Р
Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№……………... Гр.София, ………….г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, IV” в” състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети
юни две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена И.
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева мл.съдия Мирослав Стоянов
при участието на
секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа
докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 16 838
по описа за 2018година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на „Т.С.” ЕАД срещу решението под № 50383 от 17.10.2018г. ,
постановено по гр.дело № 56448/ 2017г., по описа на СРС, ГО, 156 състав, с
което са отхвърлени, като неоснователни,
обективно и субективно кумулативно съединените искове, предявени от
"Т.С." ЕАД срещу В. Ф.П. /починал в хода на въззивното
производство с правоприемници по чл.227 от ГПК : А.В.Ф. и Ф.В.П./ и Ф.В.П. , както следва: 1/ с правно основание
чл.422, вр. с чл.415,ал.1 от ГПК, вр.
с чл.318,ал.2 от ТЗ, вр. с чл.200 от ЗЗД, вр. с чл.110,ал.2 от ЗС, с предмет- признаване за
установено, че ответниците дължат разделно по
½ на „Т.С.“ ЕАД сумата от 5 147,33лв. , представляваща цена на
доставена топлинна енергия за периода 01.05.2014г.- 30.04.2016г. , /при
допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на
решението относно крайната дата на исковия период неправилно посочена като
04.11.2016г./ за апартамент № 194, находящ се в гр.
София, ж.к.********с аб.№ *****, както и сумата от
56,52лв.- припадаща се част от цената на услугата за дялово разпределение за
периода 01.05.2014г.- 30.04.2016г., /при допусната очевидна фактическа грешка в
диспозитива на решението относно крайната дата на
исковия период неправилно посочена като 04.11.2016г./ и 2/ с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК, вр. с чл.415,ал.1 от ГПК, вр. с
чл.86,ал.1 от ЗЗД, с предмет- признаване за установено, че ответниците дължат по равно по ½ на „Т.С.“ ЕАД
сумата от 386,05лв.- мораторна лихва върху
главницата- цена на топлинната енергия, натрупана за периода 30.11.2014г.-
04.11.2016г., както и сумата от 10,09лв.- мораторна
лихва върху главницата- цена на услугата за дялово разпределение натрупана за
периода 30.11.2014г.- 04.11.2016г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 65303/2016г. по описа на СРС, 156
състав.
Решението се обжалва и в частта за разноските, които ответниците
са осъдени да заплатят на ищеца съобразно изхода на спора по делото.
Въззивникът, „Т.С.” ЕАД
поддържа доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение. Намира за неправилен извода на първата инстанция, с който е прието, че ответниците нямат качеството на потребители на топлинна
енергия за процесния имот. Твърди, че собствеността
на ответниците върху процесния
топлоснабден имот се установява от представения по
делото нот.акт за учредяване на договорна ипотека
върху имота. Възразява, че за
правоотношението между него и ответниците е ирелевантен фактът кой реално е ползал
процесния имот през исковия период от време.
Въззиваемата страна, В.Ф.П. /починал в хода на въззивното
производство с правоприемници по чл.227 от ГПК : А.В.Ф. и Ф.В.Ф./, депозира писмен отговор на жалбата на ищеца в
срока по чл.263,ал.1 от ГПК, с който оспорва жалбата и заявява искане за
потвърждаване на обжалваното решение. Намира за правилен извода на първата
инстанция, с който е прието, че представеният по делото нот.акт
за ипотека не установява при условията на пълно и главно доказване правото на
собственост върху процесния имот. Не заявява искане
за присъждане на разноски за въззивното производство.
Въззиваемият Ф.В.Ф. в качеството му на ответна страна ,
участваща в процеса на самостоятелно основание , не депозира писмен отговор на жалбата на ищеца в
срока по чл.263,ал.1 от ГПК и не заявява
становище по жалбата в хода на процеса.
Третото лице- помагач
на ищеца, „Б.Б.“ ООД - не заявява становище по
жалбата.
Софийски
градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и след
като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.3 от ГПК,
приема за установено следното:
С
обжалваното решение предявените по реда на чл.422 ,ал.1 от ГПК, вр. с чл.415,ал.1 от ГПК обективно и субективно кумулативно
съединени положителни установителни искове за
главниците и лихвите са отхвърлени изцяло като неоснователни. Неоснователността
на исковите претенции е мотивирана от първата инстанция с недоказаното от
страна на ищеца качество на ответниците на
потребители на топлинна енергия /ТЕ/ , поради недоказано притежание на право на
собственост или вещно право на ползване от ответниците
върху процесния топлоснабден
имот.
При
извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи,
че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне
по съществото на правния спор, в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен съгласно нормата на
чл.269, предл.2 от ГПК. Допуснатата очевидна
фактическа грешка в диспозитива на решението,
произтичаща от неправилно посочена крайна дата на исковия период за главниците
– неправилно указана като 04.11.2016г., вместо вярната , приета в мотивите и
съответстваща на посочената в исковата молба и заявлението по чл.410 от ГПК –
30.04.2016г., не се отразява на допустимостта на решението. Тя подлежи на
изправяне от първата инстанция по реда на чл.247 от ГПК.
Настоящият съдебен състав намира за неправилен и необоснован извода на
първата инстанция, с който е прието, че по делото не е доказано съществуването
на договорно правоотношение между страните в рамките на исковия период от
време. Настоящият съдебен състав приема
за доказано по делото обстоятелството, че ответниците
имат качеството на „битови клиенти“ на
ТЕ по смисъла на параграф 2“а“ от ДР
на Закона за енергетиката / в сила от 17.07.2012г., съгласно изм. с ДВ,
бр.54/2012г./ и нормата на чл.153,ал.1 от ЗЕ. Неправилно с обжалваното решение съдът е приел, че не е
доказано притежанието на правото на собственост от ответниците върху процесния топлоснабден имот. От ответниците не е оспорено твърдението на ищеца , че са
собственици на процесния топлоснабден
имот, а възражението им за липса на облигационно правоотношение с ищеца е
обосновано с липсата на заявление – декларация за откриване на партида на тяхно
име при ищцовото дружество. Нещо повече, собствеността
на ответника В.Ф. /починал в хода на процеса с правоприемници по чл.227 от ГПК
– А.Ф. и Ф.П./ и ответника Ф.П. в качеството му на страна на самостоятелно
основание върху процесния имот, притежавана при равни
квоти – по 1/2, /съгласно необорената презумпция на чл.30,ал.2 от ЗС/, се установява
от представения по делото нот.акт № 61, том7
по нот.дело
1188/ 2007г., с който от ответниците е
учредена договорна ипотека върху процесния топлоснабден имот в полза на третото лице- „Стопанска и
инвестиционна банка“ АД. Нотариалният акт представлява официален писмен
документ по чл.179,ал.1 от ГПК, който се ползва с формалната и материална доказателствена сила за отразените в него изявления от
страните, направени пред нотариуса, както и за извършената от нотариуса проверка
на документите, установяващи правото на собственост на ответниците
върху процесния
имот- предмет на учредената от тях договорна ипотека. Ето защо, неправилен е
изводът на първоинстанционния съд за липса на
доказателства за собственост на ответниците върху процесния топлоснабден имот,
обуславящ качеството им на клиенти на ТЕ по смисъла на законовите дефиниции,
дадени с цитираните по-горе в мотивите правни норми. След смъртта на ответника В.Ф. , в резултат на
настъпилото в хода на процеса правоприемство
ответникът Ф.Ф. се легитимира като собственик на общо
¾ ид.ч. от процесния
имот /1/4 ид.ч. по наследяване по закон от В.Ф. +
½ ид.ч. притежавана от него на самостоятелно
основание/, а ответницата А.Ф. в качеството й на наследник по закон на В.Ф.
притежава ¼ ид.ч. от процесния
имот. Всеки от ответниците отговаря до размера на дела
от процесния топлоснабден
имот в рамките на общото задължение за цената на ТЕ и услугата за дялово
разпределение.
Съгласно
разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие - на клиентите на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР. Следователно между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, каквито
са Общите условия, публикувани от 12.03.2014г., публикувани във в-к 24 часа“ –
броя от 10.02.2014г. и в-к „ 19 минути“.
В случая съдът съобразява и разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, която
предоставя възможност за клиентите, които не са съгласни с предвидените в Общите
условия /ОУ/ разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в
което да предложат специални условия. Ответниците не твърдят и не установяват да са упражнили правото си да възразят по
горепосочения начин срещу Общите условия, поради което съдът намира, че са
ги приели.
С оглед изложените мотиви съдът приема, че за исковия период от време
между ищеца и ответниците е съществувало валидно
облигационно правоотношение с предмет – доставката на топлинна енергия за
битови нужди за процесния имот, като ирелевантен е фактът относно наличието или липса на
заявление-декларация за откриване на партида за имота на тяхно име при ищцовото дружество.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в чл.139 –
чл.148 от ЗЕ и в Наредба №16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/,
като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Съгласно чл.155, ал.1, т. 2 от ЗЕ и уговореното в Общите
условия сумите за топлинна енергия за процесния
период са начислявани от „Т.С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски, за които са
издадени фактури, като след края на отоплителния период са изготвени изравнителни
сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение. За имота на ответната
страна са издадени фактури по прогнозни месечни вноски за процесния
период от време и изравнителни сметки, изготвени въз основа на документите за
отчет на индивидуалните уреди за разпределение, като в последните документи е отразена разликата между старите и новите
показания. От тези документи, представени по делото и изготвеното въз основа на тях заключение на
съдебно-техническата експертиза се
установява стойността на действително доставената ТЕ за имота на ответниците за процесния период
от време в размер на 5 092,02лв. До
този размер исковата претенция за главницата- цена на ТЕ се явява доказан и
основателен и следва да бъде уважен, като бъде отхвърлен за разликата над тази
сума- до пълния предявен размер от 5 147,33лв. Неоснователно е възражението на ответниците за неправилно извършено дялово разпределение,
поради неправилен отчет. От представените по делото доказателства / четирите
констативни протокола от 15.06.2015г. и от 27.06.2015г. и съответно от
13.06.2015г. и 18.06.2015г., касаещи исковия период от време и посочените в тях
имоти, между които и процесният имот – ап.№ 194/ е
видно, че от ответниците не е осигурен достъп за
индивидуален отчет на уредите за индивидуално разпределение в имота им и
водомера за топла вода, поради което и съгласно заключението на СТЕ,
количеството ТЕ по трите компонента /за отопление, сградна
инсталация и БГВ/ е определено по максимален специфичен разход по методиката на
т.6.7, вр. с т.6.5
от Приложението към чл.61 , ал.1 от Наредбата от 2007г. /отм./, Указанието
в титулната част на четирите протоколи /л.74 от делото на СРС/ , с които е
удостоверена липсата на осигурен достъп от ответниците
за отчет, относно ап.196 и името Р.М.,
съгласно изричното отразяване касаят данните и името на отговорника за в ЕС за отчитането на уредите в
ЕС/, поради което неоснователно е възражението на ответниците
за ирелевантност на тези документи, основано на
твърдението, че те касаят друг имот.
Във връзка с
дължимата стойност на доставеното количество ТЕ за процесния
имот следва да се посочи, че на настоящия съдебен състав служебно са му
известни влезлите в сила решение № 4777/13.04.2018г. по адм.дело № 1372/2016г. на ВАС, обезсилено с решение № 2187/ 11.02.2020г. на
5-чл. състав на ВАС, както и решение № 11603/ 31.07.2019г. по адм.дело № 13721/2017г. на ВАС и решение № 8294/26.06.2020г.
на 5 чл. състав на ВАС, като с последното влязло в сила решение са отменени
нормите от методиката към Наредба № 16-334/ 2007г. , установяващи формулите за разпределение на ТЕ
за сградна инсталация, както и решение № 7276 от
03.07.2023г. по адм.дело № 746/2021г. на 3 чл.състав
на ВАС и решение № 1037/10.02.2025г. по адм.д.№
85/2024г. на 5 чл.състав, с което е потвърдено решението от 03.07.2023г.- за
отмяна на т.6.1.1 от Методиката по Приложението към чл.61, ал.1 от Наредбата,
но тази отмяна има действие само за в
бъдеще – от момента на влизането му в сила /считано от 26.06.2020г.- за в
бъдеще/, съгласно нормата чл.195,ал.1 от АПК, поради което и не рефлектира
върху приложимите правни норми за конкретния казус, които остават в сила за процесния минал /предходен
/ период, доколкото отмяната няма
обратно действие. Що се отнася до правните последици , възникнали от отменения
подзаконов нормативен акт- те следва да се уредят по реда на чл.195,ал.2 от АПК.
На следващо място, на основание
разпоредбата на чл.61,ал.1 от Наредба № 16-344/2007г. за топлоснабдяването
/отм., но приложима към исковия период в релевантната редакция, обн. в ДВ, бр.34/24.04.2007г./ и клаузата на чл.22,ал.2 от приложимите към исковия период Общи условия
/ОУ/ за продажба на ТЕ от 2014г., която
договорна клауза има силата на закон
между страните, съгласно нормата на чл.20“а“ от ЗЗД, купувачът на ТЕ –ответник
по делото, заплаща на ищеца-продавач на ТЕ стойността на услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избрания търговец- ФДР. Ето защо, настоящият съдебен състав приема,
че ищецът е активно-материално правно легитимиран да получи претендираното
вземане за стойността на услугата „дялово разпределение“ , която е дължима от
ответника и която за исковия период възлиза на общата сума от 56,52лв.
Основателността на претенцията за главницата- цена на
ТЕ обуславя основателността и на иска за акцесорното
вземане за мораторна лихва, дължима за времето на
забавата. Настоящият съдебен състав
приема, обаче, че за главницата – цена на ТЕ за исковия период от време ответниците не са изпаднали в забава за плащане, поради
което и не дължат претендираното обезщетение по
чл.86,ал.1 от ЗЗД по следните мотиви: Настоящият съдебен състав приема, че
върху главницата, представляваща стойност на ТЕ за м.05.2014г.- м.04.2016г. , ответниците не са изпаднали в забава за плащане, поради
нищожност на клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от приложимите за този период от
време ОУ от 2014г. / в сила от 12.03.2014г./. С посочените договорни клаузи
е регламентиран падежът за изпълнение на
задължението за плащане на стойността на ТЕ. Настоящият съдебен състав намира,
че клаузите на чл.33,ал.1 и чл.33,ал.2 от ОУ от 2014г. са нищожни, на основание
чл.146,ал.1,предл.1 от Закона за защита на
потребителите, като неравноправни - противоречащи на общия принцип за
добросъвестност, установен от нормата на чл.143,ал.1 от ЗЗП и водещи до
значително неравновесие на правата и задълженията на ищеца – търговец и тези на
потребителя /купувач/ - ответник по делото.
С клаузата на чл.33, ал.1 от ОУ
от 2014г. е установен падеж за плащане на месечните дължими суми за ТЕ,
определени по прогнозен дял /по чл.32,ал.1 от ОУ/- в 30дн.срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача. А с клаузата на чл.33,ал.2
от ОУ е установен падеж за изпълнение на задължението за плащане на дължими
суми за доплащане, след изготвянето на изравнителните сметки /по чл.32,ал.2 от
ОУ/ - отново в 30 дн.срок след публикуването на интернет страницата на
продавача „Т.С.“ ЕАД. Настоящият съдебен състав приема, че така обвързаното
настъпване на падежа на задължението за плащане, с притежаването на специално техническо
средство от страна на потребителя /компютър или смартфон
/, което да му дава възможност за достъп до интернет, както и задължаването на
потребителя да обезпечи допълнително и самата възможността за достъп до
интернет, го поставя в значително неравностойно икономически положение спрямо
търговеца. Съдът приема, че потребителят не може да бъде задължен да направи
значителни по размер икономически инвестиции за снабдяване с посочените
технически средства и отделно от тях – да направи и допълнителни парични вложения, които да му гарантират
достъп до интернет, за да може да изпълнява задълженията си по процесния договор, чийто предмет няма връзка с тези
вложения. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че клаузите на чл.33,ал.1
и ал.2 от ОУ от 2014г. противоречат на императивната норма на чл.143,ал.1 от
Закона за защита на потребителите и като последица от това, на основание
чл.146,ал.1, предл.1 от ЗЗП – са нищожни. Ето защо, за вземанията на ищеца за дължимата
стойност на ТЕ за периода м.05.2014г.-
м.04.2016г., които попадат в приложното поле на ОУ от 2014г. /в сила от
12.03.2014г./, съдът приема, че ответниците не са
изпаднали в забава, тъй като липсва договорен падеж, както и покана за плащане
от страна на ищеца, съгласно изискването на чл.84,ал.2 от ЗЗД. Поради липса на
нормативно и договорно установен падеж за плащане на цената на услугата за
дялово разпределение, както и поради липса на отправена от ищеца покана за
плащане на същата преди образуване на настоящото дело в съответствие с
чл.84,ал.2 от ЗЗД ответниците не дължат мораторни лихви върху тази главница, тъй като не е доказано
наличието на забава за плащането й.
С оглед изложените мотиви настоящият съдебен състав
приема, че първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта на отхвърлените искове за главниците- цена на ТЕ и на
услугата за дялово разпределение и вместо него- постановено друго, с което тези
претенции да бъдат уважени и съответно- потвърдено в останалата отхвърлителна част, касаеща
претенциите по чл.86,ал.1 от ЗЗД, но по други мотиви.
По разноските
по делото:
При горния изход на делото и на основание чл.78,ал.1
от ГПК ищецът има правото на разноски за първата инстанция съразмерно с
уважената част от исковете от 683,92лв. /държ.такса,
възнаграждения за вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение от 100лв/. За заповедното производство ищецът има правото на
разноски за държ.такса и юрисконсултско
възнаграждение /от 50,00лв./, съразмерно с уважената част от исковете от 97,45лв.
За възивното производство
ищецът има правото на разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение от 100лв., съразмерно на уважената част от жалбата му от
194,90лв.
Съответно,
на основание чл.78,ал.3 от ГПК на ответниците А.Ф. и Ф.П.
в качеството им на правоприемници по чл.227 от ГПК на починалия в хода на въззивното производство В. Ф. се дължат разноски за първата
инстанция в размер на 8,06лв.- депозити за вещи лице, като за разликата над
тази сума до пълния присъден размер от 100,00лв. на праводателя
В.П. първоинстанционното решение следва да бъде
отменено. На основание чл.78,ал.3 от ГПК и чл.38,ал.1,т.2 от ЗА, вр. с чл.36 от ЗА на адв.Р.А. в
качеството й на процесуален представител на починалия в хода на процеса
ответник В.П. се дължи адвокатско възнаграждение за първата инстанция
съразмерно на отхвърлената част от исковете срещу този ответник от 48,36лв.
като за разликата над тази сума до пълния присъден размер на адвокатското
възнаграждение от 300,00лв. първоинстанционното
решение следва да бъде отменено. За въззивното
производство на ответниците не претендират разноски,
поради което и такива не им се следват.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението под № 50383 от 17.10.2018г. ,
постановено по гр.дело № 56448/ 2017г., по описа на СРС, ГО, 156 състав в частта, с която са отхвърлени, като
неоснователни, обективно и субективно
кумулативно съединените искове, предявени от "Т.С." ЕАД срещу В. Ф.П.
/починал в хода на въззивното производство с
правоприемници по чл.227 от ГПК : А.В.Ф. и Ф.В.П./ и Ф.В.П. с правно основание чл.422, вр. с чл.415,ал.1 от ГПК, вр. с
чл.318,ал.2 от ТЗ, вр. с чл.200 от ЗЗД, вр. с чл.110,ал.2 от ЗС, с предмет- признаване за
установено, че ответниците дължат разделно по
½ на „Т.С.“ ЕАД сумата от 5 092,02лв. , представляваща цена на
доставена топлинна енергия за периода 01.05.2014г.- 30.04.2016г. , /при
допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на
решението относно крайната дата на исковия период неправилно посочена като
04.11.2016г./ за апартамент № 194, находящ се в гр.
София, ж.к.********с аб.№ *****, както и сумата от
56,52лв.- цената на услугата за дялово разпределение за периода 01.05.2014г.-
30.04.2016г., /при допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива
на решението относно крайната дата на исковия период неправилно посочена като
04.11.2016г./ , за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.дело № 65303/2016г. по описа на СРС, 156 състав.както и в частта, с
която „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на основание чл.78,ал.3 от ГПК на В.Ф.П.
/починал в хода на въззивното производство с
правоприемници по чл.227 от ГПК : А.В.Ф. и
Ф.В.П./ - разликата над дължимата
сума от 8,06лв.- до пълния присъден размер от 100,00лв.- разноски по делото и в частта, с която „Т.С.“ ЕАД е
осъдена да заплати на основание чл.78,ал.3 от ГПК на адв.Р.И.А.
адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.1,т.2, вр. с
чл.36 от ЗА за разликата над дължимата сума от 48,36лв. – до пълния присъден
размер от 300,00лв., ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от
"Т.С." ЕАД срещу А.В.Ф. с
ЕГН ********** и Ф.В.П. с ЕГН ********** / в качеството им на правоприемици по чл.227 от ГПК на починалия в хода на въззивното производство ответник В. Ф.П. , като Ф.В.П. участващ и като ответник на самостоятелно
основание/ , положителни установителни искове с
правно основание чл.422, вр. с чл.415,ал.1 от ГПК, вр. с чл.318,ал.2 от ТЗ, вр. с
чл.200 от ЗЗД, вр. с чл.110,ал.2 от ЗС, че ответниците
дължат разделно както следва: А.В. Ф.а - ¼ , а ответникът Ф.В.П. - ¾ на „Т.С.“ ЕАД от сумата 5 092,02лв. ,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2014г.-
30.04.2016г. за апартамент № 194, находящ се в гр.
София, ж.к.********с аб.№ *****, както и от сумата от 56,52лв.- цената на услугата за
дялово разпределение за периода 01.05.2014г.- 30.04.2016г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 65303/2016г. по
описа на СРС, 156 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решението под № 50383 от 17.10.2018г. ,
постановено по гр.дело № 56448/ 2017г., по описа на СРС, ГО, 156 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА А.В.Ф.
с ЕГН ********** и Ф.В.П. с ЕГН ********** / в качеството им на правоприемици по чл.227 от ГПК на починалия в хода на въззивното производство ответник В. Ф.П. , като Ф.В.П. участващ и като ответник на самостоятелно
основание / да заплатят на “Т.С.“
ЕАД сумата от 683,92лв.- разноски за първоинстанционното
производство; сумата от 97,45лв.- разноски за заповедното производство и сумата
от 194,90лв.- разноски за въззивното производство, на
основание чл.78,ал.1 и ал.8 от ГПК.
Решението
е постановено при участието на „Б.Б.“ ООД като трето
лице – помагач на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред
ВКС в 1 месечен срок от връчването му на страните при наличието на
предпоставките по чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.