Р Е Ш Е Н И Е № 2065
04.12.2013
г. град Бургас
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Бургаският районен съд,
XVII–ти граждански състав,
на двадесети ноември, две хиляди и единадесета година,
в публичното заседание в следния състав:
Председател: Диляна Йорданова
при секретаря А.С.
като разгледа докладваното
от съдия Йорданова гражданско дело № 6497 по
описа на БРС за 2013г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от Т.П.Г.-непълнолетен, ЕГН**********,***,
действащ със съгласието на своята майка Д.Д.Г., чрез адвокат М.О. ***, срещу Т.Н.Т.,
ЕГН**********,***, с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди – болки и страдания в резултат от нанесена от ответника
средна телесна повреда на **.**.****г. в гр. Б., в спортна зала „Л.”,
изразяваща се в многофрагментарна фрактура на предната стена на десния челен
синус, довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Ангажират се
доказателства. Претендира разноски.
В законоустановения срок е депозиран
писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва по размер. Възразява се,
че искът е завишен по размер, както и се прави възражение за съпричиняване,
като се твърди, че ответникът е бил предизвикан от ищеца.
Бургаският районен съд, като взе
предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства и становището на ответниците,
и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД.
Видно от приетото по делото
Споразумение по НОХД № 1915/2013г. по описа на БРС, одобрено с Протоколно
определение от 07.05.2013г. на БРС и обвързващо гражданския съд на основание
чл. 300 от ГПК относно съставомерните признаци на престъплението, обвиняемият Т.Н.Т. е признат за виновен в това, че на
**.**.****г. в гр. Б., в спортна зала „Л.” умишлено е причинил средна телесна
повреда на Т.П.Г., изразяваща се в многофрагментарна фрактура на предната стена
на десния челен синус, довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно
за живота – престъпление по чл.129, ал.2, пр.5 вр. ал.1 от НК.
От показанията на разпитания по делото
свидетел П.Г. – баща на ищеца, които
съдът кредитира, се установява, че на **.**.****г. му се обадили по телефона,
че синът му е приет в „Спешна помощ”. При
посещението си в болницата свидетелят намерил ищеца Т.П.Г. да лежи на една
кушетка, с
вдлъбната глава, в съзнание, но неадекватен поради
големите болки, които изпитвал. Свидетелят
Г. изнася данни, че след извършване на рентгенови снимки лекарите обяснили, че
трябва да разрежат главата и скалпа на сина му и да поставят метална пластина. Ищецът
според свидетеля се намирал в шок, че ще трябвала да се раздели с футбола, бил
много разтроен, плачел непрекъснато. Няколко дена след операцията пострадалият не
можел изобщо да се обслужва сам, цялото му лице било подуто, имал оттоци, които
продължили с месеци, главоболие, замайване и нарушения на съня. В този период
ищецът не можел да гледа телевизия, ограничена била дейността му с компютър и му
била забранена всякаква физическа дейност и дейност, изискваща концентрация. След
три месеца оттоците на Т.Г. започнали да спадат и получил някакво подобрение,
но все още изпитвал главоболие и понастоящем. Свидетелят поддържа, че след
инцидента на ищеца му е останал белег, заради металната пластина и промяната на
черепа и едното му око е притворено и до сега. Свидетелства, че все още синът
му се пази и лекарите са казали, че трябва да мине една година - година и
половина, за да се върне към нормалния си ритъм на живот. Преди инцидента
ищецът тренирал активно футбол, като основна цел в живота му било изграждането
на спортна кариера. Бил отличен ученик, като същевременно отдаден на спорта, с
бъдеще като спортист, но поради случилото се за в бъдеще не може да бъде
свързван с активна футболна дейност.
Приети са като писмени
доказателства по делото епикриза на ищеца Т.П.Г. от 03.01.2013г. с
поставена диагноза „импресионна фрактура на челна кост” за проведено оперативно
лечение, медицинско направление с мнение ищецът да бъде освободен от учебни
занятия за периода от 23.12.2012г. до 31.01.2013г. и от физическа култура за
учебната 2012г./2013г., ученическа книжка на ищеца, служебна бележка от ФК „Созопол” и футболен
паспорт на ищеца.
От изслушаното по делото заключение по
назначената съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните и изготвено
от вещото лице П., е видно, че Т.П.Г. *** на **.**.****г. и
изписан на **.**.****г. с поставена диагноза „импресионно счупване на външната
част на десен челен синус, контузия на мозъка”. Същият е постъпил по спешност
след удари с юмруци в главата и с оплаквания главоболие и световъртеж, като според
вещото лице е имал обнубилацио /замъгленост на съзнанието/. Проведено е
оперативно лечение, тъй като мястото на счупването е вдлъбнато. Извършената
операция се е изразявала в изваждане на част от фрагментите и елевация на
останалите елементи с метална остеосинтеза. Вещото лице посочва в заключението,
че увреждането е свързано с болки, страдания и замъгленост на съзнанието. Последвало
е оперативно залежаване за няколко дни, и постепенно заздравяване на
оперативен цикатрикс, съпроводено с
изтръпване и сърбеж. При изслушване на заключението в с.з. от 20.11.2013г.
вещото лице обяснява, че ищецът е изпитвал силна болка, което по принцип налага
вземане на болкоуспокояващи. Счупените кости в конкретния случай са заздравели в
рамките на един месец и половина - два месеца. Същевременно оперативната
интервенция на ищеца е довела до траен оперативен белег и при причинената му
травма трябва да се пази от удар в областта на главата.
БРС кредитира заключението по назначената съдебно-медицинска
експертиза на вещото лице като детайлно и обстойно аргументирано и изгответно
от лице, разполагащо с нужните специални
знания за целите на процеса.
Съдът, въз основа на така
установената фактическа обстановка, намира от правна страна следното:
Установи се по делото, че на **.**.****г. в гр. Б., в спортна зала „Л.” ответникът
Т.Н.Т. е причинил средна телесна повреда на ищеца Т.П.Г., изразяваща се в многофрагментарна
фрактура на предната стена на десния челен синус, довело до постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота, като причинените увреждания се намират в
причинно-следствена връзка с противоправно и виновно поведение на ответника.
Установи се и се доказа по делото от изслушаното заключене по приетата
съдебно-медицинска експертиза и от разпитания свидетел, че ищецът в резултат на настъпилите
травматични увреждания, е търпял болки и страдания, изразяващи се в накърняване
на телесната му неприкосновеност, нарушаване на обичайната му физическа и
спортна активност и нормален ритъм на живот, физически и емоционални
негативни усещания и преживявания.
Съдът намира, че
предявеният иск с правно основание чл.45 вр. чл.52 от ЗЗД от ищеца Т.П.Г. е основателен до размера от 15 000 лева. Относно размера на
предявения иск, съдът определя същия по справедливост и като взема предвид
броя, произхода, вида и степента на причинените на ищеца телесни увреждания,
тяхната продължителност и интензивност, периода на възстановяване, както и
възрастта на пострадалия, приема, че искът е доказан до размера 15 000 лева. БРС при определяне размера на обезщетението отчете
обстоятелството, че на ищеца след операцията е причинен траен оперативен белег
в областта на лицето, който е значителен козметичен дефект и не съществува
почти никаква вероятност за него да има по-нататъшна активна футболна кариера. При определяне на размера на обезщетението съдът взе
предвид т.II от
Постановление № 4 от 23.XII.1968 г.,
Пленум на ВС, съгласно което понятието "справедливост" по смисъла на
чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства от съда; при телесните
увреждания такива обстоятелства могат да бъдат характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и други. Съдът
счете, че сумата от
15 000 лв. представлява справедливо обезщетение по смисъла на
чл.52 от ЗЗД за действително претърпените от ищеца Т.П.Г. неимуществени вреди.
По делото остана недоказано
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, за който последният
носи тежестта на доказване при пълно и главно доказване със съответните
доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на
гражданското дело. Не се съдърат извънсъдебни признания на някакви неизгодни за
ищеца факти в депозираните от него показания от досъдебното производство по
приобщеното НОХД№1915/2013г., в които е посочил, че преди да му бъде нанесена
средна телесна повреда от ответника се пошегувал с него кога ще се научи да
пази вратата и, че предния ден са му вкарали гол от голямо разстояние.
При горните мотиви предявеният иск е основателен до
размера от 15 000 лева. В останалата част за горницата над този размер до
претендирания размер от 25 000 лева искът е недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Съразмерно на уважената част от иска, в полза на ищеца следва да се присъдят
съдебно-деловодни разноски в размер на 60 лева-платено възнаграждение за вещо
лице.
Ответникът дължи по сметка на БРС държавна такса в
размер на 4 процента върху уважената част от иска, възлизаща в размер на 600 лв.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Т.Н.Т., ЕГН**********,***, да заплати на Т.П.Г.-непълнолетен, ЕГН**********,***, действащ със
съгласието на своята майка Д.Д.Г., чрез адвокат М.О. ***5 000 /петнадесет хиляди/ лева-главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания в резултат от нанесена от ответника средна телесна
повреда на **.**.****г. в гр. Б., в спортна зала „Л.”, изразяваща се в
многофрагментарна фрактура на предната стена на десния челен синус, довело до
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и съдебно-деловодни
разноски в размер на 60 /шестдесет/ лева,
като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 15 000 лева до
предявения му размер от 25 000 лева.
ОСЪЖДА Т.Н.Т., ЕГН**********, да заплати по сметка на БРС държавна
такса в размер на 600 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
А.С.