№ 1121
гр. Варна, 24.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Силвия М. Илиева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20253110201539 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на П. В. П. ЕГН ********** от гр. Долни Чифлик, подадена чрез адв. Й.
А., против НП № 25-0433-000354 от 14.03.2025год. на началника на РУ в ОД
МВР Варна, РУ01 Варна, с което му е било наложено административно
наказание глоба в размер на 50лв. на основание чл.183, ал.4, т.10 от ЗДП за
нарушаване нормата на чл.137д, ал.1 от ЗДП.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно и
незаконосъобразно. Сочи, че в НП липсвала обстоятелствена част от която да
се установят конкретни обстоятелства при които било извършено
нарушението, което представлявало съществено нарушение на процесуалните
правила. От друга страна изразява становище, че нарушението било
маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено.
В съдебното производство въззивникът се представлява от надлежно
упълномощен защитник в лицето на адв. Й. А., който заявява, че поддържа
жалбата и оспорва фактическата обстановка, а във фазата по същество моли
НП да бъде отменено на основанията изложени в жалбата.
За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява. По
делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Л.- А., в които същата изразява
становище за неоснователност на жалбата и отправя искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена и се
претендира присъждане на адвокатско възнаграждение моли за присъждане на
такова в минимален размер.
1
Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща
представител и не изразява становище.
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради
което и е приета от съда за разглеждане.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 03.03.2025год. вечерта свидетелите Д. Д. и П. М. – и двамата
полицейски служители в Първо РУ при ОД на МВР Варна изпълнявали
служебните си задължения като се били позиционирали в района на
бензиностанция „Лукойл“ на бул. „Христо Ботев“ в гр. Варна. Около 21:37ч. в
района на бензиностанцията, управлявайки л.а „БМВ 530Д“ с рег. № В6906ТХ
влязъл въззивника като в автомобила му имало и пътничка от женски пол.
Свидетелите забелязали, че както пътничката така и водача (въззивника) са без
поставени предпазни колани и решили да им извършат проверка. В хода на
проверката полицейските служители установили самоличността на
въззивника и спътничката му. На място св. Д. съставил на въззивника два
АУАН – един от които АУАН GA3471307/03.03.2025год. в който посочил, че
същият е нарушил разпоредбата на чл. 137д, ал.1 от ЗДП, тъй като „на
03.03.2025год. в 21:37часа в гр.Варна по бул. „Хр. Ботев“ до № 18, до
бензиностанция Лукойл в посока кв. Аспарухово управлявал лек автомобил
БМВ 530Д с рег. № В6906ТХ собственост на В. П.а В. с ЕГН ***** като
превозва седящи пътници не използващи системи за обезопасяване по време
на движение с които МПС е технически оборудвано.“
Актът бил надлежно предявен и подписан от въззивника без възражения.
Такива в писмен вид не постъпили и в срока по чл. 44 от ЗАНН и
14.03.2025год. въз основа на АУАН началника РУ 01 при ОД на МВР Варна
издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическата обстановка изложена
в него, приел е, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 137д, ал.1 от
ЗДП и на основание чл. 183, ал.4, т. 10 от ЗДП му наложил адм. наказание
глоба в размер на 50лв.
Като свидетели в хода на съдебното производство са разпитани Д. Д.
(актосъставител) и П. М. (свидетел вписан в акта), които в показанията си
сочат, че лично са възприели как въззивника управлява л.а. без да е поставил
предпазен колан, както и че в автомобила му е имало пътничка, която също
била без предпазен колан.
Съдът кредитира показанията на посочените по-горе двама свидетели
като логични, взаимнодопълващи се и непредубедени.
Съдът изцяло кредитира и всички приложени към преписката писмени
доказателства.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани по делото доказателства, както писмени, така и гласни, които
2
преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на различни правни
изводи.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена е в срок, от надлежна страна, същата е допустима,
поради което и е приета от съда за разглеждане.
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В същото време обаче констатира, че в хода на досъдебното
производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, а именно:
С НП на въззивника е наложено наказание за нарушение по чл. 183, ал.4,
т.10 от ЗДП.
От обективна страна състава на това нарушение изисква деецът да
превозва дееца в нарушение на изискванията предвидени в глава ІІ, раздел
ХХV.
Няма спор, че посочената норма е бланкетна като в случая тя е
запълнена със специалната норма от глава ІІ, раздел ХХV – чл. 137д, ал.1 от
ЗДП.
Посочената норма предвижда, че всички седящи пътници в моторните
превозни средства от категории М2 и М3, когато са в движение, използват
системите за обезопасяване, с които моторните превозни средства са
оборудвани. Системите за обезопасяване на деца под 12 години и с ръст под
150 см се одобряват в съответствие с чл. 137г, ал. 1.
Видно е, че задължението по чл. 137д, ал. 1 от ЗДП е приложимо за
седящи пътници в МПС от категории М2 и МЗ, когато са в движение.
Категориите, на които се делят превозните средства за нуждите на
одобряването на типа са определени в чл. 149, ал. 1 от ЗДП. Съгласно чл. 149,
ал. 1, т. 2, б. а - в от ЗДП категория М са моторни превозни средства,
проектирани и конструирани основно за превоз на пътници и техния багаж,
като последните се подразделят на три подкатегории М1, М2, и МЗ. В
Категория М2 и МЗ попадат превозни средства от категория М с повече от 8
места за сядане, без мястото за сядане на водача, с технически допустима
максимална маса съответно не повече и повече от 5 t, включително с
възможност за място за стоящи пътници.
В конкретния случай в обст. част на АУАН и НП не се съдържат
обстоятелства и факти относими към съставомерността на това нарушение.
Липсват факти както за това каква категория е било управляваното от
3
въззивника МПС, както и такива досежно това кои и на каква възраст са били
пътниците които е превозвал.
Горното представлява съществено нарушение на процесуалните правила
и е достатъчно основание за отмяна на НП на процесуално основание, тъй
като води до пълна неяснота във волята на актосъставителя и АНО, а от там и
до грубо нарушаване на правото на защита на въззивника. Същият е лишен от
възможността да разбере в извършването на какво точно нарушение е
обвинен, при какви приети за установени факти, за да организира адекватно
защитата си срещу повдигнатото обвинение.
Доколкото волята на АНО е напълно неясна за съда липсва възможност
да изрази становището си по същество. Няма как обаче да не бъде посочено,
че с оглед модела и марката на посоченото МПС то не е от категориите М2 и
М3 от една страна, а от друга въззивникът изобщо не може да бъде субект на
нарушение на чл. 137д, ал.1 от ЗДП тъй като тази норма вменява задължения
на пътниците, а не на водачите на МПС.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът прави извода, че НП в
атакуваното НП е издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци,
които го правят процесуално недопустимо и като такова следва да бъде
отменено.
По разноските.
Разноски се претендират единствено от въззиваемата страна, но при този
изход на спора такива не й се дължат.
Водим от горното Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0433-000354 от
14.03.2025год. на началника на РУ ОДМВР Варна, РУ 01 Варна, с което на П.
В. П. ЕГН ********** на основание чл.183, ал.4, т.10 от ЗДП е наложено
административно наказание глоба в размер на 50лв. за нарушаване нормата на
чл. 137д, ал.1 от ЗДП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4