Решение по дело №9922/2019 на Софийски градски съд

  Р     Е     Ш    Е    Н    И    Е     № ..…

                                             Гр. София, 22.06.2021 г.

 

 

                          В      И М Е Т О      Н А      Н  А  Р  О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и първа година в следния състав :

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка И.

                                                   ЧЛЕНОВЕ :  Цветомира Кордоловска

                                                                 Мл. съдия :  Роси Михайлова

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия И. в. гр. д. № 9922 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 123870/26.05.2019 г., СРС, 145 с - в по гр. д. № 21442/2018 г. М.И.Ч. е ЕГН ********** е осъдена, по обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правни основания чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да заплати на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ******сумата от 754, 96 лв., представляваща цена на потребена топлинна енергия в периода 01.04.2015г. до 30.04.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „******, аб. № 190281, сумата от 23, 53 лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода 01.05.2015 г. - 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху двете главници от 30.03.2018 г. (предявяване на иска) до окончателното и изплащане, както и сумата от 2, 40 лв. - обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. М.И.Ч. е осъдена и за заплащане на разноски в полза на ищеца.

С решението, предявените от „Т.С." ЕАД с ЕИК ******срещу М.И.Ч. с ЕГН **********, са отхвърлени над размер от 754, 96 лв. до 974, 77 лв., представляваща цена на потребена топлинна енергия, за сумата от 176, 55 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 15.10.2015 г. до 04.01.2018 г. и за сумата от над 2, 40 лв. до 5,25 лв., представляваща обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение за периода от м. 01.05.2015г. до 30.04.2016 г.

С решението са отхвърлени изцяло предявените от „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ******срещу М.И.Ч.с ЕГН ********** и И.И.Ч.с ЕГН **********, обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правни основания чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане, от всеки от тях, на следните суми : сумата от 243, 69 лв., представляваща цена на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г. за посочения топлоснабден имот, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.03.2018 г. до окончателното й изплащане, за сумата от 44, 14 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 15.10.2015 г. до 04.01.2018 г., за сумата от 5, 88 лв. - такса за дялово разпределение за периода 05.2015 г. - 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.03.2018 г. до окончателното и изплащане, както и за сумата от 1, 31 лв., обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение за периода от м. 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г.

Недоволна от решението само частта, в която главния иск е уважен за сумата от 251, 65 лв. (т. е. над размер от  503, 31 лв. до присъдените 754, 96 лв.), представляваща цена на потребена топлинна енергия в периода 01.04.2015 г. до 30.04.2016 г. е останала ответницата М.И.Ч., която го обжалва в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК. В жалбата се поддържа, че в оспорените части решението е неправилно и незаконосъобразно, като съдът се е произнесъл свръх петитум в тази част. Съдът не е съобразил, че ищецът претендира от ответницата размер на задълженията от 4/6 ид. ч. След като е приел, че целия непогасен по давност размер на главницата е 754, 96 лв. той е следвало да присъди 4/6 части от нея, а не целия размер. Поддържа, че ответницата не дължи сумата от 251, 65 лв., а само сума от 503, 31 лв., която съставлява 4/6 части от дълга. Моли да се отмени решението като за посочената по - горе сума, която ответницата не дължи, и да се отхвърли иска за нея. Претендира разноски за две инстанции.

Въззиваемата страна, ищецът „Т.С.“ ЕАД, не е депозирала писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК. В молба от 24.03.2021 г. ищецът оспорва бланкетно жалбата, като моли да се остави без уважение. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Третото лице помагач „М.Е.“ ООД, не взема становище по въззивната жалба и не ангажира доказателства.

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, при проверката на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Решението не е оспорено от ищеца в частите, в които исковете са отхвърлени изцяло срещу ответниците М.И.Ч.и И.И.Ч.и частично срещу М.Ч., поради което в тези части то е влязло в сила.

Като се съобрази оспорената от ответницата М.Ч. част също следва, че решението не се оспорва и за сумата по главницата за ТЕ до размер от 503, 31 лв., както и в останалата уважителна част срещу  М.Ч. - относно сумите за таксата за дялово разпределение и лихви за забава върху нея и и в частите, в които исковете са отхвърлени над уважението до пълните предявени размери срещу тази ответница. 

В случая съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо постановено.

По същество въззивният съд намира за съобразен със събраните по делото доказателства извода на СРС, че страните са обвързани от валиден договор за продажба на топлоенергия - чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ. Облигационното отношение между страните е възникнало по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ - при действие на Общите условия на ищцовото дружество.

Сградата е етажна собственост и се установява, че в исковия период ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство - чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, което в периода е осъществено от ФДР „М.Е.“ ООД.

Единственото възражение в жалбата, касае размера на уважения главен  иск срещу оспорващата решението ответница - М.И.Ч..

Съдът констатира, че след уточнение на исковата молба с молба от 04.06.2018 г. ищецът е посочил, че претендира от тази ответница сума в размер на 974, 77 лв. по главницата, за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г., като е посочено, че според ищеца този размер съставлява 4/6 от дълга. Доказване на конкретния размер на задължението е въпрос по съществото на спора, след установяване на факта кое лице е собственик на имота и от там - потребител на ТЕ в периода.

След обсъждане на събраните по делото доказателства СРС е направил обоснован извод, че ответникът М.И.Ч. е едноличен собственик на имота, като няма данни топлоснабден имот да е бил придобит от И.Ч.и М.Ч. в режим на съпружеска имуществена общност, поради което не е налице основание, да се приеме, че ответниците М.Ч.и И.Ч.са придобили по 1/6 идеални части от него след смъртта на баща им И.Ч..

Като е обсъдил представените доказателства СРС обосновано е приел, че в производството се установява, че само ответницата М.И.Ч. е собственик на имота, поради което главното задължение за ТЕ е единствено в нейна тежест.

Съобразявайки доказателствата пред себе си - общи фактури и изравнителни сметки, съдът е заключил, че общият размер на задължението за главницата е 1 462, 15 лв. за целия период - 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г.

Относно възраженията за погасяване по давност на вземанията, въззивният съд намира следното :

В съответствие с трайно установената практика по въпроса за погасителната давност (Тълкуване дадено от ВКС с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г., по тълкувателно дело № 3/2011 г., на ОС на ГК и ТК на ВКС) следва, че процесните главни и акцесорни задължения се погасяват с изтичане на 3 - годишна давност.

Според нормата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а при срочните задължения давността тече от деня на падежа.

Като съобрази периода на претенцията по главницата от м. 05.2014 г. до м. 04.2016 г., въззивният съд намира, че по отношение изискуемостта на сумите за топлинна енергия, консумирана след м. 02.2014 г. са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г.

Според чл. 32, ал. 2 от ОУ от 2014 г., клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 30 - дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача. В чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2014 г. е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2, които не са заплатени в срока по ал. 2. Анализът на нормите на ОУ на ищеца от 2014 г. сочи, че отделните периодични задължения стават изискуеми ежемесечно.

Основателно СРС е приел, че задълженията, станали изискуеми три години преди подаване на иска на 30.03.2018 г. - т. е. до 30.03.2015 г., са погасени по давност. Обоснован е извода, че за периода 01.05.2014 г. – до 30.05.2015 г. вземането е погасено.

След като се установява, че вземането за посочения период е в размер на 707, 19 лв. и предвид обстоятелството, че за целият процесен период вземането е в общ размер на 1462, 15 лв., предявеният главен иск основателно е приет за доказан за размера от 754, 96 лв. и периода от 01.04.2015 г. до 30.04.2016 г., тъй като в производството се е установило непротиворечиво, че ответницата М.Ч. е единствен собственик на имота, а от там потребител на ТЕ за периода.

Този размер попада в размера на главния иск, както е заявен от ищеца, предявен с исковата молба срещу ответницата М.Ч. за сумата от 974, 77 лв.

При това не може да се сподели възражението в жалбата, че СРС се е произнесъл свръх петитум като е уважил главния иск за цената на ТЕ в размер на 754, 96 лв. за периода м. 04.2015 г. – м. 04.2016 г., който не е погасен по давност, като го е отхвърлил до пълния предявен срещу тази ответница размер от 974, 77 лв.

Предвид изложеното до момента, настоящият състав приема, че не са налице основания за промяна изводите на СРС и решението в частта, в която исковете за главница са уважени срещу ответницата М.Ч. за сумата от 251, 65 лв. (т. е. над размер от  503, 31 лв. до присъдените 754, 96 лв.), следва да се потвърди. Този извод се отнася и до присъдените в нейна тежест разноски, които са съобразени с изхода от спора и доказателствата за направени разноски.

По разноските пред СГС :

Предвид изхода от спора, право на разноски има ищеца, но съдът намира, че не следва да се присъждат разноски за юрисконсултско възнаграждение в негова полза, тъй като не са предприети процесуални действия от тази страна в производството.

При тези мотиви, Софийски градски съд

           

                                                      Р Е Ш И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 123870/26.05.2019 г., СРС, 145 с - в по гр. д. № 21442/2018 г. в частта, в която, на основание чл. 150 ЗЕ, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, М.И.Ч. е ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ******сумата над размер от 503, 31 лв. до присъдените 754, 96 лв., представляваща цена на потребена топлинна енергия в периода 01.04.2015 г. до 30.04.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „******, аб. № 190281, ведно със законната лихва върху нея от подаване исковата молба - 30.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта по присъдените в тежест на М.И.Ч. разноски за производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕ № 123870/26.05.2019 г., СРС, 145 с - в по гр. д. № 21442/2018 г. е влязло в сила в цялата останала неоспорена от страните част.

 

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца „М.Е.” ООД.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                          ЧЛЕНОВЕ : 1.                          

 

 

 

 

 

    2.