РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Първомай, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Административно
наказателно дело № 20225340200167 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 24/02.09.2022 г, издадено от
Началника на РУ – Първомай, с което на Х. А. Х. на основание чл. 257, ал. 1 ЗМВР е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение на чл.
4 ЗМВР.
С жалбата се навеждат съображения за отмяна на наказателното постановление
като неправилно и незаконосъобразно. Възразява се, че от съдържанието му не ставало
ясно какво нарушение е извършила жалбоподателката. Също така било нА.це
противоречие относно датата на твърдяното нарушение. По тези съображения моли да
бъде отменено наказателното постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Приложено
е писмено становище, в което са изложени съображения за правилност и
законосъобразност на наказателното постановление, като се прави искане същото да
бъде потвърдено.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана
страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
От фактическа страна съдът установи следното:
Жалбоподателката Х. А. Х. и свидетелката Х. Р. А. живеели в разположени в
близост една до друга къщи, намиращи се на *** От няколко години между двете
възниквА. постоянни спорове във връзка с ползването на имот, където и двете пасели
1
селскостопанските си животни. На 18.04.2022 г. жалбоподателката подала заявление в
РУ – Първомай за това, че на 17.04.2022 г. свидетелката Х. Р. А. я обиждала. След
снемане на обяснения от двете свидетелят Ж. С. Й. – мл. полицейски инспектор в РУ –
Първомай, издал разпореждане с № 325р-4786/16.05.2022 г., като указал на Х. Р. А. да
не влиза в пререкания и саморазправа с Х. А. Х. и майка й А. М. Ю., да не осъществява
физически и психически тормоз спрямо горепосочените лица. Също така свидетелят
Ж. С. Й. издал на основание чл. 64 ЗМВР разпореждане № 325р-5149/26.05.2022 г., с
което указал на Х. А. Х. да не влиза в пререкания и саморазправа с Х. Р. А. и да се
осъществява физически и психически тормоз над същото лице.
На 02.06.2022 г. бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) бл. № 434207 от свидетеля В. Ю. В. – полицейски инспектор в РУ
– Първомай, в присъствието на свидетеля Ж. С. Й., срещу Х. А. Х. за това, че на
02.06.2022 г., около 10:00 ч. в гр. Първомай, ул. „Зорница“ № 1А се установява, че на
30.05.2022 г. не спазила писмено предупреждение, направено с разпореждане № 325р-
5149/26.05.2022 г. по описа на РУ – Първомай. НА.це било неизпълнение на
полицейско разпореждане относно недопускане на нарушение на обществения ред.
Посочена е и нарушената правна норма – чл. 4 ЗМВР. Екземпляр от акта бил връчен на
нарушителя, като жалбоподателката вписала възраженията си.
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление
№ 24/02.09.2022 г. от Началника на РУ – Първомай, с което за нарушение на
разпоредбата на чл. 4 ЗМВР на жалбоподателката е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 257, ал. 1 ЗМВР. В
наказателното постановление нарушението е описано по идентичен начин с акта за
установяване на административно нарушение.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетелите В. В., Ж. Й., А. Ю. и Х. А. и приложената
административноказателна преписка. Съдът намира показанията им за логични и
обективни, като не са нА.це основания същите да бъдат подлагани под съмнение. Въз
основа на показанията на свидетелите Й. и В. не може да бъде установено конкретно
какви действия е извършила жалбоподателката на 30.05.2022 г., за да се приеме, че не е
изпълнила разпореждане на полицейски орган. Същите двама свидетели са посочили
абстрактно, че жалбоподателката и свидетелката Х. А. продължили да се карат и след
издаване на разпорежданията по чл. 64, ал. 1 ЗМВР, но не сочат кога се е състоял
скандалът между двете и в какво се е изразявал. В тази връзка свидетелите Й. и В. са
обяснили, че не си спомнят какво се е случило на 30.05.2022 г. От своя страна,
свидетелките Х. А. и А. Ю. са категорични, че през м. май 2022 г. не е имало словесен
конфликт между жалбоподателката и свидетелката А.. Единствено свидетелката А. Ю.
има спомен относно случилото се на 30.05.2022 г., като е посочила, че на тази дата с
жалбоподателката посетили РУ – Първомай, за да се интересуват от подадената от
последната жалба срещу Х. А..
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
В случая както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи и са
предявени по надлежния ред на нарушителя. Материалната компетентност на
административнонаказващия орган следва от представената Заповед № 8121з-1371 от
11.11.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, а тази на актосъставителя – от
разпоредбата на чл. 267, ал. 1 ЗМВР и Заповед № 8121з-1098 от 25.08.2017 г. на
Министъра на вътрешните работи. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са
2
нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. Въпреки това съдът намира, че АУАН и НП не
отговарят на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание, тъй като са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание на
жалбоподателя и до ограничаване на правото му на защита. В този смисъл се
констатира т. нар. формална неизрядност на издадения санкционен акт, която е
самостоятелно основание за отмяната му от съда. Налице е нарушение разпоредбите на
чл. 42, ал. 1, т. 3 и 4 ЗАНН относно съставения АУАН, както и на чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН относно наказателното постановление, доколкото не са посочени всички
съставомерни факти и е налице неяснота относно датата и мястото на извършване на
нарушението. В тази връзка както в АУАН, така и в НП по отношение времето и
мястото на извършване на нарушението е отразено: „на 02.06.2022 г. около 10 ч. в гр.
Първомай, ул. „Зорница“ № 1А се установява, че на 30.05.2022 г. Х. А. Х. не спазва
писмено предупреждение“. В случая неясно защо в АУАН, а впоследствие и в
наказателното постановление са посочени като дата и място „на 02.06.2022 г. около 10
ч. в гр. Първомай, ул. „Зорница“ № 1А“, доколкото законът съдържа изискване
последните да съдържат датата и мястото на извършване на нарушението, но не и
изискване да се сочи кога е установено същото. Отделно от това не е отразено къде е
извършено нарушението, тъй като посоченият адрес: гр. Първомай, ул. „Зорница“ №
1А, е този на РУ – Първомай, където е бил съставен АУАН. Същевременно описанието
на твърдяното нарушение в АУАН и НП е непълно, като липсва конкретизация на
фактите, при които е извършено. В тази насока единствено е посочено, че
жалбоподателката не спазила писмено предупреждение, направено с разпореждане №
325р-5149/26.05.2022 г. по описа на РУ – Първомай, като било налице неизпълнение на
полицейско разпореждане. Не са конкретизирани действията, извършени от
жалбоподателката, с които е било нарушено издаденото на 26.05.2022 г. писмено
полицейско разпореждане. По тези съображения съдът намира, че нарушенията на
разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН – относно наказателното постановление, както
и на чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗАНН – относно АУАН, следва да се преценят като такива
от категорията на съществените процесуални нарушения, доколкото създават неяснота
относно съставомерните за твърдяното нарушение обстоятелства и лишават лицето,
сочено като нарушител, от правото му да разбере същите факти, съответно – да
организира защитата си. Последното мотивира отмяната на наказателното
постановление като незаконосъобразно.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че нито на 30.05.2022 г., нито
на 02.06.2022 г. се установява жалбоподателката да не е изпълнила полицейско
разпореждане относно недопускане на нарушение на обществения ред. Разпоредбата
на чл. 257, ал. 1 ЗМВР предвижда, че който не изпълни разпореждане на орган на
МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв. В случая, както беше посочено по-
горе, полицейски орган при РУ – Първомай е издал разпореждане № 325р-
5149/26.05.2022 г., с което е указал на жалбоподателката да не влиза в пререкания и
саморазправа с Х. Р. А. и да се осъществява физически и психически тормоз над
същото лице. Фактът, че след издаване на конкретното разпореждане
жалбоподателката и свидетелката Х. А. са продължили да се карат, без да се установява
при условията на пълно доказване кога и къде е бил скандалът и конкретните
извършени от жалбоподателката действия, не може да доведе до ангажиране на
административнонаказателната й отговорност. Поради това и тъй като липсват
категорични доказателства, че на 30.05.2022 г. жалбоподателката е влязла в пререкание
3
с Х. Р. А., съдът приема, че е налице и недоказаност на нарушението, което също е
основание за отмяна на наказателното постановление.
При този изход на спора, съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН
искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
следва да бъде уважено. Поради това в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.,
които на основание чл. 143, ал. 1 АПК да бъдат възстановени от бюджета на органа,
издал отменения акт, а именно: ОД на МВР – Пловдив.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, РС Първомай
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24/02.09.2022 г. на Началника на РУ
– Първомай, с което на Х. А. Х., ЕГН: **********, адрес: ***, на основание чл. 257, ал.
1 ЗМВР е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за
нарушение на чл. 4 ЗМВР.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив да заплати на Х. А. Х., ЕГН: **********,
адрес: ***, сумата от 200 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РХ/ВХ
Съдия при Районен съд – Първомай: _____________п__________
4