РЕШЕНИЕ
№ 286
гр. Пловдив, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20245300503178 по описа за 2024 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Обжалва се от ищеца по спора „ ПИМК „ ООД, ЕИК ********* Решение № 3 317 от
23.07.2024 г., пост. по гр.д. № 5 093/2023 г. на РС – Пловдив, с което е отхвърлен предявения
от въззивника иск за осъждането на въззиваемия Р. Д. К., ЕГН - ********** да му заплати
сумата 20 000 лв. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
накърняване на доброто име и репутацията на ищеца вследствие изразяване и
разпространяване от страна на К. на неверни /клеветнически твърдения по адрес на
ищцовото дружество в личния му профил във Фейсбук на *** г., а именно „
****************“.
Въззивникът поддържа оплаквания за неправилност на решението и искане за
неговата отмяна и уважаване на иска. Претендират се разноски.Не са заявени
доказателствени искания.
Въззиваемият Р. К. не е депозирал отговор по жалбата. В съдебно заседание
изразяваща становище за нейната неоснователност.
Съдът установи следното:
Производството пред районния съд е образувано по иск с правно основание чл. 45 вр.
чл. 52 от ЗЗД за осъждането на въззиваемия К. да заплати на въззивника – ищец „ ПИМК „
ООД сумата 20 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
накърняване на доброто име и репутацията на ищеца вследствие изразяване и
разпространяване от страна на К. на неверни /клеветнически твърдения по адрес на
ищцовото дружество в личния му профил във Фейсбук на *** г., а именно „ *************“.
1
Искът се основава на следните твърдения:
Ответникът Р. К. е *** на *** на *** и е бил *** от същата *** в ***-то и ***-то ***.
На ***г. на личната си страница във „Фейсбук“ , изписана на латиница „***“ с интернет
адрес *** публикувал текст, относно общественото поведение на председателя на
политическа *** „***“ със съдържание: „**************“. Тази публикация ищецът
твърди да е клеветническа, т.к. не отговаря на истината и същевременно по начина, по който
е направена е достигнала до неограничен брой потребители на социалната мрежа. Като така
тя е накърнила търговската репутация и доброто име, с което ищцовото дружество се ползва
в страната и в чужбина, т.к. търговската си дейност то винаги е осъществявало и
осъществява добросъвестно и в съответствие с моралните и етични норми и добрите
търговски практики. Излага доводи, че ПИМК е търговска марка, под която работят 17 на
брой фирми, обединени в „ ПИМК Холдинг Груп „ АД - една от която е ищцовото
дружество, че за 2021 г. дружествата от групата „ ПИМК Холдинг Груп „ АД са реализирали
приходи в размер на 312 000 000 лв., осигуряват прехраната на 1 600 семейства, заплащат
осигуровки и данъци в размер на милиони лева. С оглед изложеното счита, че е налице
противоправно поведение на ответника, в пряка причинна връзка с което са причинени
неимуществени вреди на дружеството – уронване на доброто му име и търговската му
репутация. Претендира обезщетение за тези вреди в размер на 20 000 лева. Поддържа,че
юридическите лица, вкл. търговските дружества, също търпят морални вреди от уронване на
репутацията им, съответно имат право на обезщетение за тях по реда на чл. 45 вр. чл. 52 от
ЗЗД. Позовава се на Конвенцията за защита на човека и основните свободи / КЗПЧОС /, на
практика на СЕС и Европейския съд по правата на човека, както и практика на ВКС.
Ответникът е депозирал отговор за неоснователност на иска. Поддържа се, че в
своята публикация е отправил критика към ***, като никъде не било посочено конкретно
наименованието на ищцовото дружество, а именно „ПИМК“ ООД. Използвано било
четирибуквеното словосъчетание „ПИМК“, без никакви други индивидуализиращи белези.
Сочи се, че при извършена справка в Търговския регистър се установило, че има общо 17
дружества, чиито фирми съдържат „ПИМК“ в наименованието си. С оглед на това се
твърди, че с така направеното от страна на ответника изказване няма как читателят да
възприеме, че публикацията е насочена именно срещу ищцовото дружество - „ПИМК“ ООД
и по този начин да бъде изразено негативно отношение спрямо него и да бъде уронена
именно неговата репутация. Поддържа, че видно от цялостния прочит на публикацията
съдържанието на същата е насочена към дейността на *** „***“ и нейният ***, а не
конкретно към ищцовото дружество или дружество с подобно наименование, поради което
непосредствената й цел не била създаването на невярна представа относно
добросъвестността на дружеството във вр. с осъществяваната от него търговска дейност.
Твърди, че изказването му е във връзка с осъществяваната от години реконструкция на
стадион „ *** „ и нейната стойност, във вр. с която в обществеността на града имало
породени основателни съмнения относно начина, по който се разходват предоставените за
нея средства и множество негативни публикации в тази връзка, които той възприел от
информационни платформи и единствено я е коментирал в публикацията си. Оспорва
дружеството да е претърпяло възведените неимуществени вреди - по основание и като
размер.
По делото не е спорно и е установено, че на ***г. на личната страница на ответника
Р. К. във „Фейсбук“, с интернет адрес: *** бил публикуван текст със следното съдържание:
„****. …“ Ответникът не оспорва, че е автора на публикацията. От заключението на СТЕ се
установява, че в социалната мрежа „Фейсбук „ същата има 201 реакции на потребители, 10
коментара и 24 споделяния.
Ищцовият свидетел Б.В.А. депозира показания, че е ***и обслужва ПИМК ООД,
както и другите дружества от холдинга. В момента отговаря за дейността на ищеца по
2
сделки с недвижими имоти, построени и продавани от дружеството. Запознал се с
процесната публикация след като служители на ищеца, както и негови колеги – ***,
започнали да го питат вярно ли е, че чрез строителството на стадион *** се източват пари.
Обаждали се и клиенти на дружеството със същите въпроси. Имало един случай, в който
клиенти се отказали да подпишат предварителен договор за покупко-продажба на имот, като
причина за отказа посочили процесната публикация, както и че в резултат на същата се
съмняват, че обектът им ще бъде завършен.
Свидетелят В.С.Д. депозира показания, че познава ответника от две години и
половина и следи публикациите му във Фейсбук. Процесната съвпаднала с посещение на
Б.Б. в гр. ***, при което той отправил остри критика към *** З.Д. във връзка с
незавършващата реконструкция на стадион ***. Свидетелят прочел и коментарите под
публикацията, те били изцяло насочени срещу *** *** и неговият ***и негативни. Относно
ПИМК нямало никакви коментари.
При така установеното районният съд е приел да не е налице активната материално
правна легитимация за ищцовото дружество, т.к. то като юридическо лице няма психика и не
може да търпи неимуществени вреди. Всички права на търговците са имуществени, вкл. и
тези, свързани с имиджа и репутацията. Цитирана е съдебна практика в горната насока.
Посочено е също така, че дори и да се приеме активна материално правна легитимация по
иска за ищцовото търговско дружество, същото – при лежаща изцяло върху него
доказателствена тежест, не е установило да е претърпяло каквито и да е преки и
непосредствени неимуществени вреди от публикацията на ответника.
При задължителната служебна проверка по чл. 269 изр. 1 от ГПК настоящата
инстанция намира решението за валидно и допустимо. Относно проверката правилност
съдът е ограничен от поддържаното в жалбата.
Въззивникът поддържа, че съгласно практиката на СЕС и на Съда по правата на
човека, както и практиката на ВКС от последните години трайно се приема, че
юридическите лица – в т.ч. и търговските дружества, имат право на обезщетение за
накърнен имидж и репутация, за създаване на негативен облик в обществото и това
обезщетение е за неимуществени вреди, което се определя по справедливост по смисъла на
чл. 52 от ЗЗД, а не чрез математически методи. Цитира се съдебна практика в горната
насока. Настоява се, че възведените неимуществените вреди вследствие клеветническата
публикация на ответника са доказани, т.к. същата безспорно е опетнило доброто име на
дружеството и е накърнило търговската му репутация, още повече че ответникът ги е
изразил в качеството си на известна политическа фигура. Адвокат Б.А. – разпитан като
свидетел по делото, описал поредица от събития в горната насока вследствие публикацията,
а именно – множество обаждания към него от адвокати – представители на контрагенти на
ПИМК ООД, от физически лица – клиенти на дружеството, от търговски партньори на
последното и всички те изразявали сериозни притеснения и опасения за отражението, което
публикацията би могла произведе в правната сфера на ПИМК ООД. Свидетелят депозирал
показания още и за това, че след публикацията и вследствие на нея клиенти, желаещи
закупуване на построени от ищцовото дружество апартаменти отказали насрочените срещи
за подписване на предварителни договори за покупко-продажби. Поддържа още, че
публикацията се отразила в негативен аспект и с оглед възможността на ищеца при наемане
на персонал, както и създало несигурност относно доставчиците му в аспекта на
притеснения дали те ще продължат да работят с ищеца и занапред.
Въззиваемият Р. К. не е депозирал отговор по жалбата. В съдебно заседание
изразяваща становище за нейната неоснователност. В писменото си становище развива
доводите, изразени в отговора на ИМ, а именно, че в публикацията не е цитирал ищцовото „
ПИМК „ ООД, а само четирибуквена абривиатура „ ПИМК „ , без индивидуализиращи
белези, като от справка в АВ – ТР се установява, че има общо 17 дружества, в чиито
3
наименования/фирми се съдържат тази четири букви; че процесната негова публикация не е
насочена и не е адресирана срещу ищцовото дружество, а срещу дейността на *** „ *** „ и
нейния ***и конкретно в гр. *** и в частност касателно реконструкцията на стадион „ *** „,
във вр. с която в обществеността на града имало породени основателни съмнения относно
начина, по който се разходват средствата за нея, като имало множество негативни
публикации в тази връзка, на които въззиваемият се позовал в процесното си изявление.
Поддържа също, че ищцовото дружество не е претърпяло вреди – още по малко
неимуществени, съставляващи пряка и непосредствена последица от процесната публикация
- показанията на свид. А. не установявали такива вреди, като и свидетелят се намирал във
финансови отношения с ищеца – негов юридически съветник в качеството си на адвокат.
Позовава се на свободата на мнение и неговото публично изразяване, като счита, че
настоящото дело е предприето от икономически по силната страна с цел финансова репресия
върху гражданите, политиците и обществениците да изразяват свободно и публично
критична своя позиция. Относно размера поддържа, че същият не може да се изчислява на
база търговския оборот на всички фирми от групата ПИМК и представения баланс на „
ПИМК Холдинг Груп „ АД, включващо десетки търговски дружества.
Основният спорен по делото въпрос е притежава ли търговско дружество материално
правна легитимация за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от деликт по
чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД.
В общата разпоредба, която дефинира отговорността за вреди по чл. 45 от ЗЗД не са
посочени правните субекти, имащи право на обезщетяване/компенсация за причинени
неимуществени вреди от противоправно поведение на трети лица. Налице е обаче
задължителна съдебна практика / ***ВС № 4/61,5/69, 2/84, 4/68, ТР № 1/21.06.2018 г. /, в
което е посочен кръга лица / само физически /, които могат да претендират неимуществени
вреди от деликт и начинът и критериите за определяне на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД.
Безспорно е също така, че неимуществени вреди не се отразяват в имуществената правна
сфера на пострадалия, тъй като представляват преживени от него физически болки и
негативни психоемоционални изживявания. Безспорно е, че юридическите лица и в частност
търговските дружества нямат нито физика, нито психика, а всички техни права – в т.ч. и
тези, свързани с имиджа и търговската им репутация са имуществени. Горното налага
извод, че е невъзможно последните да могат да „ изживеят „ както физически болки, така и
негативни емоции – страдания, от уронено добро име и търговска репутация, съответно да
претърпят неимуществени вреди от този вид вследствие противоправно поведение на трети
лица.
Горното обосновава извод, че чл. 52 вр. чл. 45 от ЗЗД е неприложим за търговските
дружества – в който смисъл и приетото от първоинстанционния съд разрешение на основния
спорен по делото въпрос.
Това разрешение не е в противоречие – както неоснователно поддържа въззивника,
със специални норми от националното право, от правото на ЕС, а също и от международни
договори, ратифицирани от РБългария. В КЗПЧОС – Част Втора, чл. 2 – чл. 17 вкл. са
изброени основните права и свободи, като в своята практика Европейският съд по правата
на човека признава и присъжда на юридически лица и общности право на обезщетения за
неимуществени вреди от тяхното нарушаване - за нарушено право на изповядване на
религия / чл. 9 от КЗПЧОС /, на свобода на сдружаване / чл. 11 /, на защита от
дискриминация / чл. 14 /, от неосигуряване на справедлив съдебен процес / чл. 6 /, право на
осигуряване на ефикасни правни средства за защита / чл. 13/. Процесните неимуществени
вреди обаче не се основават на нарушаване на визираните от Конвенцията права, не е
постановявана практика на казания съд по правата на човека, присъждаща обезщетения за
неимуществени вреди на юридически лица – търговци във връзка с осъществявана от тях
търговска дейност – както правилно е приел районният съд.
4
Отделни норми на националното ни право признават на юридически лица и в
частност на търговски дружества право да получат обезщетение заради нарушени техни
права от неимуществен характер / чл. 1 вр. чл. 4 от ЗОДОВ, чл. 74 вр. чл. 3 от ЗЗДискр., чл.
60а от ЗСВ /, както и за неимуществени вреди, свързани с търговската им дейност - от
отхвърлени молби за обявяване в несъстоятелност, когато кредиторът – молител е бил
недобросъвестен / чл. 613а от ТЗ /; при нарушаване правата им относно притежавани от
дружествата марки и географски означения / чл. 76а от ЗМГО /, при нарушаване на авторско
или сродно нему право / чл. 95 ал. 2 вр. чл. 5 от ЗАСП / , по чл. 57а от ЗПрД. Но процесните
вреди не произтичат от нарушение на права по казаните правни норми, които се явяват
специални спрямо общата такава на чл.45 вр. чл. 52 от ЗЗД, поради което и не могат да се
тълкуват разширително. Освен това, обезщетенията за неимуществени вреди по казаните
специални норми имат наказателно – санкционен характер - видно от предвидения начин на
определяне на обезщетенията, а нормата на чл. 52 от ЗЗД е с компенсационен характер, т.к.
цели овъзмездяване съразмерно на увреждането. Тоест, обезщетенията по специалните
норми съставляват имуществена санкция за делинквента от нарушението на изрично
предвидените в тях права, а не обезщетение за причинени на търговското дружество
неимуществени вреди - страдания от нарушен имидж и репутация, каквито – както се каза
по горе, търговското дружество е невъзможно да претърпи с оглед правната си природа.
В горния смисъл и мотивите на районния съд, обосновали резултата по делото –
отхвърлянето на иска. Поради което съдът намира, че въззивната жалба е неоснователна,
съответно решението като правилно следва да бъде потвърдено.
С оглед този инстанционен резултат, на въззивника се присъждат направените от него
разноски в размер на 1 500 лв. – възнаграждение за един адвокат. Възражението на
насрещната страна за неговата прекомерност е неоснователно.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 3 317 от 23.07.2024 г., пост. по гр.д. № 5 093/2023 г. на РС
– Пловдив.
Осъжда „ ПИМК „ ООД, ЕИК ********* да заплати на Р. Д. К., ЕГН – **********
разноски за въззивното производство в размер на 1 500 / хиляда и петстотин / лева –
възнаграждение за един адвокат.
Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5