Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 28
09.03.2020г., град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори граждански състав
На десети февруари през две
хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА
ДАНДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
МАРИЯ ПЕТРОВА
Секретар: АННА СТОЯНОВА
Като разгледа докладваното от
съдия М.Петрова в.гр.дело №618 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
С Решение №102 от 24.06.2019г., поправено с Решение №188 от
26.11.2019г., постановено по гр.дело №108/2018г. по описа на Окръжен
съд-Кърджали, Д.К.К. с ЕГН:**********,***, е осъден да заплати на В.К.К. с
ЕГН:**********,***, сумите, както следва: сумата от 36128,02лв. – главница,
произхождаща от неоснователно обогатяване, ведно с лихва за забава, считано от
30.03.2018г. до окончателното й изплащане, като иска за разликата от 11059,46лв.,
ведно с лихва за забава, е отхвърлен като неоснователен; сумата от 3415,47лв. –
главница, произхождаща от неоснователно обогатяване, ведно с лихва за забава,
считано от 30.03.2018г. до окончателното й изплащане, като иска за разликата от
1084,53лв., ведно с лихва за забава, е отхвърлен като неоснователен; сумата от
90,83лв. – главница, произхождаща от неоснователно обогатяване, ведно с лихва
за забава, считано от 30.03.2018г. до окончателното й изплащане, като иска за
разликата от 4612,64лв., ведно с лихва за забава, е отхвърлен като
неоснователен; сумата от 4000 щатски долара, представляваща невърната главница,
произхождаща от договор за заем от 06.03.2015г., ведно с лихва за забава,
считано от 30.03.2018г. до окончателното й изплащане, като иска за разликата от
10000 щатски долара, ведно с лихва за забава, е отхвърлен като неоснователен;
сумата от 3009,14лв., представляваща деловодни разноски; отхвърлен е иска за
сумата от 402лв. – главница, произхождаща от неоснователно обогатяване, ведно с
мораторна лихва за забава, считано от 30.03.2018г. до окончателното й
изплащане.
Недоволен от така постановеното решение е останал
жалбоподателят Д.К.К., който чрез назначения му по реда на правната помощ
особен представител адв.Д.П. го обжалва в осъдителните му части. Счита
решението за недопустимо в частта му относно присъдената главница от
36128,02лв. поради липса на правен интерес и процесуална легитимация и
претендира за обезсилването му относно нея и прекратяване на производството по
делото в тази му част. В условия на евентуалност поддържа неправилно да е
прието, че преведените от майката на страните по сметката му суми от 11940
щатски долара или 8467,16 евро с левова равностойност 16560,33лв. на
02.10.2008г. и от 12000,37 евро с левова равностойност 23470,68лв. на
15.09.2008г. или общо 40031,01лв. следва да се включат в общата сума за
погасяване на кредита, тъй като те са били преведени преди сключване на
договора за кредит и родителите са му помагали финансово, като всички получени
от ищеца средства той е разходвал до стотинка за обслужване на кредита,
поддръжка и ремонт на жилището, плащане на данъците, в продължение на седем
години, помагайки на брат си, без да търси нещо в замяна, и е оперирал със
собствените си банкови сметки, които неоснователно е прието да са били
захранвани единствено от ищеца. По тези съображения претендира за отмяна на
решението в посочената част. Поддържа по делото да не събрани доказателства
имотът да е бил отдаван под наем за периода от 01.09.2014г. до 31.05.2015г. и
за този период да е получил наем от 4500лв., а също, че, според извлечението от
левовата му сметка, постъпилите суми от наем за този период са 3270лв., тъй
като по делото не са представени такива извлечения. Счита за единствено
установено по делото да е получил по договор за наем от 03.10.2012г. сумата от
4400лв. за периода от 03.10.2012г. до 02.10.2013г., която, обаче, не е предмет
на претенциите и е послужила за погасяване на кредита. С оглед на това,
претендира за отмяна на решението и в частта му относно присъдената главица от
3415,47лв. Поддържа сумата от 90,83лв. да е изтеглил от собствената си банкова
сметка, ***поради което претенцията за нея да е неоснователна и решението, с
което сумата е присъдена, като неправилно да подлежи на отмяна. Навежда доводи
за недопустимост на решението относно присъдената сума от 4000 щатски долара с
твърдение тя вече да е била предявена от ищеца по гр.дело №1549/2018г. по описа
на Районен съд-Кърджали и претендира да бъде обезсилено в тази част и
производството по този иск да се прекрати. Излага доводи и за неправилност на
решението, според които за установяването на договори на стойност по-голяма от
5000лв. свидетелски показания са недопустими, съгласно чл.164,ал.1,т.3 от ГПК,
и неправилно са кредитирани показанията на св.Т. К., като са игнорирани
депозираните от св.К.К. и твърденията на самия ищец в исковата молба за това,
че искал да възнагради ответника и за това му опростил заем от 3000 евро, по
които съображения претендира за отмяна на решението в тази му част.
Ответникът по жалбата В.К.К. е депозирал чрез пълномощника
си адв.Е.Н. писмен отговор на същата със съображения за нейната неоснователност
и искане за потвърждаване на решението в атакуваните му с нея части.
Против първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба
и от В.К.К. чрез пълномощника му адв.Е.Н., посредством която го атакува в
посочени отхвърлителни части. Поддържа общата разполагаема от ответника сума да
е била 244183,43лв., включваща изпратените му от него от САЩ суми от общо
106520,50 щатски долара с левова равностойност 153120,97лв.; преведената от
него по сметка на майка им и от нея по сметка на ответника сума от 26563 щатски
долара, равняваща се след заплащане на банковите такси на 39227,86лв.; сумата
от 1084,53лв., представляваща част от получения от ответника наем от 4400лв. за
периода от 03.10.2012г. до 02.10.2013г., с която е погасен част от кредита;
сумата от 3296,35лв., теглена в брой, за която е нареден банков превод в полза
на ответника; и сумата от 4107,24лв., представляваща левовата равностойност на
2100 евро като получен от ответника наем за периода от 02.03.2011г. до
01.09.2011г. При това положение и, тъй като се установява платените от
ответника по кредита суми да са от общо 195167,29лв., то дължимият остатък да
възлиза на 49016,14лв. и понеже иска е предявен в размер на 47187,48лв., той да
подлежи на цялостно уважаване. Счита по делото да е установено на 21.05.2013г.
ответникът да е превел от доларовата си сметка по погасяване на кредита в
личната си левова сметка сумата 2670 щатски долара, равняваща се на 4024лв., а
на 05.08.2010г. да е изтеглил без основание и без да го уведоми сумата от 400
щатски долара, равняваща се на 589,64лв., които суми да не са послужили за
погасяване на кредита, а да са били изразходвани, независимо по какъв начин, но
в полза на ответника, при което решението, с което иска е отхвърлен за
разликата от 4612,64лв., да се явява неправилно. Жалбоподателят навежда от
събраните по делото доказателства да се установява, че на 10.07.2014г.
ответникът е изтеглил от доларовата си сметка сумата от 400 щатски долара с
левова равностойност от 780лв. и на същата дата да е заплатил данъка за
жилището за 2013г. и 2014г. в размер на 378лв., оставяйки остатъка от 402лв. за
себе си, без да има основание за това и без неговото знание и съгласие, при
което посочената сума да подлежи на връщане и неправилно иска за заплащането й
да е отхвърлен. Поддържа от събраните от него гласни доказателства да се установява, че е предоставил през
2010г. в заем на ответника сумата от 10000 щатски долара за ремонт на жилището
му, в което живее и понастоящем, с уговорка за връщането й през м.10.2015г.,
която да не е върната и да следва да се присъди след отмяна на решението за
отхвърляне на иска относно нея като неправилно. Претендира и за присъждане на
разноски.
Ответникът по тази жалба Д.К.К. не е подал отговор на
същата.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259,ал.1 от ГПК;
изхождат от легитимирани лица – страните по делото; касаят съответни
неблагоприятни за тях части на първоинстанционното решение, и откъм съдържание
и приложения са редовни, поради което се явяват допустими.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
В исковата молба и уточняващата я молба ищецът В.К. твърди с
ответника Д.К. да са братя и, тъй като от м.юни.2004г. до м.октомври.2015г.
работел като шофьор на товарен камион в САЩ и получавал добро възнаграждение,
през 2008г. решил да си закупи жилище в гр.В., каквото – апартамент №1 в гр.В.,
ул.“Ю. В.“№4, вх.А, ет.2, закупил на 06.11.2008г. с ипотечен договор за кредит
от „О.Б.Б.“АД в размер на 73300 евро, относно изпълнението на който постигнали
устна уговорка с брат си да му изпраща парични средства от САЩ по сметка на
същия в „О.Б.Б“АД, а той от тези средства да превежда ежемесечно на
банката-кредитор погасителните вноски, както и да отдава жилището под наем и
получените суми да служат за погасяване на кредита, като след неговото
окончателно изплащане, включително и предсрочно, и след завръщането му от САЩ
да му върне остатъка от сумите. В изпълнение на тази уговорка ответникът
отдавал чрез фирма за недвижими имоти в гр.В.апартамента под наем, първоначално
за 600лв. месечно, а впоследствие за 500лв., и общо получената сума от 4937
евро платил в брой за погасяване на кредита. Ищецът за периода от 01.12.2008г.
до 25.06.2014г. превел по банковата сметка на ответника общо 106520,05 щатски
долара. Междувременно за периода от 16.09.2009г. до 08.01.2013г. изпратил по
банков път от САЩ по сметка на майка им Т.К.в „Ю. И Е .ф Д.Б.“АД общо 50000
щатски долара, а през 2008г. сумата от 4154 щатски долара в друга банка, които
суми тя превеждала по сметката на ответника за погасяване на кредита. По този
начин общо предназначените за погасяване на кредита суми, преведени по сметките
на брат му и майка му, възлизали на 160674 щатски долара с левова равностойност
229 763,82лв. Кредита бил погасен предсрочно на 10.07.2014г. Вложените за
погасяването му средства били в размер на 92655 евро с левова равностойност
181418,49лв. от преведените по сметката на ответника за целта суми, при което
разликата между последните и платеното на банката се равнявала на 48345,33лв.,
от която сума били платени данъците за жилището за периода 2009-2014г. в размер
на общо 1157,85лв., или дължима се явява разлика от 47187,48лв. След погасяване
на кредита двамата устно се разбрали брат му да го представлява и отдаде под
наем закупеното жилище чрез фирма за недвижими имоти в гр.В. за периода от
01.09.2014г. до 31.05.2015г. при месечен наем от 500лв. или общо за периода от
4500лв. с уговорката ответникът да съхранява тази сума и след завръщането на
ищеца от САЩ през м.октомври.2015г. да му я предаде, което не сторил. От
преведената от ищеца по сметка на майка му в „Б. Д.С.К.“ЕАД сума от общо 20467
евро, която била прехвърлена по сметка на ответника през периода
15.09-02.10.2008г., същият неправомерно се разпоредил през периода от
05.08.2010г. до 10.07.2014г., като на 21.05.2013г. прехвърлил в своя левова
сметка сумата от 2670 щатски долара, равняваща се на 4023лв., на 05.08.2010г.
изтеглил и получил в брой сумата от 400 щатски долара, равняваща се на
589,64лв., и на 10.07.2014г. получил в брой остатъка от банковия кредит от
46,58 евро, равняващи се на 90,83лв., по който начин неправомерно усвоил общата
сума от 4703,74лв. На 10.07.2014г., за да плати данъка на жилището за
2013-2014г., ответникът изтеглил от банковата си сметка, по която ищецът внасял
средствата от САЩ, сумата от 400 евро, равняваща се на 780лв., от която
заплатил данък за двете години от 378лв., а с остатъка от 402лв. се разпоредил
в своя полза, без да има основание за това и без знанието на ищеца. През
м.февруари.2010г. ответникът поискал от ищеца заем в размер на 10000 щатски долара,
за да извърши ремонт на жилището си, с уговорката да върне заетата дума в
долари след връщането на ищеца от САЩ. Тази сума ответникът изтеглил от
банковата си сметка, по която постъпвали превежданите от ищеца от САЩ средства.
За да довърши ответникът ремонта на жилището си и да погаси взетия от него за
целта потребителски банков кредит, ищецът на 06.03.2015г. му изпратил сумата от
4000 щатски долара при постигната изрична уговорка тя да му бъде върната в
долари след неговото завръщане от САЩ. Твърди да е изпратил на ответника сумата
за закупуване на автомобил марка „Н. П.“ с рег.№.. и по повод подадена през
м.декември.2017г. от ответника жалба срещу него родителите им, за да подобрят
отношенията между тях, продали жилището си на ответника, а той от своя страна
му прехвърлил автомобила, като платената за него сума не е предмет на исковата
претенция.
При така изложените обстоятелства ищецът претендира за
осъждане на ответника да му заплати: сумата от 47187,48лв., представляваща
остатъка от изпратените от него от САЩ по сметките на майка му и на ответника
щатски долари след реално изплатените от ответника погасителни вноски в
„О.Б.Б.“АД по договор за кредит от 22.10.2008г.; сумата от 4500лв.,
представляваща получен наем по сключен от ответника договор наем за закупеното
от ищеца жилище в гр.В. за периода от 01.09.2014г. до 31.05.2015г.; сумата от
4703,47лв., представляваща разпоредените от ответника в негова полза от
банковата му сметка в „О.Б.Б.“АД средства, преведени от САЩ от ищеца; сумата от
402лв., получена от ответника като остатък след заплащане на данъка за 2013г. и
2014г. за собствения на ищеца апартамент; сумата от 14000 щатски долара,
дължима по договор за заем, сключен през м.февруари.2010г. за 10000 щатски
долара и 4000 щатски долара на 06.03.2014г., ведно със законната лихва върху
сумите, считано от 30.03.2018г. до окончателното им изплащане.
С отговора на исковата молба ответникът е заявил възражение
по допустимостта на иска за сумата от 47187,48лв., считайки, че, с оглед
твърденията на ищеца да е превел по банковата сметка на майка му сумата от
54154 щатски долара, за него липсва правен интерес от предявяването му и
активна процесуална легитимация, тъй като претендира чуждо вземане, евентуално
не е налице пасивна процесуална легитимация, тъй като се претендира вземане към
трето за делото лице. Това си възражение той поддържа и във въззивното
производство. Оспорва исковете като неоснователни. Признава през 2008г. като
пълномощник на ищеца да е закупил апартамента в гр.В. с банков кредит и да е поел
ангажимент към брат си да обслужва кредита и да заплаща дължимите за имота
данъци и такси без възнаграждение. Твърди, обаче, всички преведени от ищеца от
САЩ средства да са били изразходвани за погасяване на вноските по кредита,
поддръжката на апартамента и данъците за него, при съобразяване и с
обстоятелството, че сумите са били превеждани в щатски долари, след което е
било необходимо да се обръщат в лева, а след това в евро, тъй като
погасителните вноски били в евро. Твърди да не е сключвал договор за наем на
жилището на ищеца, от който да е получил сумата от 4500лв. Относно сумата от
4703,47лв. и сумата от 402лв. поддържа да е извършил банкови операции, но със
собствената си банкова сметка, ***. Оспорва ищецът да му е предоставял в заем
сумата от 10000 щатски долара. Твърди да е получил от ищеца сумата от 4000
щатски долара, но не като заем, а като подарък за това, че в продължение на
седем години е поддържал апартамента му, плащал е данъците и е погасявал
кредита, като през 2015г. по молба на ищеца закупил автомобил Н.за сумата от
8000лв. за нуждите на родителите им и през 2017г. му го прехвърлил.
С постановеното първоинстанционно решение окръжният съд е
определил като правна квалификация на предявените искове такава по чл.59,ал.1
от ЗЗД досежно сумите от 47187,48лв., 4703,47лв. и 402лв.; по
чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД относно сумата от 4500лв. и по чл.79,ал.1 във връзка
с чл.240,ал.1 от ЗЗД за сумата от 14000 щатски долара. Настоящата инстанция
намира, че изложените от ищеца обстоятелства, на които се основават исковете му
за посочените суми в лева, и заявеният във връзка с тях петитум сочат на тяхна
правна квалификация по чл.284,ал.2 от ЗЗД, с оглед твърденията ищецът да е
възложил на ответника, а последният да се е съгласил да извърши за негова сметка
действията, свързани с обслужване и погасяване на кредита чрез опериране със
съответни банкови сметки и средствата по тях, заплащане на дължимите за
закупения апартамент данъци и такси и отдаване на апартамента под наем,
очертаващи наличие на мандатно правоотношение помежду им с такъв предмет, и
неизпълнение на задължението на ответника по отчетната сделка да предаде на
ищеца всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. Независимо от
неправилно определената от първоинстанционния съд правна квалификация на
посочените искове, с решението си той се е произнесъл именно по наведените от
ищеца обстоятелства, очертаващи правното основание на претенциите му, поради
което от тази гледна точка решението е допустимо като постановено именно по
предявените искове.
Възраженията на ответника, повдигнати и във въззивното
производство, за недопустимост на обжалваното решение поради недопустимост на
исковете за сумите от 47187,48лв. и от 4000 щатски долара са неоснователни. С
твърденията си да е превеждал суми от САЩ по банкова сметка ***, които суми по
негово поръчение тя да е превеждала по сметката на ответника за погасяване на
кредита, ищецът обосновава процесуалната легитимация на страните по делото и
правният си интерес да търси свое, а не чуждо, парично вземане от ответника,
комуто именно, а не на неговата майка, е възложил обслужването на кредита и
боравене със средствата по съответните банкови сметки за целта. Изрично в
исковата молба ищецът твърди изпратената от него сума за закупуване от
ответника на автомобил „Н.“ да не е предмет на претенциите му и тя да е
различна от претендираната от него сума от 4000 щатски долара като дадена в
заем. Предмет на приключилото на 20.12.2019г. производство по образуваното
между страните гр.дело №1549/2018г. по описа на Районен съд-Кърджали, видно от
представените във въззивното производство съдебни актове на трите инстанции, е
бил иск с правно основание чл.284,ал.2 от ЗЗД за сумата от 7019,72лв.,
представляваща неотчетени парични средства по договор за поръчка, с който
ищецът възложил на ответника закупуването на автомобил за нуждите на баща им и
за целта му изпратил от САЩ сумата от 4000 щатски долара. Касае се за две
различни суми, макар и идентични по размер, които ищецът претендира на различно
основание, едната като дадена на ответника за изпълнение на възложена му
поръчка за закупуване на автомобил, а другата като дадена му в заем. При това
положение и противно на поддържаното от жалбоподателя-ответник, не е налице
тъждество относно предмета на спора, за да се приеме, че той вече е разрешен с
влязлото в сила решение по приключилото дело и с предявения по настоящото дело
иск да се цели пререшаването му по смисъла на чл.299,ал.1 от ГПК.
По същество с приложения договор от 22.10.2008г. „О.Б.Б.“АД
е предоставила на ищеца В.К. ипотечен кредит в размер на 73300 евро за
закупуване и ремонт на апартамент №1 в гр.В., ул.“Ю. В.“№4, вх.А, ет.2, с краен
срок на погасяване 05.11.2038г., който апартамент е закупен с договор от
06.11.2008г. по представения НА №…, том I, рег.№2718, нот.дело №150/2008г., за сумата от 31200 евро. И
двата договора са подписани от ответника Д.К. като пълномощник на ищеца, което
сочи той да е действал в изпълнение на възложена му от последния поръчка за
закупуване на посочения имот и обслужване на ползвания за целта банков кредит.
Във връзка с последното е установено със събраните по делото доказателства и е
безспорно, че към този момент ищецът е работел в САЩ, от където е превеждал
суми в щатски долари по открита на името на ответника в „О.Б.Б.“АД сметка за
погасяване на кредита, предсрочно погасен на 10.07.2014г., както и, че ищецът
се е завърнал от САЩ през м.октомври.2015г.
В първоинстанционното производство е прието заключение от
06.11.2018г. на ССчЕ, изготвено от вещото лице Г. Д.въз основа на материалите
по делото и след проверка в „Б. Д.С.К.“ЕАД. Според същото, в „О.Б.Б.“АД на
името на ответника Д.К. са били открити сметки в щатски долари, в евро и в лева
и погасяването на кредита се е извършвало със суми от всички тях, превеждани по
сметката в евро за обслужване на кредита на ищеца, включително чрез прехвърляне
на средства от една в друга и трансфериране. В периода от 01.12.2008г. до
02.07.2014г. ищецът е превел чрез банка C..-САЩ по доларовата сметка на ответника общо 106520,50 щатски
долара, равняващи се на 153120,97лв., с изключение на сумата от 1302,95 щатски
долара, получена по левовата сметка на ответника. След приспадане на платените
банкови такси за входящите валутни преводи в размер на 187,70 щ.д.,
разполагаемата сума е била 106332,80 щ.д., равняваща се на 152851,18лв. Ищецът
превел по банковата сметка на майка си Т. К. в „О.Б.Б.“АД общо 50000 щатски
долара, от които по 10000щ.д. на 16.09.2009г., на 17.12.2009г., на
02.06.2012г., на 03.07.2012г. и на 08.01.2013г. По доларовата сметка на
ответника майката на страните Т. К. превела от сметката си в „Ю.“АД на
15.01.2013г. сумата от 19952щ.д. и на 26.04.2013г. сумата от 6611щ.д. или общо
26563щ.д., която след приспадане на платените банкови такси от 33,24щ.д. се
равнява на 26529,76щ.д. с левова равностойност от 39180,33лв. Сумите са били
превеждани от нея в изпълнение на поръчението на ищеца и за погасяване на
кредита му, в каквато насока са депозираните от същата показания при разпита й
като свидетел. По този начин общата разполагаема сума по доларовата сметка на
ответника е била 132862,56щ.д., равняваща се на 192031,51лв. Платените от
ответника суми по кредита на ищеца са 99594,09щ.д., равняващи се на
194789,89лв., с които са погасени главница, лихви, такси и комисионни за
предсрочно погасяване, като в периода от 03.12.2008г. до 07.07.2014г.
ответникът е платил 25,11 евро, равняващи се на 49,11лв. – такса обслужване на
сметка в евро, и 52,19 евро, равняващи се на 102,07лв. – такса превод от еврова
сметка на ответника по кредитна сметка на ищеца, с които платените от ответника
суми по кредита на ищеца възлизат на общо 194849,97лв. или с 2818,46лв. в
повече от разполагаемата сума. В периода от 01.03.2011г. до 01.09.2011г. по
евровата сметка на ответника е получена сума от наем в размер на 2100 евро с
левова равностойност 4107,24лв., без данни от кого и за кой обект, като от нея
са внесени вноски по кредита. На 10.07.2014г., когато кредитът е бил предсрочно
погасен, ответникът изтеглил остатъка от кредитната сметка на ищеца в размер на
46,58 евро, равняващи се на 91,10лв. На 21.05.2013г. ответникът е прехвърлил от
доларовата си сметка в левовата 2670щ.д. с левова равностойност 4024,22лв. На
05.08.2010г. ответникът е изтеглил от сметката 400 щатски долара в брой,
равняващи се на 589,64лв. По делото са приложени на листове 167-169 приходна
квитанция от 30.09.2009г. за заплатен данък за апартамента на ищеца и ТБО в
размер на 188,89лв., приходна квитанция от 15.11.2010г. за данък и ТБО от общо
190,21лв. и приходна квитанция от 16.01.2013г. за заплатени за имота данък и
ТБО за 2011г. и 2012г. и лихви, включително за 2009г., от общо 400,75лв., или
общо по трите квитанции 779,85лв. На 06.03.2015г. ищецът е превел на ответника
сумата от 4000 щатски долара, която е усвоена на същата дата. От приложените
банкови извлечения експертизата не е констатирала преведена от ищеца на
ответника в периода от 01.12.2008г. до 02.07.2014г. сума от 10000 щатски
долара, която да е изтеглена на 28.02.2010г. Поради липса на предоставена от
„Б. Д.С.К.“ЕАД информация, експертизата не е могла да установи движение на
процесната сума от 4703,74лв. от сметката на Т. К.по сметката на ответника.
Прието е допълнително заключение от 18.12.2018г. на ССчЕ, изготвено въз основа
на допълнително представени документи – извлечение от сметката на Т. К. в „Б.Д.С.К.“ЕАД.
Според същото, на 02.10.2008г. Т. К. е прехвърлила от спестовната си сметка в
щатски долари по спестовната сметка в евро на ответника 11940щ.д., равняваща се
на 16578,69лв., а след трансфера на 8467,16 евро, и на 15.09.2008г. е
прехвърлила от разплащателната си сметка в евро в спестовната сметка в евро на
ответника 12000,37 евро. В периода от 01.09.2014г. до 31.05.2015г. по левовата
сметка на ответника са постъпили суми от наем в размер на 3270лв., които са
изтеглени на АТМ или с тях е извършено плащане при покупка с карта на
постерминал на конкретно посочени дати. За периода от 14.08.2009г. до
06.08.2012г. ответникът е закупил от банката валута в размер на 5446,91 евро, с
която е захранена евровата му сметка, от където плаща вноските по кредита на ищеца.
Според допълнителното заключение от 18.02.2019г. на ССчЕ, от евровата сметка на
ответника „О.Б.Б.“АД е закупила 1524,56 евро, като той е получил левовата им
равностойност от 2981,78лв., а от доларовата му сметка банката е закупила 5474
щатски долара, а той е получил левовата им равностойност от 7866,13лв., като
експертизата не може да отговори на въпроса дали продадената валута е
използвана за погасяване на кредита на ищеца, а сочи като данни по приложените
вносни бележки ответникът с български лева да е закупувал от банката евро и да
ги е внасял на каса в полза на ищеца за погасяване на кредита, като закупената
валута е 2652 евро в брой за 5195,26лв. Представен и приет е по делото договор
за наем от 03.10.2012г., сключен от ищеца чрез ответника като негов пълномощник
в качеството му на наемодател на процесния апартамент, със срок на действие до
02.10.2013г. и уговорена месечна наемна цена от 550лв. Представена е и изходяща
от ответника разписка от 03.10.2012г. за получен наем в размер на 550лв. за периода
03.10-02.11.2012г. и депозит в размер на 550лв. Във връзка с оспорване
авторството на договора и разписката от ответника е открито производство по
чл.193 от ГПК, в рамките на което е прието заключение от 13.02.2019г. на
съдебно-почеркова експертиза. Според същото, двата оспорени документа са
подписани от ответника, изпълнил ръкописният текст на изписаните в тях негови
имена. Заключението не е оспорено и няма основание да не бъде кредитирано. С
оглед представения договор за наем е прието допълнително заключение от
18.03.2019г. на ССчЕ, съгласно което по този договор за целия посочен период на
действието му ответникът е получил наем от общо 4400лв., от която сума е превел
1084,53лв. за погасяване на кредита на ищеца, а разликата от 3296,35лв. няма
данни за какво е използвана, като част от нея е теглена в брой и е нареден
банков превод по сметка на ответника за сума в размер на 1242,87лв. В обобщение
на предходните заключения експертизата е извършила рекапитулация, според която
получените по сметките на ответника суми са: преведената от ищеца по доларовата
сметка сума от общо 106520,50 щатски долара с левова равностойност
153120,97лв.; преведената от Т. К.по доларовата сметка на ответника сума от
общо 26563 щатски долара с левова равностойност 39227,86лв.; получения по
левовата сметка на ответника наем за апартамента на ищеца по договора от 03.10.2012г. от общо 4400лв.;
преведената на 02.10.2008г. от Т. К. по евровата сметка на ответника сума от
11940щ.д., равняваща се след трансфера на 8467,16 евро с левова равностойност
16560,33лв.; преведената на 15.09.2008г. от Т. К. по евровата сметка на
ответника сума от 12000,37 евро с левова
равностойност 23470,68лв., или общо постъпилите по сметките на ответника суми
възлизат на 236779,84лв., а общо платените от ответника по кредита и за банкови
такси суми са 195167,29лв., при което е налице разлика от 41612,55лв.
При така установеното настоящата инстанция намира, че
предоставените от ищеца на ответника за изпълнение на възложената поръчка по
обслужване на кредита и заплащане на дължимите за закупения с него апартамент
данъци средства се формират от преведените от ищеца от САЩ суми от общо
106520,50 щатски долара с левова равностойност 153120,97лв., от преведените
през 2013г. от майката на страните по сметка на ответника суми от общо 26563 щатски долара с левова
равностойност 39227,86лв. и от получения по левовата сметка на ответника наем
за апартамента на ищеца по договора от 03.10.2012г. от общо 4400лв., и възлизат
общо на 196748,83лв. В тях, както основателно счита жалбоподателят-ищец, следва
да се включи целия получен наем от 4400лв., а не само частта от него в размер
на 1084,53лв., с която реално е погасена част от кредита, тъй като той като
цяло е бил предназначен за погасяване на кредита и е съставлявал предоставена
от ищеца за тази цел сума. Към предоставените от ищеца на ответника средства за
погасяване на кредита следва да се прибави и сумата от 4107,24лв., съставляваща
получен наем за периода 02.03-01.09.2011г., както резонно застъпва
жалбоподателят-ищец. Независимо, че, според експертизата, липсват счетоводни
данни от кого и за кой обект е платен наема, следва да се приеме, че той касае
закупения от ищеца апартамент, тъй като, според показанията на свидетелите Й.
К.-втори братовчед на страните, и Т. К.-майка на страните, непосредствено след
закупуване на апартамента в него е живял ответника със семейството си за една
година – до края на 2009г., докато ремонтира собствения си апартамент, а след
това е бил отдаван под наем в съответствие с изначалната инвестиционна цел на
ищеца да закупи жилище в България, с наема от което да се погасява кредита
докато се прибере от САЩ и реши какво да прави. Според св.К., апартамента на
ищеца е бил даден на агенция, която да го отдава под наем, което кореспондира
на приложената декларация от 29.01.2011г. от представител на „А. Н. и.“АД, с
която задълженията на ищеца по договор за посредничество от 29.01.2011г. се
считат за напълно изпълнени. Освен това, от страна на ответника не са събрани
доказателства той да е отдавал под наем свое имущество през 2011г., за да се
приеме постъпилата по сметката му като наем сума за негов личен приход. При
тези обстоятелства общо предоставената от ищеца на ответника сума за погасяване
на кредита възлиза на 200856,07лв. В нея не следва да се включват преведените
от майката Т. К. по сметката на ответника на 15.09.2008г. и на 02.10.2008г.
суми от общо 40031,01лв., както резонно счита жалбоподателят-ответник, тъй като
договорът за кредит е сключен на 22.10.2008г., след превеждане на цитираните
суми, поради което и с оглед липсата на други доказателства, не може да се
приеме тези суми да са й били преведени от ищеца за да ги преведе на ответника
за погасяване на кредита, задължения за него за погасяване на какъвто все още
не са били възникнали. Установи се изплатените от ответника суми за погасяване
на кредита да са в размер общо на 195167,29лв. Налице е при това положение
разлика от 5688,78лв., която се дължи по отчетната сделка във връзка с
изпълнението на възложената от ищеца на ответника поръчка. До този размер
правилно с обжалваното решение иска е уважен и в тази му част то следва да се
потвърди, както и в отхвърлителната му част за разликата над присъдената сума
от 36128,02лв. до пълния предявен размер от 47187,48лв. Решението следва да се
отмени в частта му, с която иска е уважен за разликата над 5688,78лв. до
присъдената сума от 36128,02лв., за която разлика той следва да се отхвърли.
Установява се от заключението на ССчЕ в периода от
01.09.2014г. до 31.05.2015г. по левовата сметка на ответника да са постъпили
суми от наем в размер на 3270лв., които са изтеглени на АТМ или с тях е
извършено плащане при покупка с карта на постерминал на конкретно посочени
дати. От ССчЕ и кореспондиращите й показания на свидетелите Й. К. и Т.К. се установява
в апартамента на ищеца непосредствено след закупуването му да е живял ответника
за една година, а впоследствие същия да е отдаван от ответника по поръчение на
ищеца под наем през 2011г. и по приложения договор от 03.10.2012г., в
съответствие с инвестиционното намерение на ищеца. С оглед на тези
обстоятелства и при липса на опровергаващи ги други доказателства, полученият
от ответника в периода 01.09.2014г.-31.05.2015г. наем е бил за жилището на
ищеца, противно на възраженията му във въззивната жалба. Неправилно окръжният
съд е приел полученият от ответника за този период наем да е в размер на
4400лв. по договора от 03.10.2012г. и от тази сума той да е превел такава от
1084,53лв. за погасяване на кредита на ищеца, поради което дължима да е
разликата от 3415,47лв. Установи се коментираният от окръжния съд наем да е
получен за периода от 03.10.2012г. до 02.10.2013г. по време, когато кредитът
все още не е бил изплатен. Процесната претенция е за наема, получен през
периода 01.09.2014г.-31.05.2015г., след погасяване на кредита на 10.07.2014г.,
който се установи да е в размер на 3270лв. Сумата е постъпила по левовата
сметка на ответника и е усвоена от него по посочения от експертизата начин. При
това положение и тъй като тя е получена от ответника в изпълнение на
възложената му от ищеца поръчка да отдаде апартамента му под наем за посочения
период, същият дължи предаването й в изпълнение на отчетната сделка. До
установения размер от 3270лв. иска се явява основателен и правилно уважен, а за
разликата над него до присъдената сума от 3415,47лв. е неоснователен и за тази
разлика решението следва да бъде отменено с отхвърляне на иска относно
нея.
Установи се към датата на окончателното предсрочно
погасяване на кредита – 10.07.2014г., по кредитната сметка да е бил налице
остатък от 46,58 евро или 91,10лв., който е изтеглен от ответника.
Неоснователно същият във въззивната си жалба поддържа, че след като е изтеглил
посочената сума от собствената си банкова сметка, ***. Сумата е изтеглена от
банковата сметка по обслужване на кредита на ищеца, а не от личните сметки на
ответника в същата банка. По силата на мандатното правоотношение той е бил
длъжен да отчете и предаде на ищеца останалата наличност по сметката след
пълното погасяване на кредита. При това положение иска за посочената сума в
предявения размер от 90,83лв. правилно е уважен с обжалваното в тази му част
първоинстанционно решение, което относно нея следва да се потвърди. За
преведените от майката на страните Т. К. на 15.09.2008г. и на 02.10.2008г. по
сметка на ответника суми от общо 20467,53 евро или 40031,01лв., от които ищецът
твърди той неправомерно да се е разпоредил на 05.08.2010г. със сумата от
400щ.д., равняваща се на 589,64лв., и на 21.05.2013г. със сумата от 2670щ.д.,
равняваща се на 4023лв., не се установи нито да са били преведени от ищеца,
нито да са били предназначени за погасяване на кредита, тъй като към този
момент договора за кредит не е бил сключен, или за изпълнение на друга поръчка
на ищеца, за да съставляват подлежащи на връщане като неправомерно не по
предназначение разпоредени и неотчетени от ответника средства, поради което
иска за тези суми правилно е отхвърлен с обжалваното в тази му част
първоинстанционно решение и относно нея то следва да се потвърди.
Според приложеното на лист 134 от делото нареждане разписка,
ответникът е изтеглил от евровата сметка сумата от 400 евро или 780лв. на дата
10.07.2014г. На същата дата с приходна квитанция на лист 133 от делото са
заплатени дължимите за апартамента на ищеца данък и ТБО за 2013г. и 2014г. в
размер на общо 378лв. На тази дата кредитът е бил изцяло предсрочно погасен. С
оглед на тези обстоятелства, следва да се приеме в изпълнение поръчката на
ищеца ответникът да е заплатил посочените данъци и такси за процесния
апартамент с изтеглената сума, предоставена му за тази цел от него. Ответникът
не твърди нито ангажира доказателства да е отчел на ищеца остатъка от 402лв.,
поради което дължи посочената сума, която следва да се присъди след отмяна на
обжалваното в тази му част първоинстанционно решение, с което иска за нея е
отхвърлен.
От заключението на ССчЕ се установи на 06.03.2015г. ищецът
да е превел на ответника сумата от 4000 щатски долара, която е усвоена на
същата дата. Противно на възраженията на ответника във въззивната жалба,
ограничението по чл.164,ал.1,т.3 от ГПК за установяване на договори на
стойност, по-голяма от 5000лв., със свидетелски показания не е приложимо за
сключените между роднини по съребрена линия до четвърта степен, каквито са
страните. В тази връзка, според показанията на свидетелите Й. К. и Т. К. ищецът
е предоставил двукратно на ответника, за да не плаща лихви на банка по кредит,
в заем сумите от 4000 щатски долара и от 10000 щатски долара във връзка с
ремонтирането на апартамента на ответника в гр.К., кв.“В.“, в който се е върнал
след като една година е живял в апартамента на ищеца в гр.В., като св.К. твърди
по нареждане на ищеца да е изтеглила 10000 долара и да ги е предала на
ответника. Настоящата инстанция кредитира показанията на посочените свидетели
като взаимно непротиворечиви, конкретни и в логична връзка с обстоятелствата
относно предназначението на сумите. Същите не се опровергават от показанията на
св.К. К.-съпруга на ответника, която декларативно заявява съпругът й да не е
получавал в заем от брат си суми от 10000 долара и 4000 долара, а 4-те хиляди
долара ищецът по негово настояване да е подарил на брат си за свършената през
годините работа по апартамента му. Действително, и според св.Т. К., ответникът
не е искал предложените му от ищеца 4000 долара, но в крайна сметка ги е приел,
като и от двамата знае, че тези пари са дадени в заем. При тези обстоятелства
настоящата инстанция приема за установено между страните да са възникнали
заемни правоотношения за посочените суми, чието връщане се дължи от ответника.
В този смисъл обжалваното относно тях първоинстанционно решение следва да се
потвърди в частта му за присъдената сума от 4000 щатски долара и да се отмени в
частта му, с която е отхвърлен иска за сумата от 10000 щатски долара, и тази
сума също следва да бъде присъдена.
С оглед на този резултат по спора при настоящото му въззивно
разглеждане, първоинстанционното решение следва да се коригира и в частта му
относно разноските като се отмени за разликата над 1714,87лв. до присъдената в
полза на ищеца сума от 3009,14лв.
Жалбоподателят-ищец е заявил изрично искане за присъждане на
направените от него за въззивното производство разноски. Такива той е заплатил
за държавна такса в размер на 1583,99лв. Съразмерно на уважената част от
исковете, за които е подадена жалбата, ответникът му дължи сума от 328,04лв.
Заплатил е и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. по
приложен договор за правна защита и съдействие от 10.07.2019г., от които,
съразмерно на уважената част от исковете, които са предмет на въззивно
разглеждане, ответникът му дължи сумата от 134,57лв. Общо дължимите на ищеца за
въззивното производство разноски са от 462,61лв.
Предвид изложените мотиви, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение №102 от 24.06.2019г., поправено с Решение
№188 от 26.11.2019г., постановено по гр.дело №108/2018г. по описа на Окръжен
съд-Кърджали, В ЧАСТТА, с която Д.К.К. с ЕГН:**********,***, е осъден да
заплати на В.К.К. с ЕГН:**********,***, сума в размер над 5688,78лв. до
присъдения от 36128,02лв. – главница, произхождаща от неоснователно
обогатяване, ведно с лихва за забава, считано от 30.03.2018г. до окончателното
й изплащане; сума в размер над 3270лв. до присъдения от 3415,47лв. – главница,
произхождаща от неоснователно обогатяване, ведно с лихва за забава, считано от
30.03.2018г. до окончателното й изплащане; В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявения от В.К.К. с ЕГН:**********,***, против Д.К.К. с ЕГН:**********,***,
иск за заплащане на сумата от 10000 щатски долара, дължима по договор за заем
от м.02.2010г., ведно с мораторна лихва за забава от 30.03.2018г. до
окончателното й изплащане; В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от В.К.К. с
ЕГН:**********,***, против Д.К.К. с ЕГН:**********,***, иск за заплащане на
сумата от 402лв. – главница, произхождаща от неоснователно обогатяване, ведно с
мораторна лихва за забава от 30.03.2018г. до окончателното й изплащане; И В
ЧАСТТА, с която Д.К.К. с ЕГН:**********,***, е осъден да заплати на В.К.К. с
ЕГН:**********,***, деловодни разноски в размер над 1714,87лв. до присъдения от
3009,14лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.К.К. с ЕГН:**********,***, против
Д.К.К. с ЕГН:**********,***, иск за заплащане на сума в размер над 5688,78лв.
до 36128,02лв., представляваща неотчетени средства по договор за поръчка за
погасяване на задълженията по Договор от 22.10.2008г. за предоставяне на
ипотечен кредит от „О.Б.Б.“АД като разлика между предоставените В.К.К. и
изплатените от Д.К.К. по кредита, ведно с лихва за забава, считано от
30.03.2018г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.К.К. с ЕГН:**********,***, против
Д.К.К. с ЕГН:**********,***, иск за заплащане на сума в размер над 3270лв. до
3415,47лв., представляваща неотчетени средства по договор за поръчка за
отдаване под наем на апартамент №1 в гр.В., ул.“Ю. В.“№4, вх.А, ет.2, за
периода от 01.09.2014г. до 31.05.2015г. като получен наем, ведно с лихва за
забава, считано от 30.03.2018г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д.К.К. с ЕГН:**********,***, да заплати на В.К.К. с
ЕГН:**********,***, сумата от 10000 /десет хиляди/ щатски долара по договор за
заем от м.02.2010г., ведно със законната лихва, считано от 30.03.2018г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д.К.К. с ЕГН:**********,***, да заплати на В.К.К. с
ЕГН:**********,***, сумата от 402лв. /четиристотин и два лева/, представляваща
неотчетени средства по договор за поръчка за заплащане на дължимите данъци и
ТБО за апартамент №1 в гр.В., ул.“Ю. В.“№4, вх.А, ет.2, за 2013г. и 2014г.,
като разлика между предоставената сума от 400 евро, равняващи се на 780лв., и
изплатената от 378лв., ведно със законната лихва, считано от 30.03.2018г. до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №102 от
24.06.2019г., поправено с Решение №188 от 26.11.2019г., постановено по гр.дело
№108/2018г. по описа на Окръжен съд-Кърджали, В ЧАСТТА, с която Д.К.К. с
ЕГН:**********,***, е осъден да заплати на В.К.К. с ЕГН:**********,***, сумата
от 5688,78лв., представляваща неотчетени средства по договор за поръчка за
погасяване на задълженията по Договор от 22.10.2008г. за предоставяне на
ипотечен кредит от „О.Б.Б.“АД като разлика между предоставените от В.К.К. и
изплатените от Д.К.К. по кредита, ведно с лихва за забава, считано от
30.03.2018г. до окончателното й изплащане; В ЧАСТТА, с която иска е отхвърлен
за разликата над 36128,02лв. до 47187,48лв., равняваща се на 11059,46лв.; В
ЧАСТТА, с която Д.К.К. с ЕГН:**********,***, е осъден да заплати на В.К.К. с
ЕГН:**********,***, сумата от 3270лв., представляваща неотчетени средства по
договор за поръчка за отдаване под наем на апартамент №1 в гр.В., ул.“Ю. В.“№4,
вх.А, ет.2, за периода от 01.09.2014г. до 31.05.2015г. като получен наем, ведно
с лихва за забава, считано от 30.03.2018г. до окончателното й изплащане; В
ЧАСТТА, с която Д.К.К. с ЕГН:**********,***, е осъден да заплати на В.К.К. с
ЕГН:**********,***, сумата от 90,83лв., представляваща неотчетени средства по
договор за поръчка за погасяване на задълженията по Договор от 22.10.2008г. за
предоставяне на ипотечен кредит от „О.Б.Б.“АД като остатък след извършеното на
10.07.2014г. предсрочно погасяване на кредита, ведно с лихва за забава, считано
от 30.03.2018г. до окончателното й изплащане; В ЧАСТТА, с която иска е
отхвърлен за разликата в размер на 4612,64лв., представляваща неправомерно
разпоредени във връзка с договор за поръчка средства на 05.08.2010г. за сумата
от 400 щатски долара, равняващи се на 589,64лв., и на 21.05.2013г. за сумата от
2670 щатски долара, равняваща се на 4023лв., ведно с лихва за забава, считано
от 30.03.2018г. до окончателното й изплащане; В ЧАСТТА, с която Д.К.К. с
ЕГН:**********,***, е осъден да заплати на В.К.К. с ЕГН:**********,***, сумата
от 4000 щатски долара, представляваща невърната главница, произхождаща от
договор за заем от 06.03.2015г., ведно с лихва за забава, считано от
30.03.2018г. до окончателното й изплащане; И В ЧАСТТА, с която Д.К.К. с
ЕГН:**********,***, е осъден да заплати на В.К.К. с ЕГН:**********,***,
деловодни разноски в размер на 1714,87лв.
ОСЪЖДА Д.К.К. с ЕГН:**********,***, да заплати на В.К.К. с
ЕГН:**********,***, сумата от 462,61лв. /четиристотин шестдесет и два лева и
шестдесет и една стотинки/, представляваща разноски по съразмерност за
въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията
на чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: