установяване на
нарушението няма допуснати съществени процесуални нарушения.
Правилно и напълно обосновано
районният съд е счел, че процесният електронен фиш съдържа всички необходими
реквизити, съгласно изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за законосъобразното
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Издаването на
електронния фиш е една последваща дейност, която се извършва от териториалните
структури на МВР въз основа на показанията на одобрените технически средства,
които могат да бъдат както мобилни, така и стационарни. Единственото задължение
при издаване на фиша е същият да съдържа точно тези данни, които са посочени в
правната норма на чл.189, ал. 4 от ЗДвП, а именно данни за териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане.
Фактическата обстановка, описана в ЕФ изцяло се подкрепя от събраните по
делото доказателства. Към момента на заснемането на нарушението, за което впоследствие
е съставен електронния фиш, е използвана дигитална, стационарна, радарна
установка Sitraffic
ERS 400, фиксираща дата, час и скорост на движение, което техническо средство е от одобрен тип за измерване, като е
преминало съответните проверки, видно от събраните доказателства по делото.
В случая нарушението се установява по несъмнен начин от изготвения с това
автоматизирано техническо средство снимков материал, разпечатка от паметта на
техническото средство, като съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес.
По делото безспорно са установени мястото, датата, часът на нарушението;
скоростта и посоката на движение на ППС-то; мястото на нарушението, респективно
и обстоятелството, че допустимата максимална скорост на движение за този пътен
участък е 50 км/ч.
Не са ангажирани доказателства, които да опровергават или да поставят
под съмнение, изложените факти и обстоятелства. Правилно са приложени относимите законови
разпоредби към установеното административно нарушение. Правилно е индивидуализирано и наложеното наказание, съобразно предвиденото
от приложимата санкционна норма към датата на нарушението.
Към
момента на извършване на процесното нарушение (21.02.2018 г.) правната норма на
чл. 7 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
изискваща местата за контрол с мобилни и стационарни
автоматизирани технически средства и системи да се обозначават с пътен знак Е24,
вече е отменена – ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 г.
По отношение на
твърдението, че неправилно във въззивното решение било посочено, че „Беникс –
БГ“ ЕООД е собственик на автомобила, тъй като за това липсвали доказателства,
поради обстоятелството, че посоченото дружество било лизингополучател, а не
собственик на моторното превозно средство, респ. административнонаказателната
отговорност не следвало да се понесе от управителя на това дружество, следва да
се посочи, че такива фактически твърдения не са били наведени пред въззивната
инстанция и съответно не са били установявани. Установяването им пред касационната инстанция е
недопустимо, предвид нормата на чл. 220 от АПК.
Административният съд счита, че в
хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са опорочили производството по
установяване на нарушението и налагане на административното наказание или да са
довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице. В процеса по
установяване и заснемане на нарушението са изпълнени съществените изисквания на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, съдържаща правила,
гарантиращи законосъобразното протичане на този процес.
Поради гореизложеното
касационният съд счита, че Районен съд - Русе е постановил правилно съдебно
решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед на измененията
на чл. 63, ал. 5, във вр. с ал. 3 от ЗАНН своевременно е искането от
процесуалния представител на ответната страна – ОД на МВР - Русе за присъждане
на разноски за юрисконсулт на основание чл.37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ. С оглед приложимата норма на чл. 63,
ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, във вр. с чл.143 от АПК, възнаграждението за
юрисконсулт се определя от съда, като не може да надхвърля размерите по чл. 27е
от НЗПП /в случая от 80 до 120 лв./. По преценка на фактическата и правна
сложност на казуса и при резултата от делото на ответната страна ОД на МВР - Русе
следва да бъдат присъдени деловодно разноски за процесуално представителство в
размер на 80 лв.
Затова и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
720 от 25.10.2019 г., постановено по АНД № 1210/2019 г. по описа на Районен съд
- Русе, с което е потвърден Електронен фиш Серия К № 2480021, издаден от ОД на
МВР – Русе.
ОСЪЖДА Р.К. И. - Б., ЕГН ********** *** да
заплати на Областна дирекция на МВР - Русе сумата от 80 (осемдесет) лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.