Р Е Ш Е Н И Е № 10
Гр. Сливен, 01.02.2022 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в публично заседание на тринадесети
януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДИНЧЕВА
при участието на прокурора …………и при секретаря Радостина
Желева като разгледа докладваното от съдия Динчева адм.
д. № 105 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2021 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Оспорването намира правното си основание в нормата на
чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от
9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза и чл. 220 от
Закона за митниците, като съдебното производство се движи по реда на чл. 145 и
сл. от АПК.
Образувано е по жалба от „Симо Ко“ ЕООД ЕИК ******със
седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Сава Филаретов“
№ 26А, представлявано от управителя С.И.Д. срещу Решение рег. № 32-29915/28.01.2021
год. на Директор на ТД „Северна морска“ към Агенция „Митници“, с което е прието
следното: 1. Отказано е да се приеме митническата стойност на декларираната
стока с № 1 по митническа декларация MRN: 16BG002002Н0008034/24.01.2016 год.;
2. Определена е митническата стойност на декларираната и внасяна от „Симо Ко“
ЕООД стока № 1 по същата митническа декларация в размер на 8 730 лева на
основание чл.74, пар.2, буква Б) от Регламент (ЕС) №
952/2013; 3. Разпоредено е да се коригира митническа
декларация MRN: 16BG002002Н0008034/24.01.2016 год. като за стока № 1 е внесена
корекция в кл.43 „Код-МО“ вместо 1 да се чете 3,
стойността в кл.46 „Статистическа стойност“ вместо
1 505, 04 да се чете 8 730 лева, стойностите в кл.47
„Изчисляване на вземанията“ да се четат – възникнали задължения МИТО (А00) 1 213,
79 лева и ДДС (В00) 1 687, 75 лева на основание чл.77, пар.2
от Регламента вр. с чл.54, ал.1 от ЗДДС за дата на
възникване на задълженията е определена 24.01.2016 год., на основание чл.124, пар.1,
буква „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 год. е посочено, че митническото задължение
се счита за погасено.
В жалбата дружеството излага доводи за материална и
процесуална незаконосъобразност на атакувания административен акт. Твърди, че е
налице правен интерес от обжалването му, доколкото митническото задължение
обхваща мита и такси, не включва в себе си ДДС, а той съгласно решението подлежи на събиране. Твърди се, че не е ясно
защо органът е пристъпил към прилагане на чл. 74 параграф 2 б. „б“ от МК,
доколкото дружеството е представило фактура, платежни документи за заплащане
цената на стоките, фактура за транспортните разходи, с което е доказал
декларираната митническа стойност. Счита, че решението е немотивирано, а
търговецът не е надлежно уведомен за обстоятелствата, на които се основават
съмненията на митническия орган. Твърди,
че не е спазена разпоредбата на чл. 141 параграф 1 от Регламент за изпълнение
2015/2447, като органът се задоволил само с упоменаване на една митническа
декларация, послужила като основание за определяне на по – високата митническа
стойност. Моли съдът да отмени атакувания акт. Претендира направените по делото
разноски.
В с.з. дружеството не се представлява и не изразява
становище.
С протоколно определение от 06.12.2021 год. по
настоящото дело с оглед настъпилата законодателна промяна съдът е заличил като
страна по делото Директорът на Териториална дирекция „Северна морска“ в Агенция
Митници и е конституирал като страна Директорът на Териториална дирекция
Митница Варна към Агенция Митници.
В с.з. административният орган не се явява и не се представлява.
В писмено становище от пълномощник жалбата се оспорва. Моли съда да потвърди
обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Въз основа на всички събрани по делото писмени
доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
С Митническа декларация с MRN: 16BG002002Н0008034/24.01.2016
год. /л.20/ „Симо Ко“ ЕООД декларирало данни за доставка на стоки за режим
допускане за свободно обръщение на стока 1, както следва: Джапанки-дамски“ –3000
чифта, 1 062, 500 кг. нетно тегло, единична цена (CFR Варна ) 0, 28 USD за чифт на стойност
840 USD, МИТО (А00) основа за
изчисление 1 505, 04, ставка 16, 80, сума 252, 85 и ДДС (В00) основа за
изчисление 1 883, 97, ставка 20 и сума 376, 79, код по ТАРИК **********,
валута и обща фактурна стойност в размер на 840 USD, държава на износ Китай,
деклариран произход Китай, условие на доставка СFR Варна.
С писмо рег. № 32-296348/12.10.2020 год. Директорът на
ТД „Северна морска“ при Агенция „Митници“ изискал от „Симо Ко“ ЕООД за нуждите
на проверка по горецитираната декларация допълнителни
документи в подкрепа на декларираната митническа стойност. В отговор вх.№32-319062/02.11.2020
год. дружеството представило обяснение, че за закупуването на стоките не е
изготвян писмен договор, представило счетоводни фактури за извършени продажби и
издадено от обслужващата банка извлечение за извършено плащане по митническа
декларация MRN: 16BG002002Н0008034/24.01.2016 год.
След направена справка за продадени за ЕС и изнесени в
приблизително същото време, в същото или приблизително същото количество стоки,
от Митницата били установени декларирани и приети митнически стойности за
„сходни стоки“ с произход Китай, внасяни в същия период. Прието е, че
декларираните стоки в тази митническа декларация съставляват „сходни стоки“
според чл. 1, пар. 2, т. 14 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447 и е определена нова митническа стойност на процесните стоки.
На 28.01.2021 год. Директорът на ТД Северна морска при
Агенция „Митници“ издал процесното Решение рег. № 32-29915/28.01.2021 год.,
с което е прието следното: 1. Отказано е да се приеме митническата стойност на
декларираната стока с № 1 по митническа декларация MRN: 16BG002002Н0008034/24.01.2016
год.; 2. Определена е митническата стойност на декларираната и внасяна от „Симо
Ко“ ЕООД стока № 1 по същата митническа декларация, както следва: Определена е
митническата стойност на декларираната и внасяна от „Симо Ко“ ЕООД стока № 1 по
същата митническа декларация в размер на 8 730 лева на основание чл.74, пар.2, буква Б) от Регламент (ЕС) № 952/2013; 3. Разпоредено е да се коригира митническа декларация MRN:
16BG002002Н0008034/24.01.2016 год. като за стока № 1 е внесена корекция в кл.43 „Код-МО“ вместо 1 да се чете 3, стойността в кл.46 „Статистическа стойност“ вместо 1 505, 04 да се
чете 8 730 лева, стойностите в кл.47
„Изчисляване на вземанията“ да се четат – възникнали задължения МИТО (А00)
1 213, 79 лева и ДДС (В00) 1 687, 75 лева на основание чл.77, пар.2 от Регламента вр. с чл.54,
ал.1 от ЗДДС за дата на възникване на задълженията е определена 24.01.2016
год., на основание чл.124, пар.1, буква „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 год. е
посочено, че митническото задължение се счита за погасено.
В хода на съдебното дирене към доказателствата е
приобщена митническа декларация MRN: 15BG005100Н0603149 от 11.10.2015 год. /л.72/,
с която трето лице е декларирало данни за доставка на стоки за режим допускане
за свободно обръщение, в т.ч.: „дамски спортни обувки от изкуствени материали“
– 53 чифта, код по Тарик 64021900,
износител Китай.
По делото е назначена, изслушана и приета като
неоспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза изготвена от вещото лице
П.И., която съдът кредитира като изготвена компетентно и безпристрастно. Съгласно
заключението на същата след проверка на доказателствата по делото и такава в
счетоводството на оспорващото дружество реално платената цена от „Симо Ко“ ЕООД
за доставка на джапанки с общо количество 3000 чифта по фактура № КS****/24.11.2015 год. приложена към митническа
декларация ЕАД № 16BG002002Н0008034/24.01.2016 год. е 840 щ. д. като валутния превод
е извършен изцяло на 09.12.2015 год. с валутен превод с референтен № **** в полза
на „*****“, по сметка № *****BIC ***OICE NO KS****. Експертът дава
заключение, че е налице съответствие между платената цена за доставка на
стоките и декларираната митническа стойност на пропорционалната част от същите в процесното
ЕАД.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Съдът изгради своите
изводи от фактическа страна на база всички приети по делото доказателствени
средства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така изградената фактическа обстановка
съдът формира следните изводи от правно естество:
Жалбата съгласно определение № 10249/11.10.2021 год.
постановено по адм.дело № 8936/2021 год. по описа на
ВАС е подадена от лице с правен интерес,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановените
срокове, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата се преценява от
настоящата съдебна инстанция и като основателна.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
След като е сезиран с оспорване при служебния и
цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт,
съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата
валидност. Това се налага както предвид нарочно въведеното в жалбата отменително основание по чл. 146 т. 1 от АПК, така и поради
принципа на служебното начало в административния процес, регламентиран с нормата
на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е постановен от материално, териториално и персонално
компетентен орган по арг. от чл. 19, ал. 7 от Закона
за митниците (ЗМ). Съгласно тази норма за целите на прилагане на чл. 29 от Регмамент (ЕС) № 952/2013 г. решения, взети без
предварително заявление, се издават от началника на митницата, където са
възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение.
Разпоредбата на чл. 29 от Регмамент (ЕС) № 952/2013 год.
указва, че освен когато даден митнически
орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на член 22, параграфи 4, 5, 6 и 7, член 23, параграф 3 и членове 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети
от митническите органи, без съответното лице да е подало предварително
заявление. Следователно, оспореното решение е издадено от компетентен орган,
при спазване пределите на предоставените му от закона правомощия и в
предписаната от закона форма. Актът, освен като постановен от компетентен
орган, е и в надлежната нормативно определена форма и съдържание, поради което
се явява валиден. Макар валиден, при преценка на приобщените по делото писмени
доказателства и с оглед относимите правни норми,
съдът преценява атакуваното решение като постановено в противоречие с
материалния закон.
Митническата стойност е
определената за митнически цели стойност на стоките в лева, която подлежи на
деклариране от вносителя при представяне на стоките пред компетентното
митническо учреждение и служи за база за определяне
на възникващите от вноса митнически задължения. Предвид значението на
митническата стойност за определяне на размера на възникналите от вноса
митнически задължения, Митнически кодекс на Съвета, Регламента за изпълнение и
вътрешното митническо законодателство, въвеждат редица правила и мерки за
контрол и определяне елементите на облагане, гарантиращи както добросъвестното
деклариране на относимите към вноса обстоятелства,
така и установяването, обезпечаването и събирането на действителния размер на
митническите задължения. Една част от мерките се прилагат при представяне на
стоките пред компетентното митническо учреждение, а
друга след като вдигането на стоките е разрешено. Съгласно чл. 70 §1 и §2 от
МК, митническата стойност на внасяните стоки е тяхната договорна стойност, т.е.
действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата
им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при
необходимост, като действително платената или подлежаща на плащане цена е
общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача, или
която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на
продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или
трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Освен това митническата стойност трябва да
отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички
елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември
2006г., Compaq Computer
International Corporation, С-306/04, EU:C:2006:716,
т. 20. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на
чл. 70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74
от МК при последователно прилагане на методите в чл. 74 §2, букви а) до г),
докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи
митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на
стоките приоритет да има договорната стойност по чл. 70 от МК, разпоредбата на
чл. 140 §1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи,
при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност
представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70 §1 от МК,
да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след
предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи
не отпаднат, съгласно чл. 140 §2 от Регламента за изпълнение те могат да
отхвърлят декларираната цена.
При липсата на уточнение
с коя друга стойност трябва да се замени договорната стойност в тези случаи,
следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност
по чл. 74 от МК, като в тежест на митническите органи е, при условията на
приложимото общностно право, да докажат
основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове
извършеното увеличаване на стойността на процесните
стоки.
Спорният предмет по делото е, налице ли са основанията
за определяне на митническа стойност по реда на чл. 74, § 2, б. б" от Регламент
(ЕС) № 952/2013 год. В конкретния
случай с процесното
решение е определен нов, по – висок размер на дължимите публични вземания по
митническа декларация MRN: 16BG002002Н0008034/24.01.2016 год. за поставяне под
режим „допускане за свободно обръщение на стоки“ Джапанки-дамски“ –3000 чифта с
произход Китай с декларирана обща фактурна стойност 840 щ.д. При извършена
проверка от компетентен митнически орган било установено, че липсва договор за покупко – продажба и не са налице сведения, документи и
ценови листи, предшестващи издаване на търговската фактура, което породило
съмнение дали това е единственото разплащане по сделката по банков път.
Съгласно чл. 140 пар. 1 от Регламент за изпълнение
2015/2447 на Комисията, когато митническите органи имат основателни съмнения
дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща
на плащане сума, посочена в чл. 70 пар. 1 от Кодекса,
те могат да поискат от декларатора да представи допълнителна информация. Видно
от доказателствата по делото при
поискване от митническия орган дружеството представило фактурата, както и
потвърждение за плащане – банков документ съставен от „***“ ЕАД удостоверяващ,
че на 09.12.2015 год. от разплащателна сметка на дружеството „Симо Ко“ ЕООД в
щатски долари в „П. Б.“ ЕАД в полза на „***** по сметка **** BIC ***OICE NO KS***са преведени 840 щатски долара /л.23/.
Въпреки това
митническият орган приел, че следва да
се приложи чл. 140, пар. 2 от МКС, съобразно която
разпоредба, ако съмненията на митническите органи след извършената проверка не
отпаднат, те могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по
реда на чл. 70 параграф 1 от Кодекса. Т.е. в случая предвид преценката на
органа за наличието на основателно съмнение дали декларираната договорна
стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, е било
налице основанието за пристъпване към прилагане на вторичните методи за
определяне на митническата стойност.
Съгласно чл. 70, пар.
1 и 2 от МК, митническата
стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително
платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат
корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МК. Когато
митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МК,
остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МК при
последователно прилагане на методите в чл. 74, пар.
2, букви а) до г), докато се
стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата
стойност на стоките. Действително разпоредбата на чл. 140, пар. 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите
органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна
стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, пар.
1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и
след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите
органи не отпаднат, съгласно чл. 140, пар. 2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят
декларираната цена.
В конкретния
случай митническият орган е приложил вторичния метод за определяне на
митническа стойност по чл. 74, § 2, б. б) от
Регламент № 952/2013 г., въз основа на договорната стойност на сходни
стоки. Прилагането на вторичните методи за определяне на митническата стойност
е субсидиарно и изисква да е обоснована неприложимост
на основния метод – въз основа на договорната стойност като в тежест на
митническите органи е да обосноват определената по чл. 141, пар. 1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 стойност на
внасяните стоки.
Съгласно
правилото на чл. 74 § 1 от МК, когато митническата стойност на стоките не може
да се определи съгласно чл. 70, тя се определя при последователно прилагане на
методите в чл. 74 §2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези
букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съгласно
чл. 141 §1 от Регламента за изпълнение, при определяне на митническата стойност
на внасяните стоки по реда на чл. 74 §2, буква а) или б) от МК се използва
договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на
същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято
стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба,
митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на
идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в
различни количества. Понятията „идентични стоки“ и „сходни стоки“ са дефинирани
съответно в чл. 1 §2 т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение и според тях в
рамките на определянето на митническата стойност се разбира следното:
„идентични стоки“ са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви
във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и
репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките,
които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като
идентични; „сходни стоки“ са стоки, произведени в същата държава, които въпреки
че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни
съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да
бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред
факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките,
репутацията им и съществуването на търговската марка.
От
доказателствата по делото не става ясно по какви причини е приложен именно
методът по чл. 74 пар. 2, буква „б“ от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 за „сходни“ стоки. Тоест липсват доказателства, а и изложените от
органа доводи за идентични стоки, изпратени от друг изпращач до друг получател
не съответстват на заложения в пар. 2 б. „а“ смисъл.
Предвид това не може да се приеме, че правилно и законосъобразно е пристъпено към прилагане разпоредбата на чл. 74 пар. 2 б. „б“ от МКС. Възможността на митническата
администрация да определя друга митническата стойност на внасяните стоки,
когато не е получила задоволителна информация или се съмнява основателно, че
декларираните стойности представляват цялата платена или платима сума по реда
на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, не освобождава същата администрация от
задължение да мотивира решението си.
На следващо място настоящата съдебна инстанция намира,
че при издаване на оспорения акт е допуснато и друго нарушение. При прилагане
на чл. 74 пар. 2 б. „б“ от МКС административният
орган се позовава на MRN: 15BG005100Н0603149 от 11.10.2015 год., с която трето
лице е декларирало данни за доставка на „сходни стоки“ за режим допускане за
свободно обръщение за 2, 91 лева/чифт. Въз основа на тази декларация увеличена
митническата стойност на процесните стоки, без
посочването на други данни за този анализ и без мотиви защо не може да се
приеме митническа стойност на стоките, декларирани от дружеството-вносител, по
реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 или по реда на чл. 74 пар. 2 буква „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, не
обосновава приложението на чл. 74 пар. 2, буква „б“
от цитирания Регламент за определяне митническата стойност на процесните стоки.
В хода на съдебното дирене е установено, че митническият
орган не разполага с мостра на стоките и не може да се установи по категоричен
начин, че се касае за идентични
стоки. Освен това за конкретната внесена
от дружеството стока „джапанки“ е посочен за сравнение един единствен ЕАД, отнасящ
се за „Сходна стока“ без дори да се посочи каква е тя, като по този начин не е
възможно да се извърши преценка за наличието или липсата на по-ниска, съответно
по-висока договорена цена на сходни стоки, както и дали изобщо се касае за
сходни стоки.
На следващо място съдът намира за неправилен подходът
на органа по прилагане на цитираната норма и предвид обстоятелството, че липсва
пълен анализ за сходството на стоките, съобразно легалната дефиниция за това в
чл. 1 § 2 т. 14 от Регламента за изпълнение. Съобразно тази норма, сходни са
стоките, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във
всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали,
което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, като сред факторите,
които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията
им и съществуването на търговска марка. Съгласно предвиденото в чл. 1, пар.
2, т. 14 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 "сходни стоки" са произведените в същата
държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, притежават
подобни характеристики и подобни съставни материали, даващи им възможност да
изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми
в търговско отношение. Преценката за квалифициране на стоките като
"сходни" е въз основа на тяхното качество, репутацията им и
съществуването на търговската марка.
В тежест на
митническия орган е да докаже извършването на съпоставка между внесените стоки
със "сходни" стоки. В случая съдът намира, че административният орган
не е подкрепил с никакви доказателства доводите си за неприложимостта на § 2 б.
"а" и е останало неясна причината, поради която е приложен методът по
чл. 74 пар.
2, буква "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 за
"сходни" стоки.
В тази връзка следва да се има предвид
разпоредбата на чл. 141 § 1 от Регламента за изпълнение, според която договорна
стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид
само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни
стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя.
Сходството в характеристиките и функциите на остойностяваните и съпоставените
стоки, без да се има предвид търговската марка, качеството и количеството на
стоките дисквалифицира съпоставените
стоки като сходни, поради което настоящата съдебна инстанция приема, че
определянето на митническата стойност въз основа на договорната стойност на
несходни стоки, какъвто е процесният случай,
противоречи на материалния закон.
При изложените по – горе съображения настоящата
съдебна инстанция намира, че оспореният административен акт – Решение рег. №
32-29915/28.01.2021 год. на Директор на ТД „Северна морска“ по митническа
декларация MRN: 16BG002002Н0008034/24.01.2016 год. е незаконосъобразен като
постановен в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменен. В този смисъл е
практиката на ВАС изразена в решение, постановено по адм. дело. № 14188/2019 год. и в решение, постановено по адм.дело № 12940/2020 год.
С оглед изхода на делото основателна се явява
претенцията на оспорващата страна за присъждане на разноски. Реално извършените
такива по делото възлизат общо на 610 (шестстотин и десет) лева, от които
внесена държавна такса в размер на 50,00 (петдесет) лева, внесен депозит на
експертиза в размер на 200,00 (двеста) лв. и заплатено в брой адвокатско възнаграждение
в размер на 360 (триста и шестдесет) лева, което съдът не преценява като
прекомерно, а съобразено с чл.7 ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Същите следва да се възложат в тежест на ответния
административен орган.
Водим от
горното и на основание чл. 172 ал. 2, предл. второ от
АПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение към митническа декларация MRN: 16BG002002Н0008034/24.01.2016
год. с рег. № 32-29915/28.01.2021 год. на
Директор на ТД „Северна морска“ към Агенция „Митници“, с което е определена
нова митническа стойност за внасяните от „Симо Ко“ ЕООД стоки по MRN 16BG002002Н0008034/24.01.2016
год., както следва: мито в размер на 1 213,79 лева и ДДС в размер на 1 687, 75 лева
и е определена дата на възникване на задължението 24.01.2016 год. като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Агенция “Митници“ ДА ЗАПЛАТИ на „Симо Ко“ ЕООД ЕИК ******със седалище и адрес на
управление гр. Сливен, ул. „Сава Филаретов“ № 26А
представлявано от С.И.Д. разноски в размер на 610 (шестстотин и десет) лева, представляващи внесена държавна
такса в размер на 50,00 (петдесет) лева, внесен депозит на експертиза в размер
на 200,00 (двеста) лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 360
(триста и шестдесет) лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
Административен съд на РБългария в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ