№ 258
гр. Русе, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Милена Г. Трифонова
при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело №
20234520105158 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове от ЕТ „Й. Д. – АНТА“ против
„Топлофикация Русе“ АД, с правно основание чл.59 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД - за заплащане на
обезщетение в размер на 3500 лв. за ползване на собствения му енергиен обект – абонатна
станция и външен топлопровод на ул. „Б... в гр. Русе, за периода 01.09.2021 г. до 30.09.2023
г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че през 2001 г. е сключил договор с ответното дружество, по силата на
който му предоставил собствения си енергиен обект за безвъзмездно стопанисване и
оттогава ответникът го ползвал за нуждите на търговската си дейност. След нормативно
въведено изискване топлопреносните предприятия да изкупят енергийните обекти,
собственост на трети лица, страните водили преговори за изкупуване на енергийния обект,
но не постигнали споразумение, поради което ищецът уведомил ответника, че прекратява
договора и претендира заплащане на обезщетение за ползване на енергийния обект след
прекратяване на договора. Предизвестието за прекратяване било получено от ответното
дружество на 29.11.2019г. и след тази дата същото продължило да ползва обекта за
дейността си. С влязло в сила решение на РРС по гр.д. № 5106/2021 г. ответното дружество
било осъдено да заплати на ищеца обезщетение за ползване на енергийния обект за периода
от 01.12.2019 г. до 31.08.2021 г. Претендира заплащане на обезщетение за ползване на
енергийния обект за последващия период – от 01.09.2021 г. до 30.09.2023 г.
В дадения срок за отговор ответникът е представил такъв, с който оспорва иска.
Твърди, че не дължи обезщетение за ползване на абонатната станция, тъй като е неин
собственик, като я е закупил, монтирал и заприходил в материалните си активи си през 2013
г. Сочи, че ищецът е собственик само на тръбопровода и разпределителната камера, която
1
била неразделна част от тръбопровода. Твърди, че през 2022 г. настъпила авария и извършил
за своя сметка ремонт на стойност 2953,57 лв., без който тръбопроводът не можел да
функционира и да изпълнява същинското си предназначение, поради което оспорва да дължи
обезщетение за ползване на обекта за процесния период.
След като съобрази становищата на страните, събраните по делото
доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
В настоящото производство съобразно разпределението на доказателствената тежест,
ищецът следва да докаже при условията на главно и пълно доказване ползването от
ответника на процесния енергиен обект /включващ абонатна станция, разпределителна
камера и външен топлопровод/ през процесния период без правно основание и
обогатяването на ответника с претендираната сума за сметка на обедняването на ищеца.
От писмените доказателства по делото /фактура, приемо – предавателен протокол,
справка за дълготраен актив/ и приетото заключение по назначената по делото съдебно–
техническа експертиза се установява, че „Топлофикация Русе“ АД е закупило блокова
абонатна станция, фабричен № А1907, произведена от „Бруната“ ООД и същата е монтирана
и използвана за доставка на топлоенергия в сутерена на сградата с административен адрес
гр. Русе, ул. „Б...2 през процесния период. Съдът кредитира експертното заключение, като
счита, че вещото лице е отговорило на поставените въпроси компетентно, обективно и
обосновано. По делото не се спори, че ищецът е собственик на разпределителната камера и
тръбопровода. Видно от приложените възлагателно писмо, акт за установяване
завършването и заплащането на натурални видове СМР, фактура от 11.07.2022 г.,
операционна карта и платежно нареждане от 12.09.2022 г. /л.40 - л.44/ ответното дружество
през 2022 г. е възложило на „Медиком“ ООД и заплатило за извършването на ремонтни
дейности по отстраняване на авария на разпределителен топлопровод на ул. „Б.“ в гр. Русе.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че енергийният обект на ул.
„Б...2 е бил пуснат в експлоатация през 90-те години и е бил собственост на потребителите и
на предприемача, построил сградата. Свид. Г. К. – началник топлопреносни мрежи към
ответното дружество, сочи, че през 2010 г. по повод предложение на етажните собственици
на сградата да прехвърлят собствеността на абонатната станция на „Топлофикация Русе“
АД, бил извършен оглед и било установено, че същата не е в добро техническо състояние, че
металната конструкция, топлообменниците и тръбите са корозирали, не функционирало и
автоматичното регулиране на абонатната станция, което водело до голям преразход на
енергия и до повреждане на топлообменниците за битова гореща вода. В такова състояние
ответното дружество приело абонатната станция. През 2013 г. „Топлофикация Русе“ АД
уведомило ползвателите /собствениците на самостоятелни обекти в ЕС/, че има готовност да
извърши подмяна на абонатната станция, те изрязали и премахнали старите съоръжения и
след края на отоплителния сезон на 2013 – 2014 г. ответното дружество монтирало новата
абонатна станция, която работела нормално и до настоящия момент. Свидетелят посочва, че
през 2022 г. топлопроводът се пробил и е извършен авариен ремонт от страна на ответното
2
дружество. Съдът кредитира показанията на свидетеля К., преценявайки ги през призмата на
чл.172 ГПК, отчитайки евентуалната му заинтересованост като служител на „Топлофикация
Русе“ АД. Същевременно същите са логични, последователни, непротиворечиви и се
подкрепят от писмените доказателства по делото, поради което съдът няма основание да
подлага под съмнение тяхната достоверност.
Въз основа на установените фактически положения, съдът достига до следните
правни изводи:
На осн. чл.59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго,
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Съгласно чл.137 ЗЕ при присъединяване на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция се
изграждат от топлопреносното предприятие и са негова собственост. Изграждането на
съоръженията може да се извърши и от клиентите след съгласуване с топлопреносното
предприятие, като в този случай топлопреносното предприятие заплаща цена за ползване на
съоръженията, изградени от клиентите. В настоящия случай от доказателствения материал
по делото се установява, че абонатната станция в сградата на ул. „Б...2 в гр. Русе,
функционирала за пренос на топлоенергия в процесния период - от 01.09.2021 г. до
30.09.2023 г., е закупена и монтирана от „Топлофикация Русе“ АД. Съдът намира, че
съобразно разпределението на доказателствената тежест, ищецът не е установил при
условията на главно и пълно доказване, че процесният енергиен обект е ползван през
процесния период без основание от ответното дружество. От доказателствения материал е
видно, че абонатната станция, използвана за пренос на топлоенергия през посочения период,
е собственост на ответното дружество и е монтирана за негова сметка, предвид което
твърденията на ищеца, че е собственик на енергийния обект, се явяват неоснователни.
Въпреки че по делото не се оспорва, че тръбопроводът и камерата, представляващи част от
енергийния обект, са собственост на ищеца, в производството не са ангажирани
доказателства, удостоверяващи съществуването и прекратяването на облигационни
отношения между страните по повод ползването на процесния енергиен обект, ползването
на съоръженията от ответника в процесния период без основание и настъпило обедняване
на ищеца за сметка на ответника със сума в претендирания размер. Ищецът е приложил към
исковата молба препис от влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 5106/2021 г. по описа
на РРС, което обаче според настоящия състав не се ползва със сила на присъдено нещо
относно принадлежността на правото на собственост върху процесния енергиен обект,
наличието на облигационни правоотношения между страните по повод ползването му и
датата на тяхното прекратяване.
В т.18 от ТР № 1 от 04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС, както и в редица решения на
ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК е прието, че със сила на пресъдено нещо се ползва
само решението по отношение на спорното право, въведено с основанието и петитума на
иска като предмет на делото, изразено в диспозитива му като констатация относно спорното
право. Мотивите не са част от него и в тях могат да се съдържат редица констатации относно
3
доказателствените и правнорелевантните факти, които не са обхванати от спорния предмет.
За да бъде формирана сила на пресъдено нещо по едно преюдициално правоотношение, то
следва да е въведено като предмет на спора. В противен случай съдът обсъжда това
преюдициално отношение в мотивите, за да реши спора, предмет на делото, но по него не се
формира сила на пресъдено нещо. Принадлежността на правото на собственост на
енергийния обект, находящ се на ул. „Б...2, гр. Русе, е обсъдена в мотивите на съдебното
решение по гр. д. № 5106/2021 г. по описа на РРС въз основа на ангажираните по посоченото
дело доказателства, но този въпрос не е въведен като предмет на правния спор, не намира
отражение в диспозитива на решението и по отношение на него не е формирана сила на
пресъдено нещо по смисъла на чл.298 ГПК.
С оглед на посоченото настоящият състав не може да приеме за установено въз
основа на приложените от ищеца съдебни решения на РРС и РОС по съдебен спор между
същите страни, че ищецът е собственик на енергийния обект, както и дължимия размер на
обезщетението за неоснователно обогатяване.
По отношение позоваването на ищеца на придобиване на правото на собственост
върху абонатната станция на оригинерно основание – по давност, същото не е направено
своевременно, до първото заседание по делото, а едва в писмените бележки, поради което
този въпрос не е изследван в производството и страните не са имали възможност да
ангажират доказателства във връзка с това изявление, поради което не следва да се обсъжда
при преценка за основателността на иска.
По изложените съображения настоящият състав намира предявения иск с правно
основание чл.59 ЗЗД за неоснователен и недоказан. С оглед неоснователността на главния
иск, неоснователен се явява и акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за
заплащане на законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата.
Съобразно изхода на спора, на осн. чл.78 ГПК в полза на ответното дружество следва
да се присъдят сторените и претендирани в настоящото производство разноски за
възнаграждение за вещо лице в размер на 200 лева, съгласно представения списък на
разноските.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска, предявен от ЕТ „Й. Д. – АНТА“, с
ЕИК *********, с адрес гр. Русе, ул. „С.В., представляван от Й. Д., против „Топлофикация
Русе“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „ТЕЦ Изток“
№ 1, представлявано от изп.директор СС.Ж., за заплащане на обезщетение в размер на 3500
лева за ползване без основание на енергиен обект в гр. Русе, ул. „Б...2, в периода 01.09.2021
г. – 30.09.2023 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до изплащане
4
на сумата.
ОСЪЖДА ЕТ „Й. Д. – АНТА“ с ЕИК *********, с адрес гр. Русе, ул. „С.В.,
представляван от Й. Д., да заплати на „Топлофикация – Русе” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „ТЕЦ Изток“ № 1, представлявано от
изп.директор СС.Ж., сумата от 200 лева – деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5