МОТИВИ към присъда от
03.11.17 г. по НОХД№ 745/17 г. на ВРС:
Подсъдимият Р.Е.Д. *** е предаден на съд по внесен от ВРП
обвинителен акт за това, че за времето от м.октомври 2015 г. до м.април 2017 г. включително, в гр.В., след като е осъден с влязло в сила решение по
гр.д.№ 64/15 г. на ВРС да издържа свой низходящ-дъщеря С.Р.Д., съзнателно не е
изпълнил задълженията си в размер на повече от две месечни вноски, а именно -
19 месечни вноски всяка от по 150.00 лв. в общ размер на 2850.00 лв., като
деянието е извършено повторно-престъпление по чл.183, ал.4, вр.ал.1 НК.
Участващият по делото прокурор поддържа внесеното обвинение без
изменения.Пледира за безспорната му доказаност и прави искане за признаване на
подсъдимия за виновен с налагане на наказание при условията на чл.54 НК-пробация с пробациони мерки по чл.42а, ал.2,т.1 2 и 6 НК в размер от по две
години за всяка мярка.
Малолетното пострадало дете е конституирано чрез представляващия го законен
представител-майка Д.Г. в качеството на
частен обвинител в процеса.Упълномощеният повереник адв.А.К.изцяло се
солидаризира с позицията и исканията на държавното обвинение, като ги
преповтаря.
Подсъдимият И.се признава за виновен по повдигнатото обвинение и
в двете фази на производството, изразява съжаление и дава кратки обяснения за
случилото се, кореспондиращи с обвинителната теза.
След цялостен и обстоен анализ на събраните по делото
доказателства, във връзка с доводите и възраженията на страните, съдът намери
за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Д. и св.Д.Г. живеели известно време на съпружески
начала.От съвместното си съжителство
имат родено едно дете- С.Р.Д., род.на 27.06.11 г.
С решение постановено по гр.д.№785/2011 г. на ВОС, влязло в законна сила на
08.05.12 г., било установено, че подс.Д. е биологичен баща на детето С. с майка
св.Д.Г., като едновременно с това подсъдимият е осъден да заплаща издръжка на
детето си в размер на 70.00 лв. месечно.
След влизане в сила на горепосоченото решение, подсъдимият не изпълнявал
месечните си задължения за издръжка, като с влязла в сила на 01.10.15 г.
присъда по НОХД№529/15 г. на ВРС, същия е признат за виновен за престъпление по
чл.183, ал.1 НК, извършено в периода от м.11.2012 г. до м.04.2015 г.
включително.
Междувременно с решение по гр.д.№64/15 г. по описа на ВРС,
влязло в сила на 21.04.15 г., размерът на дължимата месечна издръжка на детето
бил увеличен от 70.00 лв. на 150.00 лв.
След влизане в сила на присъдата по НОХД№529/15 г. за
престъплението по чл.183, ал.1 НК, подсъдимият продължил да не изпълнява
задължението си заплащане на вече увеличената издръжка, като за инкриминирания
в обвинителния акт период – от м.октомври 2015 г. до м.април 2017 г. включително,
неиздължените вноски са общо 19 бр. от по 150.00 лв. или общо 2850.00 лв.
Така изложената фактическа обстановка, съдът възприе въз основа
на събраните и приобщени по съответния процесуален ред гласни и писмени
доказателства, а именно: свидетелските показания на Д.Г. и С.К. и обясненията
на подсъдимия в с.з., посочените по-горе заверени копия от съдебни актове по
гр.д.№785/11 г. на ВОС, гр.д.№64/15 г. на ВРС и НОХД№ 529/15 на ВРС, изпълнителен
лист, акт за раждане на дете, характеристика, свидетелство за съдимост на
подсъдимия и др.Данните от горепосочените доказателствени източници са
еднопосочни, безпротиворечиви и неспорни между страните, поради което и не се
налага по-детайлното им обсъждане.
На базата на възприетите фактически обстоятелства и въз основа
на логичния и безпротиворечив анализ на доказателствения материал, съдът прие
от правна страна следното: по делото безспорно се установи, че в периода м.10.15
г. до м.04.2017 г., като е имал задължение да издържа свой низходящ-дъщеря С.,
установено с влязъл в сила съдебен акт, подсъдимият съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на общо 19 месечни вноски на обща стойност 2850.00 лв.
Установи се също така, че деянието е извършено и след като подсъдимият вече е
бил осъден с влязла в сила присъда за друго престъпление по чл.183, ал.1 НК,т.е. при условията на повторност. От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, тъй като
подсъдимият е съзнавал обществената опасност на поведението си и на последиците
от него и въпреки това е бездействал, целейки пряко тези последици. При тези съображения, съдът
прие, че в случая са налице всички условия за квалификация на извършеното от
подсъдимия като престъпление по чл.183, ал.4, вр.ал.1 НК, за което и го призна
за виновен с присъдата си.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи за извършеното престъпление, съдът отчете от една страна като смекчаващи
вината обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, извън деянието,
квалифициращо настоящето като повторно, направеното самопризнание и
самокритичност, социален статус- безработен, без данни за трудови и др. доходи,
семеен статус- с друга семейна връзка и наличие на друго малолетно дете, добри
характеристични данни по местоживеене. Като отегчаващо вината обстоятелство се
отчете обществената опасност на настоящето деяние, с оглед продължителността на
инкриминирания период и невъзстановяването на вредите. При така отчетените
данни и превес на смекчаващи вината обстоятелства, съгласно чл.54 НК, съдът
наложи на подсъдимия по-лекото от двете предвидени алтернативно наказания за
престъплението по чл.183, ал.4 НК- “пробация”, в предвидения от закона минимум
като брой и вид на пробационните мерки по чл.42а, ал.2,т.1 и 2,вр.ал.4 НК-
задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично и
задължителни периодични срещи с пробационен служител, с продължителност и срок
от една година за всяка от мерките,съгласно чл.42а, ал.3,т.1 НК.На подсъдимия
се наложи и кумулативно предвиденото наказание-обществено порицание, за което
се постанови да се изпълни чрез обявяване на присъдата в местен печатен
орган,съгласно чл.52 НК. Този вид и размер на наказанието, съдът счете за
достатъчен и съответен на обществената опасност на деянието и на дееца и за
постигане целите на чл.36 НК.
При горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: