Р
Е Ш Е Н И Е
№
град
София, 26.02.2020 год.
В И М Е ТО
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен
състав, в съдебно заседание на седми февруари
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
като разгледа докладвано от съдия Димитрова гр. д. № 14139 по описа на СГС за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със съдебно решение от 19.06.2019 г., постановено по гр.д.
№ 50175/ 2017 СРС отхвърля предявените
от Т.П.С., ЕГН **********, М.И. Ч., ЕГН **********, Е.К.С., ЕГН **********, И.Б.С.,
ЕГН ********** и М.Б.С., ЕГН **********, всичките със съдебен адрес: *** срещу В.Т.В.,
ЕГН ********** и Д.Г.В., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес ***,
искове с правно основание чл. 124 от ГПК за признаване на установено, че ищците
са собственици на „северната тераса покрив с площ от 12.65 кв. м., находяща се
в гр. София, ул. "*******", като неоснователни и недоказани. Отхвърля
и евентуално предявените от Т.П.С., ЕГН **********, М.И. Ч., ЕГН **********, Е.К.С.,
ЕГН **********, И.Б.С., ЕГН ********** и М.Б.С., ЕГН ********** срещу В.Т.В.,
ЕГН ********** и Д.Г.В., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 97 от ЗС
за сумата от общо 20 000 лв., представляваща стойността на надстроеното от
ответниците към ателие № 72, като неоснователни и недоказани, като
неоснователни и недоказани. С оглед изхода на спора разпределя разноските между
страните по правилата на чл. 78 от ГПК.
Недоволни от съдебното решение са останали ищците - Т.П.С.,
ЕГН **********, М.И. Ч., ЕГН **********, Е.К.С., ЕГН **********, И.Б.С., ЕГН **********
и М.Б.С., ЕГН **********, който обжалват същото в срок. Излагат, че
решението е неправилно като постановено
в нарушение на материалния и процесуалния закон. Искат от съда да отмени същото
и да уважи предявените искове по чл. 124 от ГПК , евентуално да присъди
претендираната сума на основание чл. 97 от ЗС.
Въззиваемата страна В.Т.В.,
ЕГН ********** и Д.Г.В., ЕГН **********, ответници в първоинстанционното производство, представят отговор на
въззивната жалба в законоустановения срок, като твърдят, че същата е
неоснователна. Молят съда да потвърди съдебното решение като правилно и
законосъобразно. Излагат подробно становище.
Страните не представят нови доказателства и не сочат нови
обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.
Софийски градски
съд, като обсъди
събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата
на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението,
по допустимостта му
– в обжалваната
част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен при
преценката на приложимите за спора императивни правни норми.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а
досежно неговата правилност въззивният съд намира, че подадената въззивна жалба
е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Страните не спорят, че по силата на нотариален акт № 173/2006г. на нотариус
Я.въззивниците са учредили в полза на фирма „С." ООД право на строеж върху УПИ I - 20, по
плана на гр. София, м. „Банишора - Зона В - 17",
находящ се в гр. София, ул."******. Няма спор и за това, че с нотариален
акт № 9 от 01.10.2008г.на нотариус А., фирма „С." ООД е продала на В.Т.В.,
ЕГН ********** и Д.Г.В., ЕГН ********** ателие № 72, на 7-ми жилищен, втори
мансарден етаж, вх. А, със застроена площ от 94.60 км. м., находяща се в гр. С..
Спорно между страните е дали построеното надхвърля обема на предоставеното
право на строеж и съответно дали същото е собственост на въззивника на
основание приращение, евентуално дали се дължи
стойността му по правилото на чл. 97 от ЗС.
Във връзка с повдигнатия спорен въпрос, въззивният съд намира изводите на
първоинстанционния за правилни и обосновани. От изслушаните по делото СТЕ,
които настоящият съд също кредитира като обективно и компетентно изготвени се
установява, че е изпълнено покриване и застрояване на северната тераса и същата
е приобщена към стая север на ателие № 72. Съгласно СТЕ с изпълненото покриване
и застрояване на северната тераса към ателие № 72 не се надвишава обема на
вещното право на строеж, тъй като не се променя предвидената по строителни
книжа застроена площ на ателие № 72. По одобрени проекти застроената площ на
ателие № 72 е от 94.75 кв. м., съгласно таблица за площообразуване
- 94.60 км. м., а съгласно замерванията на място, площта на ателието е 94.59
кв. м. След извършеното замерване на място вещото лице е установило, че площта
на изпълненото покриване и застрояване на северната тераса към ателие № 72 е от
12.50 кв. м. и същата е част от застроената площ от ателие № 72. Покритата
тераса не представлява самостоятелен обект, а е част от ателие № 72, включена е
в неговата застроена площ и е неделима част от ателие № 72.
Съобразно правилото на чл. 92 от ЗС собственикът на земята е собственик и
на постройките и насажденията, освен ако не е уговорено друго ( право на
строеж). Когато е сключен договор за учредяване на право на строеж, този
договор урежда отношенията между страните единствено по отношение на обема,
предвиден в учреденото право. За построеното в повече се прилага правилото на
чл. 92 от ЗС, когато то е самостоятелен обект или правилото на чл. 97 от ЗС,
когато построеното в повече не е самостоятелен обект.
От изготвената по делото експертиза се установява, че в настоящия случай не е построено в повече
т.е. изпълнените строителни работи са в обема, установен от правото на строеж,
поради което неоснователна се явява претенцията на въззивника за придобиване на
собствеността върху построеното по приращение,
респективно неоснователна е и евентуалната претенция с правно основание чл. 92
от ЗС.
Като се има предвид изложеното, настоящата съдебна инстанция се
солидаризира с приетото с мотивите на първоинстанционното съдебно решение и
като препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК намира, че следва да потвърди
решението като правилно и законосъобразно.
По разноските:
Въззиваемата страна има право на направените от нея разноски във въззивното
производство в доказан размер от 500 лв. адвокатско възнаграждение на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 19.06.2019 г., постановено по гр.д.
№ 50175/ 2017 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА Т.П.С., ЕГН **********, М.И. Ч., ЕГН **********, Е.К.С.,
ЕГН **********, И.Б.С., ЕГН ********** и М.Б.С., ЕГН ********** да заплатят на В.Т.В.,
ЕГН ********** и Д.Г.В., ЕГН ********** сумата от 500 лв. разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция на основание чл. 78, ал.3
от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването..
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.