№ 16651
гр. С., 10.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110134875 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т. С.“ ЕАД срещу М. А. Б., Д. М. Б. и А. М. Б., с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за
признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца, при условията на разделна
отговорност - съобразно квотите им в съсобствеността върху процесния имот (М. Б. – 4/6
части, а Д. Б. и А. Б. – по 1/6 части) следните суми: сумата от 2683,17 лв. - цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва за периода от 24.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 391,78 лв. -
мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 01.03.2022 г., сумата от 41,42 лв. - цена на
извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.02.2019 г.
до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 24.03.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата от 7,55 лв. - мораторна лихва за периода от 31.03.2019 г. до 01.03.2022 г.
върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, дължими
за имот, находящ се в гр. С., ж. к. „Л.“, бл. 524, вх. А, ет. 15, ап. 72, с абонатен № 194133, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 15499/2022 г. по
описа на СРС, 48 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответниците като
собственици на процесния имот, находящ се в гр. С., ж. к. „Л.“, бл. 524, вх. А, ет. 15, ап. 72, с
абонатен № 194133, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период до имота на ответниците топлинна енергия, като последните не са заплатили
1
дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят вземанията, а като не са сторили
това, ответниците са изпаднали в забава, поради което дължат обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия в посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139
ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се
извършва от „Т. с.” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за
което също се дължи възнаграждение. Ето защо моли за уважаване на предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците, чрез назначения им
особен представител адв. Н. Д. - К., с който оспорват предявените искове като
неоснователни. Считат, че исковете са недопустими поради липса на писмен договор за
присъединяване към топлопреносната мрежа. Оспорват да са в договорни отношения с
ищеца за доставка на топлинна енергия до имота, както и че имат качеството потребители на
топлинна енергия и че са собственици или вещни ползватели на имота. Твърдят, че не са
ползвали имота и доставяната до него топлинна енергия през исковия период. Оспорват да
са наследници на М. К. Б. и че са приели наследството й. Оспорват доставката и качеството
на евентуално доставената до имота топлинна енергия. Правят възражение за погасяване по
давност на част от процесните вземания. Оспорват претенцията за лихва, доколкото клаузите
на общите условия на ищеца в тази им част са неравноправни, както и до ответниците не е
отправяна покана за плащане на главните задължения. Молят за отхвърляне на предявените
искове.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.
415, ал. 4 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжниците по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Целта на
ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването
на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Неоснователно е възражението за недопустимост на производството поради това, че
ищецът не е представил писмен договор, сключен с ответниците. Предметът на повдигнатия
пред съда спор се очертава от ищеца посредством формулирания петитум на исковата
молба. Ищецът поддържа твърдения, че правоотношението между страните е възникнало по
силата на Закона за енергетиката, а не от сключен договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди и дялово разпределение в писмена форма. Въпросите относно
съществуването на правоотношение между страните с описан в исковата молба предмет са
2
такива по съществото на делото, а не по неговата допустимост. Исковете са предявени в
размерите, за които е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия между него и ответниците въз основа на твърдяното право на собственост
върху имота, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и
стойност, и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер в полза на
ищеца.
По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 86 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответниците в
забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат всички
свои възражения, наведени в отговора на исковата молба, евентуално че са погасили
претендираните вземания чрез плащане.
По възражението за погасителна давност в тежест на ищеца е да установи
настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на
погасителната давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
Спорно по делото на първо място е обстоятелството дали ответниците имат
качеството на клиенти на топлинна енергия, доставяна до процесния имот за процесния
период, по отношение на което съдът приема следното:
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.
42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството
си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов
клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички
3
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“
на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с
третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства,
например с откриване на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е прието, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване
в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на
отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части
на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен
собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Следователно
договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в
режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на
съгласие относно същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със
самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки
нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или
презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за
същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в
облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, от значение е обстоятелството с кое лице последно по време е бил
сключен договор за доставка на топлинна енергия (изричен или презюмиран).
По делото е приет Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти, видно от който на 05.06.1991 г. въз основа на Заповед №
4
ДИ-03-3905/90 г. от 29.03.1991 г. на председателя на ИК на ОбНС „Л.“ процесният
апартамент, собственост на държавата (ведомствен на „Балканкар“), а именно: апартамент
№ 72, находящ се в гр. С., ж. к. „Л.“, бл. 524, вх. А, ет. 15, състоящ се от две стаи, столова,
кухненски бокс и обслужващи помещения, със застроена площ от 76,57 кв. м., с
принадлежащо таванско помещение № 72 с полезна площ от 3,87 кв. м. и с 1,299 % идеални
части от сградата и от правото на строеж върху мястото, е продаден на М. А. Б. и М. К. Б. за
сумата от 15 702 лв., заплатена напълно от купувачите. По делото е приета молба от
07.08.1991 г. от Държавна спестовна каса до Агенция по вписванията за вписване на законна
ипотека върху процесния недвижим имот за обезпечение изплащането на отпуснат заем за
жилищно строителство на М. А. Б. и М. К. Б..
По делото е приет препис-извлечение от Акт за сключен граждански брак, издаден от
С. община, район „Сердика“, от който се установява, че М. К. Б. (Ацева) и М. А. Б. са
сключили граждански брак на 26.09.1982 г.
Видно от Удостоверение за наследници с изх. № РЛН20-УГ51-937/20.01.2021 г.,
издадено от С. община, район „Л.“, М. К. Б. е починала на 28.02.2005 г., като е оставила за
свои наследници по закон: М. А. Б., ЕГН ********** – съпруг, Д. М. Б., ЕГН ********** –
дъщеря, и А. М. Б., ЕГН ********** – син.
По делото е приобщена и справка от особената книга на съда за вписани откази от
наследство, от която се установява, че в особената книга на съда по чл. 49, ал. 1 ЗН по
заявление № 557/30.03.2005 г. на Д. М. Найденова е вписан отказ от наследството на М. К.
Б., починала на 28.02.2005 г.
От така приетите доказателства съдът приема, че ответниците М. А. Б. и А. М. Б. са
били титуляри на правото на собственост върху процесния имот за исковия период. Този
факт се установява от представения и неоспорен Договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 05.06.1991 г., видно от който
имотът е придобит чрез покупко-продажба от М. Б. и М. Б.. С оглед данните, че към датата
на закупуване на имота ответникът М. Б. и М. Б. са се намирали в граждански брак, сключен
на 26.09.1982 г., съдът приема, че процесният имот е придобит в режим на съпружеска
имуществена общност на основание чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.). Със смъртта на М. Б. е
прекратена съпружеската имуществена общност и М. Б. е станал собственик на 1/2 идеална
част от жилището, а другата 1/2 идеална част е включена в наследството на М. Б. и на
основание чл. 9, ал. 1 ЗН и чл. 5, ал. 1 ЗН е придобита по наследство от съпруга и децата й
при квоти от по 1/3 идеални части, съответно М. Б. е станал собственик на общо 4/6 идеални
части от правото на собственост върху имота, а Д. Б. и А. Б. – на по 1/6 идеална част от
правото на собственост върху имота.
По делото обаче са налице данни, че Д. Б. се е отказала от наследството на покойната
си майка. Правната последица от вписания от Д. Б. отказ от наследството на М. Б. се
изразява в отпадане качеството на Д. Б. на наследник на М. Б.. С вписване на валидно
направения пред районния съдия отказ от наследство настъпват правните последици,
изразени в заличаване на наследственото правоприемство. С отказа от наследство
5
наследникът се лишава от включените в наследството права и не приема включените в него
задължения. Той не само престава да бъде наследник, но се счита, че не е бил такъв, тъй като
отказът от наследство произвежда действие от откриване на наследството - в този смисъл
разрешенията на т. 1 от ТР № 148/10.12.1986 г. по описа на ОСГК на ВС на НРБ.
Следователно, лицето, което се е отказало от наследството на починалия му праводател се
изключва от числото на наследниците, загубва това качество и се счита, че същото е трето
лице спрямо правата и задълженията, възникващи във връзка с наследството (в този смисъл
и решение № 145/23.11.2011 г. по т. д. № 1018/2010 г. по описа на ВКС, I т. о.). По делото не е
оспорен отказът от наследство, направен от Д. Б., съответно не е проведено доказване за
приемане по чл. 49, ал. 2 ЗН на наследството, поради което посоченият ответник не е
материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове, тъй като не е
собственик на имота, съответно клиент на топлинна енергия, доставяна до същия. Поради
това исковете следва да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни спрямо посочения
ответник.
По отношение на останалите наследници не са налице доказателства за вписани по
предвидения в чл. 52, вр. чл. 49, ал. 1 ЗН ред откази от наследството на починалото лице.
Съгласно чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му, като приемането
произвежда действие от откриването на наследството (т. е. приемането има обратно
действие). Приемането може да бъде изрично или мълчаливо. Мълчаливо приемане е
налице, когато от действията на наследника се разбира непоколебимото му намерение да
приеме наследството, като законът е дал възможност на съда - при всеки конкретен случай,
извършвайки цялостната съпоставка на доказателствата по делото, да прецени дали
извършените действия сочат воля за приемане на наследството. Отказът от наследство е
изричен и формален акт. Съгласно чл. 52 ЗН отказът от наследството става по реда, указан в
чл. 49, ал. 1 ЗН, като той се вписва по същия ред (с писмено заявление до районния съдия, в
района на откриване на наследството, като отказът се вписва в специална книга).
Разпоредбата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните
наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на
чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството.
Съгласно чл. 60, ал. 1 ЗН наследниците, които са приели наследството, отговарят за
задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават, а ал. 2 гласи,
че наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на
полученото наследство.
В случая общо е оспорено приемането на наследството на М. Б.. Доколкото не са
въведени от ответниците М. Б. и А. Б. твърдения за вписани откази от наследството на М. Б.
(чл. 52, вр. чл. 49, ал. 1 ЗН) или за приемането му по опис, нито са представени
доказателства за това, то следва извод, че възражението, че е недоказано приемането на
наследството от ответниците М. Б. и А. Б., е неоснователно (така и решение № 2956 от
28.10.2022 г. по в. гр. д. № 22/2022 г. по описа на СГС, II-A въззивен състав, решение № 1790
от 24.03.2025 г. по в. гр. д. № 858/2024 г. по описа на СГС, IV-E въззивен състав, решение №
6
3241 от 27.05.2025 г. по в. гр. д. № 13421/2023 г. по описа на СГС, IV-В въззивен състав) и
тези ответници като съсобственици на имота през исковия период следва да отговарят за
стойността на доставената до същия топлинна енергия.
За пълнота следва да се посочи, че по аргумент от разпоредбите на чл. 49 ЗН и чл. 51
ЗН възражението, че наследството не е прието, е от категорията на личните възражения и
следва да се релевира лично от страната или от изрично упълномощен от нея пълномощник,
не и от назначен особен представител, вкл. в тази хипотеза не следва да се дават указания и
чл. 51 ЗН, доколкото определяне на такъв срок на страна, представлявана от особен
представител, не може да доведе до регламентираните в разглежданата норма правни
последици, тъй като особеният представител не разполага с правната възможност да
изразява воля в тази насока, която е свързана изцяло с лична преценка на призования
наследник и се отразява пряко в неговата имуществена сфера.
По делото не са налице данни впоследствие правото на собственост да е било
прехвърлено, да е било учредено вещно право на ползване на трето за спора лице, или да е
бил сключен изричен писмен договор за доставка на топлинна енергия с друго лице,
различно от ответниците М. Б. и А. Б., доказателствената тежест за което се носи от
последните. Следователно те са имали качеството на битови клиенти (съгласно § 1, т. 2а от
ДР на ЗЕ, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), т. е.
установено е съществуването на облигационно правоотношение между ищеца и посочените
ответници за процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия,
по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответниците дължат заплащане на
стойността на ползваната услуга.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика
- решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о. При тази
нормативна уредба съдът приема, че между главните страни по спора е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия,
каквито са общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на
КЕВР, публикувани във вестник „М.“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., което
правоотношение е възникнало с ответниците М. Б. и А. Б. в качеството им на собственици
на имота. Въпросът дали ответниците реално са ползвали топлинната енергия, респективно
кои лица фактически са ползвали имота е без значение - достатъчно е ответниците да са
собственици на жилище в топлоснабдяваната сграда, за да се считат за потребители на
доставената до имота топлинна енергия.
Съгласно чл. 53 ЗН частта на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да
приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници. Същевременно отказът
7
от наследство уголемява дяловете на останалите наследници към датата на откриване на
наследството, а не към датата на отказа от него. Този извод следва и от посочените по-горе
разрешения, дадени в т. 1 от ТР № 148/10.12.1986 г. по описа на ОСГК на ВС на НРБ,
съгласно които няма период, в който отказалият се от наследството да е бил наследник и
след това поради отказа си да е престанал да бъде наследник. Поради тази причина,
извършеният от Д. Б. отказ от наследство е уголемил дяловете на останалите наследници
към датата на откриване на наследството. Съобразно диспозитивното начало в гражданския
процес – чл. 6 ГПК, обаче, съдът е длъжен да се произнесе в рамките, в които са заявени
исковите претенции, поради което ответникът М. Б. отговаря за 4/6 части от задълженията, а
ответникът А. Б. – за 1/6 част от тях.
По делото се установява и от приетите доказателства, че през исковия период
сградата - етажна собственост, в която се намира процесният имот е била присъединена към
топлопреносната мрежа. Не е спорно, че за сградата се извършва услуга „топлинно
счетоводство“, за което е сключен Договор № 2094/20.03.2002 г. между „Т. с.“ ЕООД и
представител на етажната собственост за извършване на услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия, за което е взето решение по протокол от 05.03.2002 г. от общо събрание на
етажната собственост с адрес в гр. С., ж. к. „Л.“, бл. 524, вх. А, към който е приложен и
списък на етажните собственици и е положен подпис от ответника М. А. Б. срещу
апартамент № 72. От данните по делото става ясно още, че през исковия период третото
лице - помагач „Т. с.“ ЕООД е осъществявало дяловото разпределение на топлинна енергия
в сградата в режим на етажна собственост, за което е представен и Договор № Д-0-
67/03.06.2020 г. при Общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, по чл. 139в от Закона за енергетиката, сключен между „Т. С.“ ЕАД като
възложител и „Т. с.“ ЕООД като изпълнител, от което дружество са съставяни изравнителни
сметки след края на всеки отоплителен сезон, на което етажните собственици не са се
противопоставили.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се осъществява по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в нормите на чл. 139 - чл. 148 ЗЕ, Наредба №
16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм., ДВ, бр. 25/20.03.2020 г.) и Наредба № Е-РД-
04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост по силата на чл.
142, ал. 2 ЗE се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, а
нормата на чл. 145, ал. 1 от същия закон предвижда, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти.
В разпоредбата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради – етажна
8
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Относно количеството и цената на топлинната енергия е изслушано и прието
заключение на съдебно - техническа експертиза (СТЕ), неоспорено от страните, което
настоящата инстанция кредитира изцяло като компетентно изготвено и обосновано. От него
се установява, че за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. не е осигурен достъп до имота
за отчет на уредите за дялово разпределение. В имота не е имало отоплителни тела, свързани
към ВОИ, съответно не е начислена ТЕ, отдадена от отоплителни тела в имота. За имота е
начислен разход на ТЕ за отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем обем 186
куб. м. – 1670,782 кВтч (50,18 % за ЕС), както и ТЕ за подгряване на вода за БГВ на база
брой ползватели – 50,540 куб. м., коригиран разход 56,380 куб. м. (5010,616 кВтч). За
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. е осигурен достъп до имота за отчет на уредите за
дялово разпределение. В имота не е имало отоплителни тела, свързани към ВОИ, съответно
не е начислена ТЕ, отдадена от отоплителни тела в имота. За имота е начислен разход на ТЕ
за отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем обем 186 куб. м. – 2066,069
кВтч (62,46 % за ЕС), както и ТЕ за подгряване на вода за БГВ на база брой ползватели –
50,400 куб. м., коригиран разход 100,800 куб. м. (9622,041 кВтч). За периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2021 г. не е осигурен достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение.
В имота не е имало отоплителни тела, свързани към ВОИ, съответно не е начислена ТЕ,
отдадена от отоплителни тела в имота. За имота е начислен разход на ТЕ за отопление от
сградна инсталация на база пълен отопляем обем 186 куб. м. – 2949,6392 кВтч (70,98 % за
ЕС), както и ТЕ за подгряване на вода за БГВ на база брой ползватели – 50,820 куб. м.
(4954,358 кВтч). И за трите отоплителни периода не е начислявана ТЕ за отопление на имот
от отоплителни тела в общите части като дял за имота.
От експертизата се установява също, че технологичните разходи в абонатната
станция са отчислявани от доставената в абонатната станция топлинна енергия и са били за
сметка на „Т. С.“ ЕАД съгласно нормативната уредба. Според вещото лице дяловото
разпределение на топлинна енергия за процесния период е извършено съобразно
нормативната уредба, а ищецът при начисляване на сумите по фактури е прилагал
одобрените цени на ТЕ, действащи по време на процесния период. И за трите отчетни
периода обаче делът на ТЕ за отопление от сградна инсталация е над 50 % от общата ТЕ за
отопление в СЕС (съответно 50,18 %, 62,46 % и 70,98 %), като по делото не са представени
документи за предприети мерки относно обследване на сградата. Общо начислената ТЕ за
имота и дължима сума за тази ТЕ за процесния период с отчитане на изравнителните сметки
е в размер на 2674 лв. Топломерът в абонатната станция е преминавал метрологични
проверки на 13.11.2016 г., 25.10.2018 г. и 11.07.2021 г., като не са констатирани отклонения.
Заключението на вещото лице по изготвената експертиза следва да бъде кредитирано,
9
тъй като е достатъчно задълбочено, изготвено е не само на база едностранно съставени от
ищеца частни документи, но и въз основа на данните, предоставени на вещото лице от
фирмата за дялово разпределение - изравнителни сметки за потребена топлинна енергия в
имота, отчети на уредите за дялово разпределение, констативни протоколи, които не са
оспорени от ответниците, и на документите, представени от топлофикационния район.
Във връзка с извършването на индивидуалното разпределение на топлинна енергия
през исковия период от страна на „Т. с.“ ЕООД с молба от 09.05.2025 г. са представени
изравнителни сметки за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., за период от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г., за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.; констативен протокол за неосигурен
достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение за първия отоплителен период,
видно от който редовните дати за отчет са били 12.05.2019 г. и 16.05.2019 г., отразено е, че не
е осигурен достъп до процесния апартамент и на двете редовни дати за отчет, като
протоколът е подписан от представител на етажната собственост и от служител на фирмата
за дялово разпределение; констативен протокол за неосигурен достъп до имота за отчет на
уредите за дялово разпределение за третия отоплителен период, видно от който редовните
дати за отчет са били 18.04.2021 г. и 21.04.2021 г., отразено е, че не е осигурен достъп до
процесния апартамент и на двете редовни дати за отчет, като протоколът е подписан от
представител на етажната собственост и от служител на фирмата за дялово разпределение.
Настоящият съдебен състав приема, че от СТЕ и от документите, представени от
фирмата за дялово разпределение, се доказва, че през исковия период до имота на
ответниците е доставяна топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване. Относно основанието за начисляването и нейния
размер съдът приема, че тази енергия е начислена законосъобразно, при условията на
установения по делото осигурен достъп до имота за отчет на уредите за дялово
разпределение за втория отоплителен сезон, и при условията на неосигурения достъп до
имота за отчет на уредите за дялово разпределение за първия и третия отоплителен сезон,
което е предвидено като възможност в действащата през процесния период нормативна
уредба. Съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.)
и последвалата Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването, на клиентите,
неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по
реда на т. 6. 5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди, а
топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване се начислява по реда на чл. 69, ал. 2, т.
2 (при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л. на обитател за едно
денонощие - когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните
водомери за топла вода са повредени или не са изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 4 и ал.
6, т. 4, липсва или има нарушена оловна и/или холендрова пломба, или не е осигурен достъп
за отчитане), като според вещото лице изчислението по изравнителните сметки е правилно.
Начисляването на служебна енергия представлява изключение от общото правило, че
количеството на потребената от потребителите в сграда в режим на етажна собственост
топлинна енергия се определя въз основа на отчет на уредите за дялово разпределение и
10
водомерите за топла вода, което изключение е обусловено от фактическата невъзможност
посочените уреди да бъдат отчетени поради причини, за които отговаря съответният
потребител (т. нар. неосигурен достъп). Служебното начисляване на топлинна енергия при
неосигурен достъп не представлява санкция за неизпълнение на задължението на
потребителя да осигури достъп до имота за отчитане на уредите, а механизъм за определяне
на потреблението, който замества реалното отчитане на ползваната от абоната топлинна
енергия. По този начин е установен способ за определяне на цената на ползваната услуга,
когато не е налице обективна възможност за реалното й отчитане.
Според разпоредбата на чл. 70, ал. 3 НТ редът за отчитане на показанията на уредите
на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се урежда в общите условия на договорите
по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ, а съгласно чл. 150, ал. 1, т. 5 ЗЕ, общите условия на
топлопреносното предприятие задължително уреждат реда за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления. Така посочената законова делегация урежда отклонение от
разпределението на доказателствената тежест досежно изпълнението на задължението на
потребителя за осигуряване на достъп – не е в тежест на последния доказването на
предоставения достъп до имота, а в тежест на топлопреносното предприятие е да установи,
че е извършен отчет в сградата, при който отчет не е бил осигурен достъп до имота на
потребителя. Съгласно чл. 41, ал. 1, изр. последно от общите условия, приложими към
договора, неосигуряването на достъп се констатира с протокол, подписан от упълномощен
представител на продавача и от двама свидетели, които не са служители или на граждански
договор при търговеца или продавача. Според чл. 13, ал. 1, т. 3 от ОУ, клиентите избират
лице или лица от етажната собственост, които да подписват протоколите за неосигурен
достъп в датите за отчет. Посочените уговорки уреждат по недвусмислен начин реда за
установяване и доказване на неосигурения достъп - чрез съставяне на протокол за
неосигурен достъп, подписан от представител на топлопреносното предприятие (респ. на
съответната фирма за дялово разпределение) и един или повече представители на етажната
собственост.
В конкретния случай по делото са приети документи, както и СТЕ, посредством
които ищецът пълно и главно доказа правото си да начисли по реда на посочените Наредби
за отоплителен сезон 01.05.2018 г. - 30.04.2019 г. и отоплителен сезон 01.05.2020 г. –
30.04.2021 г. служебно количество на топлинна енергия, което след това е фактурирал въз
основа на одобрените цени на ТЕ през периода, поради неосигурения достъп до имота за
отчет на уредите за дялово разпределение. Топлинната енергия за БГВ в имота е изчислявана
на база 140 л. дневно за един потребител, което се установява от данните за начислени малко
над 50 куб. м., т. е. в минимален съгласно нормативната уредба обем за 1 потребител (и
прибавяне на съответно количество за отопление на вода за неотчетените водомери).
Във връзка с топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, следва да се
посочи, че сградната инсталация е обща собственост на етажните собственици и чрез нея се
затоплят не само индивидуалните имоти, но и общи части, ограждащи стени на имотите,
11
подове, тавани и пр., т. е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава
температурата на цялата сграда. Поради това всички собственици на имоти, находящи се
в сграда в режим на етажна собственост, следва да участват в разпределението на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от
тази енергия се използва за отопляване на собствения им имот.
В решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г. е прието,
че топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва
чрез инсталация, която се явява обща част на сградата. Предназначението
на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата. Общите части не могат
да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици
и титуляри на вещни права. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова
титулярят на права върху отделни обекти не може да откаже заплащането на отдадената
от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката
на централно отопление в сградата. С решение от 5.12.2019 г. по съединени дела
С-708/17 и С-725/17 СЕС прие, че българската правна уредба, която задължава
собствениците на апартамент в сграда етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, да участват в разходите за топлинна енергия за общите части
на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката
на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на правото на ЕС и в
частност на правата на потребителите и регулацията за нелоялните търговски практики.
Във връзка с констатацията на вещото лице, изготвило СТЕ, че за отчетните периоди
процентът на отопление от сградна инсталация надхвърля 50 %, следва да се отбележи, че
според чл. 78 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, приложима за част от
процесния период, когато топлинният товар на отоплителните тела в сграда - етажна
собственост, е намален с над 50 % от проектния отоплителен товар на сградата и
количеството на енергията, отдадена от сградната инсталация, е по-голямо от количеството
на енергията за отопление на имотите, топлопреносното предприятие е длъжно писмено да
уведоми потребителите в сградата - етажна собственост, и лицето по чл. 139б ЗЕ и да
предприеме действия съгласно т. 6. 6 и 6.6.1 от М.ката. Аналогична е и разпоредбата
на чл. 78, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването, oбн., ДВ, бр.
25/20.03.2020 г., приложима за останалата част от исковия период. Съгласно разрешенията
на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС, неизпълнението
на задължението на топлопреносното предприятие по чл. 78, ал. 1 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (при намален топлинен товар на отоплителните тела
в сграда - етажна собственост с над 50 % от проектния отоплителен товар на сградата,
вследствие на което количеството на енергията, отделено от сградната инсталация, е
по-голямо от количеството на енергията за отопление на отделните имоти) не съставлява
основание за разваляне на договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди
в сградата - етажна собственост, тъй като не засяга същественото съдържание на
материалното продажбено правоотношение. Дори да е виновно, това неизпълнение не може
12
да има за последица нито освобождаване, нито намаляване на отговорността на клиентите
на топлинна енергия в сграда – етажна собственост за заплащане на цената на топлинната
енергия за общите части на етажната собственост, каквато обща част по предназначение е
и сградната инсталация (чл. 140, ал. 3 ЗЕ). Договорното правоотношение по договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди продължава да обвързва страните по него,
при неупражнено право на клиентите на топлинна енергия по чл. 153, ал. 2 ЗЕ за
прекратяването му, при което всяка от страните дължи изпълнение на поетите договорни
задължения. Клиентите дължат цената на реално изразходваната енергия за сградна
инсталация и общите части на етажната собственост, дори прогнозното разпределение да е
променено след сключване на договора. Едва с прекратяването на топлоснабдяването на
сградата при предпоставките на чл. 153, ал. 2 ЗЕ (писмено съгласие на етажните
собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3, депозирано пред
топлопреносното предприятие) се прекратява и договорът за продажба на топлинна
енергия с всеки един от битовите клиенти по чл. 153, ал. 1 ЗЕ. В противен случай, при
неизпълнено задължение на насрещната страна по чл. 78, ал. 1 от Наредба за
топлоснабдяването, потребителите дължат цената на топлинната енергия за общите части
на сградата - етажна собственост, включително за сградната инсталация.
В случая нито се твърди, нито са представени доказателства, че етажните
собственици в процесната сграда - етажна собственост са се възползвали от възможността да
прекратят договорната си връзка с топлопреносното предприятие в хипотезата на чл. 153,
ал. 2 ЗЕ, поради което и същите, вкл. ответниците, дължат цената на топлинната енергия за
сградна инсталация (така решение № 265766 от 14.09.2021 г. по в. гр. д. № 6571/2019 г. по
описа на СГС, IV-Б въззивен състав).
Относно метрологичните проверки на общия топломер в абонатната станция съдът
приема, че предвид липсата на отчетени неточности при измерване на топлинната енергия,
преминала през общия топломер в абонатната станция, през процесния период общият
топломер е бил годно средство за търговско измерване на преминаващата през същия
топлинна енергия. Обстоятелството, че метрологичната проверка през 2021 г. е извършена
след законоустановения срок за това, макар и да представлява нормативно нарушение, не
води до извод, че СТИ е негодно да измерва количеството реално доставена ТЕ в сградата,
защото при контрола не са установени отклонения от изискванията за точно измерване на
СТИ. Ето защо настоящият състав приема, че въпреки нередовната метрологична проверка,
общият топломер в абонатната станция не е отчел отклонения при последващата проверка и
е бил изправен, поради което е бил годно средство за търговско измерване на постъпилата в
абонатната станция топлинна енергия през исковия период (в този смисъл са решение №
2633/30.04.2024 г. по в. гр. д. № 6575/2023 г. по описа на СГС, II-Д въззивен състав; решение
№ 3669/20.06.2024 г. по в. гр. д. № 12823/2022 г. по описа на СГС, IV-Г въззивен състав;
решение № 2532/26.04.2024 г. по в. гр. д. № 5761/2023 г. по описа на СГС, II-Д въззивен
състав; решение № 3573/14.06.2024 г. по в. гр. д. № 9946/2023 г. по описа на СГС, III-Б
въззивен състав, решение № 2539/24.04.2025 г. по в. гр. д. № 8971/2024 г. по описа на СГС,
13
IV-Б въззивен състав и др.).
Относно качествените показатели на топлинната енергия е необходимо да се посочи,
че според действащите през исковия период Наредби за топлоснабдяването операторът на
топлопреносната мрежа осигурява режима на работа на топлоснабдителната мрежа, като
определя температурата и налягането на топлоносителя в съответствие с изчислителния
хидравличен режим и приетия температурен график за постигане на минимални разходи при
производството и преноса на топлинна енергия до съоръженията на потребителите и следи
за спазването им. Така са определени качествените параметри на доставената услуга. Тези
параметри са определени ясно, респективно посочен е механизъм за определянето им в
зависимост от предварително разчетени критерии. Ищецът, като продавач на топлинна
енергия, има задължение да достави необходимото количество топлинна енергия до
абонатната станция на съответната сграда – етажна собственост. Същият обаче няма
задължения във връзка с изправността и състоянието на отоплителната инсталация в
сградата, съответно неизправностите и неефективността на същата. По отношение на
качеството на доставяната топлинна енергия потребителят разполага с възможността да
направи рекламация по реда, предвиден в ОУ, каквато в случая няма данни да е заявена.
Не се твърди и доказва ответниците да са се възползвали от възможността да поискат
допълнителен отчет и преработване на изравнителните сметки в сроковете, указани в
общите условия на договорите и изискванията на Наредбите (чл. 70, ал. 8), поради което
съдът приема, че топлинната енергия е начислена правилно и е на обща стойност 2674 лв.
Ответниците М. Б. и А. Б. нито твърдят, нито доказват да са погасили задълженията си към
топлопреносното предприятие, поради което предявените искове са основателни.
От страна на ответниците е направено възражение за изтекла погасителна давност, по
отношение на което съдът приема следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото
дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (така ТР №
3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. по описа на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с
изтичане на тригодишен давностен срок. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в чл. 114, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че
ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността започва да тече от
деня, в който задължението е възникнало.
Разпоредбата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с
предявяване на иск относно вземането. Според Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „Т. С.“ ЕАД от 2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 24.03.2022 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК – то в
случая от 24.03.2022 г. давността е прекъсната, като в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020
14
г. срокът на погасителната давност е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), което
обстоятелство съдът е обявил за служебно известно с доклада по делото по чл. 146 ГПК,
приет без възражения от страните. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди
13.01.2019 г. (с прибавяне на 69 дни, през които давност не е текла), са погасени по давност.
В случая това са вземанията за периода от 01.05.2018 г. до 31.10.2018 г., или
непогасени по давност са вземанията за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2021 г. По реда
на чл. 162 ГПК, след използване на лихвен калкулатор и изравнителните сметки за същите
периоди, както и заключението на СТЕ, съдът приема, че погасена по давност е сумата в
размер на 223,63 лв., или непогасена по давност е сумата в размер на 2450,37 лв. По делото
липсват данни за плащането й. Както се посочи, ответникът М. Б. съобразно диспозитивното
начало дължи 4/6 части от нея или 1633,57 лв., а ответникът А. Б. – 1/6 част или 408,40 лв.,
за които суми исковете са основателни и следва да бъдат уважени, като за разликата до
пълните предявени размери съответно от 1788,78 лв. за М. Б. и 447,19 лв. за А. Б. и за
периода от 01.05.2018 г. до 31.10.2018 г. следва да се отхвърлят.
Като законна последица от уважаване на исковете за главница следва да се присъди и
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.03.2022 г. до
окончателното плащане.
По иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия:
Върху погасената по давност главница лихва не се дължи – по арг. от чл. 119 ЗЗД.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за периода
са приложими Общите условия към договора, одобрени с решение № 0У-1 от 27.06.2016 г.
на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за забава обаче на основание чл.
33, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да се начислява
единствено след 45-дневен срок след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца.
В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично
определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки след
края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната свобода страните са
овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая такава уговорка се
съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след установяване на
окончателния размер на задължението, с оглед което и след настъпване на падежа купувачът
изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва. Следователно,
задълженията за заплащане стойността на доставената топлинна енергия са възникнали като
срочни, поради което поставянето на потребителя в забава не е обусловено от отправяне на
покана от кредитора или от публикуване на общата фактура на интернет - страницата на
15
дружеството, в какъвто смисъл са доводите в отговора на исковата молба, които са относими
за общите условия на ищеца от 2014 г., които не са приложими в случая. В тази връзка ОУ от
2016 г. не съдържат неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП – в тях падежът
на задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично определен – с изтичане на 45 -
дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния сезон.
За главните вземания за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2021 г. в полза на ищеца
съществува вземане за мораторна лихва, която следва да се начислява за периода от
15.09.2019 г. до 01.03.2022 г. (за вземането по общата фактура от 31.07.2019 г. за периода от
15.09.2019 г. до 01.03.2022 г., за вземането по общата фактура от 31.07.2020 г. за периода от
15.09.2020 г. до 01.03.2022 г. и за вземането по общата фактура от 31.07.2021 г. за периода от
15.09.2021 г. до 01.03.2022 г.). Изчислена с помощта на лихвен калкулатор по реда на чл. 162
ГПК съдът определя същата в размер на 316,32 лв. Ответникът М. Б. дължи 4/6 части от нея
или 210,88 лв., а ответникът А. Б. – 1/6 част или 52,72 лв., за които суми исковете са
основателни и следва да бъдат уважени, като за разликата до пълните предявени размери
съответно от 261,18 лв. за М. Б. и 65,30 лв. за А. Б. следва да се отхвърлят като
неоснователни.
По претенцията за услугата за дялово разпределение на топлинна енергия за периода:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение н
а топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, като
съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача – „Т. С.“ ЕАД
стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение (извършвана от избран от клиентите търговец), като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право
да получи цената на извършваната услуга за дялово разпределение, съобразно което
предявените искове за установяване дължимостта на тази сума в полза на „Т. С.“ ЕАД и при
наличните доказателства, че през целия процесен период е извършвана услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия, е установен по основание.
По отношение на претенцията за дялово разпределение, на основание чл. 114, ал. 2
ЗЗД, давността започва да тече от датата, на която вземането е възникнало, т. е. давността за
всяко месечно вземане започва да тече с изтичане на месеца, за което е начислено – от
16
първото число на следващия месец. Предвид началото на периода, за който се претендира
цена на услуга за дялово разпределение - 01.02.2019 г., няма вземания, които да са погасени
по давност. Следователно се дължи възнаграждение за целия процесен период от 01.02.2019
г. до 30.04.2021 г. в размер на 41,42 лв., който се установява от извлечението от сметка на
ищеца и от експертното заключение, съответно исковете следва да бъдат уважени изцяло по
отношение на М. Б. за сумата от 27,61 лв. и по отношение на А. Б. – за сумата от 6,90 лв.
Като законна последица върху главницата следва да се присъди и законна лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 24.03.2022 г. до окончателното плащане.
По исковете за мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана - арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за заплащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, съответно на исковата молба, поради което
акцесорните претенции в тази част са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни, като разноски се
претендират и доказват само от ищеца.
За исковото производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 1172,48 лв.
(62,48 лв. – държавна такса, 350 лв. – депозит за СТЕ, 660 лв. – депозит за особен
представител и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8
ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване на материалния интерес, фактическата и правната сложност на делото и
извършените в хода на същото процесуални действия от пълномощника на страната).
Съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ответникът
М. Б. дължи сумата от 702,60 лв., а ответникът А. Б. дължи сумата от 175,65 лв. в полза на
„Т. С.“ ЕАД.
За заповедното производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 112,48 лв.
(62,48 лв. – държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение). Съразмерно с
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ответникът М. Б. дължи
сумата от 67,40 лв., а ответникът А. Б. дължи сумата от 16,85 лв. в полза на „Т. С.“ ЕАД.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.
С.“ ЕАД, ЕИК 8....., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, срещу М. А.
Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „Л.“, бл. 524, вх. А, ет. 15, ап. 72, искове с правно
17
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че М. А. Б. дължи на „Т. С.“ ЕАД
следните суми: сумата от 1633,57 лв. – главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.11.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от
24.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 210,88 лв. – мораторна лихва за период
от 15.09.2019 г. до 01.03.2022 г., и сумата от 27,61 лв. - главница за цена на извършена услуга
за дялово разпределение на топлинна енергия за период от 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 24.03.2022 г. до изплащане на вземането, за имот,
находящ се в гр. С., ж. к. „Л.“, бл. 524, вх. А, ет. 15, ап. 72, с абонатен № 194133, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 15499/2022 г. по описа
на СРС, 48 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК 8....., със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, срещу М. А. Б., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ж. к. „Л.“, бл. 524, вх. А, ет. 15, ап. 72, искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за разликата над сумата от 1633,57 лв. до сумата от 1788,78
лв. – главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2018 г. до 31.10.2018 г., ведно със законна лихва от 24.03.2022 г. до изплащане на
вземането, за разликата над сумата от 210,88 лв. до сумата от 261,18 лв. – мораторна лихва
за период от 15.09.2019 г. до 01.03.2022 г., и за сумата от 5,03 лв. – мораторна лихва за
период от 31.03.2019 г. до 01.03.2022 г. върху главницата за цена на извършена услуга за
дялово разпределение на топлинна енергия, за имот, находящ се в гр. С., ж. к. „Л.“, бл. 524,
вх. А, ет. 15, ап. 72, с абонатен № 194133, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 15499/2022 г. по описа на СРС, 48 състав, като неоснователни и
погасени по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.
С.“ ЕАД, ЕИК 8....., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, срещу А. М.
Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „Д.“ № 11, вх. 2, ет. 9, ап. 18, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че А. М. Б. дължи на „Т. С.“ ЕАД
следните суми: сумата от 408,40 лв. – главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.11.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от
24.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 52,72 лв. – мораторна лихва за период от
15.09.2019 г. до 01.03.2022 г., и сумата от 6,90 лв. - главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение на топлинна енергия за период от 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законна лихва за период от 24.03.2022 г. до изплащане на вземането, за имот, находящ се
в гр. С., ж. к. „Л.“, бл. 524, вх. А, ет. 15, ап. 72, с абонатен № 194133, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 15499/2022 г. по описа на СРС,
48 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК 8....., със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, срещу А. М. Б., ЕГН **********, с
адрес: гр. Б., ул. „Д.“ № 11, вх. 2, ет. 9, ап. 18, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за разликата над сумата от 408,40 лв. до сумата от 447,19 лв. –
18
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до
31.10.2018 г., ведно със законна лихва от 24.03.2022 г. до изплащане на вземането, за
разликата над сумата от 52,72 лв. до сумата от 65,30 лв. – мораторна лихва за период от
15.09.2019 г. до 01.03.2022 г., и за сумата от 1,26 лв. – мораторна лихва за период от
31.03.2019 г. до 01.03.2022 г. върху главницата за цена на извършена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия, за имот, находящ се в гр. С., ж. к. „Л.“, бл. 524, вх. А,
ет. 15, ап. 72, с абонатен № 194133, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 15499/2022 г. по описа на СРС, 48 състав, като неоснователни и
погасени по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК 8....., със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, срещу Д. М. Б., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ж. к. „Л.“, бл. 524, вх. А, ет. 15, ап. 72, искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че Д. М. Б. дължи на „Т. С.“
ЕАД следните суми: сумата от 447,19 лв. – главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от
24.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 65,30 лв. – мораторна лихва за период от
15.09.2019 г. до 01.03.2022 г., сумата от 6,90 лв. - главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение на топлинна енергия за период от 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законна лихва за период от 24.03.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата от 1,26 лв.
– мораторна лихва за период от 31.03.2019 г. до 01.03.2022 г. върху главницата за цена на
извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, за имот, находящ се в гр.
С., ж. к. „Л.“, бл. 524, вх. А, ет. 15, ап. 72, с абонатен № 194133, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 15499/2022 г. по описа на СРС, 48
състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА М. А. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „Л.“, бл. 524, вх. А, ет. 15,
ап. 72, да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК 8....., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Я.“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 702,60 лв. – разноски за
исковото производство и сумата от 67,40 лв. – разноски за ч. гр. д. № 15499/2022 г. по описа
на СРС, 48 състав.
ОСЪЖДА А. М. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „Д.“ № 11, вх. 2, ет. 9, ап. 18,
да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК 8....., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ №
23Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 175,65 лв. – разноски за исковото
производство и сумата от 16,85 лв. – разноски за ч. гр. д. № 15499/2022 г. по описа на СРС,
48 състав.
Решението е постановено при участието на „Т. с.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Проф. Г. П.“ № 3, като трето лице - помагач на
страната на ищеца „Т. С.“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му чрез връчване на препис на страните.
19
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
20