Р Е
Ш Е Н И Е
Гр. К., 29.10.2020 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - К., трети състав, в публично съдебно заседание на седми октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С. СТОЙКОВ
при секретаря Д.М., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 222 по описа на РС К. за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от ищеца Г.Л.Т. ***, срещу ответника С.И.Т. ***, с която предявява иск за прекратяване на брака между тях, поради дълбоко и непоправимо разстройство, като бъде постановено да възстанови предбрачното си фамилно име С..
В хода на размяната на книжа по реда на чл. 131 от ГПК е постъпила молба, подписана от двамата съпрузи, с която заявяват желанието си за прекратяване на брака между тях по взаимно съгласие, като представят и споразумение.
В съдебно заседание ищеца и ответника се явяват лично, като заявяват желание за прекратяване на брака между тях по взаимно съгласие при условията на представено споразумение по чл. 51 от СК.
С протоколно определение, постановено в с.з. на 07.10.2020 г. е постановено преминаване към развод по взаимно съгласие.
Производството е по чл. 330 от ГПК във вр. с чл. 50 от СК.
След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните съдът намира следното от фактическа и правна страна:
Видно от удостоверение за граждански брак серия ГБ-85 № 053427 от 02.11.1986 г., издадено от Общински народен съвет гр. С., община С., окръг Б., Г.Л.Т. и С.И.Т. са сключили граждански брак на 02.11.1986 г., за което е съставен акт № 262 от същата дата.
От изложеното от молителите в молбата и в споразумението се установява, че страните са се споразумели относно всички последици от прекратяването на брака. Постигнали са съгласие съпругата да продължи да носи предбрачното си фамилно име С., както и че нямат претенции един към друг за издръжка.
Съпрузите са постигнали споразумение и за поемане от съпруга на задължения по договор за потребителски кредит от 2014 г.
При тези факти съдът намира молбата за допустима и основателна. Налице са предпоставките на чл. 50 и чл. 51 от СК за допускане на развод по взаимно съгласие, молителите са изразили сериозното си и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака, постигнали са споразумение, отговарящо на законовите изисквания (чл. 51 от СК), с което уреждат изцяло личните и имуществените си отношения след развода, като нямат други претенции един към друг, споразумението не противоречи на закона и същото следва да бъде утвърдено от съда.
Следва да бъде определена окончателна държавна такса за производството по делото в размер на 40 лв., като с оглед обстоятелството, че при предявяване на молбата е внесена сумата от 25 лева, то останалата част от 15 лева следва да бъде възложена на двамата съпрузи в равни части, предвид изричната клауза в споразумението.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА брака, сключен на 02.11.1986
година с акт № 262 от същата дата, на Общински народен съвет гр. С., община С.,
окръг Б., между Г.Л.Т., ЕГН ********** и С.И.Т., ЕГН ********** ПО ВЗАИМНО
СЪГЛАСИЕ.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между
съпрузите споразумение по чл. 51 от СК, както следва :
1. ОТНОСНО РОДЕНИ ОТ БРАКА ДЕЦА
1.1.
От брака си двамата съпрузи нямат ненавършили пълнолетие деца.
2. ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА
СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ
2.1.
Семейното жилище представлява недвижим имот, собственост на трето лице
3. ОТНОСНО ИМУЩЕСТВЕНИ ОТНОШЕНИЯ
3.1 Страните заявяват, че към
датата на прекратяване на брака си всички имуществени отношения между тях
относно придобити по време на брака недвижими и движими вещи, съставляващи
съпружеска имуществена общност, са уредени извънсъдебно.
3.2 Страните заявяват, че по
отношение на сключения по време на брака им Договор за потребителски кредит
РК14-024594/07.02.2014 г. между „С.“ ЕАД, ЕИК ********* и съпруга, както и
склйчените във връзка с него договор за учредяване на залог върху вземания от
07-02.2014 г. и допълнително споразумение към рамков договор за предоставяне на
платежни услуги на физически лица от 01.03.2016 г. между същите страни, остава
в тежест на съпруга и ще се изплаща занапред само от него.
3.3. Страните заявяват, че
всички останали непогасени към датата на сключване на настоящото споразумение
задължения остават в тежест на титуляра на съответното задължение.
3.4. Страните заявяват, че
нямат придобити по време на брака общи парични влогове.
4. ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ
4.1. Страните заявяват, че са
здрави и работоспособни и взаимно не си
дължат издръжка.
5.
ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ НА СЪПРУГАТА
5.1.
След прекратяване на брака съпругата Г.Л.Т. ще продължи да носи
брачното си фамилно име Т.
6. ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО
6.1.
Разноските по делото остават така, както са направени от страните до
момента, а окончателната държавна такса се поема от съпрузите по равно.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна
такса в размер на 40 /четиридесет/ лева, като:
ОСЪЖДА Г.Л.Т., ЕГН **********
да заплати по сметка на РС К. сумата от 7.50 /седем лева и петдесет стотинки/
лева, представляваща половината от дължимата част от окончателната държавна
такса.
ОСЪЖДА С.И.Т., ЕГН **********
да заплати по сметка на РС К. сумата от 7.50 /седем лева и петдесет стотинки/ лева,
представляваща половината от дължимата част от окончателната държавна такса.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: