РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 28.12.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен
състав в публично заседание на девети декември две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при
участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 183 по описа за 2021 година на Ловешкия административен съд, и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.211 от Закона за
Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във вр. с чл.197 ал.1 т.2 от
с.з.
Административното дело е образувано по жалба
от Г.Й.Г. с ЕГН: ********** с адрес: *** и с адрес по чл.39 от ГПК за
получаване на съобщения и документи гр. Луковит, област Ловеч, ул. *****, чрез
адв. Р.М.М. *** против Заповед № 451з-53 от 11.05.2021 г. издадена от
Началник на РУ Ябланица при ОДМВР Ловеч,
с която на същия е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за
срок от три месеца, с искане да бъде отменена изцяло като незаконосъобразна,
неправилна и необоснована.
В жалбата се твърди незаконосъобразност
на оспорения административен акт, поради издаването му от некомпетентен орган,
в противоречие с материалноправните разпоредби на АПК, ЗМВР и приложимите
подзаконови нормативни актове. Изложени са доводи за необоснованост на
процесната заповед, като се твърди, че е ограничено правото на защита на
жалбоподателя и че от обжалваната заповед не може еднозначно да се установи
какви по вид дисциплинарни нарушения се вменяват. Въвеждат се оплаквания, че
оспореният акт не съдържа всички задължителни реквизити, предвидени в чл.210
ал.1 от ЗМВР, както и че посоченото в обстоятелствената част на заповедта дисциплинарно
нарушение не е достатъчно прецизно описано, като липсва съответствие между
фактическите обстоятелства и посочените като нарушени разпоредби. Посочва се,
че в разглеждания случай дисциплинарнонаказващият орган е допуснал съществено
нарушение на чл.206 ал.2 и ал.4 от ЗМВР, както и неизпълнение от ДНО на
задълженията му при определяне на вида и размера на наложеното наказание.
В
съдебно заседание, оспорващият лично и чрез процесуалния си представител поддържа жалбата с искане да
бъде уважена по изложените в нея доводи. Претендира разноски съобразно приложен
списък. Подробни съображения излага и в писмена защита.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.
Настоящият съдебен състав, като
прецени събраните по делото доказателства във връзка с приложимия закон,
административния акт - предмет на съдебен контрол и доводите на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Предмет на съдебен контрол е Заповед №
451з-53 от 11.05.2021 г., издадена от Началник на РУ Ябланица при ОДМВР Ловеч.
Безспорно е между страните, че жалбоподателят мл.
инспектор Г.Й.Г. ***, е държавен служител на длъжност полицай ВПА в група
„Охранителна полиция“ РУ – Ябланица при ОДМВР – Ловеч.
Не се спори също, че в периода от 20.30
часа на 08.03.2021г. до 08.30 часа на 09.03.2021г. същият е бил дежурен по
график за месец март
С административната преписка са
представени заверени копия от месечния график за месец март /лист 14,15/, книга
за отклоняване на нарядите, ежедневна ведомост, ежедневни отчети /лист 17-19/, докладна
записка относно извършена дейност с № 451р-3162/08/09.03.2021г. /лист 16/,
кадрова справка на мл. инспектор Г.Й.Г. /лист 39/, пътни листи /лист 25-26/, докладна
записка относно извършени проверки на дейността на наряда нощна смяна от 20.30
часа на 08.03.2021г. до 08.30 часа на 09.03.2021г. при РУ Ябланица на
ОДМВР-Ловеч.
Представено е и полученото от Дирекция
„Вътрешна сигурност“ на МВР писмо с рег. № 7855р-2984/08.04.2021г., в което е
описано установеното при прегледа от служители на дирекцията на файловете,
предоставени на Директор на ОДМВР-Ловеч. В него се сочи, че в папка ODMVR_LOVECH и директория ODMVR_LOVECH под директория „Proverki“, „********_2021_03.09“ е установено
следното нарушение, допуснато от служители на ОДМВР - Ловеч: За времето
от 01.23 часа до 04.05ч. на 09.03.2021г. служителя в наряд заел предна дясна
седалка до водача на служебен автомобил с peг. № ******** е
отпуснат със затворени очи, като няма данни за
изпълнение на служебните си задължения /лист 12/.
По
делото е вложен и протокол относно запознаване на полицейския служител от РУ -
Ябланица – Г.Й.Г. с видеофайловете /лист 165/.
Видно от докладна записка от 13.04.2021г.
до Началника на РУ – Ябланица /лист 10/, е била извършена проверка и са
установени служителите, които са били на смяна във визирания в писмото на
дирекция „Вътрешна сигурност“ в часови диапазон от 01.23 часа до 04.05ч. на
09.03.2021г. След справка
в график с peг. №451р-3971/24.03.2021г. за дежурствата на служителите
от ПК и ППД при РУМВР-Ябланица през месец март 2021г. се установило, че
съвместен наряд нощна смяна за времето от 20:30 часа на 08.03.2021 г. до 08:30
часа на 09.03.2021г., са били мл. инспектор Ц.Д.Р. - мл. автоконтрольор и мл.
инспектор Г.Й.Г. - полицай и двамата в група „Охранителна полиция” на
РУ-Ябланица към ОДМВР-Ловеч. Служителите са изпълнявали задълженията си, със
служебен автомобил „Киа Сеед“ с peг. № ********,
зачислен на РУ-Ябланица при ОДМВР-Ловеч.
Във връзка с полученото писмо, със
Заповед № 451з-36/14.04.2021 г. на Началник РУ – Ябланица при ОДМВР Ловеч, на
основание чл.205 ал.1 от ЗМВР е образувано дисциплинарно производство и е
назначена комисия, която да извърши проверка във връзка с посочените данни в
писмото /лист 13/.
В изпълнение на заповедта комисията е
извършила проверка, събрала е сведения и писмени доказателства и на 23.04.2021
г. е изготвила справка /лист 33-35/. В
справката е описана установената фактическа обстановка. Констатирано е, че по време на
смяната метереологичната обстановка е била благоприятна, за работа по пътен
контрол и превенция на правонарушения извън служебния автомобил, както и че при
преглед на разпечатките на GPS от автоматизираната система за
локализация и визуализация на мобилните единици в МВР, видно от пътен лист №1
на служебен автомобил „Киа Сеед“ с peг. №********,
нарядът е спазвал разстановката за смяната, а отклоненията са били разпоредени
от ОДЧ.
В справката е посочено също
така, че при преглед на видеофайлове от камера 02 на служебния автомобил „Киа
Сеед“ с peг. № ********, на 27.06.2021г. в часовите диапазони от 01:23
часа до 01:43 часа и от 01:46 часа до 02:22 часа, служителят мл. инспектор Г.Й.Г.
- полицай в група „Охранителна полиция” на РУ-Ябланица към ОДМВР-Ловеч, който е
на предна дясна седалка на автомобила, седи отпуснат със затворени очи, без да
извършва каквато и да е служебна дейност.
Констатирано е, че на 09.03.2021г.
в часовите диапазони от 01:23 часа до 01:43 часа и от 01:46 часа до 02:22 часа
и от 02.53 ч. до 03.58ч, съгласно чл.56 ал.1 и ал.2 от Инструкция № 8121з-929
от 02.12.2014г. за ППД в МВР, не е водено наблюдение за извършени
правонарушения, не е осъществявана превенция на правонарушения чрез видимо
присъствие извън служебния автомобил от страна на мл. инспектор Г.Й.Г..
Направени
са изводи, че с поведението си мл. инспектор Г. е нарушил задълженията си по
чл.56 ал.1 и ал.2 от Инструкция № 8121з-929 от 02.12.2014 г. за
патрулно-постова дейност /ППД/, издадена от министъра на вътрешните работи,
изискващи при изпълнение на ППД нарядите да осъществяват превенция на
правонарушенията чрез видимо присъствие в обслужваната територия за лесна и
навременна комуникация с гражданите, с цел съдействие и реагиране при
необходимост, и на установъчните пунктове, разпоредени в указанията по чл.29,
ППД да се изпълнява извън служебните помещения и МПС, като полицейските органи
да извършват и обход пеша в рамките на указаните за пункта граници за
изпълнение на конкретни задачи. Посочено е, че изключения се допускат само при
неблагоприятни метеорологични условия или при изпълнение на конкретна задача.
Инструкция № 8121з-929 от 02.12.2014 г. е
обнародвана в ДВ бр.102/12.12.2014 г. и съгласно длъжностната характеристика
мл. инспектор Г. е длъжен да я познава. На същия е проведено и обучение във
връзка с прилагането ѝ на 13.01.2021 г. /лист 27,28/.
Тези нарушения комисията е квалифицирала
като нарушения на служебната дисциплина по чл.194 ал.2 т.1 пр.2 от ЗМВР
/„неизпълнение на разпоредбите на издадените въз основа на ЗМВР подзаконови
нормативни актове“/, като не е водил наблюдение за извършени правонарушения, не
е осъществявал превенция на правонарушения чрез видимо присъствие извън
служебния автомобил или друга служебна дейност, с което е нарушил разпоредбите
на чл.56 ал.1 и ал.2 от Инструкция с рег. №
8121з-929 от 02.12.2014 г. за ППД в МВР, за което нарушение по чл.199
ал.1 т.6 предложение четвърто от ЗМВР „неуплътняване на работното време“ е
предвидено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от три до
шест месеца.
Въз основа на изводите си комисията е
предложила налагането на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ въз
основа на чл.199 ал.1 т.6 пр.4 от ЗМВР /лист 35/.
На основание чл.207 ал.11 вр. ал.8 т.1 от ЗМВР Г.Й.Г. е поканен да се яви за запознаване с обобщената справка и му е
указано, че в срок 24 ч. има право да даде допълнителни обяснения или възражения
/лист 36/. След изтичане на срока комисията е изготвила становище /лист 42-44/
от 07.05.2021 г. с предложение за налагане на дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение“.
Въз основа на предоставената преписка,
дисциплинарно-наказващият орган е отправил покана с рег. № 451р-6014 от 27.04.2021г.
по чл.206 ал.1 от ЗМВР до Г. /лист 41/ за даване на писмени обяснения. В
поканата е описано подробно извършеното дисциплинарно нарушение и предвиденото
за това наказание, като са посочени и конкретните приложими правни норми.
Видно от протокол за изслушване с рег.
№451р-6610/27.04.2021г. /лист 40/, служителят е отказъл да бъде изслушан или да
даде обяснения във връзка с воденото дисциплинарното производство.
На 11.05.2021 г. е издадена процесната
заповед, с която за нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.1 предл. 2 от ЗМВР, за което нарушение във
връзка с чл.199 ал.1 т.6 предл. 4 от ЗМВР „Неуплътняване на работното време“, както
и на основание чл.204 т.4 и чл.54 от ЗМВР, на Г.Й.Г., мл. инспектор, на длъжност
полицай в група „Охранителна полиция“ в РУ Ябланица при ОДМВР Ловеч е наложено
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца.
Заповедта е връчена лично на Г. на 13.05.2021г., а жалбата е изпратена
до РУ - Ябланица по пощата на
25.05.2021г., според пощенското клеймо на плика.
Видно от кадрова справка /лист 39/, младши
инспектор Г.Й.Г. - полицай /водач на патрулен автомобил/ в група „Охранителна
полиция“ кьм Районно управление Ябланица при ОДМВР Ловеч постъпва в системата
на МВР на 20.08.2018 година като стажант в СДВР и последователно е заемал
следните длъжности: полицай в 01 група на сектор „С
От справката е видно също, че служителят към
11.05.2021г. няма наложени дисциплинарни наказания.
От ответника са представени по
делото и заверени копия от Инструкция с УРИ 81213-749/20.10.2014 година с
измененията и допълненията - Инструкция УРИ 8121з-826/14.07.2015 година и
Инструкция УРИ 81213-1505/15.12.2017 година /от л.90 до л.128 от делото/,
заверено копие от Формуляр за изготвяне на длъжностна характеристика - УРИ
3286р-19660/12.11.2015 година и Протокол УРИ 295р-5034/11.04.2019 година за
запознаване на служителя с длъжностна характеристика /л.129 до л.131 от
делото/.
Към административната преписка освен
изброените по-горе доказателства са приложени от ответника и доказателства,
касаещи компетентността на издателя на процесната заповед, а именно Заповед
№295з-781/27.04.2021г. на Директора на ОДМВР Ловеч /лист 132/.
Представените с административната
преписка писмени доказателства и тези, събрани в съдебното производство не са
оспорени от страните по реда и на основанията в чл.193 от ГПК във вр. с чл.144
от АПК.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална
легитимация, чийто интерес е засегнат
от оспорения индивидуален административен акт в установения от чл.149 ал.1 от АПК преклузивен срок, пред
местно компетентния да я разгледа административен съд и от външна страна
отговаря на
изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Оспорен е индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК, подлежащ на съдебен
контрол за законосъобразност, съгласно разпоредбата на чл.211 от ЗМВР. Изложеното обуславя
процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество.
Разгледана по същество в съвкупност със събраните по
делото доказателства и становищата на страните, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:
В съответствие с изискванията на чл.168
ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност,
съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно
валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Оспорената заповед е издадена от
материално компетентен административен орган, действал в кръга на
предоставените му правомощия и упражняващ дисциплинарната власт по отношение на
служителя. На жалбоподателя, който е младши инспектор в група „Охранителна
полиция“ в РУ – Ябланица при ОД на МВР Ловеч, имащ качество на държавен служител по смисъла на чл.142 и
чл.143 от ЗМВР е наложено наказание „писмено предупреждение“, определено в
нормата на чл.197 ал.1 т.2 от ЗМВР, със заповед, издадена от старши инспектор Л.Л.,
началник група „Криминална полиция“ в РУ Ябланица при условията на заместване –
видно от представената Заповед № 295з-781/27.04.2021г., с която директорът на
ОДМВР Ловеч е възложил на ст.инсп. Л. за времето от 05.05.2021г. до
19.05.2021г. вкл. да изпълнява функциите по общо и непосредствено ръководство
на РУ Ябланица поради ползване на платен годишен отпуск от титуляра, заемащ длъжността Началник на РУ
Ябланица към ОДМВР Ловеч - гл. инспектор И.Б..
На основание чл. 204 т.4 от ЗМВР, наказанията по чл.
197 ал. 1 т. 1 - т. 3 от ЗМВР се налагат със заповеди от служители на висши
ръководни и ръководни длъжности, какъвто в разглеждания случай е Началникът на
РУ Луковит в ОД на МВР – Ловеч, който разполага с компетентност да налага
дисциплинарно наказание от посочения вид по отношение на жалбоподателя. Поради изложеното съдът намира, че заповедта е
издадена от териториално и материално компетентен орган, упражняващ
дисциплинарната власт по отношение на служителя.
Съгласно
разпоредбата на чл. 210 ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага с
писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото,
времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите,
които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено;
правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред
кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.
Оспореният акт е съставен в
предвидената от закона писмена форма и съдържа формално изброяване на всички
задължителни реквизити, предвидени в чл.210 ал.1 от ЗМВР, но посоченото в
обстоятелствената част на заповедта дисциплинарно нарушение не е достатъчно
прецизно. В обстоятелствената част на атакуваната заповед не е
индивидуализирано нарушението, не е посочено в какво точно се изразява същото,
кои конкретно служебни задължения не е изпълнил, не са изследвани в пълнота
обстоятелствата, при които е извършено деянието, не е обсъдено цялостното
поведение на жалбоподателят, т.е. цялостната негова дейност в системата на МВР.
Липсват мотиви и относно последиците от деянието. Налице е и неизпълнение от
ДНО на задължението при определяне на вида и размера на дисциплинарното
наказание да обсъди тежестта на нарушението и настъпилите вредни последици от
него, обстоятелствата, при което е извършено, вината и цялостното поведение на
държавния служител по време на неговата служба.
Процесното дисциплинарно
производство е започнало със Заповед № 452з-36/14.04.2021г. /л.13/, с която
началника на РУ Луковит относно извършване на проверка по чл.205 ал.1 от ЗМВР е
възложил на ст.инспектор Ц.Г. - началник група „ОП“ в РУ Луковит при ОД МВР извършването
на такава по получени данни с писмо рег.№ 7855р-2984/08.04.2021г. на дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР,
изпратено до началника на ОДМВР Ловеч /л.12/, касаещо извършено дисциплинарно нарушение по време на изпълнение на служебните
задължения от мл.инсп. Г.Г.-***.
Съдът намира, че са спазени регламентираните в
чл.195 ал.1 от ЗМВР срокове, в които е предвидено да бъде наложено
дисциплинарното наказание. Съобразно посочената разпоредба наказанието следва
да се наложи не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не
по-късно от една година от извършването му. Моментът на откриване на
дисциплинарното нарушение е юридически факт, който законодателят дефинира
легално.
Съгласно нормата на чл.196 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът,
компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното
нарушение и самоличността на извършителя. В конкретния случай, видно от
представените и обсъдени в настоящото производство писмени доказателства
извършеното нарушение и самоличността на извършителя са станали известни с изготвената
Докладна записка от 13.04.2021г. на инспектор Ц. /на л.10/, с която според
резолюцията е запознат началника на РУ Ябланица на 13.04.2021г, няма данни да е запознат оспорващия.
Оспорващият е запознат с извършваната проверка по Заповед № 452з-36/14.04.2021г.
на РУ Луковит, връчена му на 16.04.2021г., и относно констатациите на която е написал обяснения,
респ. възражения, като в Сведение на
л.29 от делото е посочил, че не е съгласен с констатациите е че е изпълнявал
служебните си задължения за посоченото време. Изложените обстоятелства налагат
извода, че дисциплинарното наказание е наложено на оспорващия в срока по чл. 195
ал. 1 във връзка с чл.196 ал.1 и ал.2 от ЗМВР. Наред с това, в случая не е
изминал и срок по-голям от една година между периода на извършване на
твърдяното нарушение и датата на налагане на дисциплинарното наказание –
11.05.2021 година.
Следва да се отбележи, че за да наложи
дисциплинарното наказание в оспорената заповед ДНО се основава на Обобщена
справка, но в дисциплинарната преписка не се съдържа такава. Налична е Справка,
която по номера и датата може да се съотнесе към процесното дисциплинарно
производство, но според отправената покана на основание чл.207 ал.11 вр. с ал.8
т.1 от ЗМВР служителят е поканен на 26.04.2021г. да се запознае с обощена
справка / лист 36/, каквато липсва в преписката. Така представената и
наименована „Покана за запознаване с обобщена стравка и даване на допълнителни
обяснения или възражения“ / на л.36/, със съдържание в срок 24 часа след
запознаване с обобщената справка, че има право служителя да даде допълнителни
обяснения или възражения адресирани до ДРО на РУ Ябланица при ОДМВР Ловем,
относно посочените в обобщената справка фактическа обстановка, правна
квалификация на деянието, както и да представи доказателства за твърденията си,
сочи, че не е във връзка с изготвената в дисциплинарното производство справка.
Доколкото посочената в поканата
обобщена справка се приема за завършващ акт от провелото се дисциплинарно
производство липсата й мотивира извод за допуснато съществено процесуално
нарушение, ограничаващо правото на защита на оспорващият да разбере какво
дисциплинарно нарушение му се вменява, за да представи доказателства и
възражения в своя защита. Като краен резултат няма данни оспорващият да се е
запознал със сочената в Поканата обобщена справка от проверка по чл.205 ал.1 от ЗМВР, възложена със Заповед № 297з-36/14.04.2021г. на началника на РУ Луковит,
същият не е дал обяснения или възражения до дисциплинарно наказващият орган
относно посочените в обобщената справка фактическа обстановка, правна
квалификация на деянието и предложеното наказание. Следва да се съобрази, че в
придружителното писмо, с което е изпратена преписката изрично е декларирано, че
това е цялата административна преписка
по издаване на оспорената заповед, което налага извода че сочената обобщена
справка не е изготвяна.
Не са
изпълнени изискванията на чл.207 ал.7 и ал.8 от ЗМВР, гарантиращи правото на
защита на лицето, срещу което се води дисциплинарното производство, което на
практика не е уведомено за него при което не са му снети обяснения във връзка с
дисциплинарното производство по оспорената заповед за наказание. В тази връзка
според доказателствата по преписката оспорващият не е запознат за резултатите
от разследването на дисциплинарно разследващият орган по смисъла на чл.207 ал.7
от ЗМВР.
С оглед на изложеното съдът
намира, че в хода на производството по издаване на оспорената заповед са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по
чл.205 ал.3, чл.206 ал.1 и чл.207 ал.3 ал.7 и ал.8 от ЗМВР, които са ограничили
правото на адекватна и своевременна защита на дисциплинарно наказаното лице,
което е самостоятелно основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.
Оспореният акт е съставен в предвидената от
закона писмена форма, но при издаването не са спазени в цялост изискванията на
чл.210 ал.1 от ЗМВР относно съдържанието й. Освен, че описаното в
обстоятелствената част на заповедта дисциплинарно нарушение не е достатъчно
прецизно, в заповедта не са посочени разпоредбата на чл.197 ал.1 т.2 от ЗМВР,
както и разпоредбата на чл.199 ал.2 от ЗМВР. В нея е посочена единствено
разпоредбата на чл.199 ал.1 т.6 предл.4 от ЗМВР, поради което е налице неяснота
какъв е конкретният фактически състав на дисциплинарното нарушение –
„неуплътняване на работното време“. Следва да се отбележи, че цитираните в
обжалваната заповед норми на чл.56 ал.1 и ал.2 от Инструкция рег.№ 8121з-929 от
02.12.2014г. за ППД в МВР, не съдържат конкретен състав на дисциплинарно
нарушение.
Дисциплинарно наказващия орган
единствено е изложил констатация, че служителят за посоченото време, за конкретно определени часови диапазони
„който е на предната дясна седалка на служебния автомобил „ Киа Сеед“ с рег. № ********,
седи отпуснат със затворени очи, без да извършва каквото и да е служебна
дейност като не е водено наблюдение за извършени правонарушения, не е
осъществявана превенция на правонарушенията чрез видимо присъствие извън
служебния автомобил “ без тези констатации да почиват на действително нарушена
материално-правна разпоредба.
Отделно, описаното в обстоятелствената част
на оспорения акт дисциплинарно нарушение, изразяващо се в следното: „Мл.
инспектор Г.Й.Г. – полицай в група „Охранителна дейност“ в РУ Ябланица, е
трябвало на 09.03.2021г. в часовите диапазони от 01.23 часа до 01.43 часа на
09.03.2021г., от 01.46 часа до 02.22 часа на 09.03.2021г. и от 02.53 часа до
03.58 часа, да е извън служебният автомобил, чрез видимо присъствие за лесна и
навременна комуникация с гражданите, с цел съдействие и реагиране при
необходимост и превенция на правонарушения; да извършва проверки на лица по
ЗБЛД и при наличие на нарушения да взима отношение, да прави справки, с цел
лицата да не се издирват или пък друга служебна дейност.Това не е направено от
мл. инспектор Г.Й.Г., което е видно от представените записи от видеофайловете
от Дирекция „Вътрешна сигурност“ – камера №2. Мл. инспектор Г.Г. е на предна
дясна седалка на служебния автомобил „Киа Сийд“ с рег. № ********, седи
отпуснат със затворени очи, и няма данни за изпълнение на служебна дейност, без
да е извършвана превенция на правонарушения и без видимо присъствие за лесна и
навременна комуникация с гражданите, с цел съдействие и реагиране при
необходимост и превенция на правонарушения или друга служебна дейност, а от
01.46 часа до 02.22 часа на 09.03.2021г. и от 02.53 часа до 03.58 часа, също
седи отпуснат на предна дясна седалка в служебния автомобил, като не се виждат
ясно очите му и няма данни за изпълнение на служебна дейност по ППД“, не е
достатъчно конкретно и непокрива изискването за мотивиране на акта.
Изложеното по този начин в обстоятелствената
част на заповедта дисциплинарно нарушение не съответства в пълнота на сочените
за нарушени разпоредби на чл.56 ал.1 и ал.2 от Инструкция рег.№ 8121з-929 от
02.12.2014г. за ППД в МВР. От мотивите на заповедта, която съдържа подробно
изброяване на множество и различни задължения, които са вменени на наказания
служител, не може да се направи еднозначен извод какво конкретно е извършеното
дисциплинарно нарушение, както и да се направи извод кое е конкретното
задължение, което не е изпълнено, обосноваващо налагане на дисциплинарно
наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца. Отделно от това,
неизпълнените от Г. задължения „да извършва проверка на лица по ЗБЛД и при
наличие на нарушения да взема отношение, да прави справки, с цел лицата да не
се издирват“ не покриват състава на
посочените като нарушени разпоредби на чл.56 ал.1 и ал.2 от Инструкция
рег.№ 8121з-929 от 02.12.2014г.
От една страна непосочването на конкретния
фактически състав със съответната правна квалификация е съществен порок на
формата на административния акт, а от друга страна налице е и противоречие на
фактическите основания в обжалваната заповед, поради което остава неясно формулирано
в заповедта допуснатото дисциплинарно нарушение. Горното е съществено нарушение
на формата на административния акт, защото не е изяснено конкретно посоченото
дисциплинарно нарушение. В обжалваната заповед е посочен единствено бланкетния
текст „неуплътняване на работното време“ – чл.199 ал. 1 т.6 предл.4 от ЗМВР.
Сочените по-горе непълноти на правното
основание в обжалваната заповед, не могат да бъдат компенсирани от посочване на
конкретно дисциплинарно нарушение в мотивите на обжалваната заповед, тъй като
мотивите на обжалваната заповед също са непълни и съдържат изброяване на
множество задължения на служителя, част от които не са регламентирани в чл.56
ал.1 и ал.2 от Инструкцията.
В обощение на гореизложеното дисциплинарното наказание
освен от правна страна, не е индивидуализирано в необходимата степен и от
фактическа страна, с което е допуснато нарушение на изискуемите реквизити за
съдържание по смисъла на чл.210 ал.1 от ЗМВР, довело до нарушаване на
установената форма и представляващо самостоятелно основание за отмяна на
Заповедта по чл.146 т.2 от АПК.
Съдът
след съвкупна преценка на приобщените по делото доказателства намира, че
оспорената заповед е издадена и при неправилно приложение на материалния закон.
Дисциплинарната
отговорност е вид юридическа отговорност. Тя е лична – съгласно чл.194, ал.4 от ЗМВР, и следва да се ангажира само при безспорно доказано дисциплинарно
нарушение, а не за други цели. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и
ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице, е необходимо да се
установи от фактическа страна деянието – действие или бездействие, което то е
извършило. От обективна страна да се докаже противоправността на това деяние,
че е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически
осъщественото поведение. От субективна страна следва да е налице вина на дееца
- умисъл или непредпазливост. За определяне на размера на наказанието трябва да
се прецени цялостното поведение на служителя. За да е законосъобразен актът, с
който се налага дисциплинарно наказание, следва да установява посочените
елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е направил преценка и да е
изложил мотиви за всеки от тях. Това в случая не е направено.
Изброяването на задълженията на жалбоподателя в
оспорената заповед кумулативно: да наблюдава за извършени правонарушения, да е
извън служебния автомобил, чрез видимо присъствие за лесна и навременна
комуникация с гражданите, с цел съдействие и реагиране при необходимост и
превенция на правонарушения; да извършва проверка на лица по ЗБЛД и при наличие
на нарушения да взема отношение, да прави справки, с цел лицата да не се
издирват или пък друга служебна дейност, е предпоставено на първо място от
наличието на преминаващи ППС и граждани, и на следващо – от настъпването на
предпоставките за спиране на ППС или лица за проверка.
Нормите
на чл.56 ал.1 и ал.2 от Инструкция рег.№ 8121з-929 от 02.12.2014г., които
органът е счел за нарушени в заповедта, изискват „Нарядите да осъществяват
превенция на правонарушенията чрез видимо присъствие в обслужваната територия
за лесна и навременна комуникация с гражданите с цел съдействие и реагиране при
необходимост“ (ал.1); „На установъчните пунктове, разпоредени в указанията по
чл.29, ППД се изпълнява извън служебните помещения и МПС, като полицейските
органи извършват и обход пеша в рамките на указаните за пункта граници за
изпълнение на конкретни задачи. Изключения се допускат при неблагоприятни
метеорологични условия или при изпълнение на конкретна задача“ (ал.2).
Първата
алинея на чл.56 не изисква служителят да е извън служебния автомобил, тъй като
видимото присъствие се реализира и от самия автомобил с полицейско обозначение.
От друга страна комуникацията с гражданите е предпоставена от наличие на такива
(или на МПС, тъй като нарядът е изпълнявал и пътен контрол).
Втората
алинея на чл.56 от инструкцията изисква изпълнението на ППД извън служебните
помещения и МПС да се извършва на установъчните пунктове, разпоредени в
указанията по чл.29. Съгласно последната разпоредба, за всеки участък за
обслужване се изготвя указание за изпълнение на ППД (образец приложение № 2),
което се утвърждава от съответните длъжностни лица. Указанието има строго
регламентирано в чл.29 ал.3 от инструкцията съдържание. Именно на тези
установъчни пунктове служителят е длъжен да е извън МПС за осъществяване на
ППД, като обходът пеша се извършва в указаните за пункта граници.
В административната преписка, както и в
съдебното производство от ответника не е представено такова указание, изготвено
на основание и с реквизитите по чл.29 от инструкцията, за да се установи по
безспорен начин какви именно задължения е следвало да изпълнява жалбоподателя и
къде. При липсата на утвърдено указание с конкретно посочен установъчен пункт,
няма как Г. да е нарушил чл.56 ал.2 от инструкцията, тъй като всички задължения
по тази норма касаят разпореденото с такива указания.
Отделно
от горното, въпреки прегледа на видеозаписите нито ДРО, нито ДНО са посочили от
тях да се установява, че в двата часови диапазона край служебния автомобил
изобщо са преминавали МПС или граждани, които да бъдат проверени или с които да
се осъществява комуникация. При липсата на доказателства за преминаващи ППС или
граждани, не е налице и неизпълнение на цитираните в заповедта задължения, тъй
като изпълнението им зависи именно от наличието на лица и превозни средства,
пред които да се осъществява и превенция. Освен, че е направена противоречива
констатация още при прегледа на файловете, възприета в проведеното
дисциплинарно производство, като е посочено от една страна, че на служителя не
му се виждат очите, а от друга, че седи отпуснат със затворени очи.
На
следващо място, съгласно т.II.11 от „Указания за работа на полицейските
служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил. Технически
характеристики и правила за работа“, утвърдени със Заповед №
8121з-1155/01.09.2017г. на министъра на вътрешните работи – водачите на ППС се
спират за проверка когато: а) има видимо нарушение на правилата за движение по
пътищата; б) има неизправности на ППС или разположението на товара създава
опасност за участниците в движението; в) начинът на движение и поведение
поражда съмнения към водача на МПС за преумора, употреба на алкохол или друго
упойващо вещество; г) съществуват данни или предположения, че водачът на ППС е
участвал в ПТП или в извършването на престъпление.
Поради
това при недоказаност за наличието на някоя от изчерпателно изброените по-горе
предпоставки на т.II.11 от Указанията, което е обяснимо с оглед часовия
диапазон на соченото дисциплинарно нарушение през нощта от 01:23 часа до 01:43
часа и от 01:46 часа до 02:22 часа, по което време дори и да са преминавали
незначителен на брой ППС, няма доказателства същите да са осъществили: или
видимо нарушение на правилата за движение по пътищата, или да са имали
неизправности на ППС или разположението на товара създава опасност за
участниците в движението, или начинът на движение и поведение поражда съмнения
към водача на МПС за преумора, употреба на алкохол или друго упойващо вещество,
или съществуват данни или предположения, че водачът на ППС е участвал в ПТП или
в извършването на престъпление, то не се е налагало и жалбоподателят „да е
извън служебния автомобил, чрез видимо присъствие за лесна и навременна
комуникация с гражданите, с цел съдействие и реагиране при необходимост и
превенция на правонарушения“. Нещо повече – с оглед гореупоменатите часови
диапазони, недоказано и малко вероятно е и наличието на преминаващи граждани,
за да извършва оспорващия „проверка на лица по ЗБЛД и при наличие на нарушения
да взема отношение, да прави справки, с цел лицата да не се издирват или пък
друга служебна дейност“. Освен това към преписката не са представени
доказателства по време на наряда на 07/08.03.2021г. да е била в сила
специализирана полицейска операция, при която да е било необходимо извършването
на масови проверки на МПС и граждани.
Освен
това, не са представени каквито и да било доказателства в подкрепа на изложеното в Справката
и Заповедта, че метеорологичната обстановка на 09.03.2021г. през нощта е била
сравнително благоприятна за работа по пътен контрол и превенция на правонарушения
извън служебния автомобил. След като разпоредбата на чл.56 ал.2 изр. второ
допуска изключение за изпълнение на ППД извън служебния автомобил при
неблагоприятни метеорологични условия, посоченото от органа, че
метеорологичната обстановка по време на смяната е била сравнително благоприятна
за работа по пътен контрол и превенция на правонарушения извън служебния
автомобил, е необосновано и недоказано.
Анализа на доказателственият материал по
делото налага извод, че вмененото на мл.инсп. Г. дисциплинарно нарушение не е
безспорно доказано, липсват категорични доказателства за вина на жалбоподателя,
както и за конкретната форма на вината на същия, което обосновава
незаконосъобразност на оспорения акт поради противоречието му с материалноправните
разпоредби на закона.
Оспорената
заповед е издадена и в нарушение на разпоредбата на чл.206 ал.2 от ЗМВР, според
която при определяне вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат
предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици,
обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното
поведение на държавния служител по време на службата.
По
същество в заповедта липсва обсъждане на тежестта на нарушението и настъпилите
от него вредни последици, както и относно цялостното служебно поведение на
служителя. Не става ясно и как органът е определил формата на вината –
умишлено. При определяне вида и размера на наказанието не е отчетно и
цялостното поведение на държавния служител по време на службата – награждаван е
три пъти за висок професионализъм и постигнати високи резултати в служебната
дейност (един път през 2019г. и два пъти през 2020г.), като няма нито едно
наказание до момента съгласно кадровата му справка. При съобразяване на последното
актът можеше да не бъде издаден примерно с налагане на по-леко по вид и размер
наказание. При това оспореният административен акт не отговаря на изискванията
на чл.206 ал.2 от ЗМВР, представляващо също основание за отмяна на същия.
Горните
обстоятелства не са обсъждани и в подготвителните за издаването на заповедта
документи. Размерът на наложеното наказание също подлежи на проверка от съда и
при липса на конкретни обстоятелства, които го обосновават съда не може да
извърши такава.
Оспорената
в настоящото производство заповед не съответства и на целта на закона,
изискваща дисциплинарно наказание да бъде налагано само при безспорно доказано
дисциплинарно нарушение.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваната
заповед е валиден административен акт, но издаден в нарушение на специалните
административнопроизводствени правила, на изискванията за форма, в противоречие
с материалния закон и в несъответствие с неговата цел. При това подадената
срещу нея жалба следва да бъде уважена, а оспорената заповед на Началника на РУ
Луковит към ОДМВР Ловеч отменена като незаконосъобразна на основание чл. 146
т.2 т.3 т.4 и т. 5 от АПК.
При този изход на спора съдът намира искането
на оспорващият за възлагане на направените разноски за основателно и ОД на МВР
Ловеч /като юридическо лице, в чиято структура е издателят на заповедта/ на
основание чл.143 ал.1 от АПК следва да бъде осъдено да заплати на Г. реално
направените от последния, своевременно поискани и доказани съдебни разноски в
размер на 410 /четиристотин и десет/ лева, съставляващи 10 лева платена
държавна такса и 400 лева договорено и платено възнаграждение за един адвокат,
по представения договор за правна защита и съдействие / на л.184/.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172
ал.2 предложение второ и чл.143 ал.1 от Административно-процесуалния кодекс
/АПК/, Ловешки административен съд, четвърти административен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед №
451з-53/11.05.2021г.
на Началника на РУ Ябланица към ОДМВР Ловеч, с която на Г.Й.Г. с ЕГН **********,
мл. инспектор, полицай (ВПА) в група „Охранителна полиция” при РУ Ябланица на
ОДМВР Ловеч, с адрес гр.Ябланица, област
Ловеч, ул. „Васил Левски” №14Б, е наложено дисциплинарно наказание „Писмено
предупреждение” за срок от три месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи гр.Ловеч с адрес гр.Ловеч, ул. Стефан Караджа №2,
представлявана от директор, да заплати на Г.Й.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, разноски за водене
на делото в размер на 410 /четиристотин и десет/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
оспорване на основание чл.211 изречение трето от ЗМВР.
Препис от решението да се изпрати на
страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: