№ 1174
гр. София, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Богдана Желявска
при участието на секретаря Ели Й. Гигова
като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело №
20211100112916 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявен е иск от С. Е. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. **** против, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, офис сграда Лабиринт, ет.
2, офис 4, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че С. Е. М. не
дължи на „„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД общо сумата 26 721,63 лв.,
както и свързаните с нея акцесорни плащания за лихви и неустойки, поради изтекла
погасителна давност, на основание чл. 110 ЗЗД. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че, ищецът е бил длъжник по договор за потребителски кредит
№ 146/2009 г., сключен с Алфа Банк /Юробанк България АД/ на 09.11.2009 г., за сума, която
към настоящия момент е в размер 31 762,88 лв. Във връзка с този договор, ищецът заявява,
че е изпаднал в забава към кредитора, който с Договор за прехвърляне на вземания /цесия/
от 23.04.2018 г., е прехвърлил вземането си по посоченият договор за потребителски кредит
на ответника.
С Уведомително писмо, изх. № ЛД-УПЦ-П-СГГ-ЮБ-2/N146/2019 от 10.06.2018 г., ищецът
бил уведомен за извършената цесия от първоначалния кредитор. С Уведомително писмо,
изх. № УПЦ-П-СГГ-ЮБ-2/N146/2019 от 19.06.2018 г., ищецът бил уведомен за така
извършената цесия и от ответното дружество.
1
С писмо от 03.05.2019 г., ответникът поканил ищеца да му заплати частична сума във връзка
с това вземане.
С писмо, вх. № ВХ-19-00173-1/17.05.2019 г., ищецът възразил относно дължимостта на
процесната сума, тъй като счита същата за погасена по давност.
С писмо от 06.10.2020 г., ответникът продължил да претендира посоченото вземане, с оглед
на което ищецът счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск, по силата на който иска да бъде установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответното дружество претендираната от последното сума.
В тази връзка моли съда да постанови решение, с което да признае за установено на
основание чл. 124 ГПК, че той не дължи на ответника „„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД посочените суми, поради изтекла погасителна давност, на основание чл.
117, ал. 2 ЗЗД, като му се при съдят сторените разноски.
Представил е прилагане на писмени доказателства.
По същество моли съда да уважи иска, като основателен и доказан. Претендира разноски по
списък. Възразява срещу размера на поисканото от ответника ю.к. възнаграждение.
Ответникът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД оспорва така предявеният
иск, като неоснователен и недоказан. Претендира разноски и юрк.възнаграждение.
На първо място заявява, че давността започва да тече от момента, в който вземането
става изискуемо, докато в настоящия случай вземането не е обявявано за предсрочно
изискуемо, нито от страна на предходните кредитори, нито от ответника, поради което
счита, че възражението на ищеца е направено преждевременно.
Счита, че понастоящем вземането на кредитора се явява ликвидно и изискуемо, без да е
налице настъпването на института на погасителна давност по смисъла на чл. 110 ЗЗД.
Представил е писмени доказателства.
По същество моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди сторените разноски.
Съдът, като разгледа представените и събрани в хода на настоящото дело
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От представените по делото доказателства се установява, а и не се спори между Алфа Банк
/Юробанк България АД/ и С. Е. М. е сключен Договор за потребителски кредит № 146/2009
г., по силата на който на ищеца М. е предоставена сумата 20 000 лв., като са определени и
съответните лихви, такси и разноски.. Не се спори, че на 26.10.2010 г. страните и трето лице
– Д.Б.Т., в качеството й на поръчител, са подписали Анекс № 1, в който е отразено, че
крайният срок за погасяване на кредита се удължава и е 09.11.2019 г., а през следващите 12
месеца – до 09.11.2020 г. длъжниците ще заплащат само лихви. Договорени са съответните
2
лихви за просрочие и е уговорено солидарно задължение на длъжника и поръчителя,
съобразно изискванията на чл. 138 и сл. ЗЗД и чл. 121 и сл. ЗЗД. Договорено е, че
изплащането на кредита ще става на 108 равни месечни вноски, включващи главница и
лихва.
Липсват доказателства за плащане от ищеца на задълженията му по договора, липсват
такива и от страна на поръчителя.
От доказателствата по делото се установява, че с договор за цесия от 21.12.2017 г. Банката е
прехвърлила на С.Г.Груп, ООД, ЕИК ****, вземането си по посочения договор за кредит,
заедно с всички привилегии, обезпечения и илихви. Впоследствие, с договор за цесия от
23.04.2018 г. дружеството - цедент е прехвърлило това вземане на настоящия ответник
АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ, ЕАД.
С писмо, вх. № ВХ-19-00173-1/17.05.2019 г., ищецът възразил относно дължимостта на
сумата 26 721,03 лв., тъй като счита същата за погасена по давност. Посочил е, че
изискуемостта на посоченото задължение е настъпила преди повече от пет години.
По делото липсват доказателства за извършване от страна на ответника на действия,
свързани със събиране на цедираното вземане, насочени към ищеца – длъжник, респ. към
поръчителя.
В хода на производството съдът даде възможност на ищеца да уточни конкретните суми, за
които твърди и моли съда да постанови, че са погасени по давност. С нарочна молба от
27.11.2022 г. ищецът уточни, че желае съдат да постанови недължимост на гланица в размер
26 721,63 лв., но не посочи размера на твърдените за недължими, като погасени по давност,
акцесорни задължения върху главницата – лихви и неустойки, както и периодът, за който
тези акцесорни плащания следва да се изчислят, като изрично подчерта, че тези задължения
следват главницата, но той не знае условията, при които вземането е било цедирано.
По делото от ищцовата страна липсват доказателства каква сума е погасявана, както и
дали и кога кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Налице са само твърдения за
изпадане на ищеца М. в забава
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявен е отицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК за признаване за
установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не му дължи исковата сума,
тъй като същата е погасена по давност, съобразно чл. 110 ЗЗД.
3
Безспорно е, че давността, като материалноправен институт, може и следва да бъде
навеждана като процесуален довод или чрез възражение само в рамките на съдебно исково
производство, при участието на двете страни в условията на равнопоставеност.
Погасителната давност е правопораждащо субективно право на длъжника да откаже
изпълнението на съществуващото си задължение. То е материалноправно, непритезателно,
правопрепятстващо, вторично насрещно право и се поражда след настъпването на
изискуемостта на задължението и след изтичането на определен период от време, визиран в
съответната норма на ЗЗД, в конкретния случай приложимата такава на чл. 110 ЗЗД.
Надлежното упражняване от страна на длъжника на правото на погасителна давност
превръща притезателното право в естествено и лишава кредитора от възможността да търси
принудително изпълнение, респ. той изгубва процесуалното си право да търси
принудително изпълнение чрез предвидените способи в ГПК за удовлетворяване на законно
признатия си интерес. С оглед на това е образувано и настоящото производство.
От събраните по делото доказателства се установи сключването на Договор за
потребителски кредит от страна на ищеца с Алфа Банк /Юробанк Българаия, АД/ на
09.11.2009 г. за сумата 20 000 лв., както и сключването на Анекс на 26.10.2010 г., с който
страните са договорили краен срок за изтичане на кредита 2020 г. Ищецът не представи
доказателства този кредит да е бил обявен за предсрочно изискуем. Доказаха се и двете
извършени цесии – тази от 21.12.2017 г., с която първоначалният кредитор е цедирал
вземането на С.Г.Груп, ООД и тази от 23.04.2018 г. за цедиране на вземането на настоящия
ответник.
Съдът намира, че в хода на делото твърденията на ищцовата страна останаха недоказани.
Съгласно цитираната по – горе разпоредба на чл. 110 ЗЗД, вземането по настоящия договор
следва да се погаси с изтичане на петгодишна давност, но тази давност започва да тече от
настъпване на съответните предпоставки – било поради настъпване на предсрочната
изискуемост на вземането, било порди изтичане на срок, било поради уведомяване на ищеца
за плащане след покана. В настоящия случай няма доказателства кредитът да е бил
предсрочно изискуем, а крайният срок за издължаването му изтича през 2020 г. Ищецът е
поканен да заплати задължението си през 2019 г. и, пред вид образуване на настоящото дело
през 2021 г., съдът намира, че предвиденият в закона петгодишен давностен срок не е
изтекъл.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск за признаване за установено,
че ищецът не дължи процесната, предоставена му сума по Договора за потребителски
кредит, заедно с лихви и разноски, е изцяло неоснователен и недоказан и, като такъв следва
да бъде отхвърлен.
Пред вид изхода на делото на ответника се следват ю.к. възнаграждение в размер 450 лв., на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП.
4
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Е. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. **** иск
против „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК ****, София, бул. ****,
офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че С. Е. М. не дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД
общо сумата 26 721,63 лв., както и свързаните с нея акцесорни плащания за лихви и
неустойки, поради изтекла погасителна давност, на основание чл. 110 ЗЗД, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С. Е. М. да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ю.к.
възнаграждение в размер 450 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред САС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5